Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/730“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>са седнали телнарката и биволарката. | + | <i>са седнали телнарката и биволарката.</i> ВН, 1961, бр. 2978, 4. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БИВОЛА`РНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Постройка за биволи. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИВОЛА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> биволар. <i>Биволарски път.</i> <i>Биволарски вир.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИВОЛА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Развъждане и отглеждане на биволи. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИВОЛА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> биволар. <i>Когато наливах вода на чешмата, нам отде се взе пусто биволарче, подкарало биволи да пои.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 66. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`ВОЛИЦА</b> <i>ж.</i> Женската на бивол. <i>Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледна я зачудено с големите си очи и продължи да се чеше.</i> Елин Пелин, Съч. II, 147. <i>Пристигнал си беше и дядо Еленко, който бе изостанал назад, да понапасе биволиците.</i> Ил. Волен, НС, 31. <i>Биволицата е черна, ама й е по-бяло и по-сладко млякото.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. <i>Сухата биволица по-добро малаче отхраня.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП П, 136. | ||
| − | + | ◇ <b>Биволицата е черна, а бяло мляко дава</b>. <i>Разг.</i> За човек, който е беден или има друг недостатък, но е добър, полезен. | |
| − | + | <b>На чужда биволица в зеле</b>, <em>бия</em> <i>някого.</i> <i>Диал.</i> Жестоко (бия). | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БИ`ВОЛИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> биволица. <i>— Да ми каже председателят .. защо остави кукурузяка, та изгни на поляната, а го не даде на назе, кооператорите, да си нахраним биволичките, да ни дават млекце.</i> Ст. Даскалов, СД, 523. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БИ`ВОЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Биволски. <i>Офицерите са бият между себе си със сабли, .. Сражающите са покриват телата си с плъст, която от своя страна са покрива с биволова кожа.</i> Знан., 1875, бр. 7, 112. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БИВОЛОВЪ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Сел.-стоп.</i> Който е свързан с отглеждане на биволи или е предназначен за отглеждане на биволи. <i>Биволовъдна ферма.</i> <i>Биволовъдна секция.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БИВОЛОВЪ`ДСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Сел. стоп.</i> 1. Клон от животновъдството, който се занимава с развъждането и отглеждането на биволи. | |
| − | |||
| − | < | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Дял от животновъдната наука, който разработва въпросите за развъждане, отглеждане и хранене на биволите. | 2. Дял от животновъдната наука, който разработва въпросите за развъждане, отглеждане и хранене на биволите. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИВОЛОФЕ`РМА</b> <i>ж. Рядко.</i> Ферма, където се отглеждат и развъждат биволи. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`ВОЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бивол; биволов. <i>Манастирският ратай седи пред своята килия, седнал на припек, бос. Краката му черни като биволска кожа.</i> А. Каралийчев, ПГ, 11. <i>На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи.</i> К. Петканов, СВ, 38. <i>Между салкъмите се зададоха биволски коли, натоварени с греди.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 480. <i>Биволско мляко.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Биволски език</b>. <i>Диал.</i> Волски език. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | <b>Биволско око</b>. Градинско цвете — астра. <i>Жълтите лулички и бялото биволско око цъфнаха в градината.</i> Н. Каралиева, ЯЧ, 43. | |
| − | + | <b>Биволско просо</b>. <i>Диал.</i> Диво тревисто растение, което расте във влажни, блатисти места, канавки и под. и се използува като фураж. | |
| − | + | > <b>Биволско търпение</b>. <i>Разг.</i> Извънредно голямо търпение. <i>— Мене знаеш да плашиш, а пък търпиш да цапат с кал челядта ти. Ето докъде я докара ти с твойто биволско търпение.</i> К. Петканов, ДЧ, 374. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`ВОЛСКИ</b>. <i>Нареч.</i> от <i>прил.</i> биволски. Обикн. в съчет.: <b>По биволски</b>. Като бивол, подобно на бивол. <i>Стражарят не го чу, но само извърна по биволски бялото на очите си и изчезна.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 244.{{попр|Премахване на излишна запетайка.}} | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`ВОЛЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> бивол; малък бивол. | ||
| − | 2. | + | 2. Малкото на биволица; малаче. <i>Биволчето се откъсна от вимето и от муцунката му се отрони капка мляко.</i> Л. Михайлова, Ж, 49. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`ВОЛЧЕ</b><sup>2</sup> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> 1. Татул; бишка<sup>2</sup> (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Вид едър фасул. <i>Ала има и два вида особен фасул, ..; единият много{{попр|Отпечатано: „мчного“.}} едър, биволчета му казват, другият ситничък и топчест като грах.</i> Т. Влайков, Пр I, 228. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БИВШ</b>, -а, -о и (остар.) -е, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е бил, съществувал, функционирал в миналото; предишен, някогашен. <i>От тази сиенитна разновидност са изработени красивите колони пред входа на бившата Софийска класическа гимназия, днес Медицински факултет.</i> П. Делирадев, В, 45. <i>Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот.</i> Д. Добревски, БКН, 37. // В съчет. с имена за лица и др. — който е бил в миналото такъв, какъвто посочва значението на съответното съществително. <i>— Таз е бивша учителка, а таз е сегашната ми другарка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 115. <i>Иван Селският с всички е добър, с всички е приятел. С всички партии, с всички кметове бивши и настоящи, с попа, с чорбаджията.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 262. <i>Бившата ми колежка се опитва да се усмихне, но устните й са опънати. Нищо не излиза освен завистлива физиономия.</i> Р. Балабанов, ТБК, 28. <i>Дори бившата ми жена, която ме изостави преди десет години .. , и тя смяташе, че ще погубя здравето си, ако не се оправя.</i> К. Калчев, ДНГ, 5. <i>Грънчарската работилница от 1874 г. е бивша собственост на Кольо Драголов.</i> Ив. Коларов, Е, 17. <i>Бивш занаятчия.</i> | ||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>бивш</b>, обикн. <i>мн.</i> <b>бивши</b> <i>м.</i> Лице, | ||
Текуща версия към 18:28, 12 ноември 2013
са седнали телнарката и биволарката. ВН, 1961, бр. 2978, 4.
БИВОЛА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Постройка за биволи.
БИВОЛА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от биволар. Биволарски път. Биволарски вир.
БИВОЛА`РСТВО, мн. няма, ср. Развъждане и отглеждане на биволи.
БИВОЛА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от биволар. Когато наливах вода на чешмата, нам отде се взе пусто биволарче, подкарало биволи да пои. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 66.
БИ`ВОЛИЦА ж. Женската на бивол. Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледна я зачудено с големите си очи и продължи да се чеше. Елин Пелин, Съч. II, 147. Пристигнал си беше и дядо Еленко, който бе изостанал назад, да понапасе биволиците. Ил. Волен, НС, 31. Биволицата е черна, ама й е по-бяло и по-сладко млякото. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. Сухата биволица по-добро малаче отхраня. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 136.
◇ Биволицата е черна, а бяло мляко дава. Разг. За човек, който е беден или има друг недостатък, но е добър, полезен.
На чужда биволица в зеле, бия някого. Диал. Жестоко (бия).
БИ`ВОЛИЧКА ж. Умал. от биволица. — Да ми каже председателят .. защо остави кукурузяка, та изгни на поляната, а го не даде на назе, кооператорите, да си нахраним биволичките, да ни дават млекце. Ст. Даскалов, СД, 523.
БИ`ВОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Биволски. Офицерите са бият между себе си със сабли, .. Сражающите са покриват телата си с плъст, която от своя страна са покрива с биволова кожа. Знан., 1875, бр. 7, 112.
БИВОЛОВЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Сел.-стоп. Който е свързан с отглеждане на биволи или е предназначен за отглеждане на биволи. Биволовъдна ферма. Биволовъдна секция.
БИВОЛОВЪ`ДСТВО, мн. няма, ср. Сел. стоп. 1. Клон от животновъдството, който се занимава с развъждането и отглеждането на биволи.
2. Дял от животновъдната наука, който разработва въпросите за развъждане, отглеждане и хранене на биволите.
БИВОЛОФЕ`РМА ж. Рядко. Ферма, където се отглеждат и развъждат биволи.
БИ`ВОЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бивол; биволов. Манастирският ратай седи пред своята килия, седнал на припек, бос. Краката му черни като биволска кожа. А. Каралийчев, ПГ, 11. На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи. К. Петканов, СВ, 38. Между салкъмите се зададоха биволски коли, натоварени с греди. Ст. Дичев, ЗС I, 480. Биволско мляко.
◇ Биволски език. Диал. Волски език.
Биволско око. Градинско цвете — астра. Жълтите лулички и бялото биволско око цъфнаха в градината. Н. Каралиева, ЯЧ, 43.
Биволско просо. Диал. Диво тревисто растение, което расте във влажни, блатисти места, канавки и под. и се използува като фураж.
> Биволско търпение. Разг. Извънредно голямо търпение. — Мене знаеш да плашиш, а пък търпиш да цапат с кал челядта ти. Ето докъде я докара ти с твойто биволско търпение. К. Петканов, ДЧ, 374.
БИ`ВОЛСКИ. Нареч. от прил. биволски. Обикн. в съчет.: По биволски. Като бивол, подобно на бивол. Стражарят не го чу, но само извърна по биволски бялото на очите си и изчезна. Г. Караславов, ОХ IV, 244.*
БИ`ВОЛЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от бивол; малък бивол.
2. Малкото на биволица; малаче. Биволчето се откъсна от вимето и от муцунката му се отрони капка мляко. Л. Михайлова, Ж, 49.
БИ`ВОЛЧЕ2 мн. -та, ср. Диал. 1. Татул; бишка2 (Ст. Младенов, БТР).
2. Обикн. мн. Вид едър фасул. Ала има и два вида особен фасул, ..; единият много* едър, биволчета му казват, другият ситничък и топчест като грах. Т. Влайков, Пр I, 228.
БИВШ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. 1. Който е бил, съществувал, функционирал в миналото; предишен, някогашен. От тази сиенитна разновидност са изработени красивите колони пред входа на бившата Софийска класическа гимназия, днес Медицински факултет. П. Делирадев, В, 45. Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот. Д. Добревски, БКН, 37. // В съчет. с имена за лица и др. — който е бил в миналото такъв, какъвто посочва значението на съответното съществително. — Таз е бивша учителка, а таз е сегашната ми другарка. Ив. Вазов, Съч. XXI, 115. Иван Селският с всички е добър, с всички е приятел. С всички партии, с всички кметове бивши и настоящи, с попа, с чорбаджията. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Бившата ми колежка се опитва да се усмихне, но устните й са опънати. Нищо не излиза освен завистлива физиономия. Р. Балабанов, ТБК, 28. Дори бившата ми жена, която ме изостави преди десет години .. , и тя смяташе, че ще погубя здравето си, ако не се оправя. К. Калчев, ДНГ, 5. Грънчарската работилница от 1874 г. е бивша собственост на Кольо Драголов. Ив. Коларов, Е, 17. Бивш занаятчия.
2. Като същ. бивш, обикн. мн. бивши м. Лице,
