Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1025“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>в фалака и ми нанесе повече от 40.</i> Гр. | + | <i>в фалака и ми нанесе повече от 40.</i> Гр. Пърличев, СбНУ XI, 349. |
— Ит. buffoneria. | — Ит. buffoneria. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУФОСИНХРОНИ`СТ</b> <i>м. Театр.</i> Естраден комедиен артист, който съчетава движенията и мимиката си с музиката, изпълнявана обикн. на запис. | ||
| − | + | — От ит. buffo ’смешен’ + гр. αυγγρονισμός ’съгласуване’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУХ</b> <i>междум.</i> 1. За наподобяване на: а) Шум, произведен от силен удар с нещо тежко или падане на тежък предмет. <i>Ненадейно чувам нейде близко, .., едно изохкване: „Леле мале!“ и друг шум „бух!“ пак „леле мале“ и пак: „бух!“</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 169. <i>Без да разбера как, саксията чак долу, бух! — падна.</i> б) Удвоено <em>бух-бух</em> и утроено <em>бух-бух-бух</em> — за наподобяване на шум от мотор, от оръдие и др. <i>Откъм сред село дочу бръмченето на машините: — так, так, чат, чат, пррр… бух, бух, прррр.</i> Кр. Григоров, Н, 18. <i>Нощес пак слушах топа: бух, бух!…</i> Й. Йовков, Разк. III, 10. | ||
| − | — | + | 2. <i>Разг.</i> В сказ. функция: а) Бухвам, удрям силно или хвърлям със сила нещо; буф. <i>Додето черкезинът плашил другите двама говедари с пушката си, Дойно завъртял кривака и — бух проклетия разбойник в лакътя на дясната ръка.</i> Д. Марчевски, ДВ, 118. <i>Кръшне ли някой от поста — бух в мордата!</i> Чудомир, Избр. пр,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 213. <i>„Ще взема един камък — .. — и бух! в прозореца.“</i> Й. Йовков, ПГ, 157. б) Хвърлям се, бухвам се; буф. <i>Изкриви краката си на кравай и бух! всред басейна.</i> А. Константинов, БГ, 14. в) Удрям се със сила в нещо; бухвам се, буф. <i>Насред кладенеца ведрото се разклати и — бух — в зидарията.</i> А. Каралийчев, ВЗ, 28. г) Бухвам се (в 3 знач.). |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУХ</b>, бу`хът, бу`ха, <i>мн.</i> бу`хове, след <i>числ.</i> бу`ха, <i>м. Диал.</i> Бухал. <i>Навечер, ако буа на некоиа кукя бух, не чинило — ке се запустила тая кукя.</i> СбНУ VII, 126. <i>Врабците буха бръкат, ама сами в устата му влезват.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 88. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУ`ХАЛ</b> <i>м.</i> 1. Едра нощна граблива птица от разреда сови, която обитава стари гори, запустели места и развалини и унищожава предимно мишковидните гризачи. Strix bubo. <i>Стъмни се съвсем. Далече нейде избуха бухал…</i> П. Бобев, ГЕ, 112. <i>— Болярите и властелите са наши врагове. — Кулите им ще разрушим до основа, .., прилепи и бухали да свият гнезда в пустошта!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 326. <i>Навред е глуха тишина / и само бухал, скрит във някой срутина, / сегиз-тогиз бухти.</i> П. П. Славейков, БС, 1896, кн. 4, 238. <i>Бухал забуха в гората, / Милки настръхна косата / — дали йе на зло, на добро / или йе пуста измама?</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 94. | ||
| − | + | <i>Прен. Неодобр.</i> а) Назоваване на враг на прогреса, науката, културата, свободата. <i>Не цанковистите ли искаха да предадат народните учители напълно в ръцете на селските думбази и бухали?</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 212. <i>Тия стари бухали затуй извършиха преврата си през лятото, та ние да си гледаме кърската работа, а те хубавичката да се нагласяват върху охлузения гръб на чича!</i> Г. Караславов, ОХ IV, 311. <i>По-напреде в Копривщица, събрали са биле няколко мрачни бухала: Хеким Спас, Хаджи Ралли Каравелов, .. и пр., които като гледали, че младите са вирнали глава, помислили да предадат работата на правителството.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 342. б) За човек, обикн. жена с много разрошени коси. | |
| − | + | 2. <i>Простонар.</i> Измислено страшилище, с което се плашат децата; буба (Н. Геров, РБЯ). | |
| − | + | ◇ <b>Да ти буха бухал на комина!</b> Обикн. във 2 и 3 л. <i>Диал.</i> Да умреш и да ти опустее къщата. | |
| − | + | — Друга (диал.) форма: бу`хел. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БУХА`ЛКА</b> ж. 1. Плосък дървен уред с къса дръжка, подобен на лопатка, с който се удря, буха пране, за да се изпере. <i>Като излязох отвън, видях мама, че пере на реката, .. Реката, .. шуми и тя буха ли буха с бухалката и не поглежда.</i> Чудомир, Избр. пр, 171. <i>Той идва на брега, а тя удря с бухалката мократа черга.</i> К. Петканов, СВ, 164. <i>Спасена отвори пъстрата торбичка .. Торбичката, в която събираше горски плодове, вчера три пъти я буха с бухалката на потока, хубаво да я изпере.</i> Л. Галина, Л, 77-78. <i>Колко свири, толкоз повече / зле отива: / че се чуе до невести / на реката, — / те забравят бухалките / и платната.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15-16. <i>Везден сам платно белила, / тежка бухалка дигала, / па сам са е кръста секнала.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. // <i>Разш.</i> Специален дървен прът или пръчка, с която се удря, чука нещо. <i>Ненчо кьосето, седнал на одъра, .., удря с дървена бухалка по волската жила на големия дръндарски лък — разбива памук.</i> Д. Марчевски, ДВ, 25.{{попр|Добавяне на точка.}} <i>Един старец, седнал на хармана, разкрачен, чука слънчогледови пити с бухалка.</i> А. Каралийчев, ПТ, 154. <i>Под осветения сайвант Койно чукаше ръжен сноп… Изправи се и пусна тежката бухалка върху очукания сноп.</i> X. Русев, ПС, 161. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Ръчна граната с дървена дръжка. <i>Този мъж беше въоръжен с пушка, с бухалки, с револвер.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 343. <i>Освен картечницата, всички носеха пушки, бухалки и яйцевидни бомби висяха на поясите им, а през раменете им бляскаха с гилзите си патронни ленти.</i> П. Вежинов, ВП, 8. | 2. Ръчна граната с дървена дръжка. <i>Този мъж беше въоръжен с пушка, с бухалки, с револвер.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 343. <i>Освен картечницата, всички носеха пушки, бухалки и яйцевидни бомби висяха на поясите им, а през раменете им бляскаха с гилзите си патронни ленти.</i> П. Вежинов, ВП, 8. | ||
| − | 3. Дървен уред, задебелен в единия край, който се използва в някои спортни игри, напр. бейзбол и др. <i>Загледахме телевизионния екран. Едно младо момиче показваше колко приятно се пътува с велосипед,.., после спортисти играха бейзбол, като удряха малки топки с дървени бухалки.</i> Б. | + | 3. Дървен уред, задебелен в единия край, който се използва в някои спортни игри, напр. бейзбол и др. <i>Загледахме телевизионния екран. Едно младо момиче показваше колко приятно се пътува с велосипед, .., после спортисти играха бейзбол, като удряха малки топки с дървени бухалки.</i> Б. Трайков, |
| − | |||
Текуща версия към 20:55, 26 март 2014
в фалака и ми нанесе повече от 40. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 349.
— Ит. buffoneria.
БУФОСИНХРОНИ`СТ м. Театр. Естраден комедиен артист, който съчетава движенията и мимиката си с музиката, изпълнявана обикн. на запис.
— От ит. buffo ’смешен’ + гр. αυγγρονισμός ’съгласуване’.
БУХ междум. 1. За наподобяване на: а) Шум, произведен от силен удар с нещо тежко или падане на тежък предмет. Ненадейно чувам нейде близко, .., едно изохкване: „Леле мале!“ и друг шум „бух!“ пак „леле мале“ и пак: „бух!“ Ив. Вазов, Съч. IX, 169. Без да разбера как, саксията чак долу, бух! — падна. б) Удвоено бух-бух и утроено бух-бух-бух — за наподобяване на шум от мотор, от оръдие и др. Откъм сред село дочу бръмченето на машините: — так, так, чат, чат, пррр… бух, бух, прррр. Кр. Григоров, Н, 18. Нощес пак слушах топа: бух, бух!… Й. Йовков, Разк. III, 10.
2. Разг. В сказ. функция: а) Бухвам, удрям силно или хвърлям със сила нещо; буф. Додето черкезинът плашил другите двама говедари с пушката си, Дойно завъртял кривака и — бух проклетия разбойник в лакътя на дясната ръка. Д. Марчевски, ДВ, 118. Кръшне ли някой от поста — бух в мордата! Чудомир, Избр. пр,* 213. „Ще взема един камък — .. — и бух! в прозореца.“ Й. Йовков, ПГ, 157. б) Хвърлям се, бухвам се; буф. Изкриви краката си на кравай и бух! всред басейна. А. Константинов, БГ, 14. в) Удрям се със сила в нещо; бухвам се, буф. Насред кладенеца ведрото се разклати и — бух — в зидарията. А. Каралийчев, ВЗ, 28. г) Бухвам се (в 3 знач.).
БУХ, бу`хът, бу`ха, мн. бу`хове, след числ. бу`ха, м. Диал. Бухал. Навечер, ако буа на некоиа кукя бух, не чинило — ке се запустила тая кукя. СбНУ VII, 126. Врабците буха бръкат, ама сами в устата му влезват. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 88.
БУ`ХАЛ м. 1. Едра нощна граблива птица от разреда сови, която обитава стари гори, запустели места и развалини и унищожава предимно мишковидните гризачи. Strix bubo. Стъмни се съвсем. Далече нейде избуха бухал… П. Бобев, ГЕ, 112. — Болярите и властелите са наши врагове. — Кулите им ще разрушим до основа, .., прилепи и бухали да свият гнезда в пустошта! Ст. Загорчинов, ДП, 326. Навред е глуха тишина / и само бухал, скрит във някой срутина, / сегиз-тогиз бухти. П. П. Славейков, БС, 1896, кн. 4, 238. Бухал забуха в гората, / Милки настръхна косата / — дали йе на зло, на добро / или йе пуста измама? Нар. пес., СбНУ XLVI, 94.
Прен. Неодобр. а) Назоваване на враг на прогреса, науката, културата, свободата. Не цанковистите ли искаха да предадат народните учители напълно в ръцете на селските думбази и бухали? Г. Георгиев, Избр. пр, 212. Тия стари бухали затуй извършиха преврата си през лятото, та ние да си гледаме кърската работа, а те хубавичката да се нагласяват върху охлузения гръб на чича! Г. Караславов, ОХ IV, 311. По-напреде в Копривщица, събрали са биле няколко мрачни бухала: Хеким Спас, Хаджи Ралли Каравелов, .. и пр., които като гледали, че младите са вирнали глава, помислили да предадат работата на правителството. З. Стоянов, ЗБВ I, 342. б) За човек, обикн. жена с много разрошени коси.
2. Простонар. Измислено страшилище, с което се плашат децата; буба (Н. Геров, РБЯ).
◇ Да ти буха бухал на комина! Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш и да ти опустее къщата.
— Друга (диал.) форма: бу`хел.
БУХА`ЛКА ж. 1. Плосък дървен уред с къса дръжка, подобен на лопатка, с който се удря, буха пране, за да се изпере. Като излязох отвън, видях мама, че пере на реката, .. Реката, .. шуми и тя буха ли буха с бухалката и не поглежда. Чудомир, Избр. пр, 171. Той идва на брега, а тя удря с бухалката мократа черга. К. Петканов, СВ, 164. Спасена отвори пъстрата торбичка .. Торбичката, в която събираше горски плодове, вчера три пъти я буха с бухалката на потока, хубаво да я изпере. Л. Галина, Л, 77-78. Колко свири, толкоз повече / зле отива: / че се чуе до невести / на реката, — / те забравят бухалките / и платната. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15-16. Везден сам платно белила, / тежка бухалка дигала, / па сам са е кръста секнала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. // Разш. Специален дървен прът или пръчка, с която се удря, чука нещо. Ненчо кьосето, седнал на одъра, .., удря с дървена бухалка по волската жила на големия дръндарски лък — разбива памук. Д. Марчевски, ДВ, 25.* Един старец, седнал на хармана, разкрачен, чука слънчогледови пити с бухалка. А. Каралийчев, ПТ, 154. Под осветения сайвант Койно чукаше ръжен сноп… Изправи се и пусна тежката бухалка върху очукания сноп. X. Русев, ПС, 161.
2. Ръчна граната с дървена дръжка. Този мъж беше въоръжен с пушка, с бухалки, с револвер. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 343. Освен картечницата, всички носеха пушки, бухалки и яйцевидни бомби висяха на поясите им, а през раменете им бляскаха с гилзите си патронни ленти. П. Вежинов, ВП, 8.
3. Дървен уред, задебелен в единия край, който се използва в някои спортни игри, напр. бейзбол и др. Загледахме телевизионния екран. Едно младо момиче показваше колко приятно се пътува с велосипед, .., после спортисти играха бейзбол, като удряха малки топки с дървени бухалки. Б. Трайков,
