самият факт, че под непосредственото влияние на духа на Пушкиновата поезия в Русия са се възродили и възпитали художници на словото като Гогол, Лермонтов, .., самият този факт явно оборва гореотбелязания едностраннив възглед върху Пушкиновата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 184.
ВЪЗРА`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от възраждам и от възраждам се; съживяване, възвръщане. Ясно е, не у нас ние нямахме всъщност някакво възраждане на старата гръко-римска култура, както това стана в епохата на Ренесанса на Запад. Т. Павлов, МИБ, 44.
2. Само ед. Като собств. име, членувано или със съгл. опред. Преломен период в културното и идеологическото развитие на някои страни в Западна и Централна Европа (XIV-XVII в.), обусловен от възникването и развоя на капиталистически отношения в икономическия живот и свързан с разцвет на науките и изкуството, както и на светския и хуманистичен характер на културата; Ренесанс. В университетите се развивали нови, по-свободни възгледи и сред градските жители се забелязвал стремеж към освобождаване от зависимостта на църквата. Това подготвило една от най-значителните епохи в историята на човешката култура — Възраждането (Ренесанса). Пеене IX кл, 59 . // Стесн. В историята на българския народ — свързаната с голям просветен и културен подем епоха от началото на XVIII век до Освобождението, която се характеризира със зараждане и развитие на буржоазни икономически и социални отношения, създаване на култура от нов тип, борба за независима българска църква, оформяне на българската нация, подготовка и извършване на националноосвободителната революция в българските земи. Отдават се на широка просветителна дейност [последователите на Паисий], .., разширяват кръга на Паисиевите идеи и по тоя начин дават нов тласък на Възраждането. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Разлагането на турската военно-феодална система в българските земи и развитието на капиталистически отношения в нейните недра е процес на преминаване от феодализма към капитализма в България. Този процес съставлява обществено-икономическата основа на българското националноосвободително движение или на българското възраждане. Ист. X и XI кл, 119.
ВЪЗРА`ЖДАНИЕ ср. Остар. Книж. Възраждане. „Ако има нещо, което би желал да види през живота си секи човек, то е да присъствува при възражданието на народите или при сътворението на света“, е казал един даровит писател. НБ, 1877, бр. 75, 290. Историята на Габровското училище е история на възражданието на българската книжевност и затуй заслужава да са изследи добре. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 74. Особно Раковски е играл голяма роля в нашето възраждание и като списател, и като политически мъж. НБ, 1877, бр. 70, 271.
ВЪЗРАЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изказано несъгласие с някого или с нещо. При случай бай Пондю възразяваше доста остро и от тринадесет години насам това бяха първите му възражения срещу мнението на началник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 221. — Когато се завърнах в България, стана дума „Нора“ да се постави на сцената на Народния театър. Явиха се възражения: нямало кой да играе доктор Ранк! Ив. Димов, АИДЖ, 91. Дядо Колю зина да възрази нещо, но гласът му се схвана в гърлото и, вместо възражение, той изпусна само една тежка въздишка. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Дядо Либен не търпи никакви възражения, сърди се, когато Хаджи Генчо му противоречи, говори с наставнически тон. Лит. X кл, 133.
2. Юрид. Твърдение на ответник по гражданско дело, че са налице факти, които изключват, унищожават, изменят или погасяват претендираното право или отлагат неговото изпълнение. В заповедта на плащане съдът предлага на ответника: вътре в двенеделен срок .., да внесе на ищеца дължимата сума, .. или да подаде, в същия срок, своите възражения. Хр. Даалиев, ТИА, 138.
ВЪЗРАЗИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което изказва, изразява възражение. Нашийт обаче възразител, наместо да намери и да ни покаже таквози едно прошение, той първо изповяда, че „не е го намерил“. Н. Михайловски, ИИ (превод), 98.
ВЪЗРАЗЯ`. Вж. възразявам и възражавам.
ВЪЗРАЗЯ`ВАМ, -аш, несв.; възразя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Изказвам несъгласие с някого или с нещо; противопоставям се. Отиде той най-напред при училищните настоятели да попита каква плата ще отдели общината за учителка. — Ами, даскале, — рекоха те, — учителката, каквато и да е, тя е жена и голема плата нема да й е нужна… — Нема тук мъж, нема жена — възрази Вардарски. Д. Талев, ПК, 182. — Не ти е тук мястото! — каза строго ангелът, .. — Но цели петдесет години аз живях безгрешно — опита се да възрази дребното човече. Св. Минков, РТК, 177. Присъствието на Борис сковаваше всички .. Езикът му беше отровен като жило и никой не смееше да му възрази. Д. Димов, Т, 35. Млого за злочести са считаме, колкото откъм положението си, дето по длъжности принудени сме да възразим, както на туй последно известие, тъй и на първото обявление на варненското общество. Г, 1863, бр. 7, 52. възразява се, възрази се безл. от възразявам.
