Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/639“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>природа, която се събуждаше в пролетното си възкресение.</i> К. Константинов, П, 49. <i>В събота, късно през нощта, продължителната тържествена великденска служба отивала към своя край, към своя върховен момент.. В този час, дори ако видели Христос да се възнася към небето, богомолците нямало да възприемат чудото така, както очаквали да се оповести чудото на тяхното национално възкресение.</i> Т. Жечев, БВ, 71. | + | <i>природа, която се събуждаше в пролетното си възкресение.</i> К. Константинов, П, 49. <i>В събота, късно през нощта, продължителната тържествена великденска служба отивала към своя край, към своя върховен момент .. В този час, дори ако видели Христос да се възнася към небето, богомолците нямало да възприемат чудото така, както очаквали да се оповести чудото на тяхното национално възкресение.</i> Т. Жечев, БВ, 71. |
| − | 3. <i>Разг.</i> Християнският празник Възкресение Христово; Великден. | + | 3. <i>Разг.</i> Християнският празник Възкресение Христово; Великден. <i>— Когато чакахме възкресение на Божи гроб и през зимата имаше един калугер от Русия пешком дошъл.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 355. <i>Вторий ден на Възкресение г. 1870 бях на обед при г. Петка Рачева, списател и вестникар български.</i> Св. Миларов, СЦТ, 3. <i>Преди Великден .. имахме голяма горещина, .. А по Възкресение имахме време весело и хладно.</i> ЦВ, 1859, бр. 430, 2. |
| − | + | ◇ <b>Възкресение Христово</b>. <i>Църк.</i> Християнски празник, свързан с вярването за възкръсването на Исус Христос; Великден. <i>Бяха ни съобщили, че тази нощ по случай Възкресение Христово ще има служба.</i> Й. Йовков, Рязк. II, 60. | |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>воскресе`ние</em>. |
| − | <b> | + | <b>ВЪЗКРЕСЕ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> възкресение. <i>По високоговорителите ехтеше някакъв бодър и тържествен марш. Мино не знаеше какъв е той, но усещаше, че звуците се вливаха в кръвта му, стигаха сърцето и то започваше да тръпне — също тъй, както тръпнеше през възкресенската нощ, когато от олтара свещеникът запее: „Христос Възкресе!…“</i> Ст. Марков, ДБ, 472. <i>Пикасо е ангел може би, но той не е човек, не познава рождението, не вкусва смъртта и не отзвучава възкресенската радост.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 146. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКРЕСИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Рядко. Книж.</i> Лице, което възкресява някого или нещо. <i>— А от когато ти почна да ми четеш, да ми разправяш за страданията на хората — аз пораснах и макар сляпа, аз погледнах с душата си. Нима това е малко, нима може възкръсналият да не боготвори възкресителя си?</i> Ив. Кирилов, Ж, 82. <i>Първ възкресител на българската народност в Западна Македония беше учителят Димитър Миладинов от Струга.</i> Г. Бенев, БК (превод), 25. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКРЕСИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Рядко. Книж. Прил. от</i> възкресител. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКРЕСИ`ТЕЛКА</b> <i>ж. Рядко. Книж.</i> Жена възкресител. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКРЕСЯ`</b>. Вж. <em>възкресявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКРЕСЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възкреся`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Според някои религиозни вярвания — съживявам мъртвец. <i>Първият ден на пролетта — благата реч на Исуса, която възкресява дъщерята на Иаира.</i> Й. Йовков, Разк. III, 121. | ||
| − | < | + | 2. <i>Прен.</i> Правя нещо да започне да съществува отново; възстановявам. <i>Всяко разрушаване на манастира го е възкресявало всеки път по-голям и по-хубав.</i> К. Константинов, ПЗ, 75. <i>Той възкресява най-хубавите сатирически традиции на Изтока, които водят началото си от безсмъртния Омар Хайям.</i> С, 1951, кн. 2, 149. <i>Лаконично сбито и крайно увлекателно на две-три странички критикът [Здравко Петров] възкресява историята на модерната есеистика от Монтен до наши дни.</i> Тр, 1981, бр. 264, 3. |
| − | + | 3. <i>Прен.</i> Правя нещо (спомен, минало събитие, случка, преживяване и под.) отново да се появи в съзнанието ми; възстановявам. <i>Срещнахме се случайно, .. И, радостни, съживени от срещата, ние тръгнахме без цел, без посока, така, да възкресим един от далечните празници на нашата младост.</i> К. Константинов, ПЗ, 174. <i>Той .. възкресяваше всичко, което се случи тогава в Карлово. Сега му се видя още по-мъчително и невъзможно.</i> В. Геновска, СГ, 456. <i>Смръщен и съсредоточен, синът се силеше да се откъсне съвсем от тази глъчка на пийнала дружина, да се затвори докрай и да възкреси в себе си спомена за покойния.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ II, 54. <i>По-късно си спомних един случай, който всъщност много по-рано бе оставил в душата ми образа на Гунчо и че човекът от пазара сега само го възкреси в паметта ми.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 126. <i>Паисий се домогва да възкреси историческото минало на българите, за да им напомни, че макар и да са в робство сега, имали са някога свое царство, побеждавали са други народи и са били самостойни.</i> Б. Пенев, НБВ, 51. <b>възкресявам се</b>, <b>възкреся се</b> <i>страд.</i> <i>„Братя — казва, — помислете си само, наш, български владика след толкоз години! Ами че сега българското име се възкресява!“</i> Д. Марчевски, ДВ, 82-83. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 3. <i>Прен.</i> Правя нещо (спомен, минало събитие, случка, преживяване и под.) отново да се появи в съзнанието ми; възстановявам. <i>Срещнахме се случайно,.. И, радостни, съживени от срещата, ние тръгнахме без цел, без посока, така, да възкресим един от далечните празници на нашата младост.</i> К. Константинов, ПЗ, 174. <i>Той .. възкресяваше всичко, което се случи тогава в Карлово. Сега му се видя още по-мъчително и невъзможно.</i> В. Геновска, СГ, 456. <i>Смръщен и съсредоточен, синът се силеше да се откъсне съвсем от тази глъчка на пийнала дружина, да се затвори докрай и да възкреси в себе си спомена за покойния.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ II, 54. <i>По-късно си спомних един случай, който всъщност много по-рано бе оставил в душата ми образа на Гунчо и че човекът от пазара сега само го възкреси в паметта ми.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 126. <i>Паисий се домогва да възкреси историческото минало на българите, за да им напомни, че макар и да са в робство сега, имали са някога свое царство, побеждавали са други народи и са били самостойни.</i> Б. Пенев, НБВ, 51. <b>възкресявам се, възкреся се</b> <i>страд. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Други (остар. книж.) форми: <em>воскреся`вам</em> и <em>воскръся`вам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКРЕСЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възкресявам <i>и от</i> възкресявам се. <i>През 1770-1772 Екатерина II предлага на Австрия тъй наречения „гръцки проект“ — един план за унищожение и подялба на турската държава и за възкресяване на някогашното византийско царство.</i> Б. Пенев, НБВ, 36. <i>Васил Стоянов, който пръв повдига въпроса за възкресяването на цариградската „Българска книжнина“, при своето решение е бил под силното въздействие на всичко изпитано от него като студент в Прага, в една среда от чешки учени, писатели и публицисти, които са работели с ентусиазъм за културното развитие и политическите права на народа си.</i> М. Арнаудов, БКД, 55. | ||
Текуща версия към 00:19, 30 април 2015
природа, която се събуждаше в пролетното си възкресение. К. Константинов, П, 49. В събота, късно през нощта, продължителната тържествена великденска служба отивала към своя край, към своя върховен момент .. В този час, дори ако видели Христос да се възнася към небето, богомолците нямало да възприемат чудото така, както очаквали да се оповести чудото на тяхното национално възкресение. Т. Жечев, БВ, 71.
3. Разг. Християнският празник Възкресение Христово; Великден. — Когато чакахме възкресение на Божи гроб и през зимата имаше един калугер от Русия пешком дошъл. П. Тодоров, Събр. пр II, 355. Вторий ден на Възкресение г. 1870 бях на обед при г. Петка Рачева, списател и вестникар български. Св. Миларов, СЦТ, 3. Преди Великден .. имахме голяма горещина, .. А по Възкресение имахме време весело и хладно. ЦВ, 1859, бр. 430, 2.
◇ Възкресение Христово. Църк. Християнски празник, свързан с вярването за възкръсването на Исус Христос; Великден. Бяха ни съобщили, че тази нощ по случай Възкресение Христово ще има служба. Й. Йовков, Рязк. II, 60.
— Друга (остар. книж.) форма: воскресе`ние.
ВЪЗКРЕСЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от възкресение. По високоговорителите ехтеше някакъв бодър и тържествен марш. Мино не знаеше какъв е той, но усещаше, че звуците се вливаха в кръвта му, стигаха сърцето и то започваше да тръпне — също тъй, както тръпнеше през възкресенската нощ, когато от олтара свещеникът запее: „Христос Възкресе!…“ Ст. Марков, ДБ, 472. Пикасо е ангел може би, но той не е човек, не познава рождението, не вкусва смъртта и не отзвучава възкресенската радост. Ал. Гетман и др., СБ, 146.
ВЪЗКРЕСИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Книж. Лице, което възкресява някого или нещо. — А от когато ти почна да ми четеш, да ми разправяш за страданията на хората — аз пораснах и макар сляпа, аз погледнах с душата си. Нима това е малко, нима може възкръсналият да не боготвори възкресителя си? Ив. Кирилов, Ж, 82. Първ възкресител на българската народност в Западна Македония беше учителят Димитър Миладинов от Струга. Г. Бенев, БК (превод), 25.
ВЪЗКРЕСИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Рядко. Книж. Прил. от възкресител.
ВЪЗКРЕСИ`ТЕЛКА ж. Рядко. Книж. Жена възкресител.
ВЪЗКРЕСЯ`. Вж. възкресявам.
ВЪЗКРЕСЯ`ВАМ, -аш, несв.; възкреся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Според някои религиозни вярвания — съживявам мъртвец. Първият ден на пролетта — благата реч на Исуса, която възкресява дъщерята на Иаира. Й. Йовков, Разк. III, 121.
2. Прен. Правя нещо да започне да съществува отново; възстановявам. Всяко разрушаване на манастира го е възкресявало всеки път по-голям и по-хубав. К. Константинов, ПЗ, 75. Той възкресява най-хубавите сатирически традиции на Изтока, които водят началото си от безсмъртния Омар Хайям. С, 1951, кн. 2, 149. Лаконично сбито и крайно увлекателно на две-три странички критикът [Здравко Петров] възкресява историята на модерната есеистика от Монтен до наши дни. Тр, 1981, бр. 264, 3.
3. Прен. Правя нещо (спомен, минало събитие, случка, преживяване и под.) отново да се появи в съзнанието ми; възстановявам. Срещнахме се случайно, .. И, радостни, съживени от срещата, ние тръгнахме без цел, без посока, така, да възкресим един от далечните празници на нашата младост. К. Константинов, ПЗ, 174. Той .. възкресяваше всичко, което се случи тогава в Карлово. Сега му се видя още по-мъчително и невъзможно. В. Геновска, СГ, 456. Смръщен и съсредоточен, синът се силеше да се откъсне съвсем от тази глъчка на пийнала дружина, да се затвори докрай и да възкреси в себе си спомена за покойния. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 54. По-късно си спомних един случай, който всъщност много по-рано бе оставил в душата ми образа на Гунчо и че човекът от пазара сега само го възкреси в паметта ми. Ив. Димов, АИДЖ, 126. Паисий се домогва да възкреси историческото минало на българите, за да им напомни, че макар и да са в робство сега, имали са някога свое царство, побеждавали са други народи и са били самостойни. Б. Пенев, НБВ, 51. възкресявам се, възкреся се страд. „Братя — казва, — помислете си само, наш, български владика след толкоз години! Ами че сега българското име се възкресява!“ Д. Марчевски, ДВ, 82-83.
— Други (остар. книж.) форми: воскреся`вам и воскръся`вам.
ВЪЗКРЕСЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възкресявам и от възкресявам се. През 1770-1772 Екатерина II предлага на Австрия тъй наречения „гръцки проект“ — един план за унищожение и подялба на турската държава и за възкресяване на някогашното византийско царство. Б. Пенев, НБВ, 36. Васил Стоянов, който пръв повдига въпроса за възкресяването на цариградската „Българска книжнина“, при своето решение е бил под силното въздействие на всичко изпитано от него като студент в Прага, в една среда от чешки учени, писатели и публицисти, които са работели с ентусиазъм за културното развитие и политическите права на народа си. М. Арнаудов, БКД, 55.
