героите, паднали в борба за освобождение. Наведена над масата, тя съсредоточено рисуваше красив второюнски плакат. △ Второюнска заря.
ВТОРФЯ` СЕ. Вж. вторфявам се.
ВТОРФЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вторфя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Спец. За растения, водорасли и др. — превръщам се в торф.
ВТОРФЯ`ВАНЕр мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от вторфявам се.
ВТОРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. 1. Прех. Диал. Върша нещо втори път; повтарям (Н. Геров, РБЯ).
2. Непрех. Остар. Повтарям нечии звуци. Ненадейно от върха заби камбана .. после от по-далеко се обади друга камбана по-звънко, по-радостно. Първата камбана биеше от бялата висока звънарня, чийто вид накара Теодосия да заплаче, а втореше й тая от св. Петка, от царската църква. Ст. Загорчинов, ДП, 247. вторя се страд. от вторя в 1 знач.
ВТО`ЧА1. Вж. втакам1 и вточвам1.
ВТО`ЧА2. Вж. втакам2 и вточвам2.
ВТО`ЧВАМ1, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вкарвам течност от един съд в друг, като я точа, преливам с нещо; втакам1 Вточа в бъчва сладко вино. Ст. Младенов, БТР, 365. вточвам се, вточа се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВТО`ЧВАМ2, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их св. прех. Диал. Втакам2 (във 2 знач.). вточвам се, вточа се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВТО`ЧВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вточвам1 и от вточвам се1; втакане1.
ВТО`ЧВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вточвам2 и от вточвам се2; втакане2.
ВТРАПА`РЧА. Вж. втрапарчвам.
ВТРАПА`РЧВАМ, -аш, несв.; втрапа`рча -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Хващам при среща, спипвам някого, нещо. Ходихме с Викентия по селото, та понаредихме работите си, .. Не можахме да втрапарчим дряновския поп, който още ходи и пречи по селата. М. Кънчев, В, 228. Агите втрапарчиха дяда Нейча и другарите му и друго не щат: „Пара`, чорбаджи!“ М. Кънчев, В, 358.
2. Насилствено пъхам нещо някъде, в ръцете на някого; набутвам, навирам, втиквам, втрапявам. Митка дойде с една бяла кобила .. И щом излязохме из Куфалчево, Митката втрапарчи торбата с ерината [ярината] мене в ръцете. М. Кънчев, В, 152-153. втрапарчвам се, втрапарча се страд.
ВТРАПА`РЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втрапарчвам и от втрапарчвам се.
ВТРА`ПВАМ СЕ, -аш се, несв.; втра`пя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Натрапвам се, налагам се (в съзнанието). В мислите му пак настъпи хаос, необозрим хаос, в който Валери наново започна да се заплита, да губи нишката, да си повтаря едно и също, което го бе мислил, но то пак му се втрапваше. Ал. Томов, П, 164.
ВТРА`ПВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от втрапвам се; натрапване, налагане.
ВТРА`ПЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втрапя като прил. Остар. и диал. 1. Който е разположен в трап. И в двете посоки засега аз само мислено можех да се разхождам, защото денят бе свършил, а ние тепърва трябваше да гоним втрапеното в Бяла река българомохамеданско село Лясково. Н. Хайтов, ПП, 87-88.
2. Вдлъбнат. Галилей Галилейский .. научва ся, че ся изнамерило оръдие, с което ся виждат отдалечените предмети твърде близо, отгатва, че това .. станва със съединението на обли втрапени и корубести стъкла и направил телескоп много по-съвършен от голандский. П. Р. Славейков, СК, 64.
◇ Като втрапен, стоя (гледам). Диал. Замаян, онемял от почуда, страх и др. (стоя, гледам); като ударен. Множество селяни и селянки бяха наобиколили и гледаха мълчаливо, като втрапени на тоя безобразен куп, нахвърлян като башибозушка плячка. H. Попфилипов, БД, 86. Лишен от старото си привлекателство, българският народ останал като втрапен, не знаял що да хване, като че му изсъхнале ръцете. Псп, 1876, кн. 11-12, 104.
ВТРАПЯ`. Вж. втрапявам.
ВТРАПЯ`ВАМ, -аш, несв.; втрапя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. 1. Вдлъбвам, вдълбавам. И когато Евстатий постана от прозореца, Йосиф прилепи на четири места на пречките по едно парче тестце, втрапи околовръст горната част на всяко парче. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 139.
2. Насилствено пъхам нещо в ръцете на някого; набутвам, навирам, втиквам, втрапарчвам (Н. Геров, РБЯ). втрапявам се, втрапя се страд.
ВТРАПЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втрапявам и от втрапявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТРА`ПЯ СЕ. Вж. втрапвам се.
ВТРЕВО`ЖА. Вж. втревожвам.
ВТРЕВО`ЖВАМ, -аш, несв.; втрево`жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Разтревожвам. Вечерта, когато въстаниците са готвиле вече да настъпят, силен гърмеж са чул от голямата пъдарница, който
