Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/599“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Писмено обръщение към общество, народ, с което се призовава да се съдейства за извършването на нещо, имащо голяма обществена важност. <i>Чендов бе получил заповед от Главния щаб за обявяване на въстанието и възвание към народа.</i> Д. Талев, И, 504. <i>Народът с жажда четеше тия възвания против правителството и с нетърпение очакваше митинга.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 99. <i>Ние ще да обнародваме особено възвание и към нашата емиграция.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 420. <i>Тая радост и надеждите за близко освобождение са изразени най-ярко от Българския централен комитет в Букурещ ( .. ) в неговото възвание към българския народ.</i> Ист. X и XI кл, 199. <i>Тя [Леди Странгфорд] прави възвание, да й са внесат колкото по-скоро материални средства, за да помогне на населението [в България].</i> НБ, 1877, бр. 70, 272. |
| − | |||
| − | 70, 272. | ||
| − | 2. <i>Остар. Книж.</i> Обръщение, призив, зов; въззив. <i>— Звателният падеж, който служи за възвание към предметите, приема | + | 2. <i>Остар. Книж.</i> Обръщение, призив, зов; въззив. <i>— Звателният падеж, който служи за възвание към предметите, приема различно окончание.</i> Г. Миркович, КМБГ, 9. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВА`РА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Отвара. |
| − | — | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВА`РА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Размирица. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВАРЯ</b>. Вж. възварявам и | + | <b>ВЪЗВАРЯ`</b>. Вж. <em>възварявам</em> и <em>възварям</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВАРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възваря`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Довеждам (обикн. вода) чрез варене до точката на кипене; варя, възвирам. <i>Количеството на енергията, която трябва да се отдели, напр. при синтезата на 4 г. хелий от 4 г. водород, се равнява на около 600 000 000 големи калории — енергия, която, ако се превърне в топлина, може да възвари 6 000 000 литра вода.</i> Хим. VII кл, 1950, 35. |
| − | 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Правя нещо да стане готово, обикн. за ядене или пиене, чрез варене, варя нещо колкото е необходимо; сварявам. | + | 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Правя нещо да стане готово, обикн. за ядене или пиене, чрез варене, варя нещо колкото е необходимо; сварявам. <i>— Бързам за конака — отвърна турчинът, като се задъхваше. — Работата няма да избяга, Али ефенди. Ей сега ще ти възваря едно кафенце.</i> Д. Марчевски, ДВ, 25. <i>На огнище запустено / огън буен разгори ща / и в гърне необжежено / либно биле възвари ща.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 132. <i>Да са изцери болният, трябува да лежи в една стая, .., да пие сок от попарен ружав цвят с шекер или да възвари корене от слез.</i> Ив. Богоров, СЛ, 39. <i>Възваряват сока, наливат в него размит вар и го прецеждат през въглища от кости, за да побелее.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 111. <i>Прясно мляко с четири драми жълти захар възвари добре и пий от него сутра вечер горещо по две чаши.</i> П. Р. Славейков, СК, 95. <i>Възвари в проста вода наполовина сладки и горчиви мигдали (бадеми), олющи ги, па им присипи малко вода, та ги смажи и направи на рядка каша.</i> Лет., 1872, 255. <b>възварявам се</b>, <b>възваря се</b> <i>страд.</i> <i>Разтворът се възварява, за да се отстрани кислородът, който се намира разтворен във водата, след което се оставя няколко часа на спокойствие, за да се избистри.</i> Н. Преславски и др., НПБ, 172. <i>Тая вода ся възварява, па пак ся полива отгоре .. въз пепелта.</i> Лет., 1872, 255. |
| − | + | ---- | |
| − | <i>— Бързам за конака — отвърна турчинът, като се задъхваше. — Работата няма да избяга, Али ефенди | + | <b>ВЪЗВАРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възваря` се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ставам готов чрез варене; сварявам се, възвирам. <i>Днес тя вари в него петурки с прясно мляко. Възварят ли се, ще ги изсипе в една паница.</i> Т. Влайков, Пр I, 182. |
| − | |||
| − | 39. <i>Възваряват сока, наливат в него размит вар и го прецеждат през въглища от кости, за да побелее.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 111. <i>Прясно мляко с четири драми жълти захар възвари добре и пий от него сутра вечер горещо по две чаши.</i> П. Р. Славейков, СК, <i> | ||
| − | |||
| − | възварявам се, възваря се <i>страд. Разтворът се възварява, за да се отстрани кислородът, който се намира разтворен във водата, след което се оставя няколко часа на спокойствие, за да се избистри.</i> Н. Преславски и др., НПБ, 172. <i>Тая вода ся възварява, па пак ся полива отгоре .. въз пепелта.</i> Лет., 1872,255. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВАРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възварявам <i>и от</i> възварявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВА`РЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>възваря`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Възварявам. <b>възварям се</b>, <b>възваря се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВА`РЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>възваря` се</b> <i>св., непрех.</i> Възварявам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВА`РЯНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Рядко. Отгл. същ. от</i> възварям <i>и от</i> възварям се; възваряване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВДИ`ГАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възвди`гна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възвди`гнат, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Въздигам, <b>възвдигам се</b>, <b>възвдигна се</b> <i>страд. Чухме от него [Чолаков] радостна и весма приятна вест: что под мудро и благодетелно управление и покровителство на Великаго нашего Самодържавца се възвдигат повседека в наши страни порядочни училища.</i> АНГ, 1911, кн. 1, 520. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВДИ`ГАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възвдигна се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Въздигам се. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>въздви`гам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВДИ`ГАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възвдигам <i>и от</i> възвдигам се; въздигане. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>въздви`гане</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВДИ`ГНА</b>. Вж. <em>възвдигам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВЕДА</b>. Вж. възвеждам. | + | <b>ВЪЗВЕДА`</b>. Вж. <em>възвеждам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВЕ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възведа`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> възве`дох, <i>прич. мин. св. деят.</i> възве`л, <i>св., прех.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Повеждам някого нагоре. <i>Ангелина му позна пръстен, / па го възведе нагоре в собата, / па му свари горливо каве.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 542. <i>Кога свърших, в ръце си ме прегърна [учителят]./ И тъй, по пътя, кой ми бе познат, / от таз долина ме изнесе черна, / и лек и бръз, по стръмни канари / възведе ме.</i> К. Величков, Ад (превод), 169. |
| − | |||
| − | 542. <i>Кога свърших, в ръце си ме прегърна | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Остар. Книж.</i> Насочвам, обръщам нагоре (очи, поглед и под.), издигам, повдигам (очи). <i>Аз възвеждам очи — небето е модро и свежо, като че ли не е небо, а млада невяста, рано ранила по работа и, пътем на някой извор, наплискала бяло лице…</i> П. П. | ||
Текуща версия към 23:15, 29 март 2015
ВЪЗВА`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Писмено обръщение към общество, народ, с което се призовава да се съдейства за извършването на нещо, имащо голяма обществена важност. Чендов бе получил заповед от Главния щаб за обявяване на въстанието и възвание към народа. Д. Талев, И, 504. Народът с жажда четеше тия възвания против правителството и с нетърпение очакваше митинга. Ив. Вазов, Съч. VII, 99. Ние ще да обнародваме особено възвание и към нашата емиграция. Хр. Ботев, Съч., 1929, 420. Тая радост и надеждите за близко освобождение са изразени най-ярко от Българския централен комитет в Букурещ ( .. ) в неговото възвание към българския народ. Ист. X и XI кл, 199. Тя [Леди Странгфорд] прави възвание, да й са внесат колкото по-скоро материални средства, за да помогне на населението [в България]. НБ, 1877, бр. 70, 272.
2. Остар. Книж. Обръщение, призив, зов; въззив. — Звателният падеж, който служи за възвание към предметите, приема различно окончание. Г. Миркович, КМБГ, 9.
ВЪЗВА`РА1 ж. Диал. Отвара.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗВА`РА2 ж. Диал. Размирица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗВАРЯ`. Вж. възварявам и възварям.
ВЪЗВАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; възваря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Довеждам (обикн. вода) чрез варене до точката на кипене; варя, възвирам. Количеството на енергията, която трябва да се отдели, напр. при синтезата на 4 г. хелий от 4 г. водород, се равнява на около 600 000 000 големи калории — енергия, която, ако се превърне в топлина, може да възвари 6 000 000 литра вода. Хим. VII кл, 1950, 35.
2. Остар. и диал. Правя нещо да стане готово, обикн. за ядене или пиене, чрез варене, варя нещо колкото е необходимо; сварявам. — Бързам за конака — отвърна турчинът, като се задъхваше. — Работата няма да избяга, Али ефенди. Ей сега ще ти възваря едно кафенце. Д. Марчевски, ДВ, 25. На огнище запустено / огън буен разгори ща / и в гърне необжежено / либно биле възвари ща. Ив. Вазов, Съч. IV, 132. Да са изцери болният, трябува да лежи в една стая, .., да пие сок от попарен ружав цвят с шекер или да възвари корене от слез. Ив. Богоров, СЛ, 39. Възваряват сока, наливат в него размит вар и го прецеждат през въглища от кости, за да побелее. Т. Икономов, ЧПГ, 111. Прясно мляко с четири драми жълти захар възвари добре и пий от него сутра вечер горещо по две чаши. П. Р. Славейков, СК, 95. Възвари в проста вода наполовина сладки и горчиви мигдали (бадеми), олющи ги, па им присипи малко вода, та ги смажи и направи на рядка каша. Лет., 1872, 255. възварявам се, възваря се страд. Разтворът се възварява, за да се отстрани кислородът, който се намира разтворен във водата, след което се оставя няколко часа на спокойствие, за да се избистри. Н. Преславски и др., НПБ, 172. Тая вода ся възварява, па пак ся полива отгоре .. въз пепелта. Лет., 1872, 255.
ВЪЗВАРЯ`ВАМ СЕ несв.; възваря` се св., непрех. Остар. и диал. Ставам готов чрез варене; сварявам се, възвирам. Днес тя вари в него петурки с прясно мляко. Възварят ли се, ще ги изсипе в една паница. Т. Влайков, Пр I, 182.
ВЪЗВАРЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възварявам и от възварявам се.
ВЪЗВА`РЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); възваря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възварявам. възварям се, възваря се страд.
ВЪЗВА`РЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); възваря` се св., непрех. Възварявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗВА`РЯНЕ ср. Остар. и диал. Рядко. Отгл. същ. от възварям и от възварям се; възваряване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗВДИ`ГАМ, -аш, несв.; възвди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възвди`гнат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам, възвдигам се, възвдигна се страд. Чухме от него [Чолаков] радостна и весма приятна вест: что под мудро и благодетелно управление и покровителство на Великаго нашего Самодържавца се възвдигат повседека в наши страни порядочни училища. АНГ, 1911, кн. 1, 520.
ВЪЗВДИ`ГАМ СЕ несв.; възвдигна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се.
— Друга форма: въздви`гам.
ВЪЗВДИ`ГАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвдигам и от възвдигам се; въздигане.
— Друга форма: въздви`гане.
ВЪЗВДИ`ГНА. Вж. възвдигам.
ВЪЗВЕДА`. Вж. възвеждам.
ВЪЗВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; възведа`, -е`ш, мин. св. възве`дох, прич. мин. св. деят. възве`л, св., прех. 1. Остар. и диал. Повеждам някого нагоре. Ангелина му позна пръстен, / па го възведе нагоре в собата, / па му свари горливо каве. Нар. пес., СбНУ XLIII, 542. Кога свърших, в ръце си ме прегърна [учителят]./ И тъй, по пътя, кой ми бе познат, / от таз долина ме изнесе черна, / и лек и бръз, по стръмни канари / възведе ме. К. Величков, Ад (превод), 169.
2. Остар. Книж. Насочвам, обръщам нагоре (очи, поглед и под.), издигам, повдигам (очи). Аз възвеждам очи — небето е модро и свежо, като че ли не е небо, а млада невяста, рано ранила по работа и, пътем на някой извор, наплискала бяло лице… П. П.
