Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/153“
(→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
Текуща версия към 14:12, 11 юни 2014
си дояждаше. Само закусваше сутрин у чиновническото семейство, не обядваше, а вечеряше пак у тях след осем часа. М. Грубешлиева, ПП, 102. Експертът не беше ял нищо през целия ден и сега вечеряше с апетит. Д. Димов, Т, 516. Не яде [учителката] нищо и не забеляза, че и Стела, и майка й почти нищо не вечеряха. Ем. Коралов, ДП, 133. След като вечерям, ще дойда у вас. // Прех. и непрех. с предл. с. Храня се на вечеря с нещо, ям на вечеря нещо. Трекя вечер вечерахме / три кокошки менгюшки. Нар. пес., СбБрМ, 419. Ще вечерям хляб и сирене. вечеря се безл. Във весело лятно време, в тези дълги дни, с биволски товарни кола, едвам за три дни са преминува тая простряна гора: там ще са пладнува, там ще са вечеря и там ще са нощува. Ил. Блъсков, ПБ II, 26. Полезно е да се вечеря рано.
◇ С бога съм вечерял. Сполучвам, успявам във всичко; имам късмет, върви ми. — Твоето момче с бога е вечеряло. От него аз човек ще направя. К. Петканов, ЗлЗ, 208. — С бога си вечеряла! — често й казваше тя. — Да вземеш такъв мъж — и с пари, и с уважение. Т. Монов, СН, 147.
ВЕЧЕ`РЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вечерям. Майката туряше трапезата под големи липови дървета, .., подир вечерянето тии пееха някои добри песни. П. Бобеков, БВК (побълг.), 23-24. Тит, римският император, една вечер, на вечеряне ся усетил, че през него ден не бил направил никое добро на някого человека. Пч, 1871, кн. 6, 88.
ВЕЧНИ`К, мн. -ци, м. Диал. Много възрастен човек; столетник. В селото ни само дядо Божил е вечник. Н. Геров, РБЯ I, 201.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЧНИНА` ж. Диал. Вечност.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЧНИ`ЦА ж. Диал. Много възрастна жена; столетница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`ЧНО нареч. 1. Без начало и без край във времето. Материята съществува вечно. // Без край, безкрайно във времето. И във въображението ми се мяркаха пак пирамидите на Кадиин и Еленин връх и безлюдните пустотии на вечно мълчащите чалове. Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. Аз гледах и ми се струваше, че тия параходи, които изчезваха в морето и в нощта, никога няма да стигнат някакъв бряг, че те, подобно на тайнствените кораби-скитници в легендите, вечно ще странствуват, вечно ще търсят нещо изгубено и скъпо. Й. Йовков, Разк. III, 59. Вечно младият и нов ветрец, .., обираше аромат от всички треви. Елин Пелин, Съч. IV, 25. Тъй върви светът! Лъжа и робство / на тая пуста земя царува! / И като залог из род в потомство / ден и нощ — вечно тук преминува. Хр. Ботев, Съч., 1929, 27.
2. През целия си живот, докато съществувам; винаги. — И наистина, каква полза — каза си той, — вечно да рисувам картини на дребнави характери и души. Ив. Вазов, Съч. X, 3. И все пак с всеки нов ден ставаше по-ясно, че тая безпътица и това бездействие не можеха да траят вечно. Не бяха те в нрава на Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 247. Много скръб, много грижи, много трудове и страдания причиних на родителите си с моето боледуване. Но вечно не можеше да върви все така. Най-после оздравях. Д. Немиров, КБМ, 128. Ще бъда вечно ваш приятел.
3. Постоянно, по всяко време. Тя беше тънка, бледа седемнадесетгодишна девойка, с лице, обсипано с лунички, и ходеше вечно с една и съща басмена рокличка на цветчета. Д. Димов, Т, 73. — Ти мъж ли си? Вечно без пари. Елин Пелин, Съч. IV, 150. — За него беше ясно: в тая къща ще бъде вечно чакан гост и няма да мисли за утрешния ден. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. Силно мургав, вечно намусен, с много сини очи, .., Таньо винаги въздействуваше подтискащо на събеседниците си. Й. Вълчев, СКН, 109.
ВЕЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който винаги, постоянно притежава даден признак, напр.: вечногорящ, вечнозелен, вечноклокочещ, вечномлад.
ВЕ`ЧНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който е със зелени листа през всички годишни времена. Понякога в покоя на Калето се втурваше хладен вятър, .. И само тъмните стари борове спокойно полюшваха вечнозелени върхове, сякаш недокоснати от годините, безразлични към суетата на времето. Ем. Манов, ДСР, 5. Почти целият Светогорски полуостров е покрит с буйна, вечнозелена растителност. Пр, 1952, кн. 6, 38.
ВЕ`ЧНОСНЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Който винаги е покрит със сняг. Изведнъж Гранада изплува в съзнанието му такава, каквато я познаваше от детинство: бели къщи с вътрешни дворове, .., вечноснежните върхове на Сиера Невада, които изпъкваха с ослепителен блясък. Д. Димов, ОД, 44.
ВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Филос. Безкрайна продължителност на времето, на съществуването на света.
2. Безкрайно съществуване във времето. И през време на маршовете, .. всекиму се струваше, че е влязъл в една вечност, която като че не е имала начало, нито ще има край. Й. Йовков, Разк. III, 21. Защото Унамуно е безпокоен дух. Той вечно търси. Стреми се да надникне отвъд живота. Да победи смъртта и да придобие вечност. Б. Шивачев, Съч. I, 145. А ти, Кавказ, другар небесен, / над скъпа памет тъжен бдиш, / и тихо,
