Нар. пес., СбНУ XI, 25. Цокат сватбата изкара, / него джандарин откара. / Аз скъсах гердан жълтици / да не лежи той в тъмници. / Докат си дома да дойде, / пет души борчлие найдохме. Нар. пес., СбНУ XLVI, 84.
— От тур. borçlu.
БОРЧЛЯ`САМ. Вж. борчлясвам.
БОРЧЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; борчля`сам, -аш, св., непрех. Простонар. Задлъжнявам парично.
БОРЧЛЯ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от борчлясвам.
БОРШ, бо`ршът, бо`рша, мн. (рядко) бо`ршове, след числ. бо`рша, м. Само ед. Постна или месна супа със зеле, цвекло, картофи и други зеленчуци и подправки. Чух само края на онова, което говореше Максим: как някои са намерили войнишка походна кухня, девойката им сипала цяла тенджера борш. П. Славински, ПЩ, 251. // Ед. и мн. Отелна порция от тази супа. Всеки ден в три часа Кукушкин отиваше в просторната гостилница на „Невския проспект“ и си поръчваше борш, телешко печено и компот от кайсии. М. Марчевски, П, 97. Изядох два борша.
— От рус. и укр. борщ.
БО`РЯ, -иш, мин. св. бо`рих, несв., прех. 1. Рядко. Нападам някого с ръце, като го блъскам и се опитвам да го преметна, съборя или да го предизвикам да се съпротивлява. Овчарите наскачаха на крака изплашени, но като видяха Клинката, нахвърлиха се върху му и започнаха да го борят. К. Петканов, ЗлЗ, 186. Двете деца веднага скочиха, хвърлиха се с радостен писък насреща му и започнаха да го борят. Д. Ангелов, ЖС, 132. • Нар.-поет. Борба боря. Борба ще та бори [пехливане] / едно анадолче. / Ще ти прати цара / триста душ гавази. Нар. пес., СбВСтТ, 940.
2. Прен. За чувство, мисъл и под. — мъча, тревожа, безпокоя някого, предизвиквам разкаяние за нещо. Онова чувство на угризение, което от по-рано още бе зело да мъчи стрина Венковица, сега .. зафана още по-силно да я бори и измъчва. Т. Влайков, Съч. I, 310. Най-напред ти дадох да спечелиш, .., па после в пет минути ти се издължих и взех и твоите десет наполеона. И до днес ме бори съвестта за тая моя магария. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 75. Бореха го тежки мисли. Измъчваше го съвестта за безполезността на дадените жертви. Л. Стоянов, Б,157.
3. Рядко. Добивам надмощие, побеждавам някого. Всичките ни неприятели са ни борили с това, че не сме узрели за свободата. Хр. Бръзицов, НЦ, 219.
4. Диал. Чукам великденско яйце в друго, за да видя кое ще излезе борец (в 5 знач.). Децата й преждевременно чукаха червените яйца, дълбаеха дървени черупки с яйцевидна форма, залепваха ги с туткал и се готвеха да ги борят с яйцата на махленските деца. Сл. Трънски, Н, 131.
5. Непрех. Остар. и диал. Полагам усилия да преодолея големи трудности, страдания, за да постигна нещо, да превъзмогна нещо; боря се. Истина е, че ние занаятчиите бориме, колкото можеме, ама с две ръце човек може ли да надделее! С две ръце требе да изхраниш градеца с хляб. Й. Радичков, ББ, 72. Силните работни моми не смятат, че помежду им може и да има по-слаби .. От сички слаби беше най-повече слабичка Стоянка: тя усещаше, че не може, усещаше, че силите й я оставят, но, за да не й се присмеят, тя бореше. Ил. Блъсков, ЗК, 110. боря се страд. от боря в 1, 3 и 4 знач. Ела, Али, ела, нани / ела да си видиш / как се булче бори, Менко, / по шарени черги. Нар. пес., СбВСтТ, 1057.
БО`РЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Като се вкопчваме един в друг с някого, всеки прави физически усилия да надвие другия; влизаме в борба с някого. На едно място се бореха разголени до пояса мъжаги с лъснати от мас снаги всред кръг от зяпнали селяни. Ст. Загорчинов, ДП, 342. Врява, писък, глъч от развилнели деца, които се борят и се бият. Ив. Вазов, Съч. IX, 49. Врабци чуруликат и се борят в клоните и белият цвят се рони над улицата като сняг. Й. Йовков, Разк. I, 164. На младини се славел като пехливан, борил се по съборите, тръшвал на земята не един противник. Кр. Григоров, ОНУ, 134. Рипна Гино от добрата коня / .. и със Марко силен бой зафащат. / .. / Отрошиа сабли до оклопе, / фанаа се кръстом да се борат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 3. • Нар.-поет. Борба се борим. „Я погубих чръна арапина. / Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим!“ Нар. пес., СбНУ XIV, 55. // Съпротивлявам се с физически усилия срещу нападение на някого, вкопчваме се с някого. Нахвърлиха се върху нея и тримата турци. Тя се бореше с всички сили — дращеше с нокти, късаше със зъби. Д. Талев, И, 574.
2. С предл. с, против, срещу. Стремя се да унищожа някого, нещо, който ми е враг, който е вреден, опасен, който пречи. Вдъхни всекиму, о Боже, / любов жива за свобода, / да се бори кой как може / с душманите на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. — Тотке, пък и такива хора като мене трябват. Кой ще се бори с вълци и мечки? К. Петканов, ЗлЗ, 235. Точно в новогодишната нощ .. в незапомнен пожар пламва Астарджийският хан и българите цяла нощ се борят със стихията, за да спасят града от изпепеляване. К. Странджев, ЖБ, 66. Ревността му да се бори със злото и да наказва недостойните се усили. Елин Пелин, Съч. IV, 32-33. // Обикн. с предл. с. Сражавам се, бия се. Принуден да се бори едновременно с татарите и с гърците, които нападат
