Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/329“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>показва, че | + | <i>показва, че по` разбира от тях, вмесеше се в препирните им и натъпкваше му самаря върху каквото и да бъдеше препирнята им.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37. |
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>вме`шам</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМЕ`СЯНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вмесям <i>и от</i> вмесям се. | ||
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>вме`шане</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВМЕТА`</b>. Вж. <em>вмитам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВМЕТА</b>. Вж. вмитам. | + | <b>ВМЕ`ТВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вме`тна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вме`тнат, <i>св., прех.</i> Вмятам. <i>Разговорът се насочваше към различни теми в зависимост от въпросите, които задаваше баща ни, от забележките, които вметваше, от обясненията, които се даваха.</i> СбЦГМГ, 151. <i>Не беше приятел с никого от останалите, те му бяха съвсем чужди и най-често мълчаливо слушаше техните разговори или вметваше по някоя дума от учтивост.</i> Ем. Манов, БГ, 170. <i>Той четеше на глас „Земеделско знаме“ и с иронична усмивка, като повдигаше вежди и сочеше нагоре с показалеца си, вметваше остроти между прочетеното.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 115. <b>вметвам се</b>, <b>вметна се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМЕ`ТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вметвам <i>и от</i> вметвам се; вмятане. <i>— Вие естествено знаете, че Емилия сама е посегнала на живота си? Подразбрах го от един ваш отговор, цитирам: „Ако тук някъде (в раздялата с нея) търсите причините за нещастието (самоубийството), грешите.“ Вметванията са за по-голяма яснота.</i> А. Мандаджиев, ЧЛНП, 57. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМЕ`ТНА</b>. Вж. <em>вмятам</em> и <em>вметвам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМЕ`ТНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вметна като <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Вметната дума (израз)</b>. <i>Грам.</i> Дума или израз, които се вмъкват в изречението без синтактична връзка с останалите думи и изразяват отношението на говорещото лице към изказаната мисъл или внасят някакво странично разяснение. <i>Вметнатите думи не са части на изречението и не отговарят на никакъв въпрос.</i> Л. Андрейчин и др., БГ, 262. <b>Вметнат звук (гласна, съгласна)</b>. <i>Фон.</i> Звук, (гласна, съгласна), който (която) се появява в някои форми на думата, обикн. под влияние на определени фонетични условия, а отсъства в други нейни форми; епентетичен звук. <i>С окончание -ове образуват форми за множествено число и съществителни като вятър, одър, огън, в които има вметната гласна Ъ, която в множествено число не се явява: ветрове, одрове, огньове.</i> Л. Андрейчин и др., БГ, 72. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМЕ`ША</b>.Вж. <em>вмешам</em> и <em>вмешвам</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМЕ`ШАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вме`ша</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Вмесям. <b>вмешам се</b>, <b>вмеша се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМЕ`ШАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вме`ша се</b> <i>св., непрех.</i> <i>Диал.</i> Вмесям се. <i>Без съмнение българете би придобиле несравнено повече, ако да не би са вмешал Милош [Сръбски], комуто тие повериле себе си.</i> НБ, 1876, бр. 24, 94. <i>Не ся вмешай в тая работа.</i> Н. Геров, РБЯ I, 142. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВМЕ`ШАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вмешам <i>и от</i> вмешам се; вмесяне. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМЕША`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Нежелана чужда намеса с цел да се окаже известно въздействие. <i>— Господин Костов! .. — произнесе внезапно Ирина. — Оставете ни за малко сами. Експертът се изправи виновно, разкайвайки се за вмешателството си.</i> Д. Димов, Т, 340. <i>— А ето вие сте махнали някои диалектни думи! — Тях машината не ги лови! — Но това е вмешателство.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 135. <i>Конкурсният изпит за стипендиите се произведе без външни вмешателства.</i> Г. Кирков, СбЦГМГ, 271. <i>Христович действуваше, за да покруси това доверие [към Недев] на директорите, .., да отстрани съвсем и него, и всички други от вмешателството в училищните дела.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 52. // Намеса от страна на някоя държава във вътрешните работи на друга държава. <i>За да избегне едно вмешателство на великите сили и главно на Англия и Русия във вътрешните работи на Турция, султанът чрез свои чиновници уговорил да бъде извършен преврат.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 26. <i>Колкото повече новият султан и неговият пръв везир тикат Турция към задънена улица, толкова това дава по-голямо основание за руско вмешателство и покровителство на балканските славяни.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 40. <i>На един бал в двореца той [князът] заведе Цанкова и Каравелова в своя кабинет и настоя пред тях да образуват двамата едно министерство, което да избави княжеството от чуждите вмешателства.</i> С. Радев, ССБ I, 448. |
— От рус. вмешательство. | — От рус. вмешательство. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМЕ`ШВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вме`ша</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Вмесвам, <b>вмешвам се</b>, <b>вмеша се</b> <i>страд. Хубост, поезия. Тия две думи май странно звучат, когато се вмешат в описанието на тъжния и безцветен пейзаж на зимата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМЕ`ШВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вме`ша се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Вмесвам се. <i>Селяните го [попа] погнали, но едва ли би го стигнал некой, ако да не беше божи пръст се вмешил в тая работа .. Не знам дали земята била ровка, .., но левата нога на попа се продънила в Гетовия гроб.</i> М. Георгиев, Избр. разк,, 224. <i>Но както не можеш къща да направиш, без да имаш от всичките чешити [пирони], така и голяма работа не можеш да свършиш, ако не се вмешат най-различни хора.</i> Ст, 1964, бр. 940, 1. <i>Българският калугер Кене, който</i> |
| − | |||
Текуща версия към 02:17, 1 октомври 2014
показва, че по` разбира от тях, вмесеше се в препирните им и натъпкваше му самаря върху каквото и да бъдеше препирнята им. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37.
— Друга (диал.) форма: вме`шам.
ВМЕ`СЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вмесям и от вмесям се.
— Друга (диал.) форма: вме`шане.
ВМЕТА`. Вж. вмитам.
ВМЕ`ТВАМ, -аш, несв.; вме`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вме`тнат, св., прех. Вмятам. Разговорът се насочваше към различни теми в зависимост от въпросите, които задаваше баща ни, от забележките, които вметваше, от обясненията, които се даваха. СбЦГМГ, 151. Не беше приятел с никого от останалите, те му бяха съвсем чужди и най-често мълчаливо слушаше техните разговори или вметваше по някоя дума от учтивост. Ем. Манов, БГ, 170. Той четеше на глас „Земеделско знаме“ и с иронична усмивка, като повдигаше вежди и сочеше нагоре с показалеца си, вметваше остроти между прочетеното. Ем. Станев, ИК I и II, 115. вметвам се, вметна се страд.
ВМЕ`ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вметвам и от вметвам се; вмятане. — Вие естествено знаете, че Емилия сама е посегнала на живота си? Подразбрах го от един ваш отговор, цитирам: „Ако тук някъде (в раздялата с нея) търсите причините за нещастието (самоубийството), грешите.“ Вметванията са за по-голяма яснота. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 57.
ВМЕ`ТНА. Вж. вмятам и вметвам.
ВМЕ`ТНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вметна като прил. Обикн. в съчет.: Вметната дума (израз). Грам. Дума или израз, които се вмъкват в изречението без синтактична връзка с останалите думи и изразяват отношението на говорещото лице към изказаната мисъл или внасят някакво странично разяснение. Вметнатите думи не са части на изречението и не отговарят на никакъв въпрос. Л. Андрейчин и др., БГ, 262. Вметнат звук (гласна, съгласна). Фон. Звук, (гласна, съгласна), който (която) се появява в някои форми на думата, обикн. под влияние на определени фонетични условия, а отсъства в други нейни форми; епентетичен звук. С окончание -ове образуват форми за множествено число и съществителни като вятър, одър, огън, в които има вметната гласна Ъ, която в множествено число не се явява: ветрове, одрове, огньове. Л. Андрейчин и др., БГ, 72.
ВМЕ`ША.Вж. вмешам и вмешвам.
ВМЕ`ШАМ, -аш, несв.; вме`ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вмесям. вмешам се, вмеша се страд.
ВМЕ`ШАМ СЕ несв.; вме`ша се св., непрех. Диал. Вмесям се. Без съмнение българете би придобиле несравнено повече, ако да не би са вмешал Милош [Сръбски], комуто тие повериле себе си. НБ, 1876, бр. 24, 94. Не ся вмешай в тая работа. Н. Геров, РБЯ I, 142.
ВМЕ`ШАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вмешам и от вмешам се; вмесяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВМЕША`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. Нежелана чужда намеса с цел да се окаже известно въздействие. — Господин Костов! .. — произнесе внезапно Ирина. — Оставете ни за малко сами. Експертът се изправи виновно, разкайвайки се за вмешателството си. Д. Димов, Т, 340. — А ето вие сте махнали някои диалектни думи! — Тях машината не ги лови! — Но това е вмешателство. Ст. Даскалов, ЕС, 135. Конкурсният изпит за стипендиите се произведе без външни вмешателства. Г. Кирков, СбЦГМГ, 271. Христович действуваше, за да покруси това доверие [към Недев] на директорите, .., да отстрани съвсем и него, и всички други от вмешателството в училищните дела. П. Р. Славейков, ГУ, 52. // Намеса от страна на някоя държава във вътрешните работи на друга държава. За да избегне едно вмешателство на великите сили и главно на Англия и Русия във вътрешните работи на Турция, султанът чрез свои чиновници уговорил да бъде извършен преврат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 26. Колкото повече новият султан и неговият пръв везир тикат Турция към задънена улица, толкова това дава по-голямо основание за руско вмешателство и покровителство на балканските славяни. Ст. Дичев, ЗС I, 40. На един бал в двореца той [князът] заведе Цанкова и Каравелова в своя кабинет и настоя пред тях да образуват двамата едно министерство, което да избави княжеството от чуждите вмешателства. С. Радев, ССБ I, 448.
— От рус. вмешательство.
ВМЕ`ШВАМ, -аш, несв.; вме`ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вмесвам, вмешвам се, вмеша се страд. Хубост, поезия. Тия две думи май странно звучат, когато се вмешат в описанието на тъжния и безцветен пейзаж на зимата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161.
ВМЕ`ШВАМ СЕ несв.; вме`ша се св., непрех. Диал. Вмесвам се. Селяните го [попа] погнали, но едва ли би го стигнал некой, ако да не беше божи пръст се вмешил в тая работа .. Не знам дали земята била ровка, .., но левата нога на попа се продънила в Гетовия гроб. М. Георгиев, Избр. разк,, 224. Но както не можеш къща да направиш, без да имаш от всичките чешити [пирони], така и голяма работа не можеш да свършиш, ако не се вмешат най-различни хора. Ст, 1964, бр. 940, 1. Българският калугер Кене, който
