Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/508“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Коригирана)
 
(Не са показани 2 междинни версии от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>бе обзело море и суша.</i> Сл. Чернишев, ЛО, 31. <i>Ето виж:/ с един скок / ний скачаме пра-во в небето:/ ДОЛУ БОГ!/./ и от твоя престол / те запращаме мъртъв надолу / вдън вселенските бездни/безвездни, /железни—ДОЛУ БОГ!</i> Г. Милев, С, 46-47.
+
<i>бе обзело море и суша.</i> Сл. Чернишев, ЛО, 31. <i>Ето виж: / с един скок / ний скачаме право в небето: / ДОЛУ БОГ! / .. / и от твоя престол / те запращаме мъртъв надолу / вдън вселенските бездни / безвездни, / железни — ДОЛУ БОГ!</i> Г. Милев, С, 46-47.
  
2. <i>Остар.</i> Който се отнася до цялата Земя; световен, всемирен. <i>— Светът види ли веднъж, че е сладък и приятен езикът ни, той ще го приеме със се сърце, също тъй както са направили френците, та днес техният език е станал току-речи вселенски.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4,4.
+
2. <i>Остар.</i> Който се отнася до цялата Земя; световен, всемирен. <i>— Светът види ли веднъж, че е сладък и приятен езикът ни, той ще го приеме със се` сърце, също тъй както са направили френците, та днес техният език е станал току-речи вселенски.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 4.
  
3. <i>Църк.</i> Епитет на гръцката патриаршия и гръцкия патриарх. <i>На другия край на трапезата вселенският патриарх Йоаким спореше с .. патер Евгений за правата на католици и православни върху светите места, спор, който изглежда и Кримската война не беше разрешила.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 22-23. <i>Когато вселенските патриархи зах-ванале да купуват своето патриаршеско достойнство като беглик от високата порта и самият патриарх изгубил вече своето велико значение, и думата „вселенски“ останала само празна титла.</i> С, 1872, бр. 46, 363. <i>Вселенска патриаршия. II Остар.</i> Епитет на цар, светия, държава и др. за подчертаване на значението, влиянието, авторитета му. <i>Асен покори под своята власт и двете Влахии и направи ги поданни</i>:.. <i>за което се и прослави най-много от другите царе и наименова се цар вселенски.</i> Хр. Пав-лович, Ц, 45. <i>Някои святители черковата е назвала вселенски според важностите на трудовете им.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 248. <i>Китайците наричат своята държава небесна Империя, караказанците,.., по под-ражение тям наричат и те своята държава вселенска.</i> Г, 1863, бр. 2, 10.
+
3. <i>Църк.</i> Епитет на гръцката патриаршия и гръцкия патриарх. <i>На другия край на трапезата вселенският патриарх Йоаким спореше с .. патер Евгений за правата на католици и православни върху светите места, спор, който изглежда и Кримската война не беше разрешила.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 22-23. <i>Когато вселенските патриархи захванале да купуват своето патриаршеско достойнство като беглик от високата порта и самият патриарх изгубил вече своето велико значение, и думата „вселенски“ останала само празна титла.</i> С, 1872, бр. 46, 363. <i>Вселенска патриаршия.</i> // <i>Остар.</i> Епитет на цар, светия, държава и др. за подчертаване на значението, влиянието, авторитета му. <i>Асен покори под своята власт и двете Влахии и направи ги поданни: .. за което се и прослави най-много от другите царе и наименова се цар вселенски.</i> Хр. Павлович, Ц, 45. <i>Някои святители черковата е назвала вселенски според важностите на трудовете им.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 248. <i>Китайците наричат своята държава небесна Империя, караказанците, .., по подражение тям наричат и те своята държава вселенска.</i> Г, 1863, бр. 2, 10.
  
 
4. <i>Рядко.</i> Който се отнася до вселенска църква. <i>Единната Източна църква не съществува, тя е разпокъсана на национални църкви, много повече от Западната, от католическата. Националните движения и националните интереси са победили вселенския принцип дори в самата църква.</i> Т. Жечев, БВ, 107.
 
4. <i>Рядко.</i> Който се отнася до вселенска църква. <i>Единната Източна църква не съществува, тя е разпокъсана на национални църкви, много повече от Западната, от католическата. Националните движения и националните интереси са победили вселенския принцип дори в самата църква.</i> Т. Жечев, БВ, 107.
  
◇ <b>Вселенска църква (черква, черкова)</b>.
+
◇ <b>Вселенска църква (черква, черкова)</b>. <i>Остар. Църк.</i> 1. Християнската църковна институция преди разделянето й на източноправославна и западна. <i>Вселенската черква е изгубила своята цялост още тогава, когато биле разделени двете черкви, т.е. когато западната черква са отделила от православната.</i> С, 1872, бр. 46, 363. 2. Източноправославната църква (за подчертаване на широкото й влияние, обхват). <i>Вярват ли тие, че вселенската черква, т. е. гръцката цариградска йерархия е света, непогрешима и целокупна?</i> С, 1872, бр. 40, 313. <i>„Вие — пишеше той [владиката] в писмото си до преспанската община, — вие, христолюбиви чада на вселенската църква, проявявате голяма ревност, похвални усилия и синовно усърдие.“</i> Д. Талев, ЖС, 132.
  
<i>Остар. Църк.</i> 1. Християнската църковна институция преди разделянето й на източно-православна и западна. <i>Вселенската черква е изгубила своята цялост още тогава, когато биле разделени двете черкви, т.е. когато западната черква са отделила от православната.</i> С, 1872, бр. 46, 363. 2. Изто-чноправославната църква (за подчертаване на широкото й влияние, обхват). <i>Вярват ли тие, че вселенската черква, т. е. гръцката цариградска йерархия е света, непогрешима и целокупна?</i> С, 1872, бр. 40, 313. <i>„Вие — пишеше той [владиката] в писмото си до преспанската община, — вие</i>, <i>христолюбиви чада на вселенската църква, проявявате голяма ревност, похвални усилия и синовно усърдие.“</i> Д. Талев, ЖС, 132. <b>Вселенски събори</b>. <i>Църк.</i> Събори за разглеждане и решаване на основни въпроси с богословски, църковнополитически и дисциплинарен характер, в които са участвали представители на висшето духовенство на християнската църква, а след разделянето й на източна и западна — само на католическата. <i>Пастирите на църквата, за да прекъснат препирните и крамолите, зели да се събират на сговор. Така станали местни събори, .., и вселенски събори, на които дохождали пастири на църквата колкото се могло от всичка вселена.</i> Д. Манчев, НН (превод), 149. <i>Патриарх е реч гръцка, .. Нашата черква въвела е тая титла и дала на някои епископи още в V век, на четвъртий вселенски — халкидонски — събор.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 58.
+
<b>Вселенски събори</b>. <i>Църк.</i> Събори за разглеждане и решаване на основни въпроси с богословски, църковнополитически и дисциплинарен характер, в които са участвали представители на висшето духовенство на християнската църква, а след разделянето й на източна и западна — само на католическата. <i>Пастирите на църквата, за да прекъснат препирните и крамолите, зели да се събират на сговор. Така станали местни събори, .., и вселенски събори, на които дохождали пастири на църквата колкото се могло от всичка вселена.</i> Д. Манчев, НН (превод), 149. <i>Патриарх е реч гръцка, .. Нашата черква въвела е тая титла и дала на някои епископи още в V век, на четвъртий вселенски — халкидонски — събор.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 58.
 +
----
 +
<b>ВСЕЛЮ`БЕЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който обича всички; любящ, любвеобилен. <i>А Бог-отец отблъсне ли принесения дар, / от женствена и майчина любов и скръб събран, / ще впиеш ти — родителко — проляния нектар / във своите вселюбещи, приемащи недра.</i> Е. Багряна, ВС, 61.
 +
----
 +
<b>ВСЕЛЯ`</b>. Вж. <em>вселявам</em>.
 +
----
 +
<b>ВСЕЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вселя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Книж.</i> 1. <i>Рядко.</i> Поселвам, настанявам някого някъде, в нещо (Ст. Младенов, БТР).
  
<b>ВСЕЛЮБЕЩ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който обича всички; любящ, любвеобилен. <i>А Бог-отец отблъсне ли принесения дар, / от женствена и майчина любов и скръб събран, / ще впиеш ти — родителко — проля-ния нектар / във своите вселюбещи, приемащи недра.</i> Е. Багряна, ВС, 61.
+
2. <i>Прен.</i> Ставам причина нещо (мисъл, образ, дух) да проникне и остане трайно в съзнанието, мислите, чувствата на някого. <i>Фейлетоните на Алека, покрай бай Ганьо, спечелиха симпатиите на българското общество. Те направиха името му популярно… И с това висшата награда за един писател — да бъде той вселен в сърцето на своя народ — се падна на негова чест.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. <i>Сега Радомир разкриваше друг свой образ и се обръщаше против него, .. Или може би сатаната искаше да го накаже за братоубийството, като е вселил духа на убития в сърцето на родния му син.</i> Д. Талев, С II, 154. <i>Тая относителност .., толкова криви схващания е вселила в народа по всички културни проблеми.</i> Р, 1927, бр. 257, 1.
 
 
<b>ВСЕЛЯ</b>. Вж. вселявам.
 
 
 
<b>ВСЕЛЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.’,</i> <b>вселя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Книж.</i> 1. <i>Рядко.</i> По-селвам, настанявам някого някъде, в нещо (Ст. Младенов, БТР).
 
 
 
2. <i>Прен.</i> Ставам причина нещо (мисъл, образ, дух) да проникне и остане трайно в съзнанието, мислите, чувствата на някого. <i>Фейлетоните на Алека, покрай бай Ганьо, спечелиха симпатиите на българското общество. Те направиха името му популярно... И с това висшата награда за един писател — да бъде той вселен в сърцето на своя народ</i>
 
 
 
<i>— се падна на негова чест.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. <i>Сега Радомир разкриваше друг свой образ и се обръщаше против него,.. Или може би сатаната искаше да го накаже за братоубийството, като е вселил духа на убития в сърцето на родния му син.</i> Д. Талев, С II, 154. <i>Тая относителност.., толкова криви схващания е вселила в народа по всички културни проблеми.</i> Р,
 
 
 
1927, бр. 257, 1.
 
 
 
3. Ставам причина, правя да се появи и задържи трайно у някого нещо (обикн. някакво чувство); възбуждам, предизвиквам, вдъхвам. <i>Хората няма да го [Димитър] забравят. ..Не малко сирашки сълзи изтри той,.. И всели такъв страх в сърцата на бейове и паши, че те мъчно дигаха ръка срещу някоя сиромашка българска къща...</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 45. С <i>дума пълководецът вселява храброст и мъжество в сърцата на всички вдйни.</i> В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, 81. <i>Хубава си, моя горо,/ меришеш на младост,/ но вселяваш в сърцата ни / само скръб и жалост.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 127. <i>Всели, Боже, у сърца ни / обич към народа,/</i>
 
  
 +
3. Ставам причина, правя да се появи и задържи трайно у някого нещо (обикн. някакво чувство); възбуждам, предизвиквам, вдъхвам. <i>Хората няма да го [Димитър] забравят. .. Не малко сирашки сълзи изтри той, .. И всели такъв страх в сърцата на бейове и паши, че те мъчно дигаха ръка срещу някоя сиромашка българска къща…</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 45. <i>С дума пълководецът вселява храброст и мъжество в сърцата на всички во`йни.</i> В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, 81. <i>Хубава си, моя горо, / меришеш на младост, / но вселяваш в сърцата ни / само скръб и жалост.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 127. <i>Всели, Боже, у сърца ни / обич към народа,/</i>

Текуща версия към 23:33, 28 януари 2015

Страницата е проверена


бе обзело море и суша. Сл. Чернишев, ЛО, 31. Ето виж: / с един скок / ний скачаме право в небето: / ДОЛУ БОГ! / .. / и от твоя престол / те запращаме мъртъв надолу / вдън вселенските бездни / безвездни, / железни — ДОЛУ БОГ! Г. Милев, С, 46-47.

2. Остар. Който се отнася до цялата Земя; световен, всемирен. — Светът види ли веднъж, че е сладък и приятен езикът ни, той ще го приеме със се` сърце, също тъй както са направили френците, та днес техният език е станал току-речи вселенски. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 4.

3. Църк. Епитет на гръцката патриаршия и гръцкия патриарх. На другия край на трапезата вселенският патриарх Йоаким спореше с .. патер Евгений за правата на католици и православни върху светите места, спор, който изглежда и Кримската война не беше разрешила. Ст. Дичев, ЗС I, 22-23. Когато вселенските патриархи захванале да купуват своето патриаршеско достойнство като беглик от високата порта и самият патриарх изгубил вече своето велико значение, и думата „вселенски“ останала само празна титла. С, 1872, бр. 46, 363. Вселенска патриаршия. // Остар. Епитет на цар, светия, държава и др. за подчертаване на значението, влиянието, авторитета му. Асен покори под своята власт и двете Влахии и направи ги поданни: .. за което се и прослави най-много от другите царе и наименова се цар вселенски. Хр. Павлович, Ц, 45. Някои святители черковата е назвала вселенски според важностите на трудовете им. З. Петров и др., ЧБ (превод), 248. Китайците наричат своята държава небесна Империя, караказанците, .., по подражение тям наричат и те своята държава вселенска. Г, 1863, бр. 2, 10.

4. Рядко. Който се отнася до вселенска църква. Единната Източна църква не съществува, тя е разпокъсана на национални църкви, много повече от Западната, от католическата. Националните движения и националните интереси са победили вселенския принцип дори в самата църква. Т. Жечев, БВ, 107.

Вселенска църква (черква, черкова). Остар. Църк. 1. Християнската църковна институция преди разделянето й на източноправославна и западна. Вселенската черква е изгубила своята цялост още тогава, когато биле разделени двете черкви, т.е. когато западната черква са отделила от православната. С, 1872, бр. 46, 363. 2. Източноправославната църква (за подчертаване на широкото й влияние, обхват). Вярват ли тие, че вселенската черква, т. е. гръцката цариградска йерархия е света, непогрешима и целокупна? С, 1872, бр. 40, 313. „Вие — пишеше той [владиката] в писмото си до преспанската община, — вие, христолюбиви чада на вселенската църква, проявявате голяма ревност, похвални усилия и синовно усърдие.“ Д. Талев, ЖС, 132.

Вселенски събори. Църк. Събори за разглеждане и решаване на основни въпроси с богословски, църковнополитически и дисциплинарен характер, в които са участвали представители на висшето духовенство на християнската църква, а след разделянето й на източна и западна — само на католическата. Пастирите на църквата, за да прекъснат препирните и крамолите, зели да се събират на сговор. Така станали местни събори, .., и вселенски събори, на които дохождали пастири на църквата колкото се могло от всичка вселена. Д. Манчев, НН (превод), 149. Патриарх е реч гръцка, .. Нашата черква въвела е тая титла и дала на някои епископи още в V век, на четвъртий вселенски — халкидонски — събор. З. Петров и др., ЧБ (превод), 58.


ВСЕЛЮ`БЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който обича всички; любящ, любвеобилен. А Бог-отец отблъсне ли принесения дар, / от женствена и майчина любов и скръб събран, / ще впиеш ти — родителко — проляния нектар / във своите вселюбещи, приемащи недра. Е. Багряна, ВС, 61.


ВСЕЛЯ`. Вж. вселявам.


ВСЕЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; вселя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Рядко. Поселвам, настанявам някого някъде, в нещо (Ст. Младенов, БТР).

2. Прен. Ставам причина нещо (мисъл, образ, дух) да проникне и остане трайно в съзнанието, мислите, чувствата на някого. Фейлетоните на Алека, покрай бай Ганьо, спечелиха симпатиите на българското общество. Те направиха името му популярно… И с това висшата награда за един писател — да бъде той вселен в сърцето на своя народ — се падна на негова чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. Сега Радомир разкриваше друг свой образ и се обръщаше против него, .. Или може би сатаната искаше да го накаже за братоубийството, като е вселил духа на убития в сърцето на родния му син. Д. Талев, С II, 154. Тая относителност .., толкова криви схващания е вселила в народа по всички културни проблеми. Р, 1927, бр. 257, 1.

3. Ставам причина, правя да се появи и задържи трайно у някого нещо (обикн. някакво чувство); възбуждам, предизвиквам, вдъхвам. Хората няма да го [Димитър] забравят. .. Не малко сирашки сълзи изтри той, .. И всели такъв страх в сърцата на бейове и паши, че те мъчно дигаха ръка срещу някоя сиромашка българска къща… Ив. Гайдаров, ДЧ, 45. С дума пълководецът вселява храброст и мъжество в сърцата на всички во`йни. В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, 81. Хубава си, моя горо, / меришеш на младост, / но вселяваш в сърцата ни / само скръб и жалост. Л. Каравелов, Съч. I, 127. Всели, Боже, у сърца ни / обич към народа,/