Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/749“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>си качества и от условията на непосредствено заобикалящата го среда. Средата предствалява сложен комплекс от условия: физически — храна, вода., и др., както и биотически — взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми.</i> Обиол. X кл. 47. | <i>си качества и от условията на непосредствено заобикалящата го среда. Средата предствалява сложен комплекс от условия: физически — храна, вода., и др., както и биотически — взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми.</i> Обиол. X кл. 47. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОТОКО`ВЕ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) биото`к <i>м. Физиол.</i> Електричество, което възниква в тъканите на живите организми при обмяна на веществата и при различни дейности на тъканите. <i>По Василев висяха най — различни уреди, които отчитаха .. биотоковете.</i> Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОТО`П</b> <i>м. Биол.</i> Географска област с различни размери, осигуряваща постоянни или циклично променливи условия за запазване на екологичното равновесие между растителните и животинските видове, които се развиват в нея. <i>Екологичната ниша е мястото, което заема един [животински] вид в даден биотоп.</i> Биол. IX кл, 52. — От гр. р(о<; ’живот’ + <i>idnoq</i> ’място’. |
---- | ---- | ||
<b>БИОТОПЛИ`ВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец.</i> Органични вещества, които при разлагането си под влияние на микроорганизмите отделят топлина и се използуват за затопляне на парници, оранжерии и др.; биологично топливо. | <b>БИОТОПЛИ`ВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец.</i> Органични вещества, които при разлагането си под влияние на микроорганизмите отделят топлина и се използуват за затопляне на парници, оранжерии и др.; биологично топливо. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>БИОФИ`ЗИКА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Наука за физическите процеси при функционирането на организмите и тъканите, както и за биологичните връзки на организма с външната среда. // Тази наука като учебен предмет. 2. Учебник по този предмет. | <b>БИОФИ`ЗИКА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Наука за физическите процеси при функционирането на организмите и тъканите, както и за биологичните връзки на организма с външната среда. // Тази наука като учебен предмет. 2. Учебник по този предмет. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОФИЗИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> биофизика; биофизически. |
---- | ---- | ||
<b>БИОФИЗИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Биофизичен. | <b>БИОФИЗИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Биофизичен. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
2. Учебник по този предмет. | 2. Учебник по този предмет. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОЦЕНО`ЗА</b> <i>ж. Спец.</i> Съвкупност от животински и растителни организми в определен участък земна или водна площ с еднородни условия за съществуване. <i>Единството от биоценоза и биотоп се нарича екосистема.</i> Биол. IX кл, 53. <i>Стридна биоценоза. Горска биоценоза.</i> |
— От гр. pioq ’живот’ + Kovnoq ’съвместен, общ’. | — От гр. pioq ’живот’ + Kovnoq ’съвместен, общ’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОЦЕНОЛО`ГИЯ</b> <i>ж. Биол.</i> Дял от екологията, който изучава биоценозата. |
---- | ---- | ||
<b>БИОЦЕНОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> биоценоза. <i>Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, .., био-ценотично и биосферно.</i> Биол. IX кл, 1981, | <b>БИОЦЕНОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> биоценоза. <i>Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, .., био-ценотично и биосферно.</i> Биол. IX кл, 1981, | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
— От лат. bis— ’двоен’ + гр. латр(5а ’отечество’. | — От лат. bis— ’двоен’ + гр. латр(5а ’отечество’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИПЛА`Н</b> <i>м. Авиац.</i> Самолет с два чифта крила, разположени едни над други. <i>По-нататък щял да си купи и собствен аеро-план от най-последната система. И изреждаше подробно разните видове моноплани и биплани, французки, английски, германски.</i> М. Кремен, Б, 67. |
— Фр. biplan. | — Фр. biplan. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИПОЛЯ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.Спец.</i> Двуполюсен. <i>Биполярни клетки. Биполярна система. Биполярни координати.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БИР</b> <i>неизм. числ. бройно. Простонар. Ирон.</i> Един. <i>И тъй, сега съгласни сте вий,.., / по всичко с мен / и че освен / това ще ми платите бир обезщетение!</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 75. | <b>БИР</b> <i>неизм. числ. бройно. Простонар. Ирон.</i> Един. <i>И тъй, сега съгласни сте вий,.., / по всичко с мен / и че освен / това ще ми платите бир обезщетение!</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 75. | ||
О Бир да; бир че <i>сложни съюзи. Остар.</i> Въвеждат подчинено отстъпително изречение; ако и да, макар и да, макар че. <i>Ама аз ще го бия, песия син! Само нека се не дигне днес да иде на нивата, че било и с половин глава, ще го бия за едното чудо, бир да е ходил войник.</i> А. Страшимиров, ЕД, 52. <i>— Ела да седнем под люляката, бир да си не-стъкната — и таквази ми си мила.</i> П. То | О Бир да; бир че <i>сложни съюзи. Остар.</i> Въвеждат подчинено отстъпително изречение; ако и да, макар и да, макар че. <i>Ама аз ще го бия, песия син! Само нека се не дигне днес да иде на нивата, че било и с половин глава, ще го бия за едното чудо, бир да е ходил войник.</i> А. Страшимиров, ЕД, 52. <i>— Ела да седнем под люляката, бир да си не-стъкната — и таквази ми си мила.</i> П. То | ||
| − | |||
Версия от 15:56, 5 ноември 2013
си качества и от условията на непосредствено заобикалящата го среда. Средата предствалява сложен комплекс от условия: физически — храна, вода., и др., както и биотически — взаимоотношенията между растения, животни и микроорганизми. Обиол. X кл. 47.
БИОТОКО`ВЕ мн., ед. (рядко) биото`к м. Физиол. Електричество, което възниква в тъканите на живите организми при обмяна на веществата и при различни дейности на тъканите. По Василев висяха най — различни уреди, които отчитаха .. биотоковете. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51.
БИОТО`П м. Биол. Географска област с различни размери, осигуряваща постоянни или циклично променливи условия за запазване на екологичното равновесие между растителните и животинските видове, които се развиват в нея. Екологичната ниша е мястото, което заема един [животински] вид в даден биотоп. Биол. IX кл, 52. — От гр. р(о<; ’живот’ + idnoq ’място’.
БИОТОПЛИ`ВО, мн. няма, ср. Спец. Органични вещества, които при разлагането си под влияние на микроорганизмите отделят топлина и се използуват за затопляне на парници, оранжерии и др.; биологично топливо.
БИОФИЗИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по биофизика. Биофизици от Московския университет са изработили електронен апарат, който не само „предрича“ бурите, но може и да посочва силата им и пътя на тяхното разпространение. К, 1963, кн. 1, 38.
БИОФИ`ЗИКА ж. 1. Само ед. Наука за физическите процеси при функционирането на организмите и тъканите, както и за биологичните връзки на организма с външната среда. // Тази наука като учебен предмет. 2. Учебник по този предмет.
БИОФИЗИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от биофизика; биофизически.
БИОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биофизичен.
БИОФИЗИ`ЧКА ж. Жена биофизик.
БИОХИМИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по биохимия.
БИОХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от биохимия; биохимически. Биохимичен анализ. Биохимична лаборатория. Биохимични процеси. Биохимични реакции. Биохимични изследвания.
БИОХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биохимичен. Биохимически институт.
БИОХИМИ`ЧКА, ж. Жена биохимик.
БИОХИ`МИЯ ж. 1. Наука за химическия състав на организмите, за химическите процеси, които се извършват в тях, както и за връзката на тези процеси с жизнената им дейност. // Тази наука като учебен предмет.
2. Учебник по този предмет.
БИОЦЕНО`ЗА ж. Спец. Съвкупност от животински и растителни организми в определен участък земна или водна площ с еднородни условия за съществуване. Единството от биоценоза и биотоп се нарича екосистема. Биол. IX кл, 53. Стридна биоценоза. Горска биоценоза.
— От гр. pioq ’живот’ + Kovnoq ’съвместен, общ’.
БИОЦЕНОЛО`ГИЯ ж. Биол. Дял от екологията, който изучава биоценозата.
БИОЦЕНОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от биоценоза. Биологията изучава живата материя на различни равнища на организация: молекулно, .., био-ценотично и биосферно. Биол. IX кл, 1981,
3. Биоценотична среда.
БИОЦИ`КЪЛ, мн. -кли, м. Биол. Област (суша, море, реки), в която се среща живот.
БИОЧИ`П м. Информ. Елемент от информационните системи за контрол, състоящ се от миниатюрен сензор с интегрална схема, в който се използва биологичен обект или биологичен принцип за индикация. До 10-15 години мощни биочипове ще започнат да проверяват генетичния материал на човека, за да открият в него аномалии. ДТ, 1999, бр. 354, 15. Обединяването на принципите на биотехнологията с принципите на микроелектрониката ще доведе до създаване на .. биочипове. УД, 1983, бр. 48, 8;
БИПАТРИ`ДИ мн., ед. (рядко) бипатри`д м. Спец. Лица, които са граждани едновременно на две или повече държави.
— От лат. bis— ’двоен’ + гр. латр(5а ’отечество’.
БИПЛА`Н м. Авиац. Самолет с два чифта крила, разположени едни над други. По-нататък щял да си купи и собствен аеро-план от най-последната система. И изреждаше подробно разните видове моноплани и биплани, французки, английски, германски. М. Кремен, Б, 67.
— Фр. biplan.
БИПОЛЯ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.Спец. Двуполюсен. Биполярни клетки. Биполярна система. Биполярни координати.
БИР неизм. числ. бройно. Простонар. Ирон. Един. И тъй, сега съгласни сте вий,.., / по всичко с мен / и че освен / това ще ми платите бир обезщетение! Хр. Смирненски, Съч. II, 75.
О Бир да; бир че сложни съюзи. Остар. Въвеждат подчинено отстъпително изречение; ако и да, макар и да, макар че. Ама аз ще го бия, песия син! Само нека се не дигне днес да иде на нивата, че било и с половин глава, ще го бия за едното чудо, бир да е ходил войник. А. Страшимиров, ЕД, 52. — Ела да седнем под люляката, бир да си не-стъкната — и таквази ми си мила. П. То
