ВЪЗКРЕ`ХЪК, -хка, -хко, мн. -хки, прил. Който е по-крехък от обикновеното или отколкото се очаква; крехкичък.
ВЪЗКРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко крив, леко крив; кривичък. Възкриво дърво. Възкрива тояга.
ВЪЗКРИВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възкривя като прил. Остар. и диал. 1. Който е с дъгообразна форма; закривен. Краката на кучето, на лъва, на котката и на други еще някои животни .., имат .. ноктие остри и възкривени като въдица, за да разкъсват с тях храната си. П. Р. Славейков, ПЧ, 15.
2. Който се отклонява встрани. Те стигнаха в една възкривена улица, която беше една от косвените на широкия път Тарла-баши. П. Р. Славейков, ЦП II, 177.
ВЪЗКРИ`ВО. Нареч. от възкрив. Отрязах плата възкриво.
ВЪЗКРИВЯ`. Вж. възкривявам.
ВЪЗКРИВЯ`ВАМ, -аш, несв.; възкривя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. Остар. и диал. 1. Прех. Правя нещо да стане криво; закривявам.
2. Непрех. Изменям посоката на движението си, като се отклонявам встрани; завивам2, възвивам. Със сръчен мах / от себе си отърси той снегът / и възкриви към хлява, по-напред / воловете да понагледа пътем. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. И щя-не-щя, а все пак хвърли той / след нея поглед — и съгледа как / тя възкриви зад порти: бял чембер / подире й се метна и затули. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 156-157. // За път, улица и под. — изменям посоката си, като се отклонявам встрани; извивам1, възвивам.
3. Прех. Обръщам встрани или назад (глава, врат и под.); възвивам. — Беден човек съм аз: една жена и шест деца — туй ми е имането… Децата мрат от глад бе, даскале… — Той възкриви глава и жално загледа учителя с бялото на очите си. Ив. Венков, ХКН, 31. възкривявам се, възкривя се страд. от възкривявам в 1 и 3 знач.
ВЪЗКРИВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възкривявам и от възкривявам се.
ВЪЗКРЪ`ГЪЛ, -гла, -гло, мн. -гли, прил. Който има форма, близка до кръгъл. Острата й брадичка се очертаваше по-волево, .., лицето се откриваше и пъстрите възкръгли очи изглеждаха по-големи. Б. Болгар, Б, 123. На възкръглото му [на Гоце Делчев] и смугло лице, между високо чело и правилен нос, горяха с божествения огън на благост и смелост, на вяра и енергия, две големи и подвижни черни очи. Пряп., 1903, бр. 12, 1.
ВЪЗКРЪ`СВАМ, -аш, несв.; възкръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Според някои религиозни вярвания — след смъртта си ставам отново жив; оживявам, съживявавам се. — Никой не е възкръсвал! Нито Христос, нито никой! Всички хора са смъртни. С. Северняк, ВСД, 35. — Чакай. Какво ще ти помогне това — да му се отнеме животът, неговият и на другите? Нищо! Ще възкръснат ли убитите, ще се съживи ли пролятата кръв, ще изчезнат ли сълзите, болката и скръбта на пострадалите? Не! П. Михайлов, ПЗ, 20. Когато си спомняме за нашите бащи, деди .. често ни минува през ума какво би било учудването им, .., ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, .. Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата. Ив. Вазов, Съч. X, 95.
2. Прен. Възвръщам се към нов живот; съживявам се, възраждам се. Той създаваше благоприятни условия за чужди страни с едничката надежда, че при една война срещу Турция неговото многострадално отечество ще възкръсне. Ст. Дичев, ЗС I, 316. В „Северни богатири“ той [Ибсен] разработва образа на народния герой Сигурд, а в „Борба за престол“ и в „Празник в Солхауг“ възкръсват обичаите и нравите на древна Норвегия. Н. Лилиев, Съч. III, 232. Изкуството не е за всекиго и човек или издъхва извън него, или възкръсва в него. Ал. Гетман и др., СБ, 146. Но да умреш, когато / се отърсва / земята от / отровната си / плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ! / Възкръсна за нов и свободен живот! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15.
3. Прен. За спомен, минало събитие, случка, преживяване — отново започвам да съществувам в съзнанието на някого. Те слушаха тая скръбна и нежна музика, .., събуждаха се неясни копнежи в тях, възкръсваха отколешни спомени. Й. Йовков, Ж 1945, 18. При такива минути в паметта му възкръсваше споменът за онази вечер, когато след развода се връщаше у дома. Г. Райчев, Избр. съч. I, 105. Образът на милото дете, / .. / в спомени възкръсва — чист и драг. Д. Дебелянов, С 1946, 82.
— Други (остар. книж.) форми.: воскре`свам и воскръ`свам.
ВЪЗКРЪ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от възкръсвам. Пропадващият селянин, който мечтае за възкръсване на миналото, а не се взира в бъдещето, .., е реакционер и може да поддържа само реакционните партии. Г. Георгиев, Избр. пр, 243.
ВЪЗКРЪ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който се отнася до възкресение. Великден е освобождение и радост през кръст. Не проста, а възкръсна радост. Дем., 1990, бр. 46-47, 4. Че пак ще оживее, / чрез нови подвизи, отново родний край, .. / Пет века вече трай / и за възкръсен ден народа се очаква. П. П. Славейков, КП, ч. III,
