Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1066“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>лозарство, градинарство, бъчварство.</i> Ил. Блъсков, ДБ I, 17. | <i>лозарство, градинарство, бъчварство.</i> Ил. Блъсков, ДБ I, 17. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪЧВА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бъчвар; млад бъчвар. <i>Тръпки преминаха | + | <b>БЪЧВА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бъчвар; млад бъчвар. <i>Тръпки преминаха по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто.</i> Ст. Даскалов, БМ, 59-60. |
---- | ---- | ||
<b>БЪЧВЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка. | <b>БЪЧВЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>БЪ`ША</b> <i>ж.</i> Лъжа`; бъх. <i>„Море Бодгане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“… / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340. | <b>БЪ`ША</b> <i>ж.</i> Лъжа`; бъх. <i>„Море Бодгане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“… / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪ`ША</b>, -иш, и | + | <b>БЪ`ША</b>, -иш, и -еш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. <i>— Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. <i>„Море Богдане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“ / .. / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340. |
---- | ---- | ||
<b>БЪ`ША СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Крия се, спотайвам се. <i>Стига се бъши зад другите в темното, излези напреш да те видим кой си!</i> БД I, 71. | <b>БЪ`ША СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Крия се, спотайвам се. <i>Стига се бъши зад другите в темното, излези напреш да те видим кой си!</i> БД I, 71. | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
<b>БЪ`ЩЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъщя <i>и от</i> бъ`щя се; бъхтене. | <b>БЪ`ЩЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъщя <i>и от</i> бъ`щя се; бъхтене. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪ`ЩЯ</b>, -иш и | + | <b>БЪ`ЩЯ</b>, -иш и -еш, <i>мин. св.</i> -их и -ах, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Бъхтя. <i>Ако си баща, не си сал да бъщеш.</i> П. Р. Славейков, БП I, 23. <i>Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи .. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи.</i> П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. <b>бъщя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЪ`ЩЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Бъхтя се. <i>Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. | <b>БЪ`ЩЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Бъхтя се. <i>Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. | ||
Текуща версия към 16:44, 14 април 2014
лозарство, градинарство, бъчварство. Ил. Блъсков, ДБ I, 17.
БЪЧВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъчвар; млад бъчвар. Тръпки преминаха по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто. Ст. Даскалов, БМ, 59-60.
БЪЧВЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бъчва; бъчвичка.
БЪ`ЧВЕН, -а, -о, мн. -и. Радко. Прил. от бъчва. Бъчвен обръч.
БЪ`ЧВИЦА ж. Рядко. Умал. от бъчва; бъчвичка. Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино… — Заповядай докторе. Наздравичката! Тая вечер ми търкулиха бъчвицата. Виждаш ли какво е жълто! — Като праскова. А. Каралийчев, НЗ, 103.
БЪ`ЧВИЧКА ж. Умал. от бъчва; малка бъчва, бъчвица. Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището. П. Бобев, ГЕ, 47. Двете момичета следяха ятата настръхнали .. И като че ли за потвърждение на страха им, .. от средния бомбардировач се откъсна нещо .., прилично на бъчвичка. Ем. Коралов, ДП, 106. Разшетал се свети Петър / .. / та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклички, / та калеса всички светци. Нар. пес., СбВСт, 41.
БЪ`ЧВИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бъчва; голяма бъчва.
БЪЧВОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвообразен, бъчвоподобен. Когато и горната, и долната част на гръдния кош са разширени, формата му става бъчвовидна. М. Василев, ВБ, 36.
БЪЧВООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвоподобен. Не по-възрастна от 40 години, рентиерката тежеше около 120 килограма. Върху бъчвообразното й тяло стоеше малко млечнобяло лице със силно* начервени дебели устни. Ив. Мирски, ПДЗ, 178. По форма ролките, употребявани в лагерите, могат да бъдат цилиндрични, конични, бъчвообразни и иглени. Маш. IX кл, 112.
БЪЧВОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който прилича по форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвообразен.
БЪ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Блъскам, тласкам. Дядо Добри .. спеше на гумното да варди купена от геранския волски бик .. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше. Ц. Гинчев, ГК, 330. Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък. П. Кисимов, OA I (превод), 106. бъчкам се страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците. П. Кисимов, OA I (превод), 62.
БЪ`ЧКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъчкам и от бъчкам се; блъскане.
БЪ`ЧНА. Вж. бъчвам.
БЪЧО`НКА ж. 1. Неголяма бъчва за вода, вино, ракия и др. Десетина бъчонки на двуколки с по един кон и един пожарникар на капрата носеха в луд бяг водата за гасене. П. Мирчев, СЗ, 40. Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи. П. Славенски, ПЩ, 480. Напълни малката бъчонка, дигна съдината, с която наливаше виното, почерпи се и каза на Младена. К. Петканов, БД, 25.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излях две бъчонки вода във варта.
— От рус. бочонок.
БЪЧО`НКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Рядко. Човек, който превозва бъчонки с вода. Прясна водица, мирна главица! — възвестява пристигането си бъчонкаджията бай Димитър Славов. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.
БЪ`ША ж. Лъжа`; бъх. „Море Бодгане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“… / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
БЪ`ША, -иш, и -еш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. — Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. „Море Богдане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“ / .. / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
БЪ`ША СЕ несв., непрех. Диал. Крия се, спотайвам се. Стига се бъши зад другите в темното, излези напреш да те видим кой си! БД I, 71.
БЪ`ШЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъша и от бъша се; укриване.
БЪ`ЩЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъщя и от бъ`щя се; бъхтене.
БЪ`ЩЯ, -иш и -еш, мин. св. -их и -ах, несв., прех. и непрех. Диал. Бъхтя. Ако си баща, не си сал да бъщеш. П. Р. Славейков, БП I, 23. Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи .. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи. П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. бъщя се страд.
БЪ`ЩЯ СЕ несв., непрех. Диал. Бъхтя се. Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161.
