Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/637“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКИПЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възкипявам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възки`сна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възки`снат, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. За тесто и под. — набъбвам вследствие на ферментация; шупвам. <i>Когато замясеното брашно възкисне от кваса, що е у него, разбърква ся изново с топла вода.</i> С. Веженов, X (превод), 89. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Изпадам в лошо настроение, ставам раздразнителен, кисел; вкисвам, вкисвам се. <i>— Да оставим шегата настрани, Иване, ами я ми ти кажи де та тебе боли, защо си толкоз възкиснал.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 182. <i>Дружината, докачени от псувните му, възкиснат, емнат го сърдито и без да гледат, че той е натруфен с най-новата си премяна, натъпкват го в коритото и го оквасят цял-целеничък, както си е облечен.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 48-49. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКИ`СВА МИ</b> <i>несв.</i>; <b>възки`сне ми</b> <i>св., непрех. Остар. и диал.</i> Кипва ми, възвира ми. (Н. Геров, РБЯ). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗКИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възкисвам. | ||
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗКИ`СЕЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който не е много кисел, който е малко, леко кисел; киселичък. <i>И надигна бъклицата с възкиселото резливо вино.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 383. <i>Плодчетата [на боровинката] са малки синьочерни сочни ягоди с пурпурен сок и приятен, освежителен възкисел вкус.</i> А. Бойчинов, ПХ, 46. <i>— И какво стана? — запита той, като облиза устните си и се намръщи от възкиселия им вкус.</i> А. Гуляшки, СВ, 42. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 1. Който не е много кисел, който е малко, леко кисел; киселичък. <i>И надигна бъклицата с възкиселото резливо вино.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр | ||
2. <i>Прен.</i> Който изразява досада, неприятно чувство. <i>Тук са познатите наши герои с домакински чанти и мрежи, с примирен и малко възкисел израз на лицата.</i> Св. Минков, Избр. пр, 486. <i>Възкисела усмивка.</i> | 2. <i>Прен.</i> Който изразява досада, неприятно чувство. <i>Тук са познатите наши герои с домакински чанти и мрежи, с примирен и малко възкисел израз на лицата.</i> Св. Минков, Избр. пр, 486. <i>Възкисела усмивка.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗКИСЕЛЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> възкиселя`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> възкиселя`л, -а, -о, <i>мн.</i> възкиселе`ли, <i>св.</i>, <i>непрех. Рядко.</i> Добивам израз на неудоволствие, досада и под., ставам кисел. <i>Отново възкиселя лицето му. Той погледна строго дъщеря си.</i> В. Полянов, БВП, 58. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗКИ`СЕЛИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възкисел (в 1 знач.); възкиселки. <i>Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 77. <i>Беше слизала [катеричката] надолу из дъбовата гора, да ближе възкиселичкия клей на дъбовите дървета.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 100. <i>Карастоянка е моята [ябълка], възкиселичка. Вашите киселеят ли или са от сладките?…</i> Чудомир, Избр. пр, 86. <i>Той забелязал, че част от газа се разтваря във водата и предизвиква мехурчета, а вкусът на водата става възкиселичък.</i> НТМ, 1961, кн. 5, 30. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗКИ`СЕЛКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Умал. от</i> възкисел (в 1 знач.); възкиселичък. <i>— По-добре е да се почерпим с боза. Бозата е вчерашна, възкиселка е, освежава сърцето.</i> А. Гуляшки, Л, 487. <i>Болните трябува да се къпят в топличка вода, да пият възкиселки неща.</i> Ив. Богоров, СЛ, 68. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗКИ`СЕЛО</b>. <i>Разг. Нареч. от</i> възкисел. <i>Вътре беше замъглено от тютюневия дим, миришеше възкисело на спиртни напитки.</i> Сп. Кралевски, ВО, 112. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗКИ`СНА</b>. Вж. <em>възкисвам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪ`ЗКЛИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> Възглас (в 1 знач.); възклицание. <i>— О, колко е добър! — каза жената. И този възклик на благодарност прозвуча тихо като стенание.</i> Н. Антонов, ВОМ, 37. <i>Радостен възклик от другата страна: — Надвихме, надвихме!…</i> Т. Влайков, Пр I, 57. <i>— Ивон! Изглежда, че възкликът му е бил доста силен, защото момичето изви глава и втренчено го загледа.</i> П. Спасов, ХлХ, 229. <i>Наоколо зяпачи профани ахкаха и охкаха пред вторичните белези: лъскавина, цвят, форма, тапицерия на колите. Графът задгърбяше с презрение дилетантските им възклици.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 249-250. <i>И зачул се високо гласа / на младий войвода, .. / .. / Ний идеме помощ на теб да дадем! / .. / На техния възклик бе залпа ответ.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. | |
| − | + | ---- | |
| − | 1 знач.); възклицание. | + | <b>ВЪЗКЛИ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възкли`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Книж.</i> Издавам възклик. <i>— Ако искаш, можем да ти намерим място при нас… — Не, не! — възкликнах аз едва ли не уплашено. — И тук ми е добре…</i> П. Вежинов, ЗНН, 8. <i>— Корфонозов! — радостно възкликна Кондарев, който позна своя по-възрастен приятел, .. — Откъде изскочи?</i> Ем. Станев, ИК I и II, 134. <i>— Жилава душа, брей! — възкликна Вощака, удивен от силата и издръжливостта на стареца.</i> Д. Ангелов, ЖС, 168. <i>— Горкият Асен! — възкликна тъжно Жана. — Кой знае на какви изпитания е подложен!</i> Д. Кисьов, Щ, 171. <i>— Има колеги, които доносничат само за набелязани хора .. — Но това е отвратително! — възкликна Налбантов.</i> Й. Попов, СЛ, 83. |
| − | + | ---- | |
| − | — | + | <b>ВЪЗКЛИ`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възкликвам. |
| − | + | ---- | |
| − | IV, 15. | + | <b>ВЪЗКЛИ`КНА</b>. Вж. <em>възкликвам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗКЛИ`САВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не е много клисав, който е леко, малко клисав. <i>Надвесиха се над тезгясите си и дикиджиите. Поставили в опънати мешинени престилки домашен хляб, чер и възклисав, те топяха големи залъци в блюдото от „сефертаслара“ донесената им откъщи гозба.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 13. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗКЛИЦА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Издавам възклицание. <i>— Видите ли .. ! — възклицаваше трогната до сълзи леля</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 02:10, 28 април 2015
ВЪЗКИПЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкипявам.
ВЪЗКИ`СВАМ, -аш, несв.; възки`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възки`снат, св., непрех. Остар. и диал. 1. За тесто и под. — набъбвам вследствие на ферментация; шупвам. Когато замясеното брашно възкисне от кваса, що е у него, разбърква ся изново с топла вода. С. Веженов, X (превод), 89.
2. Прен. Изпадам в лошо настроение, ставам раздразнителен, кисел; вкисвам, вкисвам се. — Да оставим шегата настрани, Иване, ами я ми ти кажи де та тебе боли, защо си толкоз възкиснал. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Дружината, докачени от псувните му, възкиснат, емнат го сърдито и без да гледат, че той е натруфен с най-новата си премяна, натъпкват го в коритото и го оквасят цял-целеничък, както си е облечен. Ил. Блъсков, ПБ III, 48-49.
ВЪЗКИ`СВА МИ несв.; възки`сне ми св., непрех. Остар. и диал. Кипва ми, възвира ми. (Н. Геров, РБЯ).
ВЪЗКИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възкисвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗКИ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който не е много кисел, който е малко, леко кисел; киселичък. И надигна бъклицата с възкиселото резливо вино. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 383. Плодчетата [на боровинката] са малки синьочерни сочни ягоди с пурпурен сок и приятен, освежителен възкисел вкус. А. Бойчинов, ПХ, 46. — И какво стана? — запита той, като облиза устните си и се намръщи от възкиселия им вкус. А. Гуляшки, СВ, 42.
2. Прен. Който изразява досада, неприятно чувство. Тук са познатите наши герои с домакински чанти и мрежи, с примирен и малко възкисел израз на лицата. Св. Минков, Избр. пр, 486. Възкисела усмивка.
ВЪЗКИСЕЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. възкиселя`х, прич. мин. св. деят. възкиселя`л, -а, -о, мн. възкиселе`ли, св., непрех. Рядко. Добивам израз на неудоволствие, досада и под., ставам кисел. Отново възкиселя лицето му. Той погледна строго дъщеря си. В. Полянов, БВП, 58.
ВЪЗКИ`СЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкисел (в 1 знач.); възкиселки. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. Беше слизала [катеричката] надолу из дъбовата гора, да ближе възкиселичкия клей на дъбовите дървета. Ем. Станев, ПЕГ, 100. Карастоянка е моята [ябълка], възкиселичка. Вашите киселеят ли или са от сладките?… Чудомир, Избр. пр, 86. Той забелязал, че част от газа се разтваря във водата и предизвиква мехурчета, а вкусът на водата става възкиселичък. НТМ, 1961, кн. 5, 30.
ВЪЗКИ`СЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Умал. от възкисел (в 1 знач.); възкиселичък. — По-добре е да се почерпим с боза. Бозата е вчерашна, възкиселка е, освежава сърцето. А. Гуляшки, Л, 487. Болните трябува да се къпят в топличка вода, да пият възкиселки неща. Ив. Богоров, СЛ, 68.
ВЪЗКИ`СЕЛО. Разг. Нареч. от възкисел. Вътре беше замъглено от тютюневия дим, миришеше възкисело на спиртни напитки. Сп. Кралевски, ВО, 112.
ВЪЗКИ`СНА. Вж. възкисвам.
ВЪ`ЗКЛИК, мн. -ци, м. Книж. Възглас (в 1 знач.); възклицание. — О, колко е добър! — каза жената. И този възклик на благодарност прозвуча тихо като стенание. Н. Антонов, ВОМ, 37. Радостен възклик от другата страна: — Надвихме, надвихме!… Т. Влайков, Пр I, 57. — Ивон! Изглежда, че възкликът му е бил доста силен, защото момичето изви глава и втренчено го загледа. П. Спасов, ХлХ, 229. Наоколо зяпачи профани ахкаха и охкаха пред вторичните белези: лъскавина, цвят, форма, тапицерия на колите. Графът задгърбяше с презрение дилетантските им възклици. Бл. Димитрова, ПКС, 249-250. И зачул се високо гласа / на младий войвода, .. / .. / Ний идеме помощ на теб да дадем! / .. / На техния възклик бе залпа ответ. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15.
ВЪЗКЛИ`КВАМ, -аш, несв.; възкли`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Книж. Издавам възклик. — Ако искаш, можем да ти намерим място при нас… — Не, не! — възкликнах аз едва ли не уплашено. — И тук ми е добре… П. Вежинов, ЗНН, 8. — Корфонозов! — радостно възкликна Кондарев, който позна своя по-възрастен приятел, .. — Откъде изскочи? Ем. Станев, ИК I и II, 134. — Жилава душа, брей! — възкликна Вощака, удивен от силата и издръжливостта на стареца. Д. Ангелов, ЖС, 168. — Горкият Асен! — възкликна тъжно Жана. — Кой знае на какви изпитания е подложен! Д. Кисьов, Щ, 171. — Има колеги, които доносничат само за набелязани хора .. — Но това е отвратително! — възкликна Налбантов. Й. Попов, СЛ, 83.
ВЪЗКЛИ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възкликвам.
ВЪЗКЛИ`КНА. Вж. възкликвам.
ВЪЗКЛИ`САВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много клисав, който е леко, малко клисав. Надвесиха се над тезгясите си и дикиджиите. Поставили в опънати мешинени престилки домашен хляб, чер и възклисав, те топяха големи залъци в блюдото от „сефертаслара“ донесената им откъщи гозба. Ст. Чилингиров, ПЖ, 13.
ВЪЗКЛИЦА`ВАМ, -аш, несв., непрех. Издавам възклицание. — Видите ли .. ! — възклицаваше трогната до сълзи леля
