Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/685“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<b>БЕЛА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Белач<sup>2</sup>. <i>На рекица до девет беларе! / Проговори Тодор Подморавец: / „Хвала вазе, до девет беларе! / Ако сте си платно обелили, / драга душа на дарба дарили.“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 80. | <b>БЕЛА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Белач<sup>2</sup>. <i>На рекица до девет беларе! / Проговори Тодор Подморавец: / „Хвала вазе, до девет беларе! / Ако сте си платно обелили, / драга душа на дарба дарили.“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 80. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛАРУ`СИН</b>, <i>мн.</i> | + | <b>БЕЛАРУ`СИН</b>, <i>мн.</i> белару`си, <i>м.</i> Човек от основното население на Беларус (република в състава на ОНД — Обединение на независими държави — и на бившия СССР); белорусин. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЛАРУ`СКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Беларус; беларуска. <i>Съпругата му е беларуска, от Минск.</i> | <b>БЕЛАРУ`СКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Беларус; беларуска. <i>Съпругата му е беларуска, от Минск.</i> | ||
Текуща версия към 08:47, 31 октомври 2013
СК, 168. Интересно е, че тревопасните животни са малко чувствителни спрямо беладоната: един заяк може да се храни с листата й, без да бъде засегнат от отровата. ПН, 1934, кн. 1, 16.
2. Вещество с успокояващи и др. свойства, извличано от това растение, използвано във фармацията. Да се избягват лекарствата, които съдържат беладона (атропин), както и антидепресаторите — медикаменти за повишаване на психичния тонус у нервно болни. Отеч., 1980, кн. 5, 42.
— От ит. belladonna.
БЕЛАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. 1. Който прави пакости, бели; пакостли`в. — Моите герои много мърдат, много се движат и все нещо правят, палави са, а щом са палави, значи и белалии. Може ли едно щураво дете да не направи беля? З, 1992, бр. 19, 8. — Ще ги залъгваме, какво ще ги правиш, белалии хлапета. Ал. Константинов, БГ, 137.
2. Който създава, носи неприятности, грижи. Трябва тоя избор да се разтури. Това му е лека на тая белалия работа! Т. Влайков, Съч. III, 273. — Какво караш? — попита той, като видя, че в каруцата нещо шава. — А бе купих тая пущина от къшлата. Прасна е. Белалия работа — рече селянинът. Ем. Станев, ИК III-IV, 333. Вино имам, вино белалия, / булче търся, булче севдалия. М. Минева, МП, 10.
— От тур. belâlı. Друга форма: беляли`я.
БЕЛА`НА ж. Диал. Крава или овца, която се отличава от другите и носи звънец, клопатар, за да води стадото. Говедар викна провикна: / Ела ми, ела, белано,* / та ми говеда изведи / из тъмни гъсти лъгове. Нар. пес., СбНУ XVIII, 144.
БЕЛА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Белач2. На рекица до девет беларе! / Проговори Тодор Подморавец: / „Хвала вазе, до девет беларе! / Ако сте си платно обелили, / драга душа на дарба дарили.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 80.
БЕЛАРУ`СИН, мн. белару`си, м. Човек от основното население на Беларус (република в състава на ОНД — Обединение на независими държави — и на бившия СССР); белорусин.
БЕЛАРУ`СКА ж. Жена от основното население на Беларус; беларуска. Съпругата му е беларуска, от Минск.
БЕЛАРУ`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до беларусин и до Беларус; белоруски. Беларуски език.
2. Като същ. беларуски м. Беларуски език. Белоруският е източен славянски език.
БЕЛА`Ч1 м. Човек, който бели обвивката на някакво растение или плод, обикн. на царевица. Високите царевични купове се намаляват полека-лека и купчините на обелените жълти мамули растат безспирно. Зад белачите остават вълма беленица, която от най-малкото докосване, от най-незначителното помръдване прошумолява топло и приятно. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 337.
БЕЛА`Ч2 м. Човек, който избелва платна; белар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник… 1951.
БЕЛА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е предназначен за обелване кората, люспите, обвивката на някакво растение или плод. При машинното избелване бадемите се прекарват през специална белачна машина между два въртящи се гумени валци, които отделят люспите. А. Генадиев и др., ТЗ, 112.
БЕЛА`ЧКА1 ж. Жена, която бели обвивката на някакво растение или плод, обикн. на царевица. Белачки белят царевица.
БЕЛА`ЧКА2 ж. Жена, която избелва платна. И по крайбрежната зеленина / белачки сушат свилени платна. Н. Ракитин, Ст II, 99.
БЕЛАЧКА3 ж. Уред за белене2 на плодове или зеленчуци. Тя [съпругата] умело си служи и даже ремонтира миксери, белачки, мелачки… Хр. Домозетов, OP, 111.
БЕЛВЕДЕ`РЕ, мн. няма, ср. Архит. Самостоятелна лека постройка или пристройка към къща във вид на тераса за почивка, откъдето се открива хубав изглед.
— Ит. belvedere.
БЕ`ЛВИЦА1 ж. Диал. 1. Сладководна бяла риба; беловица.
2. Риба пъстърва. На другия ден Гюзел Киро довлече от езерото до горе пълен чун се` едри белвици. Д. Талев, СК, 48. Мамеше погледа печено агне или зачервената кожица на прасенце сукалче, .., или чудната охридска белвица, и всичко това се заливаше с руйно вино. Д. Спространов, ОП, 140.
БЕ`ЛВИЦА2 ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белевка, беленка2, белица2.
2. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; беленка2, бельовка.
3. Сорт ябълки със светла кора (Ст. Младенов, БТР).
— Други форми: бе`левица, бе`ловица.
БЕ`ЛГИ мн. Истор. Група келтско-германски племена, живели през II в. пр. н. е. в областта на Долен Рейн, от които води името си Белгия.
БЕЛГИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. 1. Мъж от основното население на Белгия.
2. Само мн. Жителите на Белгия.
БЕЛГИ`ЙКА1 ж. Жена от основното население на Белгия.
БЕЛГИ`ЙКА2 ж. Вид пушка, употребявана през XIX в. в Османската империя. Черкезите, .., биле въоръжени с легките винчестери, ..; а башибозуците с шнайдари
