Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/550“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>втревожил сичкото население.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 299. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕВО`ЖВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; втрево`жа се <i>св.</i>, <i>непрех. Остар. Книж.</i> Разтревожвам се. <i>— Тичайте! Турска бричка, покрита с бяло платно, иде откъм Пазарджик! — извика един гърлест въстаник, от гласа на който са втревожиха сичките и хукнаха да бягат към Т. Пазарджикския път.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 30. |
| − | |||
| − | <i>— Тичайте! Турска бричка, покрита с бяло платно, иде откъм Пазарджик! — извика един гърлест въстаник, от гласа на който са втревожиха сичките и хукнаха да бягат към Т. Пазарджикския път.</i> | ||
— От рус. встревожить. | — От рус. встревожить. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕВО`ЖВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> втревожвам <i>и от</i> втревожвам се; разтревожване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧА</b>. Вж. <em>втренчам</em> и <em>втренчвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (диал.); <b>втре`нча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св.</i>, <i>прех.</i> Втренчвам (Ст. Младенов, БТР). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (диал); <b>втре`нча се</b> <i>св., непрех.</i> Втренчвам се. <i>Очите ми непрестанно са завръщаха да са втренчат връз вратата, вмъкнати в стената.</i> Ч, 1875, бр. 4, 190. |
| − | |||
| − | <i>св., непрех.</i> Втренчвам се. <i>Очите ми непрестанно са завръщаха да са втренчат връз вратата, вмъкнати в стената.</i> Ч, 1875, бр. 4,190. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втренчам <i>и от</i> втренчам се; втренчване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втре`нча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св.</i>, <i>прех.</i> В съчет. с <em>очи</em>, <em>поглед</em>. Спирам напрегнато, настойчиво, продължително (очи, поглед) върху някого или нещо; вторачвам, впервам, впивам<sup>1</sup>. <i>Юрталана .. палеше цигара след цигара, навремени затваряше очи, но пак ги втренчваше в ясната ослепително чиста синина на небето.</i> Г. Караславов, С, 60. <i>Митко беше втренчил поглед нататък, без да мигне.</i> М. Марчевски, МП, 118. <i>Девойката сякаш извършваше някакъв тих обред; сложи ръце на рамената му и го гледа дълго в очите, .. Борис стоеше с отпуснати ръце и чакаше, втренчил в нея напрегнат, тревожен поглед.</i> Д. Талев, ГЧ, 418. <i>Самуил стискаше чашата, втренчил поглед пред себе си. Не гледаше Рослава, само слушаше думите й.</i> А. Дончев, СВС, 185. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>втре`нча се</b> <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. <em>в</em>. Заглеждам се напрегнато, настойчиво и продължително в някого или нещо; вторачвам се. <i>То [момчето] се бави някъде, върна се, .., но пак не прибра брадвата. Диньо я поглеждаше крадешком, защото му се струваше, че нечие око в кафенето го следи и че ако се втренчва много-много, ще вземат да си я приберат.</i> Г. Караславов, Тат., 157. <i>Щом ни видя, той се втренчи в нас и ни загледа като втрещен.</i> М. Марчевски, ОТ, 46. <i>Когато бяхме насред пътя, капитанинът ме съгледа и като се втренчи в мене, запита ме сърдито от где съм се качил.</i> Ив. Докторов, ЗД, 136. // За очи, поглед — спирам се напрегнато, настойчиво и продължително върху някого, нещо; вторачвам се, впервам се, впивам се. <i>Кехаята току спираше сред одаята, извърташе главата си към оджака и безцветните му очи се втренчваха неподвижно в една точка.</i> Ст. Сивриев, ПВ, 109. <i>Неочаквано Арон вдигна главата си .. Неговият поглед се втренчи в стария евреин без гняв и без омраза.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 274. <i>Погледът му се втренчи в лицето на шефа и откри с облекчение, че то не беше особено зло.</i> Д. Димов, Т, 252. |
| − | |||
| − | <i>Кехаята току спираше сред одаята, извърташе главата си към оджака и безцветните му очи се втренчваха неподвижно в една точка.</i> Ст. Сивриев, ПВ, 109. <i>Неочаквано Арон вдигна главата си.. Неговият поглед се втренчи в стария евреин без гняв и без омраза.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 274. <i>Погледът му се втренчи в лицето на шефа и откри с облекчение, че то не беше особено зло.</i> Д. Димов, Т, 252. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> втренчвам <i>и от</i> втренчвам се; вторачване. <i>Всички .. забелязаха и велосипедиста, и тичащия към него Моис. След малко втренчване познаха и чиновника от кантората на „Калеф и Петров“.</i> П. Спасов, ХлХ, 90. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> втренча като <i>прил.</i> За очи, поглед — който е напрегнат, съсредоточен в една точка, неподвижен; вторачен. <i>Кольо Ганев се обърна рязко към него, обърна втренчените си очи със същия напрегнат и някак блуждаещ поглед.</i> Д. Талев, ГЧ, 210. <i>Един от пленниците .. седна в канавката и се загледа алчно в яденето ни. От неговия гладен, втренчен поглед ни стана неприятно.</i> П. Вежинов, НС, 90-91. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧЕНО</b> <i>нареч.</i> С напрегнат, настойчив, съсредоточен в една точка поглед; вторачено. <i>На ниския плет .. стоеше облакътен някакъв едър човек и го гледаше втренчено с широко отворени очи.</i> Елин Пелин, Съч. III, 170-171. <i>След това се спря на една страница. Загледа се продължително и втренчено и скоро пред очите му се сляха в едно всички редове.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 359. <i>По едно време гледам — през една маса седнали двама юначаги .. и втренчено ни наблюдават.</i> Г. Данаилов, ДС, 270. <i>В продължение на няколко секунди Ирина гледаше втренчено, поразена от учудване и внезапна тревога. Касата бе почти празна.</i> Д. Димов, Т, 670. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`НЧЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> втренчен. <i>Тя забрави да се попита как момичето се беше озовало тъй внезапно пред нея, но гневът й порасна изведнъж. Стори й се, че кафените му омразно красиви очи я гледаха с нахална втренченост, почти дръзко и предизвикателно.</i> Д. Тимов, Т, 192. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВТРЕСА</b>. Вж. втресвам и втрисам. | + | <b>ВТРЕСА`</b>. Вж. <em>втресвам</em> и <em>втрисам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`СА СЕ</b><sup>1</sup>. Вж. <em>втресвам се</em><sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`СА СЕ</b><sup>2</sup>. Вж. <em>втресвам се</em><sup>2</sup> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>втреса`</b>, -еш, <i>мин. св.</i> втресох, <i>прич. мин. св. деят.</i> втресъл, -сла, -сло, <i>мн.</i> -сли, <i>св., прех. Рядко.</i> Втрисам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВТРЕ`СВА МЕ</b> <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>втресе` ме</b> <i>св., непрех.</i> Втриса ме. <i>Много пътя го втресва; позасили се и можехме да захванем пак нашите приятелски разговори.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 165. |
| − | |||
Текуща версия към 23:41, 27 февруари 2015
втревожил сичкото население. З. Стоянов, ЗБВ III, 299.
ВТРЕВО`ЖВАМ СЕ несв.; втрево`жа се св., непрех. Остар. Книж. Разтревожвам се. — Тичайте! Турска бричка, покрита с бяло платно, иде откъм Пазарджик! — извика един гърлест въстаник, от гласа на който са втревожиха сичките и хукнаха да бягат към Т. Пазарджикския път. З. Стоянов, ЗБВ II, 30.
— От рус. встревожить.
ВТРЕВО`ЖВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от втревожвам и от втревожвам се; разтревожване.
ВТРЕ`НЧА. Вж. втренчам и втренчвам.
ВТРЕ`НЧАМ, -аш, несв. (диал.); втре`нча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Втренчвам (Ст. Младенов, БТР).
ВТРЕ`НЧАМ СЕ несв. (диал); втре`нча се св., непрех. Втренчвам се. Очите ми непрестанно са завръщаха да са втренчат връз вратата, вмъкнати в стената. Ч, 1875, бр. 4, 190.
ВТРЕ`НЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втренчам и от втренчам се; втренчване.
ВТРЕ`НЧВАМ, -аш, несв.; втре`нча, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Спирам напрегнато, настойчиво, продължително (очи, поглед) върху някого или нещо; вторачвам, впервам, впивам1. Юрталана .. палеше цигара след цигара, навремени затваряше очи, но пак ги втренчваше в ясната ослепително чиста синина на небето. Г. Караславов, С, 60. Митко беше втренчил поглед нататък, без да мигне. М. Марчевски, МП, 118. Девойката сякаш извършваше някакъв тих обред; сложи ръце на рамената му и го гледа дълго в очите, .. Борис стоеше с отпуснати ръце и чакаше, втренчил в нея напрегнат, тревожен поглед. Д. Талев, ГЧ, 418. Самуил стискаше чашата, втренчил поглед пред себе си. Не гледаше Рослава, само слушаше думите й. А. Дончев, СВС, 185.
ВТРЕ`НЧВАМ СЕ несв.; втре`нча се св., непрех. Обикн. с предл. в. Заглеждам се напрегнато, настойчиво и продължително в някого или нещо; вторачвам се. То [момчето] се бави някъде, върна се, .., но пак не прибра брадвата. Диньо я поглеждаше крадешком, защото му се струваше, че нечие око в кафенето го следи и че ако се втренчва много-много, ще вземат да си я приберат. Г. Караславов, Тат., 157. Щом ни видя, той се втренчи в нас и ни загледа като втрещен. М. Марчевски, ОТ, 46. Когато бяхме насред пътя, капитанинът ме съгледа и като се втренчи в мене, запита ме сърдито от где съм се качил. Ив. Докторов, ЗД, 136. // За очи, поглед — спирам се напрегнато, настойчиво и продължително върху някого, нещо; вторачвам се, впервам се, впивам се. Кехаята току спираше сред одаята, извърташе главата си към оджака и безцветните му очи се втренчваха неподвижно в една точка. Ст. Сивриев, ПВ, 109. Неочаквано Арон вдигна главата си .. Неговият поглед се втренчи в стария евреин без гняв и без омраза. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Погледът му се втренчи в лицето на шефа и откри с облекчение, че то не беше особено зло. Д. Димов, Т, 252.
ВТРЕ`НЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от втренчвам и от втренчвам се; вторачване. Всички .. забелязаха и велосипедиста, и тичащия към него Моис. След малко втренчване познаха и чиновника от кантората на „Калеф и Петров“. П. Спасов, ХлХ, 90.
ВТРЕ`НЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втренча като прил. За очи, поглед — който е напрегнат, съсредоточен в една точка, неподвижен; вторачен. Кольо Ганев се обърна рязко към него, обърна втренчените си очи със същия напрегнат и някак блуждаещ поглед. Д. Талев, ГЧ, 210. Един от пленниците .. седна в канавката и се загледа алчно в яденето ни. От неговия гладен, втренчен поглед ни стана неприятно. П. Вежинов, НС, 90-91.
ВТРЕ`НЧЕНО нареч. С напрегнат, настойчив, съсредоточен в една точка поглед; вторачено. На ниския плет .. стоеше облакътен някакъв едър човек и го гледаше втренчено с широко отворени очи. Елин Пелин, Съч. III, 170-171. След това се спря на една страница. Загледа се продължително и втренчено и скоро пред очите му се сляха в едно всички редове. Д. Калфов, Избр. разк., 359. По едно време гледам — през една маса седнали двама юначаги .. и втренчено ни наблюдават. Г. Данаилов, ДС, 270. В продължение на няколко секунди Ирина гледаше втренчено, поразена от учудване и внезапна тревога. Касата бе почти празна. Д. Димов, Т, 670.
ВТРЕ`НЧЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от втренчен. Тя забрави да се попита как момичето се беше озовало тъй внезапно пред нея, но гневът й порасна изведнъж. Стори й се, че кафените му омразно красиви очи я гледаха с нахална втренченост, почти дръзко и предизвикателно. Д. Тимов, Т, 192.
ВТРЕСА`. Вж. втресвам и втрисам.
ВТРЕ`СА СЕ1. Вж. втресвам се1.
ВТРЕ`СА СЕ2. Вж. втресвам се2
ВТРЕ`СВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); втреса`, -еш, мин. св. втресох, прич. мин. св. деят. втресъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Рядко. Втрисам.
ВТРЕ`СВА МЕ несв. (остар. и диал.); втресе` ме св., непрех. Втриса ме. Много пътя го втресва; позасили се и можехме да захванем пак нашите приятелски разговори. Др. Цанков, ТМ (превод), 165.
