Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/381“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | от чужбина стоки. <i>Около Сантос няма природни красоти .. Но значението на Сантос е в неговите докове и антрепозити.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 45. | |
| − | 2. Такса за пазене на такива вносни стоки. | + | 2. Такса за пазене на такива вносни стоки. |
| + | |||
| + | — От фр. entreposer ’поставям стока в склад’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТРЕПОЗИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Остар. Прил. от</i> антрепозит. <i> | + | <b>АНТРЕПОЗИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Остар. Прил. от</i> антрепозит. <i>Антрепозитен склад.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРЕПРЕНЬО`Р</b> <i>м. Книж.</i> Собственик на частен театър, цирк и други подобни заведения. <i>— Подписвайте — предложи антрепренъорът, подавайки ми лист хартия. И с ръка „трепереща от щастие“ аз подписах моя пръв театрален контракт.</i> К, 1927, бр. 113, 2. | |
| − | + | — Фр. entrepreneur ’предприемач’. | |
---- | ---- | ||
| − | АНТРЕФИЛЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> Кратка статия във вестник или в списание като отговор или коментар, често без подпис. | + | <b>АНТРЕФИЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> Кратка статия във вестник или в списание като отговор или коментар, често без подпис. <i>— Аз крайно съжалявам, че някои хора злоупотребили с вестника ми и са напечатили без мое знание това антрефиле.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. <i>Доста разсмяхте моите приятели с антрефилето, в което подкачате моята адвокатска практика.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 28. <i>За славянофилството и Страшимиров написа в съперника на „Камбана“ няколко статии и антрефилета.</i> М. Кремен, РЯ, 227. |
| − | |||
| − | <i>— Аз крайно съжалявам, че някои хора злоупотребили с вестника ми и са напечатили без мое знание това антрефиле.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. <i>Доста разсмяхте моите приятели с антрефилето, в което подкачате моята адвокатска практика.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 28. <i>За | ||
— Фр. entrefilet. | — Фр. entrefilet. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТРОПО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до човека, напр.: антропогенеза, антропология, антропоморфизъм и др. | + | <b>АНТРОПО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до човека, напр.: антропогенеза, антропология, антропоморфизъм и др. |
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀνθρωπο-. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОГЕ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> Съвременният период от геологичната история на Земята, в началото на който се появява човекът; кватернер, четвъртичен период. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + γένος ’род’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОГЕНЕ`ЗА</b> ж. <i>Антропол.</i> 1. Процесът на възникване и еволюционно развитие на човека. <i>Антропогенезата е процес на възникване на човека от човекоподобните маймуни и развитието му до съвременно ниво.</i> Биол. IX кл, 1981, 40. | |
| − | |||
| − | 1. Процесът на възникване и еволюционно развитие на човека. <i>Антропогенезата е процес на възникване на човека от човекоподобните маймуни и развитието му до съвременно ниво.</i> Биол. IX кл, 1981, 40. | ||
2. Дял от антропологията, който изучава произхода на човека. | 2. Дял от антропологията, който изучава произхода на човека. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОГЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Който е свързан с човека, който произхожда от човека. <i>Влиянието на човека върху живата природа нарасна особено много в последните десетилетия. Това дава основание да се говори и за антропогенни фактори на средата.</i> Биол. IX кл, 1981, 47. <i>Ландшафтът бива естествен и антропогенен, т.е. променен от човека.</i> СЗн, 1982, бр. 62, 3. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>антропои`д</b>, <i>м. Антроп.</i> Човекоподобни маймуни. <i>Там, в една каменна кариера в Таунгс, били открити части от скелет на антропоид, който не приличал нито на човек, нито на маймуна.</i> Б.{{попр|Добавяне на интервал.}} Ангелов, ЗМ, 35. | |
| − | + | — От гр. ἀνϑρωποειδής ’човекоподобен’. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, след <i>числ</i>. -га, <i>м.</i> Учен, специалист по антропология. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> антрополог <i>и от</i> антропология; антропологически, антроположки. <i>Пълното биологично преустройство на популациите, .., става въз основа на антропологичните проучвания на намерените скелети.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 5. <i>Но поетът не проектира личността чрез нейните антропологични белези, а я проучва творчески в обществената обстановка, свързва плюсовете и минусите на духа с актуалните повели на времето.</i> Ив. Спасов, БС, 158. <i>Антропологични изследвания. Антропологични особености. Антропологичен тип.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | АНТРОПОЛОГИ` | + | <b>АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Антропологичен. <i>Антропологически музей. Антропологически данни. Антропологическо изучаване на българите.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ | + | <b>АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> антропологически. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Наука за произхода, физическата еволюция и културното и социално развитие на човека. <i>Антропологията изучава човека като същество, качествено различно от животните.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 5. | |
| − | + | ||
| − | + | 2. Хуманитаристика. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + -логия. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОЛО`ЖКА</b> ж. <i>Жена антрополог.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОЛО`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Антропологичен. <i>Антроположкото влияние на Витоша още не е проучено.</i> П. Делирадев, В, 286. <i>Антроположки проучвания.</i> | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | АНТРОПОМЕТРИ` | + | <b>АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Антроп. Прил. от</i> антропометрия; антропометрически. <i>Антропометрична стандартизация. Антропометрични измервания.</i> |
| − | + | ◇ <b>Антропометрично бюро</b>. <i>Спец.</i> Държавно учреждение за измерване на отделните части на човешкото тяло с научна цел (определяне стандарти за облекло, обувки, мебели и др., а така също и за идентификация на личността в криминалистиката). | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Антроп.</i> Антропометричен. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОМЕ`ТРИЯ</b> <i>ж. Антроп.</i> Дял от антропологията, който се занимава с измерване на човешкото тяло и на неговите части с цел да се установят възрастови, професионални, полови, расови и други особености на физическия строеж. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОМЕ`ТЪР</b>, <i>мн.</i> -метри, след <i>числ.</i> -тра, <i>м. Антроп.</i> Инструмент за измерване на човешкото тяло. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОМО`РФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 17:00, 11 август 2013
от чужбина стоки. Около Сантос няма природни красоти .. Но значението на Сантос е в неговите докове и антрепозити. Б. Шивачев, ПЮА, 45.
2. Такса за пазене на такива вносни стоки.
— От фр. entreposer ’поставям стока в склад’.
АНТРЕПОЗИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от антрепозит. Антрепозитен склад.
АНТРЕПРЕНЬО`Р м. Книж. Собственик на частен театър, цирк и други подобни заведения. — Подписвайте — предложи антрепренъорът, подавайки ми лист хартия. И с ръка „трепереща от щастие“ аз подписах моя пръв театрален контракт. К, 1927, бр. 113, 2.
— Фр. entrepreneur ’предприемач’.
АНТРЕФИЛЕ`, мн. -та, ср. Остар. Кратка статия във вестник или в списание като отговор или коментар, често без подпис. — Аз крайно съжалявам, че някои хора злоупотребили с вестника ми и са напечатили без мое знание това антрефиле. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. Доста разсмяхте моите приятели с антрефилето, в което подкачате моята адвокатска практика. Ал. Константинов, Съч. I, 28. За славянофилството и Страшимиров написа в съперника на „Камбана“ няколко статии и антрефилета. М. Кремен, РЯ, 227.
— Фр. entrefilet.
АНТРОПО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до човека, напр.: антропогенеза, антропология, антропоморфизъм и др.
— Гр. ἀνθρωπο-.
АНТРОПОГЕ`Н, мн. няма, м. Геол. Съвременният период от геологичната история на Земята, в началото на който се появява човекът; кватернер, четвъртичен период.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + γένος ’род’.
АНТРОПОГЕНЕ`ЗА ж. Антропол. 1. Процесът на възникване и еволюционно развитие на човека. Антропогенезата е процес на възникване на човека от човекоподобните маймуни и развитието му до съвременно ниво. Биол. IX кл, 1981, 40.
2. Дял от антропологията, който изучава произхода на човека.
АНТРОПОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с човека, който произхожда от човека. Влиянието на човека върху живата природа нарасна особено много в последните десетилетия. Това дава основание да се говори и за антропогенни фактори на средата. Биол. IX кл, 1981, 47. Ландшафтът бива естествен и антропогенен, т.е. променен от човека. СЗн, 1982, бр. 62, 3.
АНТРОПОИ`ДИ мн., ед. (рядко) антропои`д, м. Антроп. Човекоподобни маймуни. Там, в една каменна кариера в Таунгс, били открити части от скелет на антропоид, който не приличал нито на човек, нито на маймуна. Б.* Ангелов, ЗМ, 35.
— От гр. ἀνϑρωποειδής ’човекоподобен’.
АНТРОПОЛО`Г, мн. -зи, след числ. -га, м. Учен, специалист по антропология.
АНТРОПОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от антрополог и от антропология; антропологически, антроположки. Пълното биологично преустройство на популациите, .., става въз основа на антропологичните проучвания на намерените скелети. ПЗ, 1981, кн. 10, 5. Но поетът не проектира личността чрез нейните антропологични белези, а я проучва творчески в обществената обстановка, свързва плюсовете и минусите на духа с актуалните повели на времето. Ив. Спасов, БС, 158. Антропологични изследвания. Антропологични особености. Антропологичен тип.
АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антропологичен. Антропологически музей. Антропологически данни. Антропологическо изучаване на българите.
АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. антропологически.
АНТРОПОЛО`ГИЯ ж. 1. Наука за произхода, физическата еволюция и културното и социално развитие на човека. Антропологията изучава човека като същество, качествено различно от животните. ПЗ, 1981, кн. 10, 5.
2. Хуманитаристика.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + -логия.
АНТРОПОЛО`ЖКА ж. Жена антрополог.
АНТРОПОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антропологичен. Антроположкото влияние на Витоша още не е проучено. П. Делирадев, В, 286. Антроположки проучвания.
АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Антроп. Прил. от антропометрия; антропометрически. Антропометрична стандартизация. Антропометрични измервания.
◇ Антропометрично бюро. Спец. Държавно учреждение за измерване на отделните части на човешкото тяло с научна цел (определяне стандарти за облекло, обувки, мебели и др., а така също и за идентификация на личността в криминалистиката).
АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антроп. Антропометричен.
АНТРОПОМЕ`ТРИЯ ж. Антроп. Дял от антропологията, който се занимава с измерване на човешкото тяло и на неговите части с цел да се установят възрастови, професионални, полови, расови и други особености на физическия строеж.
АНТРОПОМЕ`ТЪР, мн. -метри, след числ. -тра, м. Антроп. Инструмент за измерване на човешкото тяло.
АНТРОПОМО`РФЕН, -фна, -фно, мн.
