Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/677“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
вам. <i>Кочо погледна лампата на оджака,..</i> <i>Де да видим</i> <i>прозвуча спокойно и равно гласът му и такъв беше тоя глас, че никога не можеше да му се възрази.</i> Д. Талев, ПК, 20.
+
<i>Кочо погледна лампата на оджака, .. — Де да видим — прозвуча спокойно и равно гласът му и такъв беше тоя глас, че никога не можеше да му се възрази.</i> Д. Талев, ПК, 20.
  
— Друга (остар.) форма: възражавам.
+
— Друга (остар.) форма: <em>възража`вам</em>.
 +
----
 +
<b>ВЪЗРАЗЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възразявам.
  
ВЪЗРАЗЯВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> възразявам.
+
— Друга (остар.) форма: <em>възража`ване</em>.
 +
----
 +
<b>ВЪЗРА`СНА</b>. Вж. <em>възраствам</em>.
 +
----
 +
<b>ВЪ`ЗРАСТ</b><sup>1</sup> -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> и (остар.) <i>м.</i> 1. Брой на годините от раждането на човек, животно или растение до определен момент. <i>Лазар се загледа в него да познае възрастта му. Той не изглеждаше по-стар от тридесет и пет години.</i> Д. Талев, ПК, 41. <i>Гроздан даваше къси отговори на запитванията на жена си за цената на воловете, за възрастта им.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 254. <i>Граф Неселрод, старий русийский дипломат, бави ся от неколики дни в Париж. Он изгледва твърде добре, а има възраст, више от 80 години.</i> БДн, 1857, бр. 5, 19. <i>От друга страна той [дякон Рафаил] нямаше потребните знания, потребний чин и потребний възраст, за да стъпи начело на работите.</i> Ч, 1872, бр. 13, 598. <i>— Аз не бих обикнала един стар мъж .. — Твоят възраст е стар за мене, Германе; аз бих предпочела възраст на Бастияна, при всичко че Бастиян не е хубавец като вас.</i> М. Балабанов, ДБ (превод), 84-85. // Брой на годините от създаването, възникването, зараждането на нещо до определен момент. <i>Голяма част от нашите красиви планини — Родопите, Пирин, Осогово, Странджа, Средногорието и южните склонове на Средна Стара планина са изградени от метаморфни скали. Те имат различна възраст. Значителна част от родопските метаморфни скали се образували още в докамбрийската ера.</i> Р. Димитров, РЗН, 15. <i>Народът живее, има свой живот, своя съдба, .. — народът, както и всеки от нас, има своите възрасти.</i> Ч, 1872, бр. 13, 656.
  
— Друга (остар.) форма: възражаване.
+
2. Със съгл. опред. Период от живота на човека, който се отличава с някакви характерни черти (изразени с прилагателното). <i>Пълна гражданка в цветуща възраст се движеше бавно и предпазливо по заледения тротоар на улицата.</i> Тарас, СГ, 68. <i>Договорящите се лица непременно тряба да са на зряла възраст и здрави умствено.</i> СбНУКШ ч. III, 255. <i>Никой не е сигурен, че Николай II-й не ще се увлече от горещината на младенческата си възраст и че не ще пожелае да се сдобие с военни лаври.</i> С, 1894, бр. 1510, 1. <i>В някои места погребват мъртовците, облечени в най-хубавите им дрехи, особито, ако тие са умрели на цветущата си възраст.</i> СбНУКШ Ч. III, 144. <i>Но забележихме [от Одеса], че това лице [директорът на училището] треба да бъде в зрял възраст.</i> П. Р. Славейков, СбНУ XX, 89. <i>Преднаборна възраст.</i> <i>Ранна възраст.</i> <i>Средна възраст.</i> <i>Напреднала възраст.</i> <i>Преклонна възраст.</i> <i>Предучилищна възраст.</i> <i>Училищна възраст.</i> <i>Крехка възраст.</i> <i>Детска възраст.</i> <i>Юношеска възраст.</i> <i>Старческа възраст.</i>
  
ВЪЗРАСНА. Вж. възраствам.
+
◇ <b>Критична (критическа възраст)</b>. <i>Разг.</i> Период в зрялата възраст на жената (между 50 и 60 години), през който половите жлези прекъсват дейността си поради настъпване на старост; климактерий. <i>През критичната възраст производството на „естрин“ в кръвта намалява и цялата ендокринна система (жлезите с вътрешна секреция) се разстройва.</i> ВН, 1960, бр. 2840, 4.
  
ВЪЗРАСТИ -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> и (остар.) <i>м.</i>
+
<b>Младша възраст</b>. <i>Спорт.</i> За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 14 до 16 годишна възраст. <i>След един системен, последователен и продължителен шестгодишен период на обучение [на малките боксьори] .. при юношите от младша възраст започва работа за спортно майсторство.</i> Ем. Жечев, Б, 36.
  
1. Брой на годините от раждането на човек, животно или растение до определен момент. <i>Лазар се загледа в него да познае възрастта му. Той не изглеждаше по-стар от тридесет и пет години.</i> Д. Талев, ПК, 41. <i>Гроздан даваше къси отговори на запитванията на жена си з^ цецата на воловете, за възрастта им.</i> И. Йовков, Ж 1945, 254. <i>Граф Неселрод, старий русийский дипломат, бави ся от неколики дни в Париж. Он изгледва твърде добре, а има възраст, више от 80 години.</i> БДн, 1857, бр. 5, 19. <i>От друга страна той</i> [дякон Рафаил] <i>нямаше потребните знания, потребний чин и по-требний възраст, за да стъпи начело на работите.</i> Ч, 1872, бр. 13, 598. <i>Аз не бих обикнала един стар мъж.. -Твоят възраст е стар за мене, Германе; аз бих предпочела възраст на Бастияна</i>, <i>при всичко че Басти-ян не е хубавец като вас.</i> М. Балабанов, ДБ (превод), 84-85. // Брой на годините от създаването, възникването, зараждането на нещо до определен момент. <i>Голяма част от нашите красиви планини</i> — <i>Родопите, Пирин, Осогово, Странджа, Средногорието и южните склонове на Средна Стара планина са изградени от метаморфни скали. Те имат различна възраст. Значителна част от родопските метаморфни скали се образували още в докамбрийската ера.</i> Р. Димитров, РЗН, 15. <i>Народът живее, има свой живот, своя съдба,..</i> — <i>народът, както и всеки от нас, има своите възрасти.</i> Ч, 1872, бр. 13, 656.
+
Старша възраст. <i>Спорт.</i> За юноши и девойки категория състезатели (спортисти) от 16 до 18 годишна възраст. <i>Атлетически състезания за юноши и девойки старша възраст.</i>
  
<b>2.</b> Със съгл. опред. Период от живота на човека, който се отличава с някакви характерни черти (изразени с прилагателното). <i>Пъл-на гражданка в цветуща възраст се движеше бавно и предпазливо по заледения тротоар на улицата.</i> Тарас, СГ, 68. <i>Договоря-щите се лица непременно тряба да са на зряла възраст и здрави умствено.</i> СбНУКШ ч. 1П, 255. <i>Никой не е сигурен, че Николай Н-й не ще се увлече от горещината на младенческата си възраст и че не ще пожелае да се сдобие с военни лаври.</i> С, 1894, бр. 1510, 1. <i>В някои места погребват мъртовците, облечени в най-хубавите им дрехи, особито, ако тие са умрели на цветущата си възраст.</i> СбНУКШ Ч. III, 144. <i>Но забележихме</i> [от Одеса], <i>че това лице</i> [директорът на училището] <i>треба да бъде в зрял възраст.</i> П. Р. Славейков, СбНУ XX, 89. <i>Преднаборна възраст. Ранна възраст. Средна възраст. Напреднала възраст. Преклонна възраст. Предучилищна възраст. Училищна възраст. Крехка възраст. Детска възраст. Юношеска възраст. Старческа възраст.</i>
+
&gt; <b>Навлизам / навляза (навлезна) във възраст</b>. Ставам възрастен, остарявам. <i>Когато човек навлезе във възраст, си е по-добре да се облича през зимата по-топло.</i>
  
О Критична (критическа възраст). <i>Разг.</i> Период в зрялата възраст на жената (между 50 и 60 години), през който половите жлези прекъсват дейността си поради настъпване на старост; климактерий. <i>През критичната възраст производството на</i> &quot;<i>естрин&quot; в кръвта намалява и цялата ендокринна система (жлезите с вътрешна секреция) се разстройва.</i> ВН, 1960, бр. 2840, 4. Младша възраст. <i>Спорт.</i> За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 14 до 16 годишна възраст. <i>След един системен, последователен и продължителен шестгодишен период на обучение</i> [на малките боксьори] .. <i>при юношите от младша възраст започва работа за спортно майсторство.</i> Ем. Жечев, Б, 36. Старша възраст. <i>Спорт.</i> За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 16 до 18 годишна въз-аст. <i>Атлетически състезания за юноши и евойки старша възраст.</i>
+
<b>На възраст</b>, <em>човек</em> (<em>хора</em>). 1. <i>Разг.</i> Възрастен (човек). <i>Тя беше вече и на възраст, с нея бяха децата й, живееше в Охрид като най-голяма господарка…</i> Д. Талев, С II, 10. 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Пораснал, зрял (човек). <i>Цеко Войвода .. Останал сираче от баща и от майка, а имал само една сестра хубавица и на възраст.</i> П. Р. Славейков, СбНУ II, 323. <i>Аз от моя страна мисля, че тя е веке мома на възраст и не за изпращане повън да ся учи.</i> АНГ I, 144. <i>Годежът в Родопите ., става тъй: когато момчето вече е достигнало на възраст, .., поуредило състоянието си, предлага на родителите си или последните нему за сгодявание.</i> Ст. Шишков, ЖБ, 53.
 
 
&gt; Навлизам / навляза (навлезна) във възраст. Ставам възрастен, остарявам. <i>Когато човек навлезе във възраст, си е по-добре да се облича през зимата по-топло.</i> На възраст, човек (хора). 1. <i>Разг.</i> Възрастен (човек). <i>Тя беше вече и на възраст, с нея бяха децата й, живееше в Охрид като най-голяма господарка...</i> Д. Талев, СII, 10. 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Пораснал, зрял (човек). <i>Цеко Войвода.. Останал сираче от баща и от майка, а имал само една сестра хубавица и на възраст.</i> П. Р. Славейков, СбНУ И, 323. <i>Аз от моя страна мисля, че тя е веке мома на възраст и не за изпращане повън да ся учи.</i> АНГ I, 144. <i>Годежът в Родопите., става тъй: когато момчето вече е достигнало на възраст,.., поуредило състоянието си, предлага на родителите си или последните нему за сгооявание.</i> Ст. Шишков, ЖБ, 53.
 
 
 
— Друга (остар. и диал.) форма: в о з р а с'т.
 
 
 
ВЪЗРАСТ<sup>2</sup> <i>м. Остар.</i> Височина на човек или на животно; ръст. <i>Ако и да ся различали именем</i> [готските племена], <i>инак обаче не били едни от други различни, защо били тялом бели, косами руси, възрастом дълги.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 58. <i>Гдето са чело-веците различни според тяло, сиреч имат различни бои в кожата си, различен възраст и телосложение, произхожда повечето пути от климата, храната и дрехите.</i> А. Хилендарец, ВВИ (превод), 43.
 
 
 
ВЪЗРАСТА. Вж. възраствам.
 
 
 
ВЪЗРАСТВАМ, -аш, <i>несв.;</i> възрасна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах и възраста, -еш, <i>мин. св.</i> възрастох, <i>прич. мин. св. деят.</i> възрасъл, -ела, -сло, <i>мн.</i> -ели, <i>св., непрех. Книж.</i> 1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; пора
 
  
 +
— Друга (остар. и диал.) форма: <em>во`зраст</em>.
 +
----
 +
<b>ВЪ`ЗРАСТ</b><sup>2</sup> <i>м. Остар.</i> Височина на човек или на животно; ръст. <i>Ако и да ся различали именем [готските племена], инак обаче не били едни от други различни, защо били тялом бели, косами руси, възрастом дълги.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 58. <i>Гдето са человеците различни според тяло, сиреч имат различни бои в кожата си, различен възраст и телосложение, произхожда повечето пути от климата, храната и дрехите.</i> А. Хилендарец, ВВИ (превод), 43.
 +
----
 +
<b>ВЪЗРАСТА`</b>. Вж. <em>възраствам</em>.
 +
----
 +
<b>ВЪЗРА`СТВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възра`сна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах и <b>възраста`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> възра`стох, <i>прич. мин. св. деят.</i> възра`съл, -сла, -сло, <i>мн.</i> -ели, <i>св., непрех. Книж.</i> 1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; пораствам.

Текуща версия към 22:21, 1 юни 2015

Страницата е проверена


Кочо погледна лампата на оджака, .. — Де да видим — прозвуча спокойно и равно гласът му и такъв беше тоя глас, че никога не можеше да му се възрази. Д. Талев, ПК, 20.

— Друга (остар.) форма: възража`вам.


ВЪЗРАЗЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възразявам.

— Друга (остар.) форма: възража`ване.


ВЪЗРА`СНА. Вж. възраствам.


ВЪ`ЗРАСТ1 -тта`, мн. -и, ж. и (остар.) м. 1. Брой на годините от раждането на човек, животно или растение до определен момент. Лазар се загледа в него да познае възрастта му. Той не изглеждаше по-стар от тридесет и пет години. Д. Талев, ПК, 41. Гроздан даваше къси отговори на запитванията на жена си за цената на воловете, за възрастта им. Й. Йовков, Ж 1945, 254. Граф Неселрод, старий русийский дипломат, бави ся от неколики дни в Париж. Он изгледва твърде добре, а има възраст, више от 80 години. БДн, 1857, бр. 5, 19. От друга страна той [дякон Рафаил] нямаше потребните знания, потребний чин и потребний възраст, за да стъпи начело на работите. Ч, 1872, бр. 13, 598. — Аз не бих обикнала един стар мъж .. — Твоят възраст е стар за мене, Германе; аз бих предпочела възраст на Бастияна, при всичко че Бастиян не е хубавец като вас. М. Балабанов, ДБ (превод), 84-85. // Брой на годините от създаването, възникването, зараждането на нещо до определен момент. Голяма част от нашите красиви планини — Родопите, Пирин, Осогово, Странджа, Средногорието и южните склонове на Средна Стара планина са изградени от метаморфни скали. Те имат различна възраст. Значителна част от родопските метаморфни скали се образували още в докамбрийската ера. Р. Димитров, РЗН, 15. Народът живее, има свой живот, своя съдба, .. — народът, както и всеки от нас, има своите възрасти. Ч, 1872, бр. 13, 656.

2. Със съгл. опред. Период от живота на човека, който се отличава с някакви характерни черти (изразени с прилагателното). Пълна гражданка в цветуща възраст се движеше бавно и предпазливо по заледения тротоар на улицата. Тарас, СГ, 68. Договорящите се лица непременно тряба да са на зряла възраст и здрави умствено. СбНУКШ ч. III, 255. Никой не е сигурен, че Николай II-й не ще се увлече от горещината на младенческата си възраст и че не ще пожелае да се сдобие с военни лаври. С, 1894, бр. 1510, 1. В някои места погребват мъртовците, облечени в най-хубавите им дрехи, особито, ако тие са умрели на цветущата си възраст. СбНУКШ Ч. III, 144. Но забележихме [от Одеса], че това лице [директорът на училището] треба да бъде в зрял възраст. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 89. Преднаборна възраст. Ранна възраст. Средна възраст. Напреднала възраст. Преклонна възраст. Предучилищна възраст. Училищна възраст. Крехка възраст. Детска възраст. Юношеска възраст. Старческа възраст.

Критична (критическа възраст). Разг. Период в зрялата възраст на жената (между 50 и 60 години), през който половите жлези прекъсват дейността си поради настъпване на старост; климактерий. През критичната възраст производството на „естрин“ в кръвта намалява и цялата ендокринна система (жлезите с вътрешна секреция) се разстройва. ВН, 1960, бр. 2840, 4.

Младша възраст. Спорт. За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 14 до 16 годишна възраст. След един системен, последователен и продължителен шестгодишен период на обучение [на малките боксьори] .. при юношите от младша възраст започва работа за спортно майсторство. Ем. Жечев, Б, 36.

Старша възраст. Спорт. За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 16 до 18 годишна възраст. Атлетически състезания за юноши и девойки старша възраст.

> Навлизам / навляза (навлезна) във възраст. Ставам възрастен, остарявам. Когато човек навлезе във възраст, си е по-добре да се облича през зимата по-топло.

На възраст, човек (хора). 1. Разг. Възрастен (човек). Тя беше вече и на възраст, с нея бяха децата й, живееше в Охрид като най-голяма господарка… Д. Талев, С II, 10. 2. Остар. и диал. Пораснал, зрял (човек). Цеко Войвода .. Останал сираче от баща и от майка, а имал само една сестра хубавица и на възраст. П. Р. Славейков, СбНУ II, 323. Аз от моя страна мисля, че тя е веке мома на възраст и не за изпращане повън да ся учи. АНГ I, 144. Годежът в Родопите ., става тъй: когато момчето вече е достигнало на възраст, .., поуредило състоянието си, предлага на родителите си или последните нему за сгодявание. Ст. Шишков, ЖБ, 53.

— Друга (остар. и диал.) форма: во`зраст.


ВЪ`ЗРАСТ2 м. Остар. Височина на човек или на животно; ръст. Ако и да ся различали именем [готските племена], инак обаче не били едни от други различни, защо били тялом бели, косами руси, възрастом дълги. Г. Кръстевич, ИБ, 58. Гдето са человеците различни според тяло, сиреч имат различни бои в кожата си, различен възраст и телосложение, произхожда повечето пути от климата, храната и дрехите. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 43.


ВЪЗРАСТА`. Вж. възраствам.


ВЪЗРА`СТВАМ, -аш, несв.; възра`сна, -еш, мин. св. -ах и възраста`, -е`ш, мин. св. възра`стох, прич. мин. св. деят. възра`съл, -сла, -сло, мн. -ели, св., непрех. Книж. 1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; пораствам.