Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/519“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Изчерпателен, пълен. <i>Никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; .. Тая е причината, дето .. съм се ограничил до скромното заглавие: „Материали за | + | {{+}} |
| + | 2. Изчерпателен, пълен. <i>Никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; .. Тая е причината, дето .. съм се ограничил до скромното заглавие: „Материали за животоописанието на братя X. Миладинови“, които .. послужили би в по-послешне време за едно всецяло тяхно жизнеописание.</i> К. Шапкарев, МЖБМ, II. | ||
| − | 3. Който се проявява изцяло, не частично; пълен. <i>Техният идеал беше всецяла | + | 3. Който се проявява изцяло, не частично; пълен. <i>Техният идеал беше всецяла покорност на господарската воля.</i> Ч, 1871, бр. 18, 568. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕЦЯ`ЛО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. До крайна степен; напълно, съвсем, без остатък. <i>Погълнат всецяло от работата си, той дълго остаяше замислен.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. <i>Ламбрев дълго остана в това си положение, неподвижен и унесен, всецяло завладян от спомените си.</i> Й. Йовков, Разк. I, 156. <i>Касиерката трясна прозорчето под носа на опашката и всецяло се отдаде на човека от просветата.</i> Д. Шумналиев, ПЛ, 28. | ||
| − | + | 2. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всестранно. <i>За да разбере човек Верешчагина, трябва да го познава всецяло: като човек, войник, писател и художник.</i> X, 1909, кн. 7, 14. <i>Ония [сведения], които съществуват засега, са тъй непълни .., щото не са от естество да удовлетворят оногова, който би желал чрез тях да проследи всецяло и стъпка по стъпка живота на Раковски.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 16. <i>— О, случая сега за мен е най-добрият — / душата си пред вас всецяло да разкрия.</i> А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 195. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕЧА`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Остар. Книж.</i>, сега <i>поет.</i> Всекичасен, ежечасен, постоянен. <i>Съборът на пашите / е сборище от твари раболепни, / .. / везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа.</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 169. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕЧА`СНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i>, сега <i>поет.</i> Всеки час, всеки миг, постоянно. <i>— Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой… Всечасно ми е сочила пътя на борбата…</i> Ст. Дичев, ЗС I, 214. <i>Но има нещо друго, тайно, властно / у теб, що в плен душата ми държи. / Какво е то — аз питам се всечасно: / не знам, не знам! О ти сама кажи!</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 213. <i>Пиршеството на празник разблуден / увенчано е с мрачен разкош, / и всечасно през блясъка чуден / се оглежда настръхнала нощ.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 112. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всестранно. <i>За да разбере човек Верешчагина, трябва да го познава всецяло: като човек, войник, писател и художник.</i> X, 1909, кн. 7, 14. <i>Ония | + | <b>ВСЕ`ЧИЙ</b>, -ия, -ие, <i>мн.</i> -ии, <i>обобщ. местоим. Индив.</i> Който принадлежи, който може да бъде на всекиго, на когото и да било. <i>Никой факт не бива еднозначен, за всечие око той е различен до неузнаваемост.</i> В. Мутафчиева, ВС, 6-7. <i>Поведението му [на Тръстениклиоглу] било предимно отбранително: той защитавал земите си от всечия намеса тук.</i> В. Мутафчиева, Кв, 196. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВСЕЧОВЕ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Всечовешки, общочовешки. <i>В тях се приканваше към изучаване на оня език, който се яви като рожба на всечовеческата любов на полския гений [Л. Заменхоф] — „Есперанто“.</i> Св, 1927, бр. 29, 2. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВСЕЧОВЕ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Общочовешки. <i>Слушай: / аз — син на всечовешкото море / .. / видях баща си изтърбушен / и паднал възнак навсегда, / за тебе, майко свобода!</i> Н. Хрелков, ДД, 204. <i>Непреодолима е силата на всечовешкия повик за разоръжаване.</i> ВН, 1960, бр. 2662. |
| − | + | ---- | |
| − | <i>— Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала | + | <b>ВСЕЩЕ`ДЪР</b>, -дра, -дро, <i>мн.</i> -дри, <i>прил. Остар. Книж.</i> Щедър във всичко и към всички. <i>Господ вишний и великий създател, / на благата всещедрий подател, / .. / да ви дари добри дарби обилни.</i> П. Р. Славейков, С, 3-4. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВСЕ`Я</b>. Вж. <em>всявам</em> и <em>всейвам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | Тръстениклиоглу] било предимно отбранително: той защитавал земите си от | + | <b>ВСЕЯ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. <i>Зоол.</i> За животно — който яде храна както от растителен, така и от животински произход. <i>Едни приемат само растителна храна — месоядни, а повечето от животните са всеядни.</i> ОБиол. XI кл, 27. <i>Дивата свиня е всеядно животно. С рилото си непрекъснато рови меката и мочурлива почва и с добре развитото си обоняние намира гъби, охлюви, ларви на насекоми, .., подземни стъбла и др.</i> Зоол. VII кл, 139. <i>Мравките са всеядни насекоми. Те се хранят с дребни насекоми и насекомни ларви, сладки плодове, сочни части от растения и пр.</i> Зоол. VII кл, 55. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | 1. <i>Зоол.</i> За животно — който яде храна както от растителен, така и от животински произход. <i>Едни приемат само растителна храна — месоядни, а повечето от животните са всеядни.</i> ОБиол. XI кл, 27. <i>Дивата свиня е всеядно животно. С рилото си непрекъснато рови меката и мочурлива почва и с добре развитото си обоняние намира гъби, охлюви, ларви на насекоми,.., подземни стъбла и др.</i> Зоол. VII кл, 139. <i>Мравките са всеядни насекоми. Те се хранят с дребни насекоми и насекомни ларви, сладки плодове, сочни части от растения и пр.</i> Зоол. VII кл, 55. | ||
2. <i>Прен.</i> Който не е взискателен, претенциозен в желанията, интересите си и взема, използва всичко без подбор. <i>Постигаше епизодични сексуални връзки само с някои глуповати или всеядни кандидатки за манекенки, на които правеше великолепни рекламни снимки.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 9-10. | 2. <i>Прен.</i> Който не е взискателен, претенциозен в желанията, интересите си и взема, използва всичко без подбор. <i>Постигаше епизодични сексуални връзки само с някои глуповати или всеядни кандидатки за манекенки, на които правеше великолепни рекламни снимки.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 9-10. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВСЕЯ`ДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м. Рядко.</i> Всеядно животно или всеяден човек (Ст. Младенов, БТР). • Обр. <i>Затова са нарекли времето всеядец, защото не оставя нищо да го не промени!</i> Н. Рилски, ОМР, 30. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВСЕЯ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на всеяден; всеядство. <i>Има дори нещо, което извиква радостна усмивка у родителите… Не харесва [детето им] тази дреха или този запис — значи ще има вкус, ще бъде с претенция и достойнство, няма да робува на провинциална всеядност.</i> О, 1978, кн. 19, 18. <i>Явно анкетираните [журналисти], разчитайки на всеядността на собствената аудитория [на вестника], не се интересуват от нея и именно тук има големи резерви за повишаване на ефективността</i> |
| − | |||
Текуща версия към 06:38, 6 февруари 2015
2. Изчерпателен, пълен. Никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; .. Тая е причината, дето .. съм се ограничил до скромното заглавие: „Материали за животоописанието на братя X. Миладинови“, които .. послужили би в по-послешне време за едно всецяло тяхно жизнеописание. К. Шапкарев, МЖБМ, II.
3. Който се проявява изцяло, не частично; пълен. Техният идеал беше всецяла покорност на господарската воля. Ч, 1871, бр. 18, 568.
ВСЕЦЯ`ЛО нареч. Книж. 1. До крайна степен; напълно, съвсем, без остатък. Погълнат всецяло от работата си, той дълго остаяше замислен. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Ламбрев дълго остана в това си положение, неподвижен и унесен, всецяло завладян от спомените си. Й. Йовков, Разк. I, 156. Касиерката трясна прозорчето под носа на опашката и всецяло се отдаде на човека от просветата. Д. Шумналиев, ПЛ, 28.
2. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всестранно. За да разбере човек Верешчагина, трябва да го познава всецяло: като човек, войник, писател и художник. X, 1909, кн. 7, 14. Ония [сведения], които съществуват засега, са тъй непълни .., щото не са от естество да удовлетворят оногова, който би желал чрез тях да проследи всецяло и стъпка по стъпка живота на Раковски. К. Величков, ПССъч. VIII, 16. — О, случая сега за мен е най-добрият — / душата си пред вас всецяло да разкрия. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 195.
ВСЕЧА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж., сега поет. Всекичасен, ежечасен, постоянен. Съборът на пашите / е сборище от твари раболепни, / .. / везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 169.
ВСЕЧА`СНО нареч. Остар. Книж., сега поет. Всеки час, всеки миг, постоянно. — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой… Всечасно ми е сочила пътя на борбата… Ст. Дичев, ЗС I, 214. Но има нещо друго, тайно, властно / у теб, що в плен душата ми държи. / Какво е то — аз питам се всечасно: / не знам, не знам! О ти сама кажи! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 213. Пиршеството на празник разблуден / увенчано е с мрачен разкош, / и всечасно през блясъка чуден / се оглежда настръхнала нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 112.
ВСЕ`ЧИЙ, -ия, -ие, мн. -ии, обобщ. местоим. Индив. Който принадлежи, който може да бъде на всекиго, на когото и да било. Никой факт не бива еднозначен, за всечие око той е различен до неузнаваемост. В. Мутафчиева, ВС, 6-7. Поведението му [на Тръстениклиоглу] било предимно отбранително: той защитавал земите си от всечия намеса тук. В. Мутафчиева, Кв, 196.
ВСЕЧОВЕ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Всечовешки, общочовешки. В тях се приканваше към изучаване на оня език, който се яви като рожба на всечовеческата любов на полския гений [Л. Заменхоф] — „Есперанто“. Св, 1927, бр. 29, 2.
ВСЕЧОВЕ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Общочовешки. Слушай: / аз — син на всечовешкото море / .. / видях баща си изтърбушен / и паднал възнак навсегда, / за тебе, майко свобода! Н. Хрелков, ДД, 204. Непреодолима е силата на всечовешкия повик за разоръжаване. ВН, 1960, бр. 2662.
ВСЕЩЕ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар. Книж. Щедър във всичко и към всички. Господ вишний и великий създател, / на благата всещедрий подател, / .. / да ви дари добри дарби обилни. П. Р. Славейков, С, 3-4.
ВСЕ`Я. Вж. всявам и всейвам.
ВСЕЯ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Зоол. За животно — който яде храна както от растителен, така и от животински произход. Едни приемат само растителна храна — месоядни, а повечето от животните са всеядни. ОБиол. XI кл, 27. Дивата свиня е всеядно животно. С рилото си непрекъснато рови меката и мочурлива почва и с добре развитото си обоняние намира гъби, охлюви, ларви на насекоми, .., подземни стъбла и др. Зоол. VII кл, 139. Мравките са всеядни насекоми. Те се хранят с дребни насекоми и насекомни ларви, сладки плодове, сочни части от растения и пр. Зоол. VII кл, 55.
2. Прен. Който не е взискателен, претенциозен в желанията, интересите си и взема, използва всичко без подбор. Постигаше епизодични сексуални връзки само с някои глуповати или всеядни кандидатки за манекенки, на които правеше великолепни рекламни снимки. И. Велчев, КЕЛ I, 9-10.
ВСЕЯ`ДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Всеядно животно или всеяден човек (Ст. Младенов, БТР). • Обр. Затова са нарекли времето всеядец, защото не оставя нищо да го не промени! Н. Рилски, ОМР, 30.
ВСЕЯ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на всеяден; всеядство. Има дори нещо, което извиква радостна усмивка у родителите… Не харесва [детето им] тази дреха или този запис — значи ще има вкус, ще бъде с претенция и достойнство, няма да робува на провинциална всеядност. О, 1978, кн. 19, 18. Явно анкетираните [журналисти], разчитайки на всеядността на собствената аудитория [на вестника], не се интересуват от нея и именно тук има големи резерви за повишаване на ефективността
