И възрасна Евел, стана мъж. Н. Райнов, БЛ, 27. • Обр. Димът възраства, извива се като грамаден ствол, разширява се и скоро залива небето. Хр. Смирненски, Съч. III, 147.
2. Прен. Ставам по-зрял, по-развит в духовно отношение; израствам, пораствам духовно. Ний имаме пред себе си вече напълно завършения човек, .., а наедно с възрастването на човека възраства и писателят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 153. Как пред очите на Борис възрастват силни духом, самоуверени хора, а как той бавно, с такава непосилна мъка преодоляваше себе си и околния свят. Й. Вълчев, СКН, 470-471. И ако се съгласим да положим като вярна тая истина: че училището трябва да помогне на юношите да възрастат умствено и морално; то за всички ни трябваше едно училище. Н. Бончев, Съч. I, 71.
3. Прен. Увеличавам се по сила, значимост и под.; нараствам. Но ето сега, когато имаше вече парите в ръцете си, любовта към тях изведнъж възрасна… Д. Немиров, Б, 66. Бурята, която подтискаше в гърдите си, възрасна изведнъж, хвърли мълния пред очите и я зашемети. Ст. Чилингиров, РК, 87.
ВЪЗРА`СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл.. същ. от възраствам. Тяхното другарство, беззаветната им обич към Щастливеца бяха възнаградени, когато те гледаха нравственото възрастване, изхода на душевните борби, чиито етапи личаха в неговите думи, дела и творения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 131.
ВЪ`ЗРАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За човек — който е достигнал зряла или напреднала възраст. Стоил, Никола и Димитър са възрастни, близо четиридесетгодишни мъже. Й. Йовков, Разк. I, 10. След младоженците от колата слязоха няколко млади весели болярки и една възрастна жена. Ст. Загорчинов, ДП, 116. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те, макар и възрастни, стояха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Елин Пелин, Съч. III, 13. Стоянка стана, приближи се към тезгяха и сега Милена забеляза, че тя е доста възрастна, че косите й са почти бели вече. Й. Стоянов, ПД, 54. // С местоим. — числ. колко и (остар., сега рядко) с предл. на, от… до и числително. Който е на определена зряла или напреднала възраст. Всякий человек, възрастен на тридесят години, .., съзира, че живота си, .., възпитанието си, .., дълженствува го на милиони неизвестни, .., ненаходими спасители. Ч, 1871, бр. 8, 226. Той имаше среден бой, възрастен от четиридесет до четиридесет и пет години. Др. Цанков, ТМ (превод), 46. Колко е възрастен дядо ти?
2. Който е по-голям по възраст, който е на повече години по отношение на някого. Наскоро баща й се помина и семейството му остана на ръцете на Надя, като най-възрастна от децата му. Елин Пелин, Съч. IV, 255. От покрива, дето учителят и двамина по-възрастни ученици пренареждаха керемидите, подхващаха: „Там дето момче ореше, / пуста го дрямка нападна“. Ст. Дичев, ЗС I, 358. Нямах толкова много работа и в училището, защото имах възрастни ученици — помощници. Р. Блъсков, СбНУ VIII, 581.
3. За животно или растение — който е достигнал пълна зрелост. Строят се птичарници за възрастни птици и за младите пилета. Осн. сел. стоп. VIII кл, 134. При вертикалното планиране .. се вземат предвид и следните изисквания: а) да се запазят ценните възрастни дървета, като около тях не се проектират изкопи, по-дълбоки от 0,60 м, и насипи, по-високи от 1,20 м. К. Груев, ПГ I, 446. След кратка какавидна стадия от какавидите се излюпват възрастни калинки, които продължават да се хранят с листни въшки. М. Йосифов, НСН, 7.
4. Като същ. възрастни мн. Лица в зряла или напреднала възраст. Когато си тръгваше, вън винаги имаше купчина хлапета и възрастни. Л. Михайлова, Ж, 120. Просията в Дакар стои на завидна висота. Там просят и децата, и възрастните. Св. Минков, ДА, 21. Ний възрастните сме винаги песимисти и миналото ни е все по-мило. Ал. Константинов, Съч. I, 290.
ВЪ`ЗРАСТНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възрастен. И веднага неколцина, кой с пръчка, кой с тояга, а един възрастничък селянин с попуканата си мазолеста ръка, забъркаха в книжата да видят наистина ли това са нарядните списъци. Ем. Коралов, ДП, 122. Изправена до стълбите, майката любезно изпровожда бъдещия си зет — малко възрастничък наистина, но младолик и чевръст, сякаш е на двадесет години! М. Кремен, РЯ, 192.
ВЪ`ЗРАСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се определя, зависи от възрастта, свързан е с възрастта. Във всяко детско заведение, .., трябва да бъде изработен дневен режим за децата от различните възрастови групи, въз основа на който да се устрои цялостната работа на заведението. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 69. Юмручните боеве били устройвани обикновено в празнични дни с голи юмруци или в обикновени ръкавици с участието на боксьори от различни възрастови групи. Ем. Жечев, Б, 8. За правилното провеждане на възпитанието са необходими следните условия: 1. Основно познаване на анатомо-физиологичните особености на детето през различните възрастови периоди. К. Рашков и др., ДБ, 102.
2. Който е характерен за дадена възраст. Възрастов белег. Възрастови особености у децата. Възрастова физиология.
