1868, бр. 47, 175. Свещеникът зима пет просфори. От първата просфора изважда една част за възпоминание на Исуса Христа и я туря на дискос (едно блюдо на ноги). Д. Манчев, НН (превод), 137. Ний днес, възбудени от благородна и свята длъжност още и от голяма признателност, правим тържествено възпоминание на паметта му. У, 1871, бр. 1, 326.
3. Остар. Спомняне, припомняне; възпоменание. Старият инвалид се вълнуваше при възпоминанието на тие подвизи и героически нападения. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Критикът не е можал да почувствува поета. И вие го виждате, как той .., тягостно дири възпоминания на изрази, срещнати в оценката на друг поет. С. Радев, Худ., 1907, кн. 4-5, 24-26.
— Друга (остар. книж.) форма: воспомина`ние.
ВЪЗПО`МНЮВАМ СИ, -аш си, несв.; възпомня` си, -иш си, мин. св. -их си, св., прех. Остар. Книж. Спомням си, припомням си; вспоминам си, вспомням си. Даже и самите си детински заблуждения и глупости сладостно си възпомнюваш. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 117. Нека си възпомним, братя, изобщо колко и какви големи добрини е направил на рода си и на отечеството си този наш съотечественик. У, 1871, бр. 21, 326.
ВЪЗПО`МНЮВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпомнювам си; спомняне, припомняне, вспомняне. Най-голямото удоволствие е сладкото възпомнювание на полезний и на неомърсений живот. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 127.
ВЪЗПО`МНЯ СИ. Вж. възпомнювам си.
ВЪЗПРА`1. Вж. възпирам1 и възпирвам.
ВЪЗПРА`2. Вж. възпирам2.
ВЪЗПРА`ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възправя и от възправя се като прил. Изправен1 (в 1 знач.). При подножията на един висок рът .., има един извор и при този извор има колкото до два челешки боя възправени камъне на подобие на пирамида. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 80. Той [оптическият апарат] съвършено прилича на оптический инструмент, известен във физиката под тая тъмна стая (камера обскура), т. е. стая, у която няма никак светлина, а ся пуща в нея през една дупчица, през която тя отхожда до един заслон възправен. Ч, 1871, бр. 24,752.
ВЪЗПРА`ВЯ. Вж. възправям.
ВЪЗПРА`ВЯМ, -яш, несв.; възпра`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо да стои право, в отвесно положение или в положение, близко до отвесното; изправям1. Възправяхме едри плочи, заставахме на разстояние, с камъни в ръце, и при подаване на знака започвахме оа замерваме, да събаряме и разбиваме изправените плочи. Н. Хайтов, ШГ, 29. Издигнали бесилката насред града. Преметнали въжето, а под въжето възправили високо буре и стълбичка. Й. Вълчев, РЗ, 5. Само Топката, възправил един стар кепенк от страната, отгдето духа, върти чука, работи и не иска да знае. Чудомир, Избр. пр, 234. // Поставям нещо да стои право, в отвесно или в почти отвесно положение, като го подпирам; изправям1. Момчилка разтреби масичката, дигна я и я възправи до стената. Д. Ангелов, ЖС, 74. Щом влезе, свали си чепкеня и го сложи в един кът, а тоягата си възправи въз стената. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221.
2. Вдигам нагоре нещо наведено (глава, снага и под.), за да застане в обикновеното си изправено, отвесно положение; изправям1. А той, възправил глава всред хорото, вперил очи в момите — не мига. Ц. Церковски, Съч. III, 71. — Значи, не свършихте и тази работа. Аника възправи чело. — Работата се свърши. А. Страшимиров, Съч. V, 291. Но щом ги [растенията] росата одъжди, те пак ся разкръвяват и изново възправят клюмналите си върховце. Пч, 1871, кн. 6, 84. Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой кумир го кара да пада ничком? Н. Райнов, БЛ, 105.
3. Издигам ръст отвесно нагоре, на голяма височина от основата над околната среда; възвисявам, възвишавам, извисявам. Под нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения, които смирено бяха възправили обли върхове към небето. Елин Пелин, Съч. IV, 57. Два дебели бряста възправяха стволи от оброчището. Н. Нинов, ЕШО, 19.
4. Остар. Книж. Издигам (обикн. паметник); въздигам. В негова чест отсякоха медали с неговий образ и му възправиха статуи. Лет., 1874, 80.
ВЪЗПРА`ВЯМ СЕ несв.; възпра`вя се св., непрех. 1. Заставам прав или се надигам от седнало, от легнало или от наведено положение; изправям се. Орце се възправи — спокоен, студен. Метна дясна ръка зад гърба. И потръгна — бавен, тежък. А. Страшимиров, Съч. V, 258. Старците седят си тамо / на камък чудно изгладен, във кръг свещен наредени. / После те вземат тояги на гръмогласни викачи / и се възправят и редом всеки си думата каза. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 40. Наведе ся тогаз Трипани и ся вглъби в дълбоко море на размисли и тогаз чак ся възправи, когато го сбута Мацко да го дигне. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 143. // Заставам някъде прав и обикн. неподвижен; изправям се. Пред него се възправи възрастен войник, застана на колене и дигна ръце, молейки пощада: — Братле, не ме убивай, аз съм
