Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/912“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Одобрена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 7: | Ред 7: | ||
5. Обикн. с предл. <em>с</em>. Действам активно, като полагам усилия да преодолея някакви трудности, страдания, да добия надмощие над нещо, обикн. посочено в текста. <i>Сега той имаше само земя, широка и корава земя, с която трябваше да се бори. Труд и нищо друго.</i> Елин Пелин, Съч. III, 69. <i>В работилницата влезе Блаже Рилков ..; млад човек беше, свенлив, имаше три дребни деца и по цял ден се бореше с планината — вадеше камък, печеше и вар.</i> Д. Талев, И, 489. <i>Филип се учи добре. Бори се с науката и я надвива.</i> С. Северняк, ИРЕ, 23. <i>С трънак и плевел се бори`, / весден ори, ори, ори…</i> П. К. Яворов, Съч. I, 40. <i>Разказваше как упорито е работил горе, високо на комина, как се борил с ветровете и бурите и как победил.</i> Сп. Кралевски, ВО, 141. <i>Боря се с обстоятелствата.</i> △ <i>Пиша и се боря с думите, които не идват.</i> | 5. Обикн. с предл. <em>с</em>. Действам активно, като полагам усилия да преодолея някакви трудности, страдания, да добия надмощие над нещо, обикн. посочено в текста. <i>Сега той имаше само земя, широка и корава земя, с която трябваше да се бори. Труд и нищо друго.</i> Елин Пелин, Съч. III, 69. <i>В работилницата влезе Блаже Рилков ..; млад човек беше, свенлив, имаше три дребни деца и по цял ден се бореше с планината — вадеше камък, печеше и вар.</i> Д. Талев, И, 489. <i>Филип се учи добре. Бори се с науката и я надвива.</i> С. Северняк, ИРЕ, 23. <i>С трънак и плевел се бори`, / весден ори, ори, ори…</i> П. К. Яворов, Съч. I, 40. <i>Разказваше как упорито е работил горе, високо на комина, как се борил с ветровете и бурите и как победил.</i> Сп. Кралевски, ВО, 141. <i>Боря се с обстоятелствата.</i> △ <i>Пиша и се боря с думите, които не идват.</i> | ||
− | 6. Обикн. с предл. <em>за</em>. Действам активно с различни средства, като полагам усилия да постигна, получа, запазя, защитя нещо. <i>Господине! — каза студено и гордо Раковски и стана прав. — Народ, който се бори за свободата си, е достоен за възхищение.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 227. <i>Борихме се за своя църква, за свой език и училище, отделихме се от Фенер, ама още немаме нищо в ръцете си, турците още нищо не са ни дали и признали.</i> Д. Талев, ПК, 150. <i>За тия свои убеждения аз съм се борил при три режима на падналия тиранин.</i> Т. Влайков, Съч. III. 73-74. <i>Преминах през / гнет и тегло — / навред, където се борят / за хлеб.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946. 76. <i>Ний се борим за народна свобода / и за независимост на таз светиня, що България нарича се в света.</i> В. Марковски, ПЗ, 363. △ <i>Боря се за човешки права.</i> <i>Боря се за правда.</i> | + | 6. Обикн. с предл. <em>за</em>. Действам активно с различни средства, като полагам усилия да постигна, получа, запазя, защитя нещо. <i>Господине! — каза студено и гордо Раковски и стана прав. — Народ, който се бори за свободата си, е достоен за възхищение.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 227. <i>Борихме се за своя църква, за свой език и училище, отделихме се от Фенер, ама още немаме нищо в ръцете си, турците още нищо не са ни дали и признали.</i> Д. Талев, ПК, 150. <i>За тия свои убеждения аз съм се борил при три режима на падналия тиранин.</i> Т.{{попр|Добавяне на интервал.}} Влайков, Съч. III,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 73-74. <i>Преминах през / гнет и тегло — / навред, където се борят / за хлеб.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 76. <i>Ний се борим за народна свобода / и за независимост на таз светиня, що България нарича се в света.</i> В. Марковски, ПЗ, 363. △ <i>Боря се за човешки права.</i> <i>Боря се за правда.</i> |
7. С предл. <em>с</em>. Мъча се, стремя се да преодолея някакво свое чувство, желание и др. <i>Вардарски не забелязваше какво яде .. Бореше се с желанието си да я погледне още веднъж и се гневеше на себе си поради това непреодолимо желание.</i> Д. Талев, ПК, 84-85. <i>Мария се бореше с едно нелепо и глупаво подозрение, което се въртеше около нея… Тя се мъчеше да го пропъди, но не можеше.</i> Д. Димов, Т, 119. <i>Аз съм предател, клетво-престъпник, изрод… Дълго време младийт момък се борил с съвестта си.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 14. | 7. С предл. <em>с</em>. Мъча се, стремя се да преодолея някакво свое чувство, желание и др. <i>Вардарски не забелязваше какво яде .. Бореше се с желанието си да я погледне още веднъж и се гневеше на себе си поради това непреодолимо желание.</i> Д. Талев, ПК, 84-85. <i>Мария се бореше с едно нелепо и глупаво подозрение, което се въртеше около нея… Тя се мъчеше да го пропъди, но не можеше.</i> Д. Димов, Т, 119. <i>Аз съм предател, клетво-престъпник, изрод… Дълго време младийт момък се борил с съвестта си.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 14. | ||
− | 8. Обикн. с предл. <em>с</em>, <em>срещу</em>, <em>за</em>. Състезавам се с някого при спорт или в някаква работа. <i>Ето, вижда се кой ще победи… Къде ти може да се бори бай Илия с тия младежи? Това не прилича на някогашна оран… Да си почнал от сутринта и да се е зачерняло цяло море пред тебе…</i> Кр. Григоров, Н, 21. <i>Двата отбора се бореха за първото място.</i> △ < | + | 8. Обикн. с предл. <em>с</em>, <em>срещу</em>, <em>за</em>. Състезавам се с някого при спорт или в някаква работа. <i>Ето, вижда се кой ще победи… Къде ти може да се бори бай Илия с тия младежи? Това не прилича на някогашна оран… Да си почнал от сутринта и да се е зачерняло цяло море пред тебе…</i> Кр. Григоров, Н, 21. <i>Двата отбора се бореха за първото място.</i> △ <i>На състезанията по баскетбол българският отбор се бореше срещу румънския.</i> |
◇ <b>Бори ме сън (дрямка)</b>. <i>Разг.</i> Изпитвам силно желание да заспя; спи ми се. <i>Клепките на Пепи леко се притваряха. Бореше го вече сънят и зарад това му отговаряше несвързано.</i> В. Нешков, Н, 75. | ◇ <b>Бори ме сън (дрямка)</b>. <i>Разг.</i> Изпитвам силно желание да заспя; спи ми се. <i>Клепките на Пепи леко се притваряха. Бореше го вече сънят и зарад това му отговаряше несвързано.</i> В. Нешков, Н, 75. | ||
Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>БОРЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Човек, който участва в състезание по борба, по борене; борец, пехливанин. <i>Гимнастиката, .., е била на голяма почест през юнашките времена… Мложество… боряци, които са имали една чудовищна сила, са напълнили ветий свят с юначествата си.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 30. | <b>БОРЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Човек, който участва в състезание по борба, по борене; борец, пехливанин. <i>Гимнастиката, .., е била на голяма почест през юнашките времена… Мложество… боряци, които са имали една чудовищна сила, са напълнили ветий свят с юначествата си.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 30. | ||
---- | ---- | ||
− | <b>БОРЯ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн | + | <b>БОРЯ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i>{{попр|Премахване на повторението „мн“.}} -и. <i>Остар. Прил. от</i> боряк. <i>Три вида гимнастика са разпознава у старите гърци: тяло упражнителна, …; боряшка гимнастика, .., която ставаше повече за забавление на публиката .. и воена гимнастика.</i> Д. Войников, У, 1871, бр. 10, 147. |
Текуща версия към 16:05, 23 януари 2014
България, той се вижда изместен от Ивана Асеня IV. Ив. Вазов, Съч. XIV, 14. Няколко хиляди руси бяха изтласкани в една тясна уличка и се бореха юнашки. Е. Мутева, РБЦ (превод),* 149.
3. Обикн. с предл. с, против, срещу. Стремя се с мирни средства (думи, действия) да преодолея съпротивата на някого, да добия надмощие над някого. Доротей беше ми обещал, че ще ме държи и запази от гоненията на Неофита, и той действително доста се бори с търновския митрополит. П. Р. Славейков, БП II, VII. Еньо купуваше една голяма нива в най-хубавото място на селското землище .. На пазарлъка имаше много селяни .. Продавачът дълго се бори. Той имаше нужда от пари. Елин Пелин, Съч. III, 130. Тези две партии се борят, като се мъчат да се изтикат една друга от властта. Т. Г. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 152.
4. Прен. За чувства, желания, мисли — намирам се в противоречие, в конфликт. У нея се` още се преплитаха и бореха ония две чувства — радост и мъка — които се породиха в душата й. Т. Влайков, Съч. I, 1925,* 298. Лицето му менеше цвета си от бяло на румено, сякаш и в душата му се бореха две мисли. Ст. Загорчинов, ДП, 380. В Петровото сърце се бореха любов и ненавист към нейната омайваща и коварна хубост. Ив. Петров, НЛ, 165. И дълго в душата му се бореха клетвата и прошката. Елин Пелин, Съч III, 21.
5. Обикн. с предл. с. Действам активно, като полагам усилия да преодолея някакви трудности, страдания, да добия надмощие над нещо, обикн. посочено в текста. Сега той имаше само земя, широка и корава земя, с която трябваше да се бори. Труд и нищо друго. Елин Пелин, Съч. III, 69. В работилницата влезе Блаже Рилков ..; млад човек беше, свенлив, имаше три дребни деца и по цял ден се бореше с планината — вадеше камък, печеше и вар. Д. Талев, И, 489. Филип се учи добре. Бори се с науката и я надвива. С. Северняк, ИРЕ, 23. С трънак и плевел се бори`, / весден ори, ори, ори… П. К. Яворов, Съч. I, 40. Разказваше как упорито е работил горе, високо на комина, как се борил с ветровете и бурите и как победил. Сп. Кралевски, ВО, 141. Боря се с обстоятелствата. △ Пиша и се боря с думите, които не идват.
6. Обикн. с предл. за. Действам активно с различни средства, като полагам усилия да постигна, получа, запазя, защитя нещо. Господине! — каза студено и гордо Раковски и стана прав. — Народ, който се бори за свободата си, е достоен за възхищение. Ст. Дичев, ЗС I, 227. Борихме се за своя църква, за свой език и училище, отделихме се от Фенер, ама още немаме нищо в ръцете си, турците още нищо не са ни дали и признали. Д. Талев, ПК, 150. За тия свои убеждения аз съм се борил при три режима на падналия тиранин. Т.* Влайков, Съч. III,* 73-74. Преминах през / гнет и тегло — / навред, където се борят / за хлеб. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,* 76. Ний се борим за народна свобода / и за независимост на таз светиня, що България нарича се в света. В. Марковски, ПЗ, 363. △ Боря се за човешки права. Боря се за правда.
7. С предл. с. Мъча се, стремя се да преодолея някакво свое чувство, желание и др. Вардарски не забелязваше какво яде .. Бореше се с желанието си да я погледне още веднъж и се гневеше на себе си поради това непреодолимо желание. Д. Талев, ПК, 84-85. Мария се бореше с едно нелепо и глупаво подозрение, което се въртеше около нея… Тя се мъчеше да го пропъди, но не можеше. Д. Димов, Т, 119. Аз съм предател, клетво-престъпник, изрод… Дълго време младийт момък се борил с съвестта си. Ст. Ботьов, К (превод), 14.
8. Обикн. с предл. с, срещу, за. Състезавам се с някого при спорт или в някаква работа. Ето, вижда се кой ще победи… Къде ти може да се бори бай Илия с тия младежи? Това не прилича на някогашна оран… Да си почнал от сутринта и да се е зачерняло цяло море пред тебе… Кр. Григоров, Н, 21. Двата отбора се бореха за първото място. △ На състезанията по баскетбол българският отбор се бореше срещу румънския.
◇ Бори ме сън (дрямка). Разг. Изпитвам силно желание да заспя; спи ми се. Клепките на Пепи леко се притваряха. Бореше го вече сънят и зарад това му отговаряше несвързано. В. Нешков, Н, 75.
Боря се със смъртта; боря се с душа. Разг. В предсмъртни мъки съм; агонизирам. Нешев знаеше, че Борис се бореше със смъртта, но знаеше също, че го лекува опитен човек. Д. Талев, И, 291. А къде ли сам се той потайва? / Божичко! Притъпкан на земята, / тежко диша и с душа се бори… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 167.
Боря се със себе си. Старая се да преодолея, победя някакво свое чувство, желание или слабост. Аз се борих със себе си, но не успях, то стана против волята ми. Й. Йовков, ЧКГ, 196.
БОРЯ`К, мн. -ци, м. Остар. Човек, който участва в състезание по борба, по борене; борец, пехливанин. Гимнастиката, .., е била на голяма почест през юнашките времена… Мложество… боряци, които са имали една чудовищна сила, са напълнили ветий свят с юначествата си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 30.
БОРЯ`ШКИ, -а, -о, мн.* -и. Остар. Прил. от боряк. Три вида гимнастика са разпознава у старите гърци: тяло упражнителна, …; боряшка гимнастика, .., която ставаше повече за забавление на публиката .. и воена гимнастика. Д. Войников, У, 1871, бр. 10, 147.