Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/360“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>пред завоевателя и не признал анексията на Аден, а само отложил окончателното разрешаване на въпроса.</i> П. Цолов, Й, 22. — От лат. annexio ’пришиване, присъединяване’. | + | <i>пред завоевателя и не признал анексията на Аден, а само отложил окончателното разрешаване на въпроса.</i> П. Цолов, Й, 22. |
| + | |||
| + | — От лат. annexio ’пришиване, присъединяване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> | + | <b>АНЕМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който страда от анемия; малокръвен. <i>Гостът беше придружен от своя частен секретар, дълголик, анемичен младеж с тънки ръце.</i> Д. Добревски, БКН, 45. <i>Анемично дете.</i> |
| − | + | 2. Присъщ на болен от анемия. <i>Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария с пепеляво руса, опъната зад ушите коса, с безкръвни устни и лишени от блясък очи.</i> Д. Димов, Т, 87. <i>По-скоро аз бях за нея [майката] жалко същество (анемично, прегърбено, с издължени ръце и тънки като вретена крака), дете, заради което изпитваше срам.</i> А. Гуляшки, ДМС, 160. • Обр. <i>Улицата, .., бе права и почти безлюдна по това време. Наоколо нямаше сгради, а ливади с анемични градски салкъми, които някога някакъв съветник в общината бе засадил.</i> Д. Дублев, ПП, 60. | |
| − | + | 3. <i>Прен. Книж.</i> Слаб, безжизнен, бездеен. <i>„Огнище“, „Листопад“ и още много други списания от столицата и провинцията водят един анемичен живот.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 104. <i>Добришкият панаир не е от ония анемични сборища, които само традицията и любопитството още поддържат по други места.</i> Й. Йовков, Разк. III, 155. <i>Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения.</i> С. Радев, ССБ I, 242. | |
| − | |||
| − | 3. <i>Прен. Книж.</i> Слаб, безжизнен, бездеен. <i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНЕМИ`ЧНО</b> <i>нареч. Книж.</i> Безжизнено, слабо. <i>Военната музика в големия танцувален салон, която дотогава свиреше някак анемично, мина към по-живо темпо.</i> Д. Ангелов, ЖС, 222. <i>Ноемврийското слънце анемично изплува на хоризонта.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 18. | |
---- | ---- | ||
| − | АНЕМИ` | + | <b>АНЕМИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на анемичен. <i>Това лице поразяваше със своята анемичност и с тънката си чиста кожа, .. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно, .., болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко.</i> Ем. Станев, ИК I, 250. <i>Не, тия звукове, тая нега — ще ми се да кажа: анемичност — я няма у нас.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. <i>И за списание „Читалище“, .., Друмев се произнася сега напълно откровено, порицавайки случайния характер на популярно-научните му приноси и анемичността на поезията му.</i> М. Арнаудов, БКД, 222. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНЕ`МИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Болестно състояние, което се характеризира с намаляване на количеството на кръвта в организма и понякога изменение на качествения й състав; малокръвие. <i>Първичните анемии се дължат на заболяване на кръвотворните органи, главно костния мозък, а при вторичните — кръвотворният апарат е здрав, като малокръвието се дължи на загуба или разрушаване на червените кръвни телца.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 129. <i>При някои болести се наблюдава увеличение в съдържанието на някои метали, напр. на мангана при диабета, на калция, желязото и натрия при злокачествената анемия, на цинка при рака.</i> ПН, 1934, кн. 4, 62. | |
| − | |||
| − | |||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀναιμία. |
---- | ---- | ||
| − | АНЕМО-. <i>Книж.</i> Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до вятър, до въздушно течение, напр.: анемобарометър, анемограф, | + | <b>АНЕМО-</b>. <i>Книж.</i> Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до вятър, до въздушно течение, напр.: <em>анемобарометър</em>, <em>анемограф</em>, <em>анемометрия</em>. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰνεμος ’вятър’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНЕМОГРА`Ф</b> <i>м. Метеор.</i> Уред за непрекъснато автоматично записване на силата и посоката на вятъра. <i>На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти: .. дъждомер, ветромер и анемограф.</i> ПН, 1932, кн. 2, 30. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНЕМОГРА`ФИЯ</b> <i>ж. Метеор.</i> Наука за измерване и отбелязване на скоростта и посоката на вятъра. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНЕМОМЕ`ТРИЯ</b> <i>ж. Метеор.</i> Дял от практическата метеорология, който се занимава с измерване на величините, които характеризират вятъра. <i>В съвременната експериментална хидро- и аеромеханика здраво се утвърди лазерната методика за измерване, която получи название лазерна анемометрия.</i> РД, 1978, 334, 4. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНЕМОМЕ`ТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Метеор.</i> Уред за измерване на скоростта на вятъра и въздушните потоци. <i>Количественото измерване на въздуха се извършва с помощта на така наречените анемометри.</i> Хр. Марков и др., ТБ, 132. <i>Анемометрите измерват скоростта на движение на въздуха във въздухопроводите.</i> Й. Вучев и др., О, 197. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНЕМО`НА</b> <i>м.</i> Вид многогодишно тревисто растение от семейство лютикови, с жълти, бели или розови цветове, което расте в горите и по поляните или се отглежда като декоративно растение; съсънка. Anemonae Pulsatilla. <i>Но мъхово-лишейната тундра лете е покрита с мъх и лишеи .., изпъстрена е с цветя (полярен мак, анемони).</i> Л. Мелнишки, К, 29. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀνεμώνη. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНЕРО`ИД</b> <i>м. Физ.</i> Вид барометър без живак, при който измерването на атмосферното налягане става чрез предизвикваните от налягането деформации на херметична метална кутийка с разреден въздух. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀ ’не, без’ + νέρος ’влажен’ + εῖδος ’вид’. |
---- | ---- | ||
| − | АНЕСТЕЗИ`Н <i>м. Апт.</i> Лекарствен препарат — бял кристален прах, неразтворим във вода, който се употребява за | + | <b>АНЕСТЕЗИ`Н</b> <i>м. Апт.</i> Лекарствен препарат — бял кристален прах, неразтворим във вода, който се употребява за обезболяване |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:42, 2 август 2013
пред завоевателя и не признал анексията на Аден, а само отложил окончателното разрешаване на въпроса. П. Цолов, Й, 22.
— От лат. annexio ’пришиване, присъединяване’.
АНЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който страда от анемия; малокръвен. Гостът беше придружен от своя частен секретар, дълголик, анемичен младеж с тънки ръце. Д. Добревски, БКН, 45. Анемично дете.
2. Присъщ на болен от анемия. Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария с пепеляво руса, опъната зад ушите коса, с безкръвни устни и лишени от блясък очи. Д. Димов, Т, 87. По-скоро аз бях за нея [майката] жалко същество (анемично, прегърбено, с издължени ръце и тънки като вретена крака), дете, заради което изпитваше срам. А. Гуляшки, ДМС, 160. • Обр. Улицата, .., бе права и почти безлюдна по това време. Наоколо нямаше сгради, а ливади с анемични градски салкъми, които някога някакъв съветник в общината бе засадил. Д. Дублев, ПП, 60.
3. Прен. Книж. Слаб, безжизнен, бездеен. „Огнище“, „Листопад“ и още много други списания от столицата и провинцията водят един анемичен живот. Б. Шивачев, Съч. I, 104. Добришкият панаир не е от ония анемични сборища, които само традицията и любопитството още поддържат по други места. Й. Йовков, Разк. III, 155. Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения. С. Радев, ССБ I, 242.
АНЕМИ`ЧНО нареч. Книж. Безжизнено, слабо. Военната музика в големия танцувален салон, която дотогава свиреше някак анемично, мина към по-живо темпо. Д. Ангелов, ЖС, 222. Ноемврийското слънце анемично изплува на хоризонта. М. Грубешлиева, ПИУ, 18.
АНЕМИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на анемичен. Това лице поразяваше със своята анемичност и с тънката си чиста кожа, .. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно, .., болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко. Ем. Станев, ИК I, 250. Не, тия звукове, тая нега — ще ми се да кажа: анемичност — я няма у нас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. И за списание „Читалище“, .., Друмев се произнася сега напълно откровено, порицавайки случайния характер на популярно-научните му приноси и анемичността на поезията му. М. Арнаудов, БКД, 222.
АНЕ`МИЯ ж. Мед. Болестно състояние, което се характеризира с намаляване на количеството на кръвта в организма и понякога изменение на качествения й състав; малокръвие. Първичните анемии се дължат на заболяване на кръвотворните органи, главно костния мозък, а при вторичните — кръвотворният апарат е здрав, като малокръвието се дължи на загуба или разрушаване на червените кръвни телца. ПН, 1935, кн. 8-9, 129. При някои болести се наблюдава увеличение в съдържанието на някои метали, напр. на мангана при диабета, на калция, желязото и натрия при злокачествената анемия, на цинка при рака. ПН, 1934, кн. 4, 62.
— От гр. ἀναιμία.
АНЕМО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до вятър, до въздушно течение, напр.: анемобарометър, анемограф, анемометрия.
— От гр. ᾰνεμος ’вятър’.
АНЕМОГРА`Ф м. Метеор. Уред за непрекъснато автоматично записване на силата и посоката на вятъра. На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти: .. дъждомер, ветромер и анемограф. ПН, 1932, кн. 2, 30.
АНЕМОГРА`ФИЯ ж. Метеор. Наука за измерване и отбелязване на скоростта и посоката на вятъра.
АНЕМОМЕ`ТРИЯ ж. Метеор. Дял от практическата метеорология, който се занимава с измерване на величините, които характеризират вятъра. В съвременната експериментална хидро- и аеромеханика здраво се утвърди лазерната методика за измерване, която получи название лазерна анемометрия. РД, 1978, 334, 4.
АНЕМОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Метеор. Уред за измерване на скоростта на вятъра и въздушните потоци. Количественото измерване на въздуха се извършва с помощта на така наречените анемометри. Хр. Марков и др., ТБ, 132. Анемометрите измерват скоростта на движение на въздуха във въздухопроводите. Й. Вучев и др., О, 197.
АНЕМО`НА м. Вид многогодишно тревисто растение от семейство лютикови, с жълти, бели или розови цветове, което расте в горите и по поляните или се отглежда като декоративно растение; съсънка. Anemonae Pulsatilla. Но мъхово-лишейната тундра лете е покрита с мъх и лишеи .., изпъстрена е с цветя (полярен мак, анемони). Л. Мелнишки, К, 29.
— От гр. ἀνεμώνη.
АНЕРО`ИД м. Физ. Вид барометър без живак, при който измерването на атмосферното налягане става чрез предизвикваните от налягането деформации на херметична метална кутийка с разреден въздух.
— От гр. ἀ ’не, без’ + νέρος ’влажен’ + εῖδος ’вид’.
АНЕСТЕЗИ`Н м. Апт. Лекарствен препарат — бял кристален прах, неразтворим във вода, който се употребява за обезболяване
