Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/33“
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— Други (диал.) форми: <em>вапи`рски</em>, <em>вепи`рски</em>, <em>врапи`рски</em>. | — Други (диал.) форми: <em>вапи`рски</em>, <em>вепи`рски</em>, <em>врапи`рски</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАМПИРЯ` СЕ</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясам се. <i>— Леле тате, мили тате, / бела Неда от гроб дума, / {{попр| | + | <b>ВАМПИРЯ` СЕ</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясам се. <i>— Леле тате, мили тате, / бела Неда от гроб дума, /{{попр|Добавяне на изпуснат интервал.}} .. / „Темянуго, мила щерко, / она се е вампирила“.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 373. |
— Други форми: <em>вапиря` се</em>, <em>вепиря` се</em>, <em>врапиря` се</em>. | — Други форми: <em>вапиря` се</em>, <em>вепиря` се</em>, <em>врапиря` се</em>. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>ВАМПИРЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вампиря`сам</b>, -аш <i>св., непрех. Разг.</i> Според народните вярвания — превръщам се, ставам на вампир. <i>— А владиката започна да ме кълне: лешът ми да се не стопи в гроба, да вампирясам и во веки веков да се скитам.</i> В. Геновска, СГ, 52. <i>— И баба разказва, че удавниците вампирясват. Те денем се крият на дъното на Дунав, а нощем излизат. Те са невидими.</i> П. Здравков, НД, 7. | <b>ВАМПИРЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вампиря`сам</b>, -аш <i>св., непрех. Разг.</i> Според народните вярвания — превръщам се, ставам на вампир. <i>— А владиката започна да ме кълне: лешът ми да се не стопи в гроба, да вампирясам и во веки веков да се скитам.</i> В. Геновска, СГ, 52. <i>— И баба разказва, че удавниците вампирясват. Те денем се крият на дъното на Дунав, а нощем излизат. Те са невидими.</i> П. Здравков, НД, 7. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАМПИРЯ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вампиря`сам се</b> <i>св., непрех. Разг.</i> Вампирясвам. <i>Когато умрял дядо Георги, една котка прескокнала през тялото и затова се и вампирясал.</i> К. Величков, ПССъч. I, 159. <i> | + | <b>ВАМПИРЯ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вампиря`сам се</b> <i>св., непрех. Разг.</i> Вампирясвам. <i>Когато умрял дядо Георги, една котка прескокнала през тялото и затова се и вампирясал.</i> К. Величков, ПССъч. I, 159. <i>— Да се вампирясаш!</i> Клетва. |
— Други (диал.) форми: <em>вапиря`свам</em>, <em>вепиря`свам</em>, <em>врапиря`свам</em>. | — Други (диал.) форми: <em>вапиря`свам</em>, <em>вепиря`свам</em>, <em>врапиря`свам</em>. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
<b>ВАМПО`Р</b> <i>м. Остар.</i> Вапор. <i>Там морето сявга е замръзнало, вампор не работи.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 14. <i>От Цариград дядо Тихол щял да се качи на „вампор“, за да стигнел с него до „божи гроб“.</i> Д. Казасов, ВП, 35. <i>Силиман, паша голяма, / аз съм ти тебя нагласил / триста ми шашки гемийки / и триста бели вампора.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 136. | <b>ВАМПО`Р</b> <i>м. Остар.</i> Вапор. <i>Там морето сявга е замръзнало, вампор не работи.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 14. <i>От Цариград дядо Тихол щял да се качи на „вампор“, за да стигнел с него до „божи гроб“.</i> Д. Казасов, ВП, 35. <i>Силиман, паша голяма, / аз съм ти тебя нагласил / триста ми шашки гемийки / и триста бели вампора.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 136. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАМПО`РСКИ</b>,-а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Вапорски. | + | <b>ВАМПО`РСКИ</b>,{{попр|Добавяне на интервали.}} -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Вапорски. |
---- | ---- | ||
<b>ВАН</b>, ва`нът, ва`на, <i>мн.</i> ва`нове, след <i>числ.</i> ва`на, <i>м. Нов.</i> 1. Вид купе на лек автомобил, предназначено за по-голям брой пътници и повече багаж. | <b>ВАН</b>, ва`нът, ва`на, <i>мн.</i> ва`нове, след <i>числ.</i> ва`на, <i>м. Нов.</i> 1. Вид купе на лек автомобил, предназначено за по-голям брой пътници и повече багаж. | ||
Текуща версия към 18:37, 28 април 2014
друго, започнахме приказки за змейове и вампири и чакахме да ни извикат майките ни. С. Чилингиров, ХНН, 74. Дядо Цани успя да ни убеди, че хората не се увампирват и че бродниците, самодивите и вампирите, в съществуванието на които ние не се съмнявахме, не съществуват. СбЦГМГ, 19. — Ти не знаеш, мале, нас какви самодиви и какви вампири ни мъкнат по бранищата! Й. Радичков, ВН, 125.
2. Прен. Разг. Грубо. Зъл, жесток човек; мъчител, кръвопиец. — Добро да не видите, вампири с вампирите ви, дето сте се юрнали чужда стока да грабите! Г. Караславов, ОХ I, 369.
— Други (диал.) форми: вапи`р, вепи`р, врапи`р.
ВАМПИ`РИН м. Простонар. Вампир. Стана му се сопваше: — Защо си се надигнал като вампирин толкова рано? Хората още не са легнали, а ти ми разправяш, че съмнало. Кр. Григоров, ТГ, 6. — Да му кажа, баби, защо да не му кажа, ама чува ли ме вампиринът му… Нали го видиш какъв е облак. Г. Караславов, Т, 59. — Хей, вампирино, кьорав ли си — овцете нагазиха картофите? Ив. Хаджимарчев, ОК, 12. Из устата му излазяле всякакви псувни и сякакви проклятия: куче, добиче, вампирин, върколак и пр. Л. Каравелов, Съч. II, 108.
— Други форми: вапи`рин, вепи`рин, врапи`рин.
ВАМПИ`РКА ж. Жена вампир.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Други (диал.) форми: вапи`рка, вепи`рка, врапи`рка.
ВАМПИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вампир. — Анатема тебе, Иванко, / на пъкъла изрод и син, / вампирска и дяволска сянко, / проклет да си вечно, амин! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 18.
— Други (диал.) форми: вапи`рски, вепи`рски, врапи`рски.
ВАМПИРЯ` СЕ, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. Вампирясам се. — Леле тате, мили тате, / бела Неда от гроб дума, /* .. / „Темянуго, мила щерко, / она се е вампирила“. Нар. пес., СбНУ XIV, 373.
— Други форми: вапиря` се, вепиря` се, врапиря` се.
ВАМПИРЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вампиря се.
— Други форми: вапире`не, вепире`не, врапире`не.
ВАМПИРЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. св. деят. от вампирясам като прил. 1. Който е станал вампир. С почернял гребен, разрошена и тук-таме оскубана, тя не приличаше на кокошка, а на вампирясала вещица. Й. Йовков, ЖС, 143.
2. В който има вампири. — Не искам в моя имот да броди вампир. Срамота е за мене да имам вампирясал чифлик! К. Петканов, ЗлЗ, 53.
— Други (диал.) форми: вапиря`сал, вепиря`сал, врапиря`сал.
ВАМПИРЯ`САМ. Вж. вампирясвам.
ВАМПИРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вампиря`сам, -аш св., непрех. Разг. Според народните вярвания — превръщам се, ставам на вампир. — А владиката започна да ме кълне: лешът ми да се не стопи в гроба, да вампирясам и во веки веков да се скитам. В. Геновска, СГ, 52. — И баба разказва, че удавниците вампирясват. Те денем се крият на дъното на Дунав, а нощем излизат. Те са невидими. П. Здравков, НД, 7.
ВАМПИРЯ`СВАМ СЕ несв.; вампиря`сам се св., непрех. Разг. Вампирясвам. Когато умрял дядо Георги, една котка прескокнала през тялото и затова се и вампирясал. К. Величков, ПССъч. I, 159. — Да се вампирясаш! Клетва.
— Други (диал.) форми: вапиря`свам, вепиря`свам, врапиря`свам.
ВАМПИРЯ`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вампирясвам и от вампирясвам се.
— Други (диал.) форми: вапиря`сване, вепиря`сване, врапиря`сване.
ВАМПО`Р м. Остар. Вапор. Там морето сявга е замръзнало, вампор не работи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 14. От Цариград дядо Тихол щял да се качи на „вампор“, за да стигнел с него до „божи гроб“. Д. Казасов, ВП, 35. Силиман, паша голяма, / аз съм ти тебя нагласил / триста ми шашки гемийки / и триста бели вампора. Нар. пес., СбНУ XXVII, 136.
ВАМПО`РСКИ,* -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вапорски.
ВАН, ва`нът, ва`на, мн. ва`нове, след числ. ва`на, м. Нов. 1. Вид купе на лек автомобил, предназначено за по-голям брой пътници и повече багаж.
2. Лек автомобил с такова купе. Германската компания „Опел“ представи концепция за спортен, ориентиран към динамичен живот компактен ван. Д, 2000, бр. 17, 11. Той си купи новия модел ван на „Пежо“*, с който зарежда магазина си. Седемместен ван.
— Англ. van.
ВА`НА ж. 1. Голям, открит, обикн. продълговат съд от чугун, порцелан и др., предназначен за къпане. До спалнята беше тоалетната и банята, цялата облицована с фаянсови плочки. Порцелановата вана можеше през цялото денонощие да се пълни с топла и студена вода. Г. Белев, КВА, 72.
2. Къпането в такъв съд с хигиенна или лечебна цел. Препоръчват ми хладки вани. △ Солени вани. Лечебна вана. Минерална вана.
3. Техн. Съд с различна форма и размер, използван като вместилище на течност, в която се потапят обработваеми предмети. Фотографска вана. Стерилна вана. Вана с живак. // Прен. Течната среда, с която е напълнен този съд. Графитова вана. Златна вана. Маслена вана. Оловна вана. Солна вана.
— От нем. Wanne.
