Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/665“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | предизвиква възбуда, ентусиазъм и подбужда към действие; въодушевяващ. <i>Аз не знам дали има думи, които могат да предадат силата.., възпламеняващия заряд на речта, произнесена от улична трибуна. Тогава всяка дума придобива особено значение.</i> М. Гръбчева, ВИН, 128. <i>Събраното множество избухна възторжено при възпламеняващия призив за бунт.</i> | + | предизвиква възбуда, ентусиазъм и подбужда към действие; въодушевяващ. <i>Аз не знам дали има думи, които могат да предадат силата .., възпламеняващия заряд на речта, произнесена от улична трибуна. Тогава всяка дума придобива особено значение.</i> М. Гръбчева, ВИН, 128. <i>Събраното множество избухна възторжено при възпламеняващия призив за бунт.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЛАМЕНЯ`ЕМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който има свойството лесно да се възпламенява. <i>Въглеводородните горива притежават висока калоричност. Често те се употребяват в съчетание с азотна киселина и образуват възпламеняема горивна смес.</i> ВН, 1960, бр. 2713, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЛАМЕНЯ`ЕМОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на възпламеняем. <i>Един от съществените недостатъци на дървесината е нейната лесна възпламеняемост, затова там, където съществува опасност от пожар, използуването й като строителен материал е ограничено.</i> В. Брънеков и др., СД, 234. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЛА`МНА</b>. Вж. <em>възпламвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПО`ЛЗВАМ СЕ</b> и <b>ВЪЗПО`ЛЗУВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>св., непрех.</i> С предл. <em>от</em>. Използвам нещо, за да постигна облага за себе си или за да мога да извърша нещо. <i>Аз имам на разположение само един и половина час за почивка, затова искам да се възползувам от нея, за да мога да видя знаменитите паметници на Батак.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 97. <i>В неделя павилионите на изложението са затворени. От този ден се възползувахме да разгледаме града Чикаго.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. <i>Тримата царе излязоха смутени и без да се възползуват от стълбата за слизане, скокнаха долу на своите пневматически крака.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 112. <i>И докато докторът живееше с намерението да забрани на даскал Стефана да лекува хората, сам се възползува от някои треви и ги препоръча на своите болни.</i> Д. Немиров, Б, 53. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>воспо`лзувам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПО`ЛЗВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възползвам се; възползуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПО`ЛЗУВАМ СЕ</b>. Вж. <em>възползвам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПО`ЛЗУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възползувам се; възползване. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗПОМЕНА</b>. Вж. възпоменавам | + | <b>ВЪЗПОМЕНА`</b>. Вж. <em>възпоменавам</em> и <em>възпоменувам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПОМЕНА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възпомена`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>прич. мин. страд.</i> възпомена`т, <i>св. Остар. Книж.</i> 1. <i>Непрех.</i> Напомням, припомням някому за нещо; възпоменувам. <i>Реката Янтра там шуми; / а славейчето сладко пее и пътниците весели. / Мен само не развеселява / тази природна веселба, / но само само ми възпоменава, / за прадедните времена!</i> СбДЧ, 179. |
| − | 2. <i>Прех.</i> Спомням си, припомням си; | + | 2. <i>Прех.</i> Спомням си, припомням си; възпоменувам. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>възпомина`вам</em> и <em>воспомина`вам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПОМЕНА`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпоменавам; възпоменуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПОМЕНА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Възпоминание. <i>Българското в Букурещ общество сторило парастас за блаженнопочившия наш първосвященник Авксентия на 2 т. м. за възпоменание на третята година от преставлението му.</i> ДЗ, 1868, бр. 14, 56. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПОМЕНА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който предизвиква възпоминание; паметен. <i>И сега, повече от 20 години, откак той не е между нас, за него може по-спокойно да се пишат възпоменателни статии.</i> СбАСЕП, 443. <i>Капитаните на отборите си размениха възпоменателни флагчета.</i> ВН, 1955, бр. 187, 1. <i>Възпоменателна плоча.</i> <i>Възпоменателен лист.</i> <i>Възпоменателно събрание.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПОМЕНУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възпомена`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>прич. мин. страд.</i> възпомена`т, <i>св., непрех.</i> и <i>прех. Остар. Книж.</i> Възпоменавам. <i>Никаква злоба не хранях към вас, а, напротив, често възпоменувах благодеянията ви.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 88. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПОМЕНУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпоменаване. <i>За вечно възпоменуване на това славно время, дозволил е цар да ся направи тисящогодишний спомяник в Новгород.</i> БДн, 1857, бр. 3, 11. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПОМИНА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> 1. Обикн. <i>мн.</i> Следа в съзнанието от възприети или преживяни неща; спомен, възпоменание. <i>Възпоминанията за минали страдания, за претеглени нещастия, имат някаква особена прелест.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 66. <i>В главата й рукнаха и нахлуха из един път ония тъжни мисли и недалечни възпоминания, .. които секи път пълнеха сърцето й с жалба и мъка, а очите й със сълзи.</i> Т. Влайков, Съч. II, 151-152. <i>Танагров .. дълго гледа снежните накити на зимата по дървесата, .. Светли възпоминания се събудиха в душата му от детски и юношески години.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 156. <i>В тия минути .. му премина през ума и старият му баща, .., и жена му с детето на гърди, и къщата, .., хубавото му село и всичко, което го радваше… Но пред всички тия сладки възпоминания, които му бяха най-близо до сърцето, стоеше колът, който го чакаше да се върти на него жив.</i> Ц. Гинчев, ГК, 327. |
| − | |||
| − | 1. Обикн. <i>мн.</i> Следа в съзнанието от възприети или преживяни неща; спомен, възпоменание. <i>Възпоминанията за минали страдания, за претеглени нещастия, имат някаква особена прелест.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 66. <i>В главата й рукнаха и нахлуха из един път ония тъжни мисли и недалечни възпоминания,. | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Помен. <i>Ако е възможно да ся направи парастас за душевно възпоминание, както за великий патриот Раковский, тъй и за ония наши братя, които паднаха и падат жъртва за милото ни отечество България.</i> ДЗ, | ||
Текуща версия към 17:28, 22 май 2015
предизвиква възбуда, ентусиазъм и подбужда към действие; въодушевяващ. Аз не знам дали има думи, които могат да предадат силата .., възпламеняващия заряд на речта, произнесена от улична трибуна. Тогава всяка дума придобива особено значение. М. Гръбчева, ВИН, 128. Събраното множество избухна възторжено при възпламеняващия призив за бунт.
ВЪЗПЛАМЕНЯ`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има свойството лесно да се възпламенява. Въглеводородните горива притежават висока калоричност. Често те се употребяват в съчетание с азотна киселина и образуват възпламеняема горивна смес. ВН, 1960, бр. 2713, 4.
ВЪЗПЛАМЕНЯ`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на възпламеняем. Един от съществените недостатъци на дървесината е нейната лесна възпламеняемост, затова там, където съществува опасност от пожар, използуването й като строителен материал е ограничено. В. Брънеков и др., СД, 234.
ВЪЗПЛА`МНА. Вж. възпламвам.
ВЪЗПО`ЛЗВАМ СЕ и ВЪЗПО`ЛЗУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. С предл. от. Използвам нещо, за да постигна облага за себе си или за да мога да извърша нещо. Аз имам на разположение само един и половина час за почивка, затова искам да се възползувам от нея, за да мога да видя знаменитите паметници на Батак. Ив. Вазов, Съч. XVI, 97. В неделя павилионите на изложението са затворени. От този ден се възползувахме да разгледаме града Чикаго. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. Тримата царе излязоха смутени и без да се възползуват от стълбата за слизане, скокнаха долу на своите пневматически крака. Елин Пелин, ЯБЛ, 112. И докато докторът живееше с намерението да забрани на даскал Стефана да лекува хората, сам се възползува от някои треви и ги препоръча на своите болни. Д. Немиров, Б, 53.
— Друга (остар. книж.) форма: воспо`лзувам се.
ВЪЗПО`ЛЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от възползвам се; възползуване.
ВЪЗПО`ЛЗУВАМ СЕ. Вж. възползвам се.
ВЪЗПО`ЛЗУВАНЕ ср. Отгл. същ. от възползувам се; възползване.
ВЪЗПОМЕНА`. Вж. възпоменавам и възпоменувам.
ВЪЗПОМЕНА`ВАМ, -аш, несв.; възпомена`, -е`ш, мин. св. -а`х, прич. мин. страд. възпомена`т, св. Остар. Книж. 1. Непрех. Напомням, припомням някому за нещо; възпоменувам. Реката Янтра там шуми; / а славейчето сладко пее и пътниците весели. / Мен само не развеселява / тази природна веселба, / но само само ми възпоменава, / за прадедните времена! СбДЧ, 179.
2. Прех. Спомням си, припомням си; възпоменувам.
— Други форми: възпомина`вам и воспомина`вам.
ВЪЗПОМЕНА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпоменавам; възпоменуване.
ВЪЗПОМЕНА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Възпоминание. Българското в Букурещ общество сторило парастас за блаженнопочившия наш първосвященник Авксентия на 2 т. м. за възпоменание на третята година от преставлението му. ДЗ, 1868, бр. 14, 56.
ВЪЗПОМЕНА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който предизвиква възпоминание; паметен. И сега, повече от 20 години, откак той не е между нас, за него може по-спокойно да се пишат възпоменателни статии. СбАСЕП, 443. Капитаните на отборите си размениха възпоменателни флагчета. ВН, 1955, бр. 187, 1. Възпоменателна плоча. Възпоменателен лист. Възпоменателно събрание.
ВЪЗПОМЕНУ`ВАМ, -аш, несв.; възпомена`, -е`ш, мин. св. -а`х, прич. мин. страд. възпомена`т, св., непрех. и прех. Остар. Книж. Възпоменавам. Никаква злоба не хранях към вас, а, напротив, често възпоменувах благодеянията ви. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 88.
ВЪЗПОМЕНУ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Възпоменаване. За вечно възпоменуване на това славно время, дозволил е цар да ся направи тисящогодишний спомяник в Новгород. БДн, 1857, бр. 3, 11.
ВЪЗПОМИНА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Обикн. мн. Следа в съзнанието от възприети или преживяни неща; спомен, възпоменание. Възпоминанията за минали страдания, за претеглени нещастия, имат някаква особена прелест. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 66. В главата й рукнаха и нахлуха из един път ония тъжни мисли и недалечни възпоминания, .. които секи път пълнеха сърцето й с жалба и мъка, а очите й със сълзи. Т. Влайков, Съч. II, 151-152. Танагров .. дълго гледа снежните накити на зимата по дървесата, .. Светли възпоминания се събудиха в душата му от детски и юношески години. Ив. Карановски, Разк. I, 156. В тия минути .. му премина през ума и старият му баща, .., и жена му с детето на гърди, и къщата, .., хубавото му село и всичко, което го радваше… Но пред всички тия сладки възпоминания, които му бяха най-близо до сърцето, стоеше колът, който го чакаше да се върти на него жив. Ц. Гинчев, ГК, 327.
2. Помен. Ако е възможно да ся направи парастас за душевно възпоминание, както за великий патриот Раковский, тъй и за ония наши братя, които паднаха и падат жъртва за милото ни отечество България. ДЗ,
