2. Изчерпателен, пълен. Никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; .. Тая е причината, дето .. съм се ограничил до скромното заглавие: „Материали за животоописанието на братя X. Миладинови“, които .. послужили би в по-послешне време за едно всецяло тяхно жизнеописание. К. Шапкарев, МЖБМ, II.
3. Който се проявява изцяло, не частично; пълен. Техният идеал беше всецяла покорност на господарската воля. Ч, 1871, бр. 18, 568.
ВСЕЦЯ`ЛО нареч. Книж. 1. До крайна степен; напълно, съвсем, без остатък. Погълнат всецяло от работата си, той дълго остаяше замислен. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Ламбрев дълго остана в това си положение, неподвижен и унесен, всецяло завладян от спомените си. Й. Йовков, Разк. I, 156. Касиерката трясна прозорчето под носа на опашката и всецяло се отдаде на човека от просветата. Д. Шумналиев, ПЛ, 28.
2. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всестранно. За да разбере човек Верешчагина, трябва да го познава всецяло: като човек, войник, писател и художник. X, 1909, кн. 7, 14. Ония [сведения], които съществуват засега, са тъй непълни .., щото не са от естество да удовлетворят оногова, който би желал чрез тях да проследи всецяло и стъпка по стъпка живота на Раковски. К. Величков, ПССъч. VIII, 16. — О, случая сега за мен е най-добрият — / душата си пред вас всецяло да разкрия. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 195.
ВСЕЧА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж., сега поет. Всекичасен, ежечасен, постоянен. Съборът на пашите / е сборище от твари раболепни, / .. / везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 169.
ВСЕЧА`СНО нареч. Остар. Книж., сега поет. Всеки час, всеки миг, постоянно. — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой… Всечасно ми е сочила пътя на борбата… Ст. Дичев, ЗС I, 214. Но има нещо друго, тайно, властно / у теб, що в плен душата ми държи. / Какво е то — аз питам се всечасно: / не знам, не знам! О ти сама кажи! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 213. Пиршеството на празник разблуден / увенчано е с мрачен разкош, / и всечасно през блясъка чуден / се оглежда настръхнала нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 112.
ВСЕ`ЧИЙ, -ия, -ие, мн. -ии, обобщ. местоим. Индив. Който принадлежи, който може да бъде на всекиго, на когото и да било. Никой факт не бива еднозначен, за всечие око той е различен до неузнаваемост. В. Мутафчиева, ВС, 6-7. Поведението му [на Тръстениклиоглу] било предимно отбранително: той защитавал земите си от всечия намеса тук. В. Мутафчиева, Кв, 196.
ВСЕЧОВЕ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Всечовешки, общочовешки. В тях се приканваше към изучаване на оня език, който се яви като рожба на всечовеческата любов на полския гений [Л. Заменхоф] — „Есперанто“. Св, 1927, бр. 29, 2.
ВСЕЧОВЕ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Общочовешки. Слушай: / аз — син на всечовешкото море / .. / видях баща си изтърбушен / и паднал възнак навсегда, / за тебе, майко свобода! Н. Хрелков, ДД, 204. Непреодолима е силата на всечовешкия повик за разоръжаване. ВН, 1960, бр. 2662.
ВСЕЩЕ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар. Книж. Щедър във всичко и към всички. Господ вишний и великий създател, / на благата всещедрий подател, / .. / да ви дари добри дарби обилни. П. Р. Славейков, С, 3-4.
ВСЕ`Я. Вж. всявам и всейвам.
ВСЕЯ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Зоол. За животно — който яде храна както от растителен, така и от животински произход. Едни приемат само растителна храна — месоядни, а повечето от животните са всеядни. ОБиол. XI кл, 27. Дивата свиня е всеядно животно. С рилото си непрекъснато рови меката и мочурлива почва и с добре развитото си обоняние намира гъби, охлюви, ларви на насекоми, .., подземни стъбла и др. Зоол. VII кл, 139. Мравките са всеядни насекоми. Те се хранят с дребни насекоми и насекомни ларви, сладки плодове, сочни части от растения и пр. Зоол. VII кл, 55.
2. Прен. Който не е взискателен, претенциозен в желанията, интересите си и взема, използва всичко без подбор. Постигаше епизодични сексуални връзки само с някои глуповати или всеядни кандидатки за манекенки, на които правеше великолепни рекламни снимки. И. Велчев, КЕЛ I, 9-10.
ВСЕЯ`ДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Всеядно животно или всеяден човек (Ст. Младенов, БТР). • Обр. Затова са нарекли времето всеядец, защото не оставя нищо да го не промени! Н. Рилски, ОМР, 30.
ВСЕЯ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на всеяден; всеядство. Има дори нещо, което извиква радостна усмивка у родителите… Не харесва [детето им] тази дреха или този запис — значи ще има вкус, ще бъде с претенция и достойнство, няма да робува на провинциална всеядност. О, 1978, кн. 19, 18. Явно анкетираните [журналисти], разчитайки на всеядността на собствената аудитория [на вестника], не се интересуват от нея и именно тук има големи резерви за повишаване на ефективността
