Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/21“
Haripetrov (беседа | приноси) (→Коригирана) |
(→Одобрена: с корекции) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | които влизат в състава на фразеологични единици или сложни термини, напр.: <i>пиров</i> (пирова победа), <i>ахилесов</i> (ахилесова пета), <i>вартоломеев</i> (вартоломеева нощ) и др. г) Прилагателни имена и наречия, произлезли от фамилни имена на бележити личности, напр. <i>ботевски, наполеоновски</i>. | + | които влизат в състава на фразеологични единици или сложни термини, напр.: <i>пиров</i> (пирова победа), <i>ахилесов</i> (ахилесова пета), <i>вартоломеев</i> (вартоломеева нощ) и др. г) Прилагателни имена и наречия, произлезли от фамилни имена на бележити личности, напр. <i>ботевски</i>, <i>наполеоновски</i>. |
| − | 2. От умалителните и увеличителните имена се включват тези, които се употребяват често в литературата или в разговорната реч. Включват се още и съществителни умалителни само по форма, означаващи друго понятие — <i>крушка, грамофонче, рибица</i>. От умалителните прилагателни се дават ония, при които суфиксът за умалителност изменя по степен основното значение, напр. <i>висок — височък</i>, или образуването на които е свързано с някаква фонетична промяна. От умалителните гальовни прилагателни, като <i>добричък, миличък</i> и под., и от вариантите на умалителни, образувани с различни суфикси, като <i>мъничък, мънинки | + | 2. От <b>умалителните</b> и <b>увеличителните имена</b> се включват тези, които се употребяват често в литературата или в разговорната реч. Включват се още и съществителни умалителни само по форма, означаващи друго понятие — <i>крушка</i>, <i>грамофонче</i>, <i>рибица</i>. От умалителните прилагателни се дават ония, при които суфиксът за умалителност изменя по степен основното значение, напр. <i>висок — височък</i>, или образуването на които е свързано с някаква фонетична промяна. От умалителните гальовни прилагателни, като <i>добричък</i>, <i>миличък</i> и под., и от вариантите на умалителни, образувани с различни суфикси, като <i>мъничък</i>, <i>мънинки</i>, в Речника се поместват тези, които имат широка употреба. |
| − | <b>XVII.</b> | + | <b>XVII. Сложни думи.</b> Сложни думи, ясни по образуване и значение или употребявани като термини, се включват в Речника, напр. <i>радиоточка</i>, <i>киносалон</i>, <i>месторождение</i>, <i>лъчеизпускане</i>, <i>словообразуване</i>, <i>кинооператор</i>, <i>макрокосмос</i>, <i>задноезичен</i>. |
| − | В Речника се поместват и сложни думи, които се пишат полуслято — <i>ангел-хранител, акушеро-гинекологически, еди-кой (си), кой-годе</i>. | + | В Речника се поместват и сложни думи, които се пишат полуслято — <i>ангел-хранител</i>, <i>акушеро-гинекологически</i>, <i>еди-кой (си)</i>, <i>кой-годе</i>. |
| − | <b>XVIII.</b> | + | <b>XVIII. Морфеми.</b> Като отделни заглавки се включват: а) Всички продуктивни (наши или чужди) представки, напр.: <i>без-</i>, <i>до-</i>, <i>за-</i>, <i>из-</i>, <i>про-</i> и др. б) Продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи, напр.: първа съставна част като <i>авто-</i>, <i>анти-</i>, <i>вице-</i>, <i>екс-</i>, <i>много-</i>, <i>само-</i>; втора съставна част като <i>-пие</i>, <i>-знание</i>, <i>-фоб</i>, <i>-фил</i> и др. |
| − | <b>XIX.</b> | + | <b>XIX. Съкращения.</b> а) Сложни съкратени думи, образувани от съкратени части на две (рядко три) думи, се включват, ако имат или са имали широка употреба, напр.: <i>вузовски</i>, <i>фотоателие</i>, <i>телепрограма</i>, <i>комсомол</i>, <i>наркооп</i>, <i>детмаг</i>, <i>меломан</i> и др. б) Инициални съкращения (наши и чужди) с важно обществено-политическо значение, употребими в езика през различни епохи, като <i>БАН</i>, <i>БЧК</i>, <i>ДСК</i>, <i>НЛО</i>, <i>НАТО</i> и др., се включват в края на Речника в отделен списък с разгръщане на съкращението. в) Инициални съкращения, които са лексикализирани и се видоизменят като думи, се включват в общия словник, напр. <i>вуз</i>, <i>спин</i>. |
<b>XX.</b> В приложение към последния том на Речника ще се посочат разпространите чужди думи и изрази, предавани с латинска графика, като ergo, quasi, de facto и под. | <b>XX.</b> В приложение към последния том на Речника ще се посочат разпространите чужди думи и изрази, предавани с латинска графика, като ergo, quasi, de facto и под. | ||
Текуща версия към 08:56, 3 декември 2012
които влизат в състава на фразеологични единици или сложни термини, напр.: пиров (пирова победа), ахилесов (ахилесова пета), вартоломеев (вартоломеева нощ) и др. г) Прилагателни имена и наречия, произлезли от фамилни имена на бележити личности, напр. ботевски, наполеоновски.
2. От умалителните и увеличителните имена се включват тези, които се употребяват често в литературата или в разговорната реч. Включват се още и съществителни умалителни само по форма, означаващи друго понятие — крушка, грамофонче, рибица. От умалителните прилагателни се дават ония, при които суфиксът за умалителност изменя по степен основното значение, напр. висок — височък, или образуването на които е свързано с някаква фонетична промяна. От умалителните гальовни прилагателни, като добричък, миличък и под., и от вариантите на умалителни, образувани с различни суфикси, като мъничък, мънинки, в Речника се поместват тези, които имат широка употреба.
XVII. Сложни думи. Сложни думи, ясни по образуване и значение или употребявани като термини, се включват в Речника, напр. радиоточка, киносалон, месторождение, лъчеизпускане, словообразуване, кинооператор, макрокосмос, задноезичен.
В Речника се поместват и сложни думи, които се пишат полуслято — ангел-хранител, акушеро-гинекологически, еди-кой (си), кой-годе.
XVIII. Морфеми. Като отделни заглавки се включват: а) Всички продуктивни (наши или чужди) представки, напр.: без-, до-, за-, из-, про- и др. б) Продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи, напр.: първа съставна част като авто-, анти-, вице-, екс-, много-, само-; втора съставна част като -пие, -знание, -фоб, -фил и др.
XIX. Съкращения. а) Сложни съкратени думи, образувани от съкратени части на две (рядко три) думи, се включват, ако имат или са имали широка употреба, напр.: вузовски, фотоателие, телепрограма, комсомол, наркооп, детмаг, меломан и др. б) Инициални съкращения (наши и чужди) с важно обществено-политическо значение, употребими в езика през различни епохи, като БАН, БЧК, ДСК, НЛО, НАТО и др., се включват в края на Речника в отделен списък с разгръщане на съкращението. в) Инициални съкращения, които са лексикализирани и се видоизменят като думи, се включват в общия словник, напр. вуз, спин.
XX. В приложение към последния том на Речника ще се посочат разпространите чужди думи и изрази, предавани с латинска графика, като ergo, quasi, de facto и под.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА
I. Думите в Речника на българския език са подредени по азбучен ред. В отделни статии са разработени всички прости непроизводни и производни думи (включително умалителни и увеличителни имена с широка употреба,
