Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/748“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | киселини, протеини и др., които изграждат клетките в живите организми. <i>Молекулите на биополимерите осигуряват образуването на нови клетки и организми.</i> ЖМБЕ, 15. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОПРОГНО`ЗА</b> <i>ж.</i> Прогноза, предвиждания за състоянието на организма в определен ден или период в зависимост от различни природни фактори (атмосферни условия, земен магнетизъм, фази на Луната и др). <i>Биопрогноза .. Днешните магнитни бури могат да бъдат причина много от хората с по-лабилна нервна система да се чувстват психически напрегнати.</i> ДТ, 1999, бр. 306, 47. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОПСИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Изрязване на част от жива тъкан или от орган за микроскопско изследване с диагностична цел. <i>Направиха й биопсия и установиха, че туморът е доброкачествен.</i> |
| + | |||
| + | — От гр. βίος ’живот’ + ὄψις{{попр|Отпечатано: ŏψις}} ’гледане’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОРЕЗОНА`НС</b> <i>м. Мед.</i> Вид терапевтично въздействие върху човешкото тяло, при което се използва електрическо или друго поле за създаване на резонанс, премахващ някои вредни вибрации. <i>Д-р Лаутер държи да предупреди хората да не се доверяват на биорезонанса, при който с помощта на електроди могат да се преобразят или премахнат вибрации, мнимо предизвикващи заболявания в тялото.</i> ВЖ, 1999, бр. 13, 9. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОРИ`ТЪМ</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -тми, <i>м.</i> Обикн. <i>мн. Спец.</i> Циклични колебания в интензивността и характера на биологичните процеси в живия организъм, осигуряващи възможност за неговото приспособяване към цикличните изменения в околната среда. <i>Вероятно сте чували за биоритмите и за вътрешния часовник. В рамките на денонощието в човешкия организъм настъпват различни промени.</i> ВЖ, 1999, бр. 38, 8. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОСИНТЕ`ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Образуване на органичните вещества в организма. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОСКО`П</b> <i>м. Остар.</i> Стар модел кинопрожекционен апарат. <i>Професор Карл Фрьолих принадлежи към групата пионери във филма още от времето, когато нямаше луксозни кина, а малки „биоскопи“.</i> БНТ, 1940, бр. 201, 1. <i>Ще ги видиш на площада „Св. Неделя“, около разнебитения биоскоп, където показват такива старинни картини.</i> Й. Йовков, Разк. III, 198. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОСФЕ`РА</b> <i>ж. Биол.</i> Горният слой от земната кора, водните басейни върху нея и част от атмосферата, където е възможно да съществува живот. <i>Екологичните проблеми засягат цялата планета: биосферата е една за всички ни.</i> П, 1978, бр. 1, 8. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОСФЕ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до биосфера. <i>Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, биоценотично и биосферно.</i> Биол. IX кл, 1981, 3. <i>Към 300 кг рибарски мрежи са конфискувани през годината от бракониери в националния биосферен резерват „Сребърна“.</i> ДТ, 1999, бр. 326, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОТЕРА`ПИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Терапевтичен метод, при който се използват живи микроорганизми (ферменти и под.) или средата, в която живеят тези микроорганизми. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОТЕРМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> При който се използват топлина и термофилни микроорганизми. <i>Начини на обезвредяване на отпадъците .. 2. | + | <b>БИОТЕРМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> При който се използват топлина и термофилни микроорганизми. <i>Начини на обезвредяване на отпадъците .. 2. Биотермичен начин. Основава се на термофилното разлагане на отпадъците.</i> Т. Горанов и др., ПА, 352-353. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОТЕХНОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по биотехнологии. <i>Усилията на биотехнолозите на този етап са насочени към разработване на приложната област.</i> УД, 1983, бр. 48, 8. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до | + | <b>БИОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до биотехнология. <i>Биотехнологичен метод.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОТЕХНОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> Съвкупност от технологични методи за използване на живи организми и биологични процеси за производството на материали и продукти с приложение в медицината и промишлеността. <i>Има шанс чрез авангардни биотехнологии скоро да бъде създадена една ваксина, която да предпазва едновременно от 12 болести.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 12. <i>Ще може да започне производството на един ценен български продукт на авангардната биотехнология.</i> ЖТ, 1998, бр. 22, 26. <i>Всички кости ще могат да се сменят с изкуствени в резултат от развитието на биотехнологиите.</i> 168 часа, 1999, бр. 50, V. |
---- | ---- | ||
<b>БИОТИ`П</b> <i>м. Биол.</i> Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби. | <b>БИОТИ`П</b> <i>м. Биол.</i> Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОТИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Минерал ог групата на слюдите с черен до кафяв цвят; черна слюда. <i>Биотитът също е еластична, но тъмнооцветена слюда. Нарича се още черна слюда заради чисто черния си цвят.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 25 -26. | + | <b>БИОТИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Минерал ог групата на слюдите с черен до кафяв цвят; черна слюда. <i>Биотитът също е еластична, но тъмнооцветена слюда. Нарича се още черна слюда заради чисто черния си цвят.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 25-26. |
— Фр. biotite. | — Фр. biotite. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОТИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> биотит. <i>Биотитов сианит. | + | <b>БИОТИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> биотит. <i>Биотитов сианит.</i> <i>Биотитови гнайси.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотически. | <b>БИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотически. | ||
| − | + | ◇ <b>Биотични фактори</b>. <i>Биол.</i> Съвкупност от влиянията на едни организми върху други. | |
---- | ---- | ||
<b>БИОТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотичен. <i>Всеки организъм расте и се развива в зависимост от наследствените</i> | <b>БИОТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотичен. <i>Всеки организъм расте и се развива в зависимост от наследствените</i> | ||
| − | |||
Текуща версия към 16:27, 17 ноември 2013
киселини, протеини и др., които изграждат клетките в живите организми. Молекулите на биополимерите осигуряват образуването на нови клетки и организми. ЖМБЕ, 15.
БИОПРОГНО`ЗА ж. Прогноза, предвиждания за състоянието на организма в определен ден или период в зависимост от различни природни фактори (атмосферни условия, земен магнетизъм, фази на Луната и др). Биопрогноза .. Днешните магнитни бури могат да бъдат причина много от хората с по-лабилна нервна система да се чувстват психически напрегнати. ДТ, 1999, бр. 306, 47.
БИОПСИ`Я ж. Мед. Изрязване на част от жива тъкан или от орган за микроскопско изследване с диагностична цел. Направиха й биопсия и установиха, че туморът е доброкачествен.
— От гр. βίος ’живот’ + ὄψις* ’гледане’.
БИОРЕЗОНА`НС м. Мед. Вид терапевтично въздействие върху човешкото тяло, при което се използва електрическо или друго поле за създаване на резонанс, премахващ някои вредни вибрации. Д-р Лаутер държи да предупреди хората да не се доверяват на биорезонанса, при който с помощта на електроди могат да се преобразят или премахнат вибрации, мнимо предизвикващи заболявания в тялото. ВЖ, 1999, бр. 13, 9.
БИОРИ`ТЪМ, -ът, -а, мн. -тми, м. Обикн. мн. Спец. Циклични колебания в интензивността и характера на биологичните процеси в живия организъм, осигуряващи възможност за неговото приспособяване към цикличните изменения в околната среда. Вероятно сте чували за биоритмите и за вътрешния часовник. В рамките на денонощието в човешкия организъм настъпват различни промени. ВЖ, 1999, бр. 38, 8.
БИОСИНТЕ`ЗА ж. Биол. Образуване на органичните вещества в организма.
БИОСКО`П м. Остар. Стар модел кинопрожекционен апарат. Професор Карл Фрьолих принадлежи към групата пионери във филма още от времето, когато нямаше луксозни кина, а малки „биоскопи“. БНТ, 1940, бр. 201, 1. Ще ги видиш на площада „Св. Неделя“, около разнебитения биоскоп, където показват такива старинни картини. Й. Йовков, Разк. III, 198.
БИОСФЕ`РА ж. Биол. Горният слой от земната кора, водните басейни върху нея и част от атмосферата, където е възможно да съществува живот. Екологичните проблеми засягат цялата планета: биосферата е една за всички ни. П, 1978, бр. 1, 8.
БИОСФЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Биол. Който се отнася до биосфера. Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, биоценотично и биосферно. Биол. IX кл, 1981, 3. Към 300 кг рибарски мрежи са конфискувани през годината от бракониери в националния биосферен резерват „Сребърна“. ДТ, 1999, бр. 326, 4.
БИОТЕРА`ПИЯ ж. Мед. Терапевтичен метод, при който се използват живи микроорганизми (ферменти и под.) или средата, в която живеят тези микроорганизми.
БИОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. При който се използват топлина и термофилни микроорганизми. Начини на обезвредяване на отпадъците .. 2. Биотермичен начин. Основава се на термофилното разлагане на отпадъците. Т. Горанов и др., ПА, 352-353.
БИОТЕХНОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по биотехнологии. Усилията на биотехнолозите на този етап са насочени към разработване на приложната област. УД, 1983, бр. 48, 8.
БИОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до биотехнология. Биотехнологичен метод.
БИОТЕХНОЛО`ГИЯ ж. Съвкупност от технологични методи за използване на живи организми и биологични процеси за производството на материали и продукти с приложение в медицината и промишлеността. Има шанс чрез авангардни биотехнологии скоро да бъде създадена една ваксина, която да предпазва едновременно от 12 болести. ДТ, 1999, бр. 290, 12. Ще може да започне производството на един ценен български продукт на авангардната биотехнология. ЖТ, 1998, бр. 22, 26. Всички кости ще могат да се сменят с изкуствени в резултат от развитието на биотехнологиите. 168 часа, 1999, бр. 50, V.
БИОТИ`П м. Биол. Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби.
БИОТИ`Т м. Минер. Минерал ог групата на слюдите с черен до кафяв цвят; черна слюда. Биотитът също е еластична, но тъмнооцветена слюда. Нарича се още черна слюда заради чисто черния си цвят. Б. Ангелов, ЗМ, 25-26.
— Фр. biotite.
БИОТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от биотит. Биотитов сианит. Биотитови гнайси.
БИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотически.
◇ Биотични фактори. Биол. Съвкупност от влиянията на едни организми върху други.
БИОТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който се отнася до взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми; биотичен. Всеки организъм расте и се развива в зависимост от наследствените
