Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/90“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | изпитвам никакъв срам; станал съм съвсем безсрамен. | + | изпитвам никакъв срам; станал съм съвсем безсрамен. |
| − | 17. <i>Морозов поглеждаше изпод вежди своите доброжелатели и другари и като им правеше знак да мълчат, отминаваше ги с благодарност и продължаваше своя опасен като смъртта път.</i> К. Ламбрев, СП, 42. 2. Сърдито, намръщено, враждебно (гледам). <i>Само Динко гледаше студено, недружелюбно под вежди, разсърден, че със своето циврене тези жени развалиха именния им ден.</i> Г. Караславов, ОХ II, 516. | + | <b>Вместо да изпиша вежди, изваждам очи</b>. <i>Разг.</i> Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам на себе си или другиму беда. <i>Не може да се мине реката с лодка, без немците веднага да усетят. Тогава вместо да изпишем вежди, ще извадим очи.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 89. |
| + | |||
| + | <b>Изпод (под) вежди</b>, <em>гледам</em> (<em>поглеждам</em>, <em>изглеждам</em> и под.). <i>Разг.</i> 1. Крадешком, скрито, без да вдигам очи (гледам). <i>Не можех да му се нарадвам. Тайничко изпод вежди и отдалече го разглеждах, разучавах — лицето, поизгоряло от слънцето и кафяво като кора от препечен хляб.</i> П. Михайлов, МП, 17. <i>Морозов поглеждаше изпод вежди своите доброжелатели и другари и като им правеше знак да мълчат, отминаваше ги с благодарност и продължаваше своя опасен като смъртта път.</i> К. Ламбрев, СП, 42. 2. Сърдито, намръщено, враждебно (гледам). <i>Само Динко гледаше студено, недружелюбно под вежди, разсърден, че със своето циврене тези жени развалиха именния им ден.</i> Г. Караславов, ОХ II, 516. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЖДА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Веждест. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЖДЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е предназначен за вежди. <i>Зима приготвените неща за веждите: шишарки, вежден камък .., стипца и пр.</i> Т. Панчев, РБЯд, 48. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЖДЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има гъсти, дебели вежди. <i>От тримата — най-много Апостол приличаше на баща си. Носест, веждест, с бързи подвижни пъстри очи и въздълго гладко лице.</i> Д. Немиров, Б, 19. <i>Хубавец беше старшината. Снажен! Веждест! Черноок!</i> Р. Сугарев, СС, 36. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЖДИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> вежда; веждичка. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЖДИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> вежда; веждица. <i>Не обичам аз детето ми, като плаче. Разкриви уста, набръчка веждички, разцили се…</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 158-159. <i>Пеньо Динев беше висок, кокалест .. А Точето беше дребничък и свит като какавида, с безцветни руси веждички и с десетина косъма под носа.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 428. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЖДО`САМ</b>. Вж. <em>веждосвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЖДО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>веждо`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> В съчет. с <em>вежди</em>. Подчертавам, подсилвам веждите си със специална боя, молив, за да изпъкнат, за да се очертаят по-добре и да изглеждат по-красиви. <b>веждосвам се</b>, <b>веждосам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр. Много подкачиха да се веждосват и да се белосват.</i> Н. Геров, РБЯ I, 196. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЖДО`СВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>веждо`сам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Подчертавам, подсилвам веждите си със специална боя. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЖДО`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> веждосвам <i>и от</i> веждосвам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЖЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има добри обноски, който умее да се държи добре, прилично с хората; учтив, любезен. <i>Деликатен и вежлив с всички, той дори с приятелите си говореше на „Вие“.</i> К. Константинов, Избр. разк., 12. <i>По техния [на селяните] демократически обичай всички дойдоха да се ръкуват с мене .. Пак любезни ръкувания с всичките тия вежливи хора.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 76-77. |
| − | 2. Който е израз, признак на добро държание, поведение, възпитание. <i>Отвсякъде поклони, отвсякъде любопитство, вежливи, изискани поздрави. Раковски кимаше и отговаряше: на едного по гръцки, на другиго по френски.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 293. <i>Татко Пиер можеше да се гордее с тази пестелива, разумна и отмерена дъщеря, която никога не излизаше от добрия тон, от установените правила, от еднаквото си, вежливо, но малко студено държане към всички.</i> Д. Димов, Т, 56. <i>Като влезехме в някоя къща | + | 2. Който е израз, признак на добро държание, поведение, възпитание. <i>Отвсякъде поклони, отвсякъде любопитство, вежливи, изискани поздрави. Раковски кимаше и отговаряше: на едного по гръцки, на другиго по френски.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 293. <i>Татко Пиер можеше да се гордее с тази пестелива, разумна и отмерена дъщеря, която никога не излизаше от добрия тон, от установените правила, от еднаквото си, вежливо, но малко студено държане към всички.</i> Д. Димов, Т, 56. <i>Като влезехме в някоя къща, по-напреж ни посрещаха мъжете, а после жените с вежливо поздравление, което ся съединяваше с поклон.</i> ЦВ, 1859, бр. 442, 2. <i>Вежливи обноски.</i> |
| − | — От рус. | + | — От рус. вежливый. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЖЛИ`ВО</b>. <i>Нареч. от</i> вежлив; учтиво, любезно. <i>— Господин инспекторе, да ви представя госпожица Стоянова, нова, за пръв път учителка. — Приятно ми е — каза инспекторът и вежливо подаде ръка.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 169. <i>— Ваша милост, вървете напред, аз подире Ви, каза вежливо бай Ганьо.</i> Ал. Константинов, БГ, 40. <i>— Госпожице Анета, моля, ако обичате, още едно кафе — вежливо помолвам келнерката Анета.</i> Д. Калфов, Избр. разк. 321. <i>— Добър вечер. Всички вежливо подстанаха и отговориха на поздрава му. Орце с движение на ръката покани Кадир ефенди да седне при тях.</i> Д. Стространов, С, 51. |
| − | |||
| − | <i>— Госпожице Анета, моля, ако обичате, още едно кафе — вежливо помолвам | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЖЛИ`ВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на вежлив; любезност, учтивост. <i>Лакеят, по понятията на лакейската вежливост, туряше високи титли на чужденците.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 83. <i>Цигарите бяха изпушени, кафето беше изпито, разменени бяха и необходимите за такива случаи думи на почит и вежливост.</i> Д. Талев, И, 189. <i>С голяма, даже прекалена вежливост, младежите се сбогуват и изнасят куфарите си в коридора.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 7. <i>Те приеха своя братовчед ако не с обич, то поне с вежливост.</i> Ч, 1875, бр. 9, 428. <i>Хладна вежливост.</i> |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Вежлива постъпка. <i>— Ваша милост вървете</i> | ||
Текуща версия към 11:00, 18 май 2014
изпитвам никакъв срам; станал съм съвсем безсрамен.
Вместо да изпиша вежди, изваждам очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам на себе си или другиму беда. Не може да се мине реката с лодка, без немците веднага да усетят. Тогава вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. П. Вежинов, ЗЧР, 89.
Изпод (под) вежди, гледам (поглеждам, изглеждам и под.). Разг. 1. Крадешком, скрито, без да вдигам очи (гледам). Не можех да му се нарадвам. Тайничко изпод вежди и отдалече го разглеждах, разучавах — лицето, поизгоряло от слънцето и кафяво като кора от препечен хляб. П. Михайлов, МП, 17. Морозов поглеждаше изпод вежди своите доброжелатели и другари и като им правеше знак да мълчат, отминаваше ги с благодарност и продължаваше своя опасен като смъртта път. К. Ламбрев, СП, 42. 2. Сърдито, намръщено, враждебно (гледам). Само Динко гледаше студено, недружелюбно под вежди, разсърден, че със своето циврене тези жени развалиха именния им ден. Г. Караславов, ОХ II, 516.
ВЕЖДА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Веждест.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЕ`ЖДЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е предназначен за вежди. Зима приготвените неща за веждите: шишарки, вежден камък .., стипца и пр. Т. Панчев, РБЯд, 48.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЕ`ЖДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има гъсти, дебели вежди. От тримата — най-много Апостол приличаше на баща си. Носест, веждест, с бързи подвижни пъстри очи и въздълго гладко лице. Д. Немиров, Б, 19. Хубавец беше старшината. Снажен! Веждест! Черноок! Р. Сугарев, СС, 36.
ВЕ`ЖДИЦА ж. Умал. от вежда; веждичка.
ВЕ`ЖДИЧКА ж. Умал. от вежда; веждица. Не обичам аз детето ми, като плаче. Разкриви уста, набръчка веждички, разцили се… П. Тодоров, Събр. пр II, 158-159. Пеньо Динев беше висок, кокалест .. А Точето беше дребничък и свит като какавида, с безцветни руси веждички и с десетина косъма под носа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 428.
ВЕЖДО`САМ. Вж. веждосвам.
ВЕЖДО`СВАМ, -аш, несв.; веждо`сам, -аш, св., прех. Диал. В съчет. с вежди. Подчертавам, подсилвам веждите си със специална боя, молив, за да изпъкнат, за да се очертаят по-добре и да изглеждат по-красиви. веждосвам се, веждосам се страд. и възвр. Много подкачиха да се веждосват и да се белосват. Н. Геров, РБЯ I, 196.
ВЕЖДО`СВАМ СЕ несв.; веждо`сам се св., непрех. Диал. Подчертавам, подсилвам веждите си със специална боя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЖДО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от веждосвам и от веждосвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЖЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има добри обноски, който умее да се държи добре, прилично с хората; учтив, любезен. Деликатен и вежлив с всички, той дори с приятелите си говореше на „Вие“. К. Константинов, Избр. разк., 12. По техния [на селяните] демократически обичай всички дойдоха да се ръкуват с мене .. Пак любезни ръкувания с всичките тия вежливи хора. Ив. Вазов, Съч. XVII, 76-77.
2. Който е израз, признак на добро държание, поведение, възпитание. Отвсякъде поклони, отвсякъде любопитство, вежливи, изискани поздрави. Раковски кимаше и отговаряше: на едного по гръцки, на другиго по френски. Ст. Дичев, ЗС I, 293. Татко Пиер можеше да се гордее с тази пестелива, разумна и отмерена дъщеря, която никога не излизаше от добрия тон, от установените правила, от еднаквото си, вежливо, но малко студено държане към всички. Д. Димов, Т, 56. Като влезехме в някоя къща, по-напреж ни посрещаха мъжете, а после жените с вежливо поздравление, което ся съединяваше с поклон. ЦВ, 1859, бр. 442, 2. Вежливи обноски.
— От рус. вежливый.
ВЕЖЛИ`ВО. Нареч. от вежлив; учтиво, любезно. — Господин инспекторе, да ви представя госпожица Стоянова, нова, за пръв път учителка. — Приятно ми е — каза инспекторът и вежливо подаде ръка. Елин Пелин, Съч. IV, 169. — Ваша милост, вървете напред, аз подире Ви, каза вежливо бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 40. — Госпожице Анета, моля, ако обичате, още едно кафе — вежливо помолвам келнерката Анета. Д. Калфов, Избр. разк. 321. — Добър вечер. Всички вежливо подстанаха и отговориха на поздрава му. Орце с движение на ръката покани Кадир ефенди да седне при тях. Д. Стространов, С, 51.
ВЕЖЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на вежлив; любезност, учтивост. Лакеят, по понятията на лакейската вежливост, туряше високи титли на чужденците. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 83. Цигарите бяха изпушени, кафето беше изпито, разменени бяха и необходимите за такива случаи думи на почит и вежливост. Д. Талев, И, 189. С голяма, даже прекалена вежливост, младежите се сбогуват и изнасят куфарите си в коридора. Л. Александрова, ИЕЩ, 7. Те приеха своя братовчед ако не с обич, то поне с вежливост. Ч, 1875, бр. 9, 428. Хладна вежливост.
2. Вежлива постъпка. — Ваша милост вървете
