напр.: постат, оглавник, засевки; диалектни думи, които са омоними на думи от книжовния език, като чувам ’пазя’, държава ’имот’, гной ’тор’, а също и диалектни думи, които по време на формирането на книжовния ни език са били широко разпространени в книжнината от Възраждането, а днес са само диалектни, напр. вет ’вехт’, плата ’заплата, заплащане’.
Не се включват диалектни думи, регистрирани само в диалектни речници или други диалектни материали, събирани от терена.
XII. Етнически имена. От названията на нации, народности и племена се включват: а) Имена на всички общоизвестни съвременни народи, напр.: българи, сърби, румъни, руси, франзцузи и др. б) Имена на изчезнали народи и племена, играли важна роля в нашата или световната история, като: авари, келти, хуни, готи, сармати, траки, илирийци и др.
XIII. Собствени имена. Поначало в Речника не се включват лични имена, географски названия и имена на звезди и съзвездия. От тях се дават само: а) Имена от историята, митологията, художествената литература или разговорната реч, придобили нарицателно или преносно значение, като: Юда, Ганьо (от Бай Ганьо), Тартюф и др., и всички производни от тези имена: ганъовщина, тартюфщина и пр. б) Имена на по-важни битови празници, свързани с народни обичаи, напр.: Бабинден, Ивановден, Коледа и др. в) Географски названия, компоненти на фразеологични единици, напр.: Содом и Гомор, между Сцила и Харибда и др. г) Имената на планетите — Венера, Марс, Юпитер и др., имената на някои по-важни съзвездия — Касиопея, Орион, както и по-известните народни названия на съзвездия — Квачка, Ралица и др.
XIV. Думи, които се появяват за кратко време в езика или са създадени от отделни автори, се включват, в случай че се срещат в произведенията на утвърдени наши писатели, напр. бедовит (П. П. Славейков), гърмот (Ив. Вазов).
XV. Жаргонни думи се поместват, когато намират място в художествени произведения или в съвременната публицистика и са използвани по-широко в разговорната реч, напр. менте, гепя, готин.
XVI. Производни думи. В Речника на българския език се включват общоупотребимите производни думи.
1. Производни от географски названия или от лични имена: а) Съществителни, названия на жители на по-големите градове и области в България, напр. варненец, варненка, добруджанец, добруджанка, пловдивчанин, пловдивчанка, както и словообразувателни* варианти на имена на жители на градове: ловчанин и ловчанец, сливенец и сливналия и др. б) Прилагателни, употребени в съчетание със съществителни, които означават обикновено някакво типично производство или продукт от стопанството на дадена област, град или държава, като севърски (севърски порцелан), сименталски (сименталско говедо), дебърски (дебърска школа) и др. в) Прилагателни имена, образувани от лични фамилни имена или от географски названия,
