Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/830“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>кърпа никях на стария Кьорсаръ. Почакаха няколко дни, но от Синигер не се обадиха. На Латифе й бе мъчно .. — Нищо, ще му мине с времето. Бобайко носи добро сърце и ще ми прости…</i> П. Константинов, ПИГ, 182-183. |
| − | — От тур. baba | + | — От тур. baba ’баща’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОБА`ЙКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на бобайко. <i>Бобайковата къща.</i> | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>бобайкови</b> <i>мн.</i> Домът и семейството на бобайко. — У <i>нас ще вървим — каза Садет. — Я, как тъй? — учудено я изгледа Рамзина. — Докторът каза, че трябва да си починеш няколко дена .. — У бобайкови няма да те оставят и час да полежиш на спокойствие.</i> Б. Несторов, АР, 220. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОБА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Растението боб. // Място, засято с боб. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОБА`КО</b>, -то, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> 1. Татко. <i>— Бобако, дай и мене ракийка, казал Неновият наследник.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 23. | ||
| − | + | 2. Мъж на зряла възраст, възрастен мъж. <i>„Чудно нещо! Ние сме и двама здрави хора, а наш Никола прилича на шебек. Не го бива… Ние ще да изгубиме това дете“, говори онзи четиридесет и петгодишен бобако.</i> Знан., 1875, бр. 6, 91. | |
| − | |||
| − | 2. Мъж на зряла възраст, възрастен мъж. <i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От тур. baba ’баща’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОБА`ЧКО</b>, -то, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Бобако. <i>Сичкото й село викнало / от Мърийкина бобачко.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 284. | ||
| − | + | — От тур. baba ’баща’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОБА`ЧО</b>, -то, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Бобако. <i>Тейно льо, стари бобачо / станало й девят години, / откак е маня умряла.</i> Нар. пес., СбНУ XXII-XXII, 93. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОБЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Зърно боб; бобче. <i>То [читалището] направи прежните прости и глупави Врътопчяне, които не умееха друго освен с бобета да смятат .., да знаят днес да прочитат, да записват.</i> Хр. Данов, Лет., 1869, 135. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`БЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до растението боб и до неговия зърнест плод; бобов, фасулов, фасулен. <i>За всяко мое прегрешение с дело или с помишление, оставям тук по едно бобено зърно.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 61-62. <i>Веднъж в хармана кокошчицата и петлето намериха цяла торба разпилени бобени зърна.</i> А. Каралийчев, ТР, 118. | ||
| − | + | 2. Който е направен от плода на боб (в 1 знач.), предимно от зърната на растението; бобов, фасулен. <i>Петро, да стъкна огъня, па сложи една бобена яхния.</i> Н. Каралиева, Н, 152. <i>Стрина Инка се зарадва много, .., разшъта се, сипа бобената чорба в една нова паница и седнаха да ядат.</i> А. Каралийчев, ПГ, 50 | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БО`БЕНИК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Бобовина (във 2 знач.); бобина<sup>2</sup>. <i>Той сам държи воловете, защото инак ще го подиграят, като турят на воловете да ядат кълчишки от лен или бобеник.</i> СбНУ VII, 45. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БО`БЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> боб (във 2 и 3 знач.). <i>Седнахме да вечеряме. Мама беше сготвила чорбица, .. Много ни се услади току-що набраният узрял бобец.</i> А. Каралийчев, С, 212. <i>Старецът отхапа хляб, взе от фасула, налапа една дълга червена чушка и промърмори с пълна уста: — Сладък е бобецът… Яжте!</i> Т. Монов, СН, 242. <i>Вчера боб (ядохме), днес бобец (ще ядем).</i> П. Р. Славейков, БП I, 82. <i>През това време баба му се изтътрузи до тях и подаде на Пенко една торба с пита хляб, буца сирене и бобец за две-три варенета.</i> П. Здравков, НД, 228. <i>В тия къщи живееха се сиромаси хора. Бедни кираджие, дюлгери петимни за паничка бобец, за чашка винце.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 4. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОБИ`НА</b><sup>1</sup> <i>ж. Спец.</i> Макара или ролка, на която се навива нишка, лента, жица и под. | |
— От фр. bobine. | — От фр. bobine. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БОБИ`НА<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал. Събир.</i> Бобовина (във 2 знач.); бобеник. <i>Бобина | + | <b>БОБИ`НА</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал. Събир.</i> Бобовина (във 2 знач.); бобеник. <i>Бобина да е в яслата, че празна да не е.</i> Н. Геров, РБЯ I, 52. |
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОБИНА`Ж</b> <i>м. Разг.</i> Общо название на всички видове намотки. | ||
| − | + | — Фр. bobinage ’навиване на макара’. | |
| − | + | ---- | |
| − | — Фр. bobinage | + | <b>БОБИНА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Спец.</i> Който е свързан с изработване на бобина<sup>1</sup>. <i>Бобинажен цех.</i> <i>Бобинажен конвейр.</i> <i>Бобинажно отделение.</i> |
| − | |||
| − | |||
— От фр. bobinage. | — От фр. bobinage. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОБИНА`Р</b>{{попр|Променено ударение.}}, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Спец.</i> Работник, който изработва бобини<sup>1</sup>; бобиньор. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОБИНА`РКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Спец.</i> 1. Работничка, която изработва бобини<sup>1</sup>; бобиньорка. | |
2. Работничка в тъкачна фабрика, която работи при бобините. | 2. Работничка в тъкачна фабрика, която работи при бобините. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОБИНА`РКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Спец.</i> Машина за пренавиване на прежда от шпули и гранчета на бобини<sup>1</sup>. | |
| − | + | ---- | |
| − | БОБИ`НЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Дребна шарка; лещенка, варицела. | + | <b>БОБИ`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Дребна шарка; лещенка, варицела. |
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОБИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до бобина<sup>1</sup>. <i>Бобинни машини.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОБИ`НКИ</b> само <i>мн. Диал.</i> 1. Малинови храсти; малини. | |
2. Плодовете на това растение; малини. | 2. Плодовете на това растение; малини. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОБИНЬО`Р</b>{{попр|Променено ударение.}} <i>м. Спец.</i> Работник, който изработва бобини<sup>1</sup>; бобинар. <i>Бутна вратата, където работеха бобиньорите, и зърна Борис.</i> Д. Кисьов, Щ, 373. | |
— Фр. bobineur. | — Фр. bobineur. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 10:27, 17 декември 2013
кърпа никях на стария Кьорсаръ. Почакаха няколко дни, но от Синигер не се обадиха. На Латифе й бе мъчно .. — Нищо, ще му мине с времето. Бобайко носи добро сърце и ще ми прости… П. Константинов, ПИГ, 182-183.
— От тур. baba ’баща’.
БОБА`ЙКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на бобайко. Бобайковата къща.
2. Като същ. бобайкови мн. Домът и семейството на бобайко. — У нас ще вървим — каза Садет. — Я, как тъй? — учудено я изгледа Рамзина. — Докторът каза, че трябва да си починеш няколко дена .. — У бобайкови няма да те оставят и час да полежиш на спокойствие. Б. Несторов, АР, 220.
БОБА`К, мн. -ци, м. Диал. Растението боб. // Място, засято с боб.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОБА`КО, -то, мн. няма, м. Диал. 1. Татко. — Бобако, дай и мене ракийка, казал Неновият наследник. Л. Каравелов, Съч. VII, 23.
2. Мъж на зряла възраст, възрастен мъж. „Чудно нещо! Ние сме и двама здрави хора, а наш Никола прилича на шебек. Не го бива… Ние ще да изгубиме това дете“, говори онзи четиридесет и петгодишен бобако. Знан., 1875, бр. 6, 91.
— От тур. baba ’баща’.
БОБА`ЧКО, -то, мн. няма, м. Диал. Бобако. Сичкото й село викнало / от Мърийкина бобачко. Нар. пес., СбНУ XXVII, 284.
— От тур. baba ’баща’.
БОБА`ЧО, -то, мн. няма, м. Диал. Бобако. Тейно льо, стари бобачо / станало й девят години, / откак е маня умряла. Нар. пес., СбНУ XXII-XXII, 93.
БОБЕ`, мн. -та, ср. Диал. Зърно боб; бобче. То [читалището] направи прежните прости и глупави Врътопчяне, които не умееха друго освен с бобета да смятат .., да знаят днес да прочитат, да записват. Хр. Данов, Лет., 1869, 135.
БО`БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението боб и до неговия зърнест плод; бобов, фасулов, фасулен. За всяко мое прегрешение с дело или с помишление, оставям тук по едно бобено зърно. Елин Пелин, Съч. IV, 61-62. Веднъж в хармана кокошчицата и петлето намериха цяла торба разпилени бобени зърна. А. Каралийчев, ТР, 118.
2. Който е направен от плода на боб (в 1 знач.), предимно от зърната на растението; бобов, фасулен. Петро, да стъкна огъня, па сложи една бобена яхния. Н. Каралиева, Н, 152. Стрина Инка се зарадва много, .., разшъта се, сипа бобената чорба в една нова паница и седнаха да ядат. А. Каралийчев, ПГ, 50
БО`БЕНИК, мн. няма, м. Диал. Бобовина (във 2 знач.); бобина2. Той сам държи воловете, защото инак ще го подиграят, като турят на воловете да ядат кълчишки от лен или бобеник. СбНУ VII, 45.
БО`БЕЦ, мн. няма, м. Умал. от боб (във 2 и 3 знач.). Седнахме да вечеряме. Мама беше сготвила чорбица, .. Много ни се услади току-що набраният узрял бобец. А. Каралийчев, С, 212. Старецът отхапа хляб, взе от фасула, налапа една дълга червена чушка и промърмори с пълна уста: — Сладък е бобецът… Яжте! Т. Монов, СН, 242. Вчера боб (ядохме), днес бобец (ще ядем). П. Р. Славейков, БП I, 82. През това време баба му се изтътрузи до тях и подаде на Пенко една торба с пита хляб, буца сирене и бобец за две-три варенета. П. Здравков, НД, 228. В тия къщи живееха се сиромаси хора. Бедни кираджие, дюлгери петимни за паничка бобец, за чашка винце. Ил. Блъсков, ПБ, 4.
БОБИ`НА1 ж. Спец. Макара или ролка, на която се навива нишка, лента, жица и под.
— От фр. bobine.
БОБИ`НА2, мн. няма, ж. Диал. Събир. Бобовина (във 2 знач.); бобеник. Бобина да е в яслата, че празна да не е. Н. Геров, РБЯ I, 52.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОБИНА`Ж м. Разг. Общо название на всички видове намотки.
— Фр. bobinage ’навиване на макара’.
БОБИНА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Който е свързан с изработване на бобина1. Бобинажен цех. Бобинажен конвейр. Бобинажно отделение.
— От фр. bobinage.
БОБИНА`Р*, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Работник, който изработва бобини1; бобиньор.
БОБИНА`РКА1 ж. Спец. 1. Работничка, която изработва бобини1; бобиньорка.
2. Работничка в тъкачна фабрика, която работи при бобините.
БОБИНА`РКА2 ж. Спец. Машина за пренавиване на прежда от шпули и гранчета на бобини1.
БОБИ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Дребна шарка; лещенка, варицела.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БОБИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до бобина1. Бобинни машини.
БОБИ`НКИ само мн. Диал. 1. Малинови храсти; малини.
2. Плодовете на това растение; малини.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОБИНЬО`Р* м. Спец. Работник, който изработва бобини1; бобинар. Бутна вратата, където работеха бобиньорите, и зърна Борис. Д. Кисьов, Щ, 373.
— Фр. bobineur.
