Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/164“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | в резултат на взаимодействие между две или няколко вещества, сили, явления и под. <i>Като едно от най-големите обобщения в химията периодичният закон и периодичната система на Менделеев са от основно значение за разбиране взаимоотношенията между елементите и тяхното | + | в резултат на взаимодействие между две или няколко вещества, сили, явления и под. <i>Като едно от най-големите обобщения в химията периодичният закон и периодичната система на Менделеев са от основно значение за разбиране взаимоотношенията между елементите и тяхното диалектическо единство</i>. Хим. XI кл, 17. |
2. Взаимно отношение между лица, организации, държави, класи. <i>И най-ученият съдия може по-малко да разбере особеностите на еснафските взаимоотношения от най-простия еснафин.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 172. <i>И образът на Елена става възела на конфликтните взаимоотношения в пиесата.</i> И. Остриков, ППА, 60. <i>Постепенно навлизам в сложния свят на човешките взаимоотношения и се уплитам в тях.</i> К. Калчев, ПИЖ, 59. <i>Най-често животинският свят служи на писателя само като външна форма за разкриване на обществени взаимоотношения.</i> ЛФ, 1956, бр. 48, 2. | 2. Взаимно отношение между лица, организации, държави, класи. <i>И най-ученият съдия може по-малко да разбере особеностите на еснафските взаимоотношения от най-простия еснафин.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 172. <i>И образът на Елена става възела на конфликтните взаимоотношения в пиесата.</i> И. Остриков, ППА, 60. <i>Постепенно навлизам в сложния свят на човешките взаимоотношения и се уплитам в тях.</i> К. Калчев, ПИЖ, 59. <i>Най-често животинският свят служи на писателя само като външна форма за разкриване на обществени взаимоотношения.</i> ЛФ, 1956, бр. 48, 2. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОПО`МОЩ,</b> -щта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Книж.</i> Помощ, която си оказват взаимно, един на друг лица, организации, държави и под. <i>По този начин върху принципа на балканската взаимопомощ и солидарност Каравелов изнася косвено идеята за дунавска федерация.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 156. <i>— В раздела „нравствени ценности“ всички пътници пишат: .., взаимопомощ и състрадание.</i> Й. Попов, ИЖП, 54. <i>Така например особено характерни за българския народ са сърдечността, дружелюбието, взаимопомощта и най-вече гостоприемството.</i> Мор. пр VIII кл, 14. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОПРИТЕГА`ТЕЛНИ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които взаимно, един друг се притеглят. <i>Взаимопритегателни сили.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОСВЪ`РЗАНИ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които са свързани един с друг, помежду си, взаимно. <i>Изпаряването на вода в атмосферата и образуването на облаците са две взаимосвързани явления.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОСВЪ`РЗАНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Качество на взаимосвързани. <i>Убедително, вълнуващо и органично се преплитат националната гордост с историческата взаимосвързаност на мечти и съдби у двата .. народа.</i> Ив. Спасов, БС, 10. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОСПОМАГА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Обикн. <i>мн.</i> Които се подпомагат помежду си; взаимноспомагателни. |
◇ <b>Взаимоспомагателна каса</b>. Доброволна организация, имаща за цел да оказва парична помощ на своите членове със средства, набирани предимно от вноски на членовете й. <i>Оставаше ми да намеря парите. Мъжът ми е учител по физкултура в техникума. От тяхната взаимоспомагателна каса взехме петстотин лева.</i> Н. Антонова, Н, 59. | ◇ <b>Взаимоспомагателна каса</b>. Доброволна организация, имаща за цел да оказва парична помощ на своите членове със средства, набирани предимно от вноски на членовете й. <i>Оставаше ми да намеря парите. Мъжът ми е учител по физкултура в техникума. От тяхната взаимоспомагателна каса взехме петстотин лева.</i> Н. Антонова, Н, 59. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИМОУНИЩОЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Взаимно унищожение. <i>Колкото повече хората опознават действието на ядрената енергия върху живия организъм, толкова повече ще нарастват и силите на мира, които няма да позволят тя да бъде употребена за взаимоунищожение.</i> Вл. Андреев, АЕ, 62. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИМОУЧЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Учение, преподавано по взаимоучителния метод. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИМОУЧИ`ЛИЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до училище, в което се преподава по взаимоучителния метод. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Книж.</i> Учител, който преподава по взаимоучителния метод; алилодидактик. | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с определена система на обучение, използвана през Възраждането, характеризираща се с това, че по-напредналите, по-добрите ученици помагат на учителя в процеса на преподаването; алилодидактически, взаимноучителен. <i>Априлов и Палаузов добре разбирали, че модерното училище преди всичко се нуждае от модерна методика и затова изпратили високо начетения българин Неофит Бозвели в Букурещ, за да изучи взаимния начин на обучение ( .. ) и да състави взаимоучителни таблици и граматика на българския език.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 113. <i>Явно беше, че ще затворим училището за два дни, раздадохме домашни упражнения, впрегнахме и взаимоучителната метода.</i> Д. Бегунов, ЧОД, 55. <i>Взаимоучителен метод.</i> <i>Взаимоучително училище.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> взаимоучител. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | - | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИ`МСТВАМ</b> и <b>ВЗАИ`МСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Книж.</i> Заимствам. <i>Прамайката на изкуството е самата Природа. Заедно със своите стихии Дъжда, Слънцето и Вятъра — тя е негова първа свещенослужителка. И те не са еклектици, взаимствували от асировавилонското, гръцкото и египетското изкуство, защото от тия изкуства тогава нямало нито помен.</i> Н. Стефанова, РП, 89. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИ`МСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> взаимствам; взаимствуване, заимстване, заимствуване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИ`МСТВУВАМ</b>. Вж. <em>взаимствам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЗАИ`МСТВУВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Заимствуване, заимстване, взаимстване. <i>„Глухотата направи моята биография не много интересна — пише по-късно Циолковски, — понеже тя ме лиши от общуване с хората, от наблюдения и взаимствуване“.</i> Матем., 1965, кн. 1, 1. | ||
Текуща версия към 11:39, 15 юни 2014
в резултат на взаимодействие между две или няколко вещества, сили, явления и под. Като едно от най-големите обобщения в химията периодичният закон и периодичната система на Менделеев са от основно значение за разбиране взаимоотношенията между елементите и тяхното диалектическо единство. Хим. XI кл, 17.
2. Взаимно отношение между лица, организации, държави, класи. И най-ученият съдия може по-малко да разбере особеностите на еснафските взаимоотношения от най-простия еснафин. Ст. Чилингиров, ПЖ, 172. И образът на Елена става възела на конфликтните взаимоотношения в пиесата. И. Остриков, ППА, 60. Постепенно навлизам в сложния свят на човешките взаимоотношения и се уплитам в тях. К. Калчев, ПИЖ, 59. Най-често животинският свят служи на писателя само като външна форма за разкриване на обществени взаимоотношения. ЛФ, 1956, бр. 48, 2.
ВЗАИМОПО`МОЩ, -щта`, мн. -и, ж. Книж. Помощ, която си оказват взаимно, един на друг лица, организации, държави и под. По този начин върху принципа на балканската взаимопомощ и солидарност Каравелов изнася косвено идеята за дунавска федерация. Ив. Унджиев, ВЛ, 156. — В раздела „нравствени ценности“ всички пътници пишат: .., взаимопомощ и състрадание. Й. Попов, ИЖП, 54. Така например особено характерни за българския народ са сърдечността, дружелюбието, взаимопомощта и най-вече гостоприемството. Мор. пр VIII кл, 14.
ВЗАИМОПРИТЕГА`ТЕЛНИ само мн., прил. Книж. Които взаимно, един друг се притеглят. Взаимопритегателни сили.
ВЗАИМОСВЪ`РЗАНИ само мн., прил. Книж. Които са свързани един с друг, помежду си, взаимно. Изпаряването на вода в атмосферата и образуването на облаците са две взаимосвързани явления.
ВЗАИМОСВЪ`РЗАНОСТ, -тта`, мн. няма, ср. Книж. Качество на взаимосвързани. Убедително, вълнуващо и органично се преплитат националната гордост с историческата взаимосвързаност на мечти и съдби у двата .. народа. Ив. Спасов, БС, 10.
ВЗАИМОСПОМАГА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Обикн. мн. Които се подпомагат помежду си; взаимноспомагателни.
◇ Взаимоспомагателна каса. Доброволна организация, имаща за цел да оказва парична помощ на своите членове със средства, набирани предимно от вноски на членовете й. Оставаше ми да намеря парите. Мъжът ми е учител по физкултура в техникума. От тяхната взаимоспомагателна каса взехме петстотин лева. Н. Антонова, Н, 59.
ВЗАИМОУНИЩОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Взаимно унищожение. Колкото повече хората опознават действието на ядрената енергия върху живия организъм, толкова повече ще нарастват и силите на мира, които няма да позволят тя да бъде употребена за взаимоунищожение. Вл. Андреев, АЕ, 62.
ВЗАИМОУЧЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Учение, преподавано по взаимоучителния метод.
ВЗАИМОУЧИ`ЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. Който се отнася до училище, в което се преподава по взаимоучителния метод.
ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Учител, който преподава по взаимоучителния метод; алилодидактик.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е свързан с определена система на обучение, използвана през Възраждането, характеризираща се с това, че по-напредналите, по-добрите ученици помагат на учителя в процеса на преподаването; алилодидактически, взаимноучителен. Априлов и Палаузов добре разбирали, че модерното училище преди всичко се нуждае от модерна методика и затова изпратили високо начетения българин Неофит Бозвели в Букурещ, за да изучи взаимния начин на обучение ( .. ) и да състави взаимоучителни таблици и граматика на българския език. Й. Радичков и др., ГСП, 113. Явно беше, че ще затворим училището за два дни, раздадохме домашни упражнения, впрегнахме и взаимоучителната метода. Д. Бегунов, ЧОД, 55. Взаимоучителен метод. Взаимоучително училище.
ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от взаимоучител.
— Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЗАИ`МСТВАМ и ВЗАИ`МСТВУВАМ, -аш, несв., прех. Книж. Заимствам. Прамайката на изкуството е самата Природа. Заедно със своите стихии Дъжда, Слънцето и Вятъра — тя е негова първа свещенослужителка. И те не са еклектици, взаимствували от асировавилонското, гръцкото и египетското изкуство, защото от тия изкуства тогава нямало нито помен. Н. Стефанова, РП, 89.
ВЗАИ`МСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от взаимствам; взаимствуване, заимстване, заимствуване.
ВЗАИ`МСТВУВАМ. Вж. взаимствам.
ВЗАИ`МСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Заимствуване, заимстване, взаимстване. „Глухотата направи моята биография не много интересна — пише по-късно Циолковски, — понеже тя ме лиши от общуване с хората, от наблюдения и взаимствуване“. Матем., 1965, кн. 1, 1.
