на речта на този вестник. БЕ, 1999/2000, кн. 2, 38.
ВСЕЯ`ДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Всеядност.
ВСИ мн., дат. (остар.) веем, вин. (остар.) всех, обобщ. местоим. Остар., сега поет. и диал. Всички. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / .. / че и ний сме дали нещо на светът / и на вси словене книга да четат. Ив. Вазрв, Съч. I, 189. От димната долина на Марица / ще тръгнат влакове на вси страни; / от нивите работните жени / ще махат с бели кърпи като птици. Ламар, СГ, 102. Дойде ли празник, ще се хванете под ръка, па насред село. Кой като вас! Ще ви видят вси селяни. Кр. Григоров, Р, 230. Гуслар ми гусли по вси мегдани, по вси чаршии, по вси долини на свойта родна страна Долиния. Р. Ралин, ВМ, 45. И вие ако живейте вси соединени с братска любов и согласие, ни един противник не ще може ви развали. П. Берон, БРП, 81. Всред селото хоро играеше, / русо момиче хоро извождаше: / всите го момчета искаха / и млад Стоян го заиска. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43.
— Друга (диал.) форма: сви.
ВСИ`ЛВАМ, -аш, несв.; вси`ля, -иш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Усилвам, укрепвам (Ст. Младенов, БТР).
2. Насилвам, изнасилвам, обезчестявам. Пратил луге да му я донесат девойката .., за да я всили. Т. Панчев, РБЯд, 62. всилвам се, всиля се страд.
ВСИ`ЛВАМ СЕ несв.; вси`ля се св., непрех. Остар. и диал. 1. Укрепвам, засилвам се. С махание ръцете и нозете детето ги усилва, ..; отпусти му ръчетата и крачетата съвсем свободно, ..; така като работи свободно с тях, то ще ся развива, ще расте и ще ся всилва и наягква. Хр. Данов, Лет., 1869, 100. Заради това е добре по-слабите деца и след 7-та година да ся задържат у дома; нека си поиграят още, та да ся всилят и уякчат, па после щат оти да учат. Хр. Данов, Лет., 1869, 103.
2. Напрягам сили; силя се, насилвам се. От моста нагоре започенва една стръмнина. Аз се всилях, доколкото можах да възпра, колкото можах по-скоро, но усещах, че краката ми бяха се отсекли и не ми спореше никак. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49.
ВСИ`ЛВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от всилвам и от всилвам се.
ВСИ`ЛЯ. Вж. всилвам.
ВСИ`НКИ, -а, -о, мн. -и, обикн. членувано, обобщ. местоим. Диал. 1. Само ед. Всичкият (Н. Геров, РБЯ).
2. Само мн. Всички; всинца. — Нареди ми тая заран председателят да прегледам и попритегна каруците, че досега съм се въртял край тях. Не съм ги изредил още всинките, ама ми додея да седя все сам, пък и цигарите свърших. Ст, 1952, бр. 698, 2.
— Друга форма: си`нки.
ВСИ`НЦА мн., обобщ. местоим. Остар. и диал. Всички (за мъже или за мъже и жени); всинки. Какъвто и да е баща ни, тез пари пак на нас ще ги остави, за всинца ни са… Й. Йовков, Б, 75. — Какви ги плещиш таквиз мари? — скастри я Малеев. — Че коя е градината? Не е ли на всинца ни? Ст. Марков, ДБ, 206. — Жал ми е за тебе… Жал ми е за всинца ви… — Защо? — попита момчето. — Защото не е добре да бяга човек от родината си… Ал. Бабек, МЕ, 5. Ние всинца, наистина, не знаехме какво да правим, но един от другарите положително изгуби куража. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40. Ний всинца говорим на матерний си язик от самото детинство. С. Радулов, НГ, 3.
— Друга форма: си`нца.
ВСИ`ПВАМ, -аш, несв.; вси`пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Сипвам вътре в нещо. всипвам се, всипя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСИ`ПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от всипвам и от всипвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСИ`ПЯ. Вж. всипвам.
ВСИ`ЧАМ, -аш, несв.; всека`, всече`ш, мин. св. вся`кох, все`че, прич. мин. св. деят. вся`къл, -кла, -кло, мн. все`кли, прич. мин. страд. все`чен, св., прех. 1. Рядко. Като режа или сека, с острието оформям, очертавам нещо дълбоко върху повърхността на някакъв твърд предмет; изсичам, врязвам, издълбавам. — Зноб направи светилник от кристал, окова го с кръжила и верижки от сребро, а по кръжилата всече китки от цветя и вкова скъпи камъни. Н. Райнов, КЦ, 96.
2. Рядко. Забивам острие в твърд предмет; врязвам.
3. Диал. Удрям две остриета едно о друго. — Поигравали си и хоро — .. Но главните им игри са били други .. Надпявали се, надсвирвали и надигравали, а когато им омръзвало — всичали си ятаганите, за да видят кой е почеликчия. Н. Хайтов, ПП, 92.
4. Диал. Сякам, секвам2. • Обр. — Беше един гвардеец тоя Сайфет… халал му вяра .. Ония опънати панталони с бели лампази, ония ми ти бели препаски на гърдите, шпори, шашка — огън всичаше… Н. Хайтов, ПП, 145. всичам се, всека се страд. Когато ще се прави подкоп с подкопна машина, краят на капата се всича във въглищния пласт до преминаване на подкопната машина. X. Попйорданов и др., ПИ, 236.
ВСИ`ЧАНЕ ср. Отгл. същ. от всичам и от всичам се. Колкото всичането е станало по-дълбоко, толкова ждрелото е станало по-величествено, по-красиво и по-тясно. М. Тошков и др., НР, 164.
