Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/748“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>ден полагаше труд по нивите, градините и лозята.</i> А. Каралийчев, С, 306. <i>Ако искаш да ти са не свърши работата, предай я другиму да я върши.</i> П. Р. Славейков, БП С, 14. |
| − | 2. В съчет. със същ. услуга, грях, предателство и под. означава осъществяване на действие, изразено в съществителното; Върша услуга — услужвам. Върша грях — греша. | + | 2. В съчет. със същ. <em>услуга</em>, <em>грях</em>, <em>предателство</em> и под. означава осъществяване на действие, изразено в съществителното; <em>Върша услуга</em> — услужвам. <em>Върша грях</em> — греша. <i>— Ако върша грях — нека Бог ме съди.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 442. <em>Върша предателство</em> — предателствам. <i>— Моето мнение е, че направихме голяма будалщина, дето още на времето не отнехме на Стефчова възможността да върши предателство.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. |
| − | — <i> | + | 3. <i>Непрех. Разг.</i> Постъпвам, действам. <i>— Стара приказка е, — продума сухо и Желяз — човек, учителке, трябва триж да помисли, а еднаж да върши.</i> А. Страшимиров, К, 9-10. <i>Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син .. — А на теб, Михаиле, повлече гласа си Йоан Александър — дарявам съуправителство в царството, както са вършили вси български самодръжци със своите първородни чеда.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 380. <b>върша се</b> <i>страд. от</i> върша в 1 и 2 знач. <i>Дядо й обинаше всички да припкат и да залягат като него и всичко на време да се върши.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. <i>Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква, .., а най-тежки грехове се вършеха пак от тях.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 191. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`РШИ МИ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Имам желание да върша. <i>— То какво ми се ходи и върши, душата ми знае, ама нема що да се прави.</i> Т. Влайков, Съч. II, 76. | ||
| − | + | ◇ <b>Върша работа</b>. <i>Разг.</i> За предмет — годен съм за нещо, мога да послужа за нещо; струвам. <i>— Да беше докарал по-големи сандъци. В тия няма да се събере. — Вършат ми работа те, други нямам, аз се с тия пренасям барута — каза Сирека.</i> П. Стъпов, ЖСН, 75. <i>Той насече дървата и грижливо ги нареди в бараката. Те бяха влажни полугнили дървета, събирани с лодки по устието на Камчия, но все пак вършеха работа.</i> П. Вежинов, ДБ, 46. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪ`РША</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Кош за ловене на риба, който се залага във водата (Н. Геров, РБЯ). | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 75. <i>Той | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
2. Островръх кош, с който се похлупва квачка с пилета (Н. Геров, РБЯ). | 2. Островръх кош, с който се похлупва квачка с пилета (Н. Геров, РБЯ). | ||
3. Вид рибарска мрежа (Вл. Георгиев и др., БЕР). | 3. Вид рибарска мрежа (Вл. Георгиев и др., БЕР). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪРША`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> въ`рхо`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> върха`л, върша`л и въ`рхъл, връ`хла, -хло, <i>мн.</i> -хли, <i>несв., прех. Диал.</i> Вършея. <i>Тъй жетвата Дядови Добреви караха до вечерта, и другите дни, докато си поженаха всичките посеви, превезоха си снопето и се прибраха да го вършат в село.</i> П. Тодоров, И I, 99. <i>На` и той — Нейко, е ограбен. Всяка година кара вършачката, а няма риза на гърба си. Върше` за чужда сметка и взима на десет едно, за да пълни джебовете на други.</i> К. Петканов, МЗК, 282. <i>Орач оре равно поле, / .. / Везден оре, Бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го вършат врани коне.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 413. <i>Нашата земя / лична, та обична, / мощна берекетна; / жнеме и вършеме, / по дваж у година!</i> Нар. пес., СбНУ XLV, 361. <b>върша се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | < | + | — Друга форма: <em>върха`</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪ`РША`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Човек, който вършее. <i>Наредихме всичко, завързах въже на стожера, впрегнах кравата и юнеца, отчупих вършина от дървеника и се провикнах като другите вършачи: — Хайде, Лисо, ейс Бичага!</i> Кр. Григоров, ОНУ, 48. <i>— Защо му са хлебчетата [на орача]. — Да храни орачи, да нагости сеячи, .., работливи вършачи, сладкодумни мливари.</i> Ран Босилек, Р, 102. <i>Те [партизаните] изпращаха свои хора по нашите села било като работници, било като вършачи или търговци.</i> Сл. Трънски, Н, 69. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪРША`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> вършачка. <i>От улея се сипе златен плод / в чувала на вършачната машина.</i> Ламар, СГ, 61. <i>Вършачен апарат.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪРША`ЧКА</b> <i>ж.</i> Машина за вършеене. <i>Вършачката бучеше е хармана на Сенебирлията.</i> Й. Йовков, ВАХ, 142. <i>Вършачката бълва наситнена слама, а чистото зърно се сипе в чувалите.</i> З. Сребров, МСП, 13. <i>Сутрешната прохлада изчезваше и над ожънатите ниви се спущаше омарата на летния ден. Тук-таме край селата пухтеха с бавен темп мотори на вършачки.</i> Д. Димов, Т, 41. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪРША`ЧКАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Човек, който работи на вършачка. <i>Буля Атанасица си знаеше де да търси Борчо. Колко се молеха на чорбаджията да го вземе да помага на вършачкаджията.</i> Н. Тихолов, ДКД, 40. <i>Нямаха с какво хората да си светнат, .. Газ, необмитена, отпускана само за вършачкаджиите, можеха да им доставят те, .., скъпо и прескъпо.</i> Ст. Даскалов, СД, 261. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪ`РШЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Събир. Диал.</i> 1. Най-горните тънки клони, които заедно образуват върха на дърво. <i>Вятърът съскаше из иглистите клони, люшкаше вършето, превиваше младите борове.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. <i>И защото ръцете му бяха кървави, посегнах да ги обърша във вършето на една ела.</i> А. Дончев, ВР, 268. <i>Върше липата люлей, — / в сянката счува се шепот сподавен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 74. <i>Израсъл е зелен явор; вършето му в сине небо, корене му в бял Дунава.</i> Д. Манчев, БЕ I, 111. <i>На сан й се присънило: / чудно дърво чудновато, / връшето му дор до` небо.</i> Нар. пес., СбНУ I, 19-20. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | IV, 74. <i>Израсъл е зелен явор; вършето му в сине небо, корене му в бял Дунава.</i> Д. Манчев, БЕ I, 111. <i>На сан й се присънило: / чудно дърво чудновато, / връшето му дор | ||
2. Много отсечени от дървото тънки клони заедно; вършина, вършинак. <i>А отстрани и</i> | 2. Много отсечени от дървото тънки клони заедно; вършина, вършинак. <i>А отстрани и</i> | ||
| − | |||
Текуща версия към 15:06, 19 юли 2015
ден полагаше труд по нивите, градините и лозята. А. Каралийчев, С, 306. Ако искаш да ти са не свърши работата, предай я другиму да я върши. П. Р. Славейков, БП С, 14.
2. В съчет. със същ. услуга, грях, предателство и под. означава осъществяване на действие, изразено в съществителното; Върша услуга — услужвам. Върша грях — греша. — Ако върша грях — нека Бог ме съди. Ст. Загорчинов, ДП, 442. Върша предателство — предателствам. — Моето мнение е, че направихме голяма будалщина, дето още на времето не отнехме на Стефчова възможността да върши предателство. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.
3. Непрех. Разг. Постъпвам, действам. — Стара приказка е, — продума сухо и Желяз — човек, учителке, трябва триж да помисли, а еднаж да върши. А. Страшимиров, К, 9-10. Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син .. — А на теб, Михаиле, повлече гласа си Йоан Александър — дарявам съуправителство в царството, както са вършили вси български самодръжци със своите първородни чеда. Ст. Загорчинов, ДП, 380. върша се страд. от върша в 1 и 2 знач. Дядо й обинаше всички да припкат и да залягат като него и всичко на време да се върши. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква, .., а най-тежки грехове се вършеха пак от тях. Й. Йовков, Ж, 1945, 191.
ВЪ`РШИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да върша. — То какво ми се ходи и върши, душата ми знае, ама нема що да се прави. Т. Влайков, Съч. II, 76.
◇ Върша работа. Разг. За предмет — годен съм за нещо, мога да послужа за нещо; струвам. — Да беше докарал по-големи сандъци. В тия няма да се събере. — Вършат ми работа те, други нямам, аз се с тия пренасям барута — каза Сирека. П. Стъпов, ЖСН, 75. Той насече дървата и грижливо ги нареди в бараката. Те бяха влажни полугнили дървета, събирани с лодки по устието на Камчия, но все пак вършеха работа. П. Вежинов, ДБ, 46.
ВЪ`РША ж. Диал. 1. Кош за ловене на риба, който се залага във водата (Н. Геров, РБЯ).
2. Островръх кош, с който се похлупва квачка с пилета (Н. Геров, РБЯ).
3. Вид рибарска мрежа (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ВЪРША`, -е`ш, мин. св. въ`рхо`х, прич. мин. св. деят. върха`л, върша`л и въ`рхъл, връ`хла, -хло, мн. -хли, несв., прех. Диал. Вършея. Тъй жетвата Дядови Добреви караха до вечерта, и другите дни, докато си поженаха всичките посеви, превезоха си снопето и се прибраха да го вършат в село. П. Тодоров, И I, 99. На` и той — Нейко, е ограбен. Всяка година кара вършачката, а няма риза на гърба си. Върше` за чужда сметка и взима на десет едно, за да пълни джебовете на други. К. Петканов, МЗК, 282. Орач оре равно поле, / .. / Везден оре, Бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го вършат врани коне. Нар. пес., СбНУ XLI, 413. Нашата земя / лична, та обична, / мощна берекетна; / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. върша се страд.
— Друга форма: върха`.
ВЪ`РША`Ч м. Диал. Човек, който вършее. Наредихме всичко, завързах въже на стожера, впрегнах кравата и юнеца, отчупих вършина от дървеника и се провикнах като другите вършачи: — Хайде, Лисо, ейс Бичага! Кр. Григоров, ОНУ, 48. — Защо му са хлебчетата [на орача]. — Да храни орачи, да нагости сеячи, .., работливи вършачи, сладкодумни мливари. Ран Босилек, Р, 102. Те [партизаните] изпращаха свои хора по нашите села било като работници, било като вършачи или търговци. Сл. Трънски, Н, 69.
ВЪРША`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вършачка. От улея се сипе златен плод / в чувала на вършачната машина. Ламар, СГ, 61. Вършачен апарат.
ВЪРША`ЧКА ж. Машина за вършеене. Вършачката бучеше е хармана на Сенебирлията. Й. Йовков, ВАХ, 142. Вършачката бълва наситнена слама, а чистото зърно се сипе в чувалите. З. Сребров, МСП, 13. Сутрешната прохлада изчезваше и над ожънатите ниви се спущаше омарата на летния ден. Тук-таме край селата пухтеха с бавен темп мотори на вършачки. Д. Димов, Т, 41.
ВЪРША`ЧКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи на вършачка. Буля Атанасица си знаеше де да търси Борчо. Колко се молеха на чорбаджията да го вземе да помага на вършачкаджията. Н. Тихолов, ДКД, 40. Нямаха с какво хората да си светнат, .. Газ, необмитена, отпускана само за вършачкаджиите, можеха да им доставят те, .., скъпо и прескъпо. Ст. Даскалов, СД, 261.
ВЪ`РШЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал. 1. Най-горните тънки клони, които заедно образуват върха на дърво. Вятърът съскаше из иглистите клони, люшкаше вършето, превиваше младите борове. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. И защото ръцете му бяха кървави, посегнах да ги обърша във вършето на една ела. А. Дончев, ВР, 268. Върше липата люлей, — / в сянката счува се шепот сподавен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 74. Израсъл е зелен явор; вършето му в сине небо, корене му в бял Дунава. Д. Манчев, БЕ I, 111. На сан й се присънило: / чудно дърво чудновато, / връшето му дор до` небо. Нар. пес., СбНУ I, 19-20.
2. Много отсечени от дървото тънки клони заедно; вършина, вършинак. А отстрани и
