Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/634“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на въззив има и пострадалото лице, което е възбудило преследванието.</i> ВП, 128. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗЗИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Остар. Юрид. Прил. от</i> въззив (във 2 знач.); апелативен, апелационен. <i>Въззивно производство.</i> |
| − | ◇ Въззивна жалба. <i>Остар. Юрид.</i> Апелативна жалба. <i>Подсъдимий има право да подаде въззивна жалба срещу | + | ◇ <b>Въззивна жалба</b>. <i>Остар. Юрид.</i> Апелативна жалба. <i>Подсъдимий има право да подаде въззивна жалба срещу неокончателната присъда по всичките предмети на делото, които ся отнасят до него.</i> ВП, 128. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗЗИ`ВНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Юрид.</i> Лице, което подава въззивна жалба. <i>При словесните обяснения първата дума принадлежи на въззивника, но ако въззивните жалби са подадени от двете страни, първата дума се пада на ищеца.</i> ВП, 48. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗЗИ`МАМ СЕ</b>. Вж. <em>възземам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗЗИ`МАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> въззимам се; възземане. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗЗОВА</b>. Вж. въззовавам. | + | <b>ВЪЗЗОВА`</b>. Вж. <em>въззовавам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗЗОВА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въззова`</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Призовавам. <i>И в родните поля, до днеска дето глухо / и мъртво е било, той робския народ / на битви въззова към слънце и живот.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 142. <b>въззовавам се</b>, <b>въззова се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗЗОВА`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> въззовавам <i>и от</i> въззовавам се; призоваване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗЗРЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възглед, гледище, схващане. <i>Когато древната теория за времето на сътворението ся отхвърли, научните мъжие почнаха свободно да обнародват разни въззрения за него.</i> ИЗ 1877, 1881, 285. <i>Последните разменени думи [за намесата на Гърция и Сърбия в общата борба на Балканския полуостров] подействуваха на мене така силно, щото аз изведнъж измених всичките си въззрения върху сърбското правителство.</i> СП, 1876, бр. 21, 84. <i>Заключението на това послание съдържа в себе онова, което може да ся нарече положително религиозно въззрение на Волтера.</i> Ч, 1871, бр. 7, 203. <i>Втората [партия], която уважявала язическата мъдрост, искала да подчини истината на вярата под въззренията на разсъдъка.</i> Д. Душанов, ИПХЧ, 44. |
| − | + | — От рус. воззрение. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗИ`ДА</b>. Вж. <em>възиждам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗИ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възи`да</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ох, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> За тесто — втасвам. <i>Брашното замисат с вода, притурят квас, па оставят тестото на топло място да възиде.</i> Д. Манчов, БЕД, 57. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗИ`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възиждам. |
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗИ`МАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възе`ма</b>, -еш, <i>мин. св.</i> възе`х, <i>пов.</i> възми`, възме`те, <i>прич</i>. <i>мин. св. деят.</i> възе`л, <i>прич. мин. страд.</i> възе`т, <i>св., прех.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Поемам с ръка нещо; вземам. <i>Ако е причина на болестта кухината зъбова, то възми на тегло колкото две зръна ечемик счукана сол и толко пипер, .. и от това ще да стане маса, от която маса турни малко в кухината на зъба.</i> П. Р. Славейков, СК, 95. <i>Голем си сън сънувала. / На сне йо дошли троица: / един йо пръстен възима, / един йо китка възима.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 279. |
| − | 2. <i>Остар. Книж.</i> В съчет. със същ. като влияние, уважение и под. Придобивам, добивам. <i>Христянската черкова, като станала господствующа по сичките римски империи, възимала много благодетелно влияние върху нейното законодателство.</i> Д. Душанов, | + | 2. <i>Остар. Книж.</i> В съчет. със същ. като <em>влияние</em>, <em>уважение</em> и под. Придобивам, добивам. <i>Христянската черкова, като станала господствующа по сичките римски империи, възимала много благодетелно влияние върху нейното законодателство.</i> Д. Душанов, ИПХЦ, 108. <i>С пробужданието на науките в Европа, литературата на гърците и римляните скоро са разпространила и възимала необикновено влияние на человеческий ум.</i> Д. Витанов, НС (превод), 46. <i>Никога друга госпожа не ма е направила да възимам толкоз уважение към женския пол, както тя.</i> П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 115. <i>С този начин са постараха да .. унищожат или ослабят влиянието, което можеше царицата да възима на съпруга си.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 134. <i>Ще бъдете несправедливи в съжденията си, ако сторите да считате за бунтовник един стар човек .. само затова, защото в прямодушието си е възимал смелостта да изобличи политическите ви заблуждения.</i> П. Р. Славейков, ПХС, 92. |
| − | + | 3. <i>Остар. Книж. </i>С крат. лич. местоим. във вин. Смятам някого за някакъв. <i>О колко честит би мя възимал той — и който би мя видял, кога обядвам с всичките си домашни.</i> П. Р. Славейков, РО (превод), 88. <i>Това ги не препоръча добре не само пред техните, .., но и пред самите им професори и приятели европейци, които изначало са ги възимали за хора с по-добър характер.</i> Лет., 1872, 264. <b>възимам се</b>, <b>възема се</b> <i>страд.</i> | |
| − | |||
| − | 3. <i>Остар. Книж. | ||
| − | |||
| − | 1872, 264. възимам се, възема се <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗИ`МАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възимам <i>и от</i> възимам се. |
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗКАДЯ</b>. Вж. възкадявам. | + | <b>ВЪЗКАДЯ`</b>. Вж. <em>възкадявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКАДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възкадя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Индив.</i> Запалвам благоуханни вещества, за да изпускат дим. <i>И сложих трапези — и възкадих миризми от Саба.</i> Н. Райнов, БЛ, 146. <i>И взе той сребърно сито, насипа в него житни зърна,.. А после възкади черна смола, замисли се — и направи с ръце над ситото странно движение.</i> Н. Райнов, ВДБ, 33. възкадявам се, възкадя се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКАДЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Индив. Отгл. същ. от</i> възкадявам <i>и от</i> възкадявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКАФЯ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с цвят, близък до кафяв; слабокафяв, кафеникав. |
| − | |||
Текуща версия към 03:52, 26 април 2015
на въззив има и пострадалото лице, което е възбудило преследванието. ВП, 128.
ВЪЗЗИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Остар. Юрид. Прил. от въззив (във 2 знач.); апелативен, апелационен. Въззивно производство.
◇ Въззивна жалба. Остар. Юрид. Апелативна жалба. Подсъдимий има право да подаде въззивна жалба срещу неокончателната присъда по всичките предмети на делото, които ся отнасят до него. ВП, 128.
ВЪЗЗИ`ВНИК, мн. -ци, м. Остар. Юрид. Лице, което подава въззивна жалба. При словесните обяснения първата дума принадлежи на въззивника, но ако въззивните жалби са подадени от двете страни, първата дума се пада на ищеца. ВП, 48.
ВЪЗЗИ`МАМ СЕ. Вж. възземам се.
ВЪЗЗИ`МАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въззимам се; възземане.
ВЪЗЗОВА`. Вж. въззовавам.
ВЪЗЗОВА`ВАМ, -аш, несв.; въззова`, -еш, мин. св. -а`х, св., прех. Остар. Книж. Призовавам. И в родните поля, до днеска дето глухо / и мъртво е било, той робския народ / на битви въззова към слънце и живот. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 142. въззовавам се, въззова се страд.
ВЪЗЗОВА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въззовавам и от въззовавам се; призоваване.
ВЪЗЗРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възглед, гледище, схващане. Когато древната теория за времето на сътворението ся отхвърли, научните мъжие почнаха свободно да обнародват разни въззрения за него. ИЗ 1877, 1881, 285. Последните разменени думи [за намесата на Гърция и Сърбия в общата борба на Балканския полуостров] подействуваха на мене така силно, щото аз изведнъж измених всичките си въззрения върху сърбското правителство. СП, 1876, бр. 21, 84. Заключението на това послание съдържа в себе онова, което може да ся нарече положително религиозно въззрение на Волтера. Ч, 1871, бр. 7, 203. Втората [партия], която уважявала язическата мъдрост, искала да подчини истината на вярата под въззренията на разсъдъка. Д. Душанов, ИПХЧ, 44.
— От рус. воззрение.
ВЪЗИ`ДА. Вж. възиждам.
ВЪЗИ`ЖДАМ, -аш, несв.; възи`да, -еш, мин. св. -ох, св., непрех. Остар. и диал. За тесто — втасвам. Брашното замисат с вода, притурят квас, па оставят тестото на топло място да възиде. Д. Манчов, БЕД, 57.
ВЪЗИ`ЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възиждам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗИ`МАМ, -аш, несв.; възе`ма, -еш, мин. св. възе`х, пов. възми`, възме`те, прич. мин. св. деят. възе`л, прич. мин. страд. възе`т, св., прех. 1. Остар. и диал. Поемам с ръка нещо; вземам. Ако е причина на болестта кухината зъбова, то възми на тегло колкото две зръна ечемик счукана сол и толко пипер, .. и от това ще да стане маса, от която маса турни малко в кухината на зъба. П. Р. Славейков, СК, 95. Голем си сън сънувала. / На сне йо дошли троица: / един йо пръстен възима, / един йо китка възима. Нар. пес., СбНУ XLIV, 279.
2. Остар. Книж. В съчет. със същ. като влияние, уважение и под. Придобивам, добивам. Христянската черкова, като станала господствующа по сичките римски империи, възимала много благодетелно влияние върху нейното законодателство. Д. Душанов, ИПХЦ, 108. С пробужданието на науките в Европа, литературата на гърците и римляните скоро са разпространила и възимала необикновено влияние на человеческий ум. Д. Витанов, НС (превод), 46. Никога друга госпожа не ма е направила да възимам толкоз уважение към женския пол, както тя. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 115. С този начин са постараха да .. унищожат или ослабят влиянието, което можеше царицата да възима на съпруга си. Н. Михайловски, ПА (превод), 134. Ще бъдете несправедливи в съжденията си, ако сторите да считате за бунтовник един стар човек .. само затова, защото в прямодушието си е възимал смелостта да изобличи политическите ви заблуждения. П. Р. Славейков, ПХС, 92.
3. Остар. Книж. С крат. лич. местоим. във вин. Смятам някого за някакъв. О колко честит би мя възимал той — и който би мя видял, кога обядвам с всичките си домашни. П. Р. Славейков, РО (превод), 88. Това ги не препоръча добре не само пред техните, .., но и пред самите им професори и приятели европейци, които изначало са ги възимали за хора с по-добър характер. Лет., 1872, 264. възимам се, възема се страд.
ВЪЗИ`МАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възимам и от възимам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗКАДЯ`. Вж. възкадявам.
ВЪЗКАДЯ`ВАМ, -аш, несв.; възкадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Индив. Запалвам благоуханни вещества, за да изпускат дим. И сложих трапези — и възкадих миризми от Саба. Н. Райнов, БЛ, 146. И взе той сребърно сито, насипа в него житни зърна,.. А после възкади черна смола, замисли се — и направи с ръце над ситото странно движение. Н. Райнов, ВДБ, 33. възкадявам се, възкадя се страд.
ВЪЗКАДЯ`ВАНЕ ср. Индив. Отгл. същ. от възкадявам и от възкадявам се.
ВЪЗКАФЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до кафяв; слабокафяв, кафеникав.
