царско благоволение. Ем. Станев, А, 50. — Не думай така, Лазе! — изправи се отсреща хаджи Захари Мирчев. — Като чух да говорят за тебе тука, душата ми се възрадва. Д. Талев, ЖС, 290. Панчо се много възрадва и възблагодари на тие подаръци, особено на юничето и овцете. Т. Влайков, Съч. II, 102. Неоспорима истина е сега, че разните русофилски елементи се възрадваха от паданието на Стамболова. С, 1894, бр. 1477, 2.
ВЪЗРА`ДВАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от възрадвам като прил. Който изразява радост; радостен, зарадван. Калугерът го посрещна с възрадвано лице. Ст. Загорчинов, ДП, 201.
ВЪЗРА`ДВАНО. Книж. Нареч. от възрадван; с радост, радостно. И стрелците веднага развързаха доброволния пленник. — Така — подвикна възрадвано Драган и разтърка подпухналите си от пристягането китки. О. Василев, 33, 88.
ВЪЗРА`ДУВАМ, -аш, св., прех. Остар. Възрадвам. По-после бяха ме проводили на Лион, при едно старо братовче на майка ми, .., на когото къщата, дето намерих сичкото, което може да възрадува сърцето .., като да беше обиколила със сладости първите огньове на младостта ми. Др. Цанков, ТМ (превод), 121. възрадувам се страд.
ВЪЗРА`ДУВАМ СЕ св., непрех. Остар. Възрадвам се. А Ирод, като видя Исуса, възрадува ся много, защото искаше отдавна да го види. КТЕМ, 554. Съдниците са милостиви и казвам ти, че ний много би ся възрадували, ако да видехме заблудената овца да ся завръща в стадото. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 18.
ВЪЗРАЖА`ВАМ, -аш, несв. (остар.); възразя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Остар. Възразявам. Малко остана да дойда при теб и да те цалуна пред всичките депутати. Ама ще почнат да ми тропат с крака, да възражават. Ал. Константинов, Зн., бр. 20, 2. Сичко следователно, що възражава днес Патриархията, е едно празно извинение, за да отбегне от да състави исканата от целия българский народ и от сичкото духовенство народна църква. Н. Михайловски, ОВ (превод), 35.
ВЪЗРАЖА`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възражавам; възразяване.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗРАЖА`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Възражаване. За чудене е, че газените тенекета не са употребени досега в Народното събрание за възражавание на опозицията. Ал. Константинов, Съч. I, 116.
ВЪЗРА`ЖДАМ, -аш, несв.; възродя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Ставам причина някой да придобие предишното си състояние след период на отпадналост, на немощ, на безсилие или на упадък; съживявам. Боровият въздух, .., спокойствието и добрата храна го възродиха. Той се върна у дома си освежен и бодър като преди. Г. Караславов, ОХ III, 567. С векове народа ни марцина / живя в душевен мрак, .. / … Кое го възроди? Кое заспала мощ в юначните гърди / събуди? В подвизи кое го днеска води? П. П. Славейков, Събр. съч. III, 63. Жена, чаровнице, омайна, / .. / Благословена ти бъди / за радостите, що ми даде: / за друг живот ме възроди / и нов човек от мен създаде! Ив. Вазов, Съч. V, 174-175.
2. Ставам причина нещо отново да съществува, да се появи; възвръщам, възстановявам. Тези два случая бяха първата ми среща и съзнателно запознаване с народната мъдрост; те възродиха в мене първото желане да записвам, кога чуя такива думи, за да си ги имам. П. Р. Славейков, БП I, VII. За похода на императора научи и Варда Фока, .. — човекът който се мъчеше да възроди старата слава на римските пълководци. А. Дончев, СВС, 562. Самата мисъл, че се движат с някаква цел, сякаш възроди силите им. П. Вежинов, ДБ, 265. Хуманистите особено високо ценели реализма на античното изкуство и се стремели да възродят неговите хуманни черти. Пеене IX кл, 60. възраждам се, възродя се страд.
ВЪЗРАЖДАМ СЕ несв.; възродя` се св., непрех. 1. Придобивам предишното си състояние след период на отпадналост, на немощ, на безсилие или на упадък; съживявам се. И тя обикна втори път — с всички сили на жена, жадна за трайно щастие. Възроди се, мислеше да напусне театъра. Г. Стаматов, Разк. II, 86. Искат ни да бъде готова четата до петнайсет дена! .. Пак ще бъдем честити да развием лъвското знаме под българското небе .. И момчетата ще се възродят. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 69. Когато майска нощ покрие тъжно / с косите си разпуснати земята / и понесат зефири ароматни / въздишките потайни на цветята, / .. / тогаз / как дивно се възраждам аз / сред майката природа! П. К. Яворов, Съч. I, 110. Андрей пренесен от момата тук биде, / дома си и догде / не се привдигна — тя легло му не остави, / .. Тук всичките терзания изтрая / и се за нов живот той възроди. К. Христов, ЧБ, 421. • Обр. Отечеството ни се възражда! Нека секи българин .. са притече на помощ на своя възкресающ из робство народ. НБ, 1877, бр. 75, 290.
2. Отново почвам да съществувам, отново се появявам; възвръщам се. Нямаше ли да се възродят отново примиренчеството и дуализмът, ако напрежението отминеше? Ст. Дичев, ЗС I, 584. Проникна луч и в моята душа. / На любовта вълшебний луч. И всички / заглъхнали стремления към щастие / се възродиха с нова мощ. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 66.
3. Остар. Проявявам се, възниквам. Обаче
