Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/639“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ПЕМ, 90. <i>Щом зачервеното се обърне на ранички, тогива праха повече вреди, защото той се набира в наранените места и захваща повече да дращи, сърби и безпокои детето.</i> Лил., 1884, кн. 7, 24. <b>безпокоя се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОКОЯ СЕ <i>несв., непрех.</i> 1. Изпитвам тревожно чувство, безпокойство обикн. за някого, за нещо; тревожа се, вълнувам се. <i>Вие се безпокоите за сина си и | + | <b>БЕЗПОКОЯ` СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. Изпитвам тревожно чувство, безпокойство обикн. за някого, за нещо; тревожа се, вълнувам се. <i>Вие се безпокоите за сина си и за дъщеря си — как ще намерят работа.</i> Й. Йовков, ОЧ, 50. <i>Вече писах на нашите, че съм добре, да не се безпокоят.</i> Л. Стоянов, X, 161. <i>— Не зная папаз ефенди, какво ще да ни дойде на главите?… Едни казват, московец ще да дойде, други — сърбин, ..; а сиромашта са безпокои не на шега.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 364. |
| + | |||
| + | 2. Създавам си грижи, неприятности; нарушавам спокойствието си. <i>— Тези неща тука може да ви пречат — заявява той, като показа с очи на дисагите. — О, никак не. Моля, не се безпокойте — отговаря Иречек.</i> А. Константинов, БГ, 43. <i>— А, за мене нищо, не се безпокойте. Вижте по-добре войниците.</i> Л. Стоянов, X, 92. <i>— Седнете на столът до масата ми, .. — Моля, недейте се безпокои, аз стоявам и прав.</i> Лил., 1884, кн. 7, 35. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗПОКОЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Безпокоя. <i>После четиредесятолетно странствование в пустинята евреите усвоили Ханаан и заселили ся там. Тогава язическите народи начнали да нападат на тях и безпокоявали ги близо до 350 год.</i> Г. Йошев, КВИ, 40. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗПО`КРИВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Рядко.</i> За сграда — който няма покрив. <i>Призори ние почивахме вече, кацнали на висотата с гол връх и лесисти рамене, .. Там, между безпокривните голи стени на параклиса „Св. Костадин“, бе обсъдено положението.</i> П. К. Яворов, ХК, 138. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗПОЛЕ`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> 1. Който не принася полза, не е способен да направи нещо полезно. <i>Не, разбрах, че това момче не беше вече Стоичко, но съвсем друг човек, безполезен и развален.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 25. <i>А вече пред мен е жестоката старост, ..; / когато ще видиш назад, че си бил безполезен, / напред — че те чака бездънната бездна.</i> М. Петканова, Стих., 111. | |
2. От който няма полза; ненужен, излишен, безсмислен, безцелен. <i>Понякога донасяше в къщата купени отнякъде съвсем безполезни и негодни вещи.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 140. <i>И лекарят слезе в градината да прочете вестниците, след като направи на болната само една съвсем безполезна инжекция с кардиозол.</i> Д. Димов, Т, 397. <i>Ако ли сега си губите времято в безполезни игри и в мръзел, вие има да теглите много и щете ся каете, но без полза, за злото, което сами сте си навлекли.</i> Лет., 1871, 231. | 2. От който няма полза; ненужен, излишен, безсмислен, безцелен. <i>Понякога донасяше в къщата купени отнякъде съвсем безполезни и негодни вещи.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 140. <i>И лекарят слезе в градината да прочете вестниците, след като направи на болната само една съвсем безполезна инжекция с кардиозол.</i> Д. Димов, Т, 397. <i>Ако ли сега си губите времято в безполезни игри и в мръзел, вие има да теглите много и щете ся каете, но без полза, за злото, което сами сте си навлекли.</i> Лет., 1871, 231. | ||
| − | + | 3. Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, успех; безрезултатен, безуспешен, безплоден, напразен. <i>Скитането из гората в началото се струваше на Морозов съвсем безполезно.</i> К. Ламбрев, СП, 26. <i>Като минаха двайсетина дни в безполезно преследване, каймакаминът и миралаят от града изпратиха още едно отделение аскер и потерите станаха три, а Гьоре Павлев стана още по-бърз, по-неуморим.</i> Д. Талев, И, 274. <i>Безполезна съпротива.</i> <i>Безполезен труд.</i> | |
| − | |||
| − | 3. Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, успех; безрезултатен, безуспешен, безплоден, напразен. <i>Скитането из гората в началото се струваше на | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗПОЛЕ`ЗНО</b> <i>нареч.</i> Без полза; ненужно, безсмислено, излишно, безцелно, напразно. <i>— Работата по складовете е .. някак си .. неподходяща за двама ви… Тя ви изхабява безполезно.</i> Д. Димов, Т, 245. <i>Матьо сметна за безполезно да спори с Емил и замълча, но в душата му заседна тревожно чувство.</i> Д. Ангелов, ЖС, 485. <i>По-напред да кажем няколко уводни думи не ще бъде безполезно.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 153. <i>Много часове беше пропилял безполезно.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗПОЛЕ`ЗНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на безполезен. <i>Той се отпуща внезапно — сякаш разбрал дълбоко безполезността на всяко усилие. Неговият дял е вече завършен. С потъмняло от скръб лице Лиляна прибира оръжието на убития младеж.</i> З. Сребров, Избр. разк., 83. <i>Откакто се убеди в пълната безполезност на ваксината, върху която работеше от близо десет години, нищо не му бе по-противно от лабораторията с нейните шишенца, етикети и клетки.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 85. <i>Безполезност на такова съществувание.</i> <i>Безполезност на усилия.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗПО`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Лишен от пол, без полови признаци. <i>Те [гъсениците] не са в точния смисъл на думата безполови, но са лишени съвсем от полово чувство.</i> П. Вежинов, СП, 78. <i>Мъжете като че ли са станали безполови. Преди мъж като те погледне, и чувствуваш, че е мъж.</i> Хр. Домозетов, ОР, 18. | |
| − | + | ◇ <b>Безполово размножаване</b>. <i>Биол.</i> Размножаване на най-низши организми, при което зародишът се образува направо от майчината тъкан при отсъствие на полов процес. <i>При безполовото размножаване новият организъм произхожда от един майчин организъм и затова притежава само неговата наследственост.</i> О Биол. X кл, 61. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗПО`ЛОВО</b>. <i>Биол. Нареч. от</i> безполов. <i>Известно време дъщерните хидри остават свързани с тялото на майката и получават храна от нея, а после се откъсват, закрепват се наблизо и заживяват самостоятелно. Така хидрата се размножава безполово — чрез пъпкуване.</i> Зоол. VII кл, 16. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗПО`ЛОВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол. Отвл. същ. от</i> безполов. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:29, 23 октомври 2013
ПЕМ, 90. Щом зачервеното се обърне на ранички, тогива праха повече вреди, защото той се набира в наранените места и захваща повече да дращи, сърби и безпокои детето. Лил., 1884, кн. 7, 24. безпокоя се страд.
БЕЗПОКОЯ` СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам тревожно чувство, безпокойство обикн. за някого, за нещо; тревожа се, вълнувам се. Вие се безпокоите за сина си и за дъщеря си — как ще намерят работа. Й. Йовков, ОЧ, 50. Вече писах на нашите, че съм добре, да не се безпокоят. Л. Стоянов, X, 161. — Не зная папаз ефенди, какво ще да ни дойде на главите?… Едни казват, московец ще да дойде, други — сърбин, ..; а сиромашта са безпокои не на шега. З. Стоянов, ЗБВ I, 364.
2. Създавам си грижи, неприятности; нарушавам спокойствието си. — Тези неща тука може да ви пречат — заявява той, като показа с очи на дисагите. — О, никак не. Моля, не се безпокойте — отговаря Иречек. А. Константинов, БГ, 43. — А, за мене нищо, не се безпокойте. Вижте по-добре войниците. Л. Стоянов, X, 92. — Седнете на столът до масата ми, .. — Моля, недейте се безпокои, аз стоявам и прав. Лил., 1884, кн. 7, 35.
БЕЗПОКОЯ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Безпокоя. После четиредесятолетно странствование в пустинята евреите усвоили Ханаан и заселили ся там. Тогава язическите народи начнали да нападат на тях и безпокоявали ги близо до 350 год. Г. Йошев, КВИ, 40.
БЕЗПО`КРИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. За сграда — който няма покрив. Призори ние почивахме вече, кацнали на висотата с гол връх и лесисти рамене, .. Там, между безпокривните голи стени на параклиса „Св. Костадин“, бе обсъдено положението. П. К. Яворов, ХК, 138.
БЕЗПОЛЕ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който не принася полза, не е способен да направи нещо полезно. Не, разбрах, че това момче не беше вече Стоичко, но съвсем друг човек, безполезен и развален. Ив. Вазов, Съч. XI, 25. А вече пред мен е жестоката старост, ..; / когато ще видиш назад, че си бил безполезен, / напред — че те чака бездънната бездна. М. Петканова, Стих., 111.
2. От който няма полза; ненужен, излишен, безсмислен, безцелен. Понякога донасяше в къщата купени отнякъде съвсем безполезни и негодни вещи. Г. Райчев, Избр. съч. I, 140. И лекарят слезе в градината да прочете вестниците, след като направи на болната само една съвсем безполезна инжекция с кардиозол. Д. Димов, Т, 397. Ако ли сега си губите времято в безполезни игри и в мръзел, вие има да теглите много и щете ся каете, но без полза, за злото, което сами сте си навлекли. Лет., 1871, 231.
3. Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, успех; безрезултатен, безуспешен, безплоден, напразен. Скитането из гората в началото се струваше на Морозов съвсем безполезно. К. Ламбрев, СП, 26. Като минаха двайсетина дни в безполезно преследване, каймакаминът и миралаят от града изпратиха още едно отделение аскер и потерите станаха три, а Гьоре Павлев стана още по-бърз, по-неуморим. Д. Талев, И, 274. Безполезна съпротива. Безполезен труд.
БЕЗПОЛЕ`ЗНО нареч. Без полза; ненужно, безсмислено, излишно, безцелно, напразно. — Работата по складовете е .. някак си .. неподходяща за двама ви… Тя ви изхабява безполезно. Д. Димов, Т, 245. Матьо сметна за безполезно да спори с Емил и замълча, но в душата му заседна тревожно чувство. Д. Ангелов, ЖС, 485. По-напред да кажем няколко уводни думи не ще бъде безполезно. С. Бобчев, ПОС (превод), 153. Много часове беше пропилял безполезно.
БЕЗПОЛЕ`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безполезен. Той се отпуща внезапно — сякаш разбрал дълбоко безполезността на всяко усилие. Неговият дял е вече завършен. С потъмняло от скръб лице Лиляна прибира оръжието на убития младеж. З. Сребров, Избр. разк., 83. Откакто се убеди в пълната безполезност на ваксината, върху която работеше от близо десет години, нищо не му бе по-противно от лабораторията с нейните шишенца, етикети и клетки. А. Мандаджиев, ОШ, 85. Безполезност на такова съществувание. Безполезност на усилия.
БЕЗПО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Лишен от пол, без полови признаци. Те [гъсениците] не са в точния смисъл на думата безполови, но са лишени съвсем от полово чувство. П. Вежинов, СП, 78. Мъжете като че ли са станали безполови. Преди мъж като те погледне, и чувствуваш, че е мъж. Хр. Домозетов, ОР, 18.
◇ Безполово размножаване. Биол. Размножаване на най-низши организми, при което зародишът се образува направо от майчината тъкан при отсъствие на полов процес. При безполовото размножаване новият организъм произхожда от един майчин организъм и затова притежава само неговата наследственост. О Биол. X кл, 61.
БЕЗПО`ЛОВО. Биол. Нареч. от безполов. Известно време дъщерните хидри остават свързани с тялото на майката и получават храна от нея, а после се откъсват, закрепват се наблизо и заживяват самостоятелно. Така хидрата се размножава безполово — чрез пъпкуване. Зоол. VII кл, 16.
БЕЗПО`ЛОВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Биол. Отвл. същ. от безполов.
