Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/106“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 54. <i>Нощта беше тъмна. Горите забучаха. Сблъскаха се зловещи бързи светкавици без гръм. За миг се разкриха старопланинските върхове в страхотно величие.</i> А. Каралийчев, С, 13. | <i>блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 54. <i>Нощта беше тъмна. Горите забучаха. Сблъскаха се зловещи бързи светкавици без гръм. За миг се разкриха старопланинските върхове в страхотно величие.</i> А. Каралийчев, С, 13. | ||
| − | 2. Обикн. <i>Ирон.</i> Издигнат в обществото човек. <i>В полукръглия мавзолей дълбоко под земята мраморът се е втвърдил над саркофазите с чертите на лицата и формите на тялото на погребаните тук величия. Няколко династии са наредени една до друга във вечния мир.</i> Н. Инджов, ПП, 125. <i> | + | 2. Обикн. <i>Ирон.</i> Издигнат в обществото човек. <i>В полукръглия мавзолей дълбоко под земята мраморът се е втвърдил над саркофазите с чертите на лицата и формите на тялото на погребаните тук величия. Няколко династии са наредени една до друга във вечния мир.</i> Н. Инджов, ПП, 125. <i>„… Доктор… Може ли пък да излезе някое величие, някой силен на деня, дявол да го вземе“ — мина през ума на Гугучков и раменете му изведнъж се отпуснаха надолу.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 17. <i>Освен тези добре познати на тебе величия в пределите на България, над яслите на демократическия клуб изгря нова звезда.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 56. <i>Той [Бешков] беше типичен рожденец на селската покрайнина, когато хванеше народната свирка или тъпана, и роден европеец, когато с вълшебната си писалка изписваше безлични величия.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 303. <i>— Ето, има една поверителна записка за вас от бившия ви помощник Нейчо Нейчев във връзка с онова неприятно срутване и във връзка с колата, която някакво местно величие ви е подарило, а нашият министър вече две години не й дава ход.</i> А. Гуляшки, ДМС, 277. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕЛИЧИНА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Мат. Физ.</i> Общо название на количествено отношение между математически или физически обекти, напр. дължина, лице, обем, маса, тегло, време и др. <i>По принцип ние считаме, че можем да измерим всяка физическа величина с каквато си искаме точност, стига само да разполагаме с необходимата за това фина апаратура.</i> Л. Митрани и др., ЗМ, 5. <i>То [човечеството] прониква в света на малките величини — в света на атома, в микрокосмоса.</i> И. Спасова, ЧК (превод), 210. <i>Променлива величина. Равни величини. Релативна величина. Неизменяема величина.</i> | + | <b>ВЕЛИЧИНА`</b> <i>ж.</i> 1. <i>Мат. Физ.</i> Общо название на количествено отношение между математически или физически обекти, напр. дължина, лице, обем, маса, тегло, време и др. <i>По принцип ние считаме, че можем да измерим всяка физическа величина с каквато си искаме точност, стига само да разполагаме с необходимата за това фина апаратура.</i> Л. Митрани и др., ЗМ, 5. <i>То [човечеството] прониква в света на малките величини — в света на атома, в микрокосмоса.</i> И. Спасова, ЧК (превод), 210. <i>Променлива величина.</i> <i>Равни величини.</i> <i>Релативна величина.</i> <i>Неизменяема величина.</i> |
| − | 2. <i>Разг.</i> Размер, големина. <i>Малката му хубава, аристократическа глава, бе несъразмерна с величината на снагата му.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. <i>По-нататък стоят: свредли различна величина, канелки за бъчви и за каци.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 14. <i>Плешката на лявото му рамо [на дядо Кольо] има белег от посечено, на величина колко един гущер.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 156. <i>Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размер картини, изобразяващи някогашния американски бит:..; най-после в естествена величина портрета на Вашингтон.</i> Г. Белев, КВА, 70. <i>Погледнеш и едновременно виждаш стотини параходи от всевъзможна величина и конструкция, порят наляво и надясно водите на триединия град.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. <i>Дръвото, на което ся ражда кахве,.. е на различна величина, а обикновено достига от 12-15 фута длъжина.</i> БКн, 1859, кн. 1, ч. II, 338. <i>Тие [цветовете на чаевия храст] имат бял цвят, биват шестоперни, появляват са през есента, по своята форма и величина приличат на шипки, но миришат слабо.</i> Знан., 1875, бр. 13, 204. | + | 2. <i>Разг.</i> Размер, големина. <i>Малката му хубава, аристократическа глава, бе несъразмерна с величината на снагата му.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. <i>По-нататък стоят: свредли различна величина, канелки за бъчви и за каци.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 14. <i>Плешката на лявото му рамо [на дядо Кольо] има белег от посечено, на величина колко един гущер.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 156. <i>Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размер картини, изобразяващи някогашния американски бит: ..; най-после в естествена величина портрета на Вашингтон.</i> Г. Белев, КВА, 70. <i>Погледнеш и едновременно виждаш стотини параходи от всевъзможна величина и конструкция, порят наляво и надясно водите на триединия град.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. <i>Дръвото, на което ся ражда кахве, .. е на различна величина, а обикновено достига от 12-15 фута длъжина.</i> БКн, 1859, кн. 1, ч. II, 338. <i>Тие [цветовете на чаевия храст] имат бял цвят, биват шестоперни, появляват са през есента, по своята форма и величина приличат на шипки, но миришат слабо.</i> Знан., 1875, бр. 13, 204. |
| − | 3. С предл. от и съгл. опред. Значимост по отношение на духовни качества, заслуги към обществото или дела в дадена област. <i>Главната роля Кориолан се изпълнява от големия ни артист Сава Огнянов.. Неговата игра в Кориолан,.., за лишен път ни показва, че ние имаме един артист от европейска величина.</i> БР, 1931, кн. 7, 255. <i>Неговата [на Б. Шивачев] остра, критична мисъл, широката му ерудиция и будното му социално чувство го сочат като писател и публицист от голяма величина.</i> Н. | + | 3. С предл. <em>от</em> и съгл. опред. Значимост по отношение на духовни качества, заслуги към обществото или дела в дадена област. <i>Главната роля Кориолан се изпълнява от големия ни артист Сава Огнянов .. Неговата игра в Кориолан, .., за лишен път ни показва, че ние имаме един артист от европейска величина.</i> БР, 1931, кн. 7, 255. <i>Неговата [на Б. Шивачев] остра, критична мисъл, широката му ерудиция и будното му социално чувство го сочат като писател и публицист от голяма величина.</i> Н. Йовчев, БШ, 6-7. <i>Писателското дело на Каравелов, толкова значително по своята величина и влиянието си върху духовете на съвременниците му, има не по-малко значение върху развитието на българския книжовен език.</i> Б. Ангелов, ЛС, 215. <i>Малцина са българските писатели от величината на Й. Йовков, които са били през целия си живот толкова близо до народа, както е бил той.</i> С. Северняк, ОНК, 200. |
| − | 4. <i>Прен.</i> Обикн. със съгл. опред. | + | 4. <i>Прен.</i> Обикн. със съгл. опред. Лице, изтъкнато в обществото със своите заслуги в духовната област. <i>Младият адвокат Баръмов, .., не можеше да си спомни такъв поет. Венецов! .. А сигурно е някаква литературна величина, щом от София е тръгнал по сказки и четения.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 45. <i>— Не се смятам за никаква звезда, за никаква величина.</i> М. Радев, СР, 124. <i>Памятникът на известния музикант Малер във Виена ще бъде открит през време на Бетховеновите тържества. По тоя случай е издаден позив към културния свят, подписан от първите европейски музикални величини.</i> К, 1026, бр. 99, 3. |
| − | ◇ Звездна величина. <i>Астрон.</i> Мярка, която характеризира силата, степента на светлина и блясък на звездите | + | ◇ <b>Звездна величина</b>. <i>Астрон.</i> Мярка, която характеризира силата, степента на светлина и блясък на звездите. |
| − | 1. <i>Мат.</i> Величина, чиято количествена стойност не е изразена с число и трябва да бъде изчислена при решаването на числен израз, уравнение или функция. 2. <i>Книж</i>. Казва се за нещо, за което няма достатъчно сведения, знания, поради което не може и да се правят предположения. <i>Аз също съм реален политик, няма да боравя с неизвестни величини. В политиката,.., има едно | + | <b>Неизвестна величина.</b> 1. <i>Мат.</i> Величина, чиято количествена стойност не е изразена с число и трябва да бъде изчислена при решаването на числен израз, уравнение или функция. 2. <i>Книж</i>. Казва се за нещо, за което няма достатъчно сведения, знания, поради което не може и да се правят предположения. <i>Аз също съм реален политик, няма да боравя с неизвестни величини. В политиката, .., има едно златно правило: най-често надвива този, който пръв удря.</i> Ем. Манов, ДСР, 157. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛМО`ЖА</b>, -та, <i>м. Истор.</i> Болярин, който е участвал от IX до XIV в. в държавното управление на България. <i>Той на здраво вече мисли за царската корона: търси</i> |
| − | |||
Текуща версия към 12:48, 18 май 2014
блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 54. Нощта беше тъмна. Горите забучаха. Сблъскаха се зловещи бързи светкавици без гръм. За миг се разкриха старопланинските върхове в страхотно величие. А. Каралийчев, С, 13.
2. Обикн. Ирон. Издигнат в обществото човек. В полукръглия мавзолей дълбоко под земята мраморът се е втвърдил над саркофазите с чертите на лицата и формите на тялото на погребаните тук величия. Няколко династии са наредени една до друга във вечния мир. Н. Инджов, ПП, 125. „… Доктор… Може ли пък да излезе някое величие, някой силен на деня, дявол да го вземе“ — мина през ума на Гугучков и раменете му изведнъж се отпуснаха надолу. Д. Калфов, Избр. разк., 17. Освен тези добре познати на тебе величия в пределите на България, над яслите на демократическия клуб изгря нова звезда. Хр. Смирненски, Съч. III, 56. Той [Бешков] беше типичен рожденец на селската покрайнина, когато хванеше народната свирка или тъпана, и роден европеец, когато с вълшебната си писалка изписваше безлични величия. Ал. Гетман и др., СБ, 303. — Ето, има една поверителна записка за вас от бившия ви помощник Нейчо Нейчев във връзка с онова неприятно срутване и във връзка с колата, която някакво местно величие ви е подарило, а нашият министър вече две години не й дава ход. А. Гуляшки, ДМС, 277.
ВЕЛИЧИНА` ж. 1. Мат. Физ. Общо название на количествено отношение между математически или физически обекти, напр. дължина, лице, обем, маса, тегло, време и др. По принцип ние считаме, че можем да измерим всяка физическа величина с каквато си искаме точност, стига само да разполагаме с необходимата за това фина апаратура. Л. Митрани и др., ЗМ, 5. То [човечеството] прониква в света на малките величини — в света на атома, в микрокосмоса. И. Спасова, ЧК (превод), 210. Променлива величина. Равни величини. Релативна величина. Неизменяема величина.
2. Разг. Размер, големина. Малката му хубава, аристократическа глава, бе несъразмерна с величината на снагата му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. По-нататък стоят: свредли различна величина, канелки за бъчви и за каци. Л. Каравелов, Съч. II, 14. Плешката на лявото му рамо [на дядо Кольо] има белег от посечено, на величина колко един гущер. М. Георгиев, Избр. разк., 156. Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размер картини, изобразяващи някогашния американски бит: ..; най-после в естествена величина портрета на Вашингтон. Г. Белев, КВА, 70. Погледнеш и едновременно виждаш стотини параходи от всевъзможна величина и конструкция, порят наляво и надясно водите на триединия град. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. Дръвото, на което ся ражда кахве, .. е на различна величина, а обикновено достига от 12-15 фута длъжина. БКн, 1859, кн. 1, ч. II, 338. Тие [цветовете на чаевия храст] имат бял цвят, биват шестоперни, появляват са през есента, по своята форма и величина приличат на шипки, но миришат слабо. Знан., 1875, бр. 13, 204.
3. С предл. от и съгл. опред. Значимост по отношение на духовни качества, заслуги към обществото или дела в дадена област. Главната роля Кориолан се изпълнява от големия ни артист Сава Огнянов .. Неговата игра в Кориолан, .., за лишен път ни показва, че ние имаме един артист от европейска величина. БР, 1931, кн. 7, 255. Неговата [на Б. Шивачев] остра, критична мисъл, широката му ерудиция и будното му социално чувство го сочат като писател и публицист от голяма величина. Н. Йовчев, БШ, 6-7. Писателското дело на Каравелов, толкова значително по своята величина и влиянието си върху духовете на съвременниците му, има не по-малко значение върху развитието на българския книжовен език. Б. Ангелов, ЛС, 215. Малцина са българските писатели от величината на Й. Йовков, които са били през целия си живот толкова близо до народа, както е бил той. С. Северняк, ОНК, 200.
4. Прен. Обикн. със съгл. опред. Лице, изтъкнато в обществото със своите заслуги в духовната област. Младият адвокат Баръмов, .., не можеше да си спомни такъв поет. Венецов! .. А сигурно е някаква литературна величина, щом от София е тръгнал по сказки и четения. Г. Караславов, Избр. съч. II, 45. — Не се смятам за никаква звезда, за никаква величина. М. Радев, СР, 124. Памятникът на известния музикант Малер във Виена ще бъде открит през време на Бетховеновите тържества. По тоя случай е издаден позив към културния свят, подписан от първите европейски музикални величини. К, 1026, бр. 99, 3.
◇ Звездна величина. Астрон. Мярка, която характеризира силата, степента на светлина и блясък на звездите.
Неизвестна величина. 1. Мат. Величина, чиято количествена стойност не е изразена с число и трябва да бъде изчислена при решаването на числен израз, уравнение или функция. 2. Книж. Казва се за нещо, за което няма достатъчно сведения, знания, поради което не може и да се правят предположения. Аз също съм реален политик, няма да боравя с неизвестни величини. В политиката, .., има едно златно правило: най-често надвива този, който пръв удря. Ем. Манов, ДСР, 157.
ВЕЛМО`ЖА, -та, м. Истор. Болярин, който е участвал от IX до XIV в. в държавното управление на България. Той на здраво вече мисли за царската корона: търси
