бекяра можем да бутнем вътре. В. Нешков, П, 172.
— От араб. през тур. bekâr.
БЕКЯ`РИН, мн. бекя`ри, м. Разг. Бекяр. — Тука [в тъмницата] ще си изгнием за нищо и никакво — .. — Хайде аз съм бекярин, ама ти, бай Будине, и ти, Божиле. … Божил само изпъшкваше и опираше гръб о каменния зид. Нямаше и година, откак се бе оженил. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Море, нека те враг носи. .. пуста оса, що си се навъртела, като стар бекярин край моминско хоро! В. Георгиев, Избр. разк., 284. — Изжениа са, мър мила мамо, мойте йъкрани, / съл аз останах — ерген бекярин. Нар. пес., СбНУ XXV, 102.
БЕКЯ`РКА ж. Разг. Неженена жена. После щеше да натовари кушетката в една каручка, на кушетката — Валентина, и хайде в общежитието, при бекярките, при кака Мара. .. К. Калчев, СТ, 46.
БЕКЯРЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Бекярство; ергенлък. — Да ви кажа: и тъй го мислих, и инак, токо го реших. — Пословицата казва: „Или рано са наяж, или рано са ожени.“ — Стига толкоз бекярлък. Д. Войников, КЦ, 55.
— Тур. bekârlık.
БЕКЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е на бекяр, който е свързан с бекяр; ергенски. Вместо да си нареди живота, цял ден тича по събрания, по заседания, .., а вечер, като се върне в малката си бекярска стаичка, нито печката му запалена, нито вечерята му сложена — нищо! М. Марчевски, П, 109. От сития обед, .., бях, тъй да се каже, понатежал за сън. Оставаше ми да се обтегна в стаята върху бекярското легло на Данила. Н. Попфилипов, РЛ, 136. Цялото огромно българско население в столицата [в Цариград] било мъжко, ергенско, бекярско. Имало само няколко семейства. Т. Жечев, БВ, 8. Бекярска квартира. Бекярско общежитие.
2. Присъщ, свойствен на бекяр; ергенски. В дома на Антон Страшимиров можеше да се отиде по всяко време. Семейството, което нямаше деца, живееше почти на бекярски начала. К. Константинов, ППГ, 143. Леле боже, чужбина безкрайна, / ябана незнайна; / леле гурбетчийство мило, / бекярско теглило! Ц. Церковски, Съч. I, 154.
БЕКЯ`РСКИ нареч. Разг. Както бекяр, по бекярски начин; ергенски. — Няма да я карам все бекярски — намислил съм тук в месец-два булка да си доведа. А. Гуляшки, ЗР, 199-200.
БЕКЯ`РСТВАМ и БЕКЯ`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Бекяр съм, живея като бекяр; ергенувам. Младен ще се ожени, няма все да бекярствува. Г. Крумов, Т, 25.
БЕКЯ`РСТВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от бекярствам; бекярствувам.
БЕКЯ`РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Положение, състояние, живот на бекяр. Дотегна му бекярството.
БЕКЯ`РСТВУВАМ. Вж. бекярствам.
БЕКЯ`РСТВУВАНЕ мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от бекярствувам; бекярстване.
БЕКЯ`РЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от бекяр; млад бекяр, ергенче. Тръгнала мома за вода / със две стомни шарени. / .. / А след нея бекярче: / „Постой, моме, почакай, / водица да са напия, / сърцето да си разлада!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 221.
БЕКЯ`РЩИНА, мн. няма, ж. Диал. Бекярство, бекярлък. Веке ми се сдодеало / от товаа бекярщина, / само легни, само стани, / со ръцеве во пазуи. Нар. пес., СбБрМ, 397.
БЕЛ1, бе`лът, бе`ла и бе`лят, бе`ля, мн. бе`лове и бе`льове, м. Диал. Рибица, филе. Че може ли, бе Спиридоне, в такова топло време тлъсто месо, а? .. Взех си от беля. Мазничко е, колкото да облажи гювеча. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. Бел пастърма.
— Тур. bel ’хълбок, филе’.
БЕЛ2, бе`лът, бе`ла*, мн. бе`лове, след числ. бе`ла, м. Диал. Права желязна лопата за копаене на земя; лизгар. Бързо дойде до гроба на погребания преди осем дена богат търговец и започна да го разкопава с бел, който бе скрит под плаща, (превод), ВН, 1964, бр. 3857, 4. Моята неугледност се подсилва и от ръцете ми — това сякаш не са ръце, а ковани лопати, същински белове. А. Гуляшки, ЗР, 45.
— Тур. bel.
БЕЛ3, бе`лът, бе`ла, мн. няма, след числ. бе`ла, м. Физ. Единица за измерване силата на звука.
— Англ. от собств.
БЕЛА` ж. Диал. Беля`. — Една момичка имам болна .. Сполай на Бога — прехранваме се. Само да не беше ни се случила таз бела. Й. Йовков, ВАХ, 110-111. Една бела не е бела. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 166. Една бела води друга. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 166. Малко ум, много пари, голяма бела. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.
БЕЛАДЖИ`ЙКА ж. Диал. Жена, момиче, които правят пакости, бели. Голяма беладжийка си.
БЕЛАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Мъж, който прави пакости, бели. Голям беладжия, пак счупи чаша от сервиза.
БЕЛАДО`НА ж. Книж. 1. Отровно многогодишно тревисто растение с яйцевидни листа и единични виолетови или жълти цветове, с лъскави черни или жълти зърнести плодове, което се използува в медицината и козметиката; старо биле, лудо биле. Atropa belladonna. Пътят се виеше сред тях [дърветата], прашен, с упаднали коловози; от двете му страни цъфтяха лайка, жълт и червен кантарион, беладона. Г. Марковски,
