Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/699“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Mister sou (беседа | приноси) м (lachezar 5a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
the oenanthe. <i>Захванале да чуруликат бело-гъзките, захванале да крещят щурците.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 124. <i>Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността „Гръмо-вец“ за птички — белогъзки, които хващахме между камъните.</i> СбАСЕП, 284. | the oenanthe. <i>Захванале да чуруликат бело-гъзките, захванале да крещят щурците.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 124. <i>Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността „Гръмо-вец“ за птички — белогъзки, които хващахме между камъните.</i> СбАСЕП, 284. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОГЪ`РЛ</b>, а, |
| + | о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Нар.поет.</i> Който е с бяло гърло. <i>Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба бе-логърла.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 6. <i>Белогърла мома.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОДЕНСКИ</b>, | + | <b>БЕЛОДЕНСКИ</b>, а, о, <i>мн.</i> |
| + | и, <i>прил. Диал.</i> За хайдутин, крадец, разбойник и под. — който върши явни, дръзки кражби, злодейства; пладнешки. <i>Той беше белоденски арамия и от никого не се боеше.</i> Т. Панчев, РБЯд, 20. <i>Белоденски хайдук.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОДРЕШЕН</b>, | + | <b>БЕЛОДРЕШЕН</b>, шна, шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> Който се отнася до белодрешко. <i>Бело |
| + | дрешна носия.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОДРЕШКО</b>, | + | <b>БЕЛОДРЕШКО</b>, то, <i>мн.</i> вци, <i>м. Рядко.</i> Белодрешковец. <i>И макар .. от рисунката на Ангелушев да продължава да се тюхка белодрешкото с проскубаното кожухче то на полето край старата и паметна река Дунав вече диша и свети първото сърце на Първа атомна!</i> С. Северняк, ИРЕ, 324. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОДРЕШКОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> Прозвище на жител от Западна България, където народната мъжка носия е от бял домашен вълнен плат; белодрешко. <i>Противоп.</i> | + | <b>БЕЛОДРЕШКОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> Прозвище на жител от Западна България, където народната мъжка носия е от бял домашен вълнен плат; белодрешко. <i>Противоп.</i> чернодрешковец. <i>Но по едно време между нас се яви белодрешковец — селянче от Врачанско, същинско шопче.</i> А. Страшимиров, УШ, 5. <i>Целите бели, .., те [конниците] напето седяха на черните си рунтави кончета .. Хрумна му да се пошегува с тия наивни белодрешковци.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 148. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЛОДРЕШНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Белодрешковец, белодрешко. <i>По ония времена в Кутловица се откри първият педагогически курс, ръководен от училищния инспектор Шопов — белодрешник с червен пояс и дивит в пояса.</i> А. Каралийчев, ПГ, 198. | <b>БЕЛОДРЕШНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Белодрешковец, белодрешко. <i>По ония времена в Кутловица се откри първият педагогически курс, ръководен от училищния инспектор Шопов — белодрешник с червен пояс и дивит в пояса.</i> А. Каралийчев, ПГ, 198. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОДРОБЕН</b>, | + | <b>БЕЛОДРОБЕН</b>, бна, бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който се отнася до белите дробове. <i>Белодробна тъкан. Белодробни мехурчета. Белодробно дишане. Белодробен въздух. Белодробна артерия. Белодробна инфекция. Белодробна туберкулоза. Белодробен рак.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОЕМИГРАНТ</b> <i>м.</i> Белогвардеец, емигрирал от Русия в друга страна. <i>Стискаше [човекът] под мишница жалката си амбулантна стока .. Това беше някакъв кой знае как запратен от съдбата | + | <b>БЕЛОЕМИГРАНТ</b> <i>м.</i> Белогвардеец, емигрирал от Русия в друга страна. <i>Стискаше [човекът] под мишница жалката си амбулантна стока .. Това беше някакъв кой знае как запратен от съдбата белоемигрант.</i> Б. Райнов, ТП, 85-86. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОЕМИГРАНТСКИ</b>, | + | <b>БЕЛОЕМИГРАНТСКИ</b>, а, о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил.</i> Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. <i>Белоемигрантска общност. Белоемигрантско семейство.</i> | <i>прил.</i> Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. <i>Белоемигрантска общност. Белоемигрантско семейство.</i> | ||
| Ред 29: | Ред 32: | ||
<b>БЕЛОЗЪРНЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бели зърна. <i>При свободно опрашване на белозърнеста царевица, .. се получават хибриди с бял цвят на зърното.</i> НТМ, 1961, кн. 3, 17. | <b>БЕЛОЗЪРНЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бели зърна. <i>При свободно опрашване на белозърнеста царевица, .. се получават хибриди с бял цвят на зърното.</i> НТМ, 1961, кн. 3, 17. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОКАМЕНЕН</b>, | + | <b>БЕЛОКАМЕНЕН</b>, нна, нно, <i>мн.</i> нни, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> 1. Който е направен от бял камък. <i>Къпе се в светлината на електричеството нощем селището долу на шосето, а какво порасна то голямо с хубавите си белокаменни къщи!</i> Вл. Полянов, БВП, 27. <i>Белокаменна чешма. Белокаменна крепост.</i> |
2. За селище — който има сгради от бял камък. <i>Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука.</i> А. Каралийчев, TP, 186. <i>Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на белока-менния Преслав.</i> М. Смилова, ДСВ, 192. <i>Великата историческа епопея, на която прологът беше царевата реч в белокаменната Москва, се завършваше тоя ден в столицата на българските царе.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178. | 2. За селище — който има сгради от бял камък. <i>Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука.</i> А. Каралийчев, TP, 186. <i>Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на белока-менния Преслав.</i> М. Смилова, ДСВ, 192. <i>Великата историческа епопея, на която прологът беше царевата реч в белокаменната Москва, се завършваше тоя ден в столицата на българските царе.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОКАМЕНИ`НОВ</b>, | + | <b>БЕЛОКАМЕНИ`НОВ</b>, а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Направен от бяла каменина. <i>Белокоменинови изделия.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛ ОК</b> АП, | + | <b>БЕЛ ОК</b> АП, а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който носи бяла капа. <i>Белокап селянин,</i> • Обр. <i>Белокапи комини философски пушат и мислите им се кълбят към зимното небе.</i> .. Н. Стефанова, РП, 86. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОКЛАС</b>, | + | <b>БЕЛОКЛАС</b>, а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бели класове. <i>И бос, и кривнал шапката от слама, / що дядо ти от Попово донесе, / да свириш ти и по-щастлив да няма / от теб сред белокласите овеси.</i> Н. Зидаров, НС, 30. <i>Белокласа пшеница. Белокласи растения.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОКЛАСИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Сорт пшеница | + | <b>БЕЛОКЛАСИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Сорт пшеница твърда пшеница с бели класове. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОКОЖ</b>, | + | <b>БЕЛОКОЖ</b>, а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е с бяла кожа. <i>Белокожа жена.</i> |
| − | 2. За дърво — който има светла кора; белокор. <i>Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянкаша на зелената заслона на вековните белокожи букове.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 17. <i>Белокожа липа. | + | 2. За дърво — който има светла кора; белокор. <i>Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянкаша на зелената заслона на вековните белокожи букове.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 17. <i>Белокожа липа. Белокож ствол.</i> |
3. Като <i>същ.</i> Човек от бялата раса. <i>Населението на ЮАР е около 15 милиона души. От тях африканците(тъмнокожите) са около 10 милиона, преселници от Европа (белокожи) са повече от 3 милиона.</i> Е. Нейков, ЮАР, 4. | 3. Като <i>същ.</i> Човек от бялата раса. <i>Населението на ЮАР е около 15 милиона души. От тях африканците(тъмнокожите) са около 10 милиона, преселници от Европа (белокожи) са повече от 3 милиона.</i> Е. Нейков, ЮАР, 4. | ||
белокож | белокож | ||
| − | |||
Версия от 15:28, 22 октомври 2013
the oenanthe. Захванале да чуруликат бело-гъзките, захванале да крещят щурците. Л. Каравелов, Съч. П, 124. Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността „Гръмо-вец“ за птички — белогъзки, които хващахме между камъните. СбАСЕП, 284.
БЕЛОГЪ`РЛ, а, о, мн. и, прил. Нар.поет. Който е с бяло гърло. Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба бе-логърла. Нар. пес., СбНУ XXV, 6. Белогърла мома.
БЕЛОДЕНСКИ, а, о, мн. и, прил. Диал. За хайдутин, крадец, разбойник и под. — който върши явни, дръзки кражби, злодейства; пладнешки. Той беше белоденски арамия и от никого не се боеше. Т. Панчев, РБЯд, 20. Белоденски хайдук.
БЕЛОДРЕШЕН, шна, шно, мн. -шни, прил. Който се отнася до белодрешко. Бело дрешна носия.
БЕЛОДРЕШКО, то, мн. вци, м. Рядко. Белодрешковец. И макар .. от рисунката на Ангелушев да продължава да се тюхка белодрешкото с проскубаното кожухче то на полето край старата и паметна река Дунав вече диша и свети първото сърце на Първа атомна! С. Северняк, ИРЕ, 324.
БЕЛОДРЕШКОВЕЦ, мн. -вци, м. Прозвище на жител от Западна България, където народната мъжка носия е от бял домашен вълнен плат; белодрешко. Противоп. чернодрешковец. Но по едно време между нас се яви белодрешковец — селянче от Врачанско, същинско шопче. А. Страшимиров, УШ, 5. Целите бели, .., те [конниците] напето седяха на черните си рунтави кончета .. Хрумна му да се пошегува с тия наивни белодрешковци. Т. Харманджиев, КЕД, 148.
БЕЛОДРЕШНИК, мн. -ци, м. Диал. Белодрешковец, белодрешко. По ония времена в Кутловица се откри първият педагогически курс, ръководен от училищния инспектор Шопов — белодрешник с червен пояс и дивит в пояса. А. Каралийчев, ПГ, 198.
БЕЛОДРОБЕН, бна, бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до белите дробове. Белодробна тъкан. Белодробни мехурчета. Белодробно дишане. Белодробен въздух. Белодробна артерия. Белодробна инфекция. Белодробна туберкулоза. Белодробен рак.
БЕЛОЕМИГРАНТ м. Белогвардеец, емигрирал от Русия в друга страна. Стискаше [човекът] под мишница жалката си амбулантна стока .. Това беше някакъв кой знае как запратен от съдбата белоемигрант. Б. Райнов, ТП, 85-86.
БЕЛОЕМИГРАНТСКИ, а, о, мн. -и,
прил. Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. Белоемигрантска общност. Белоемигрантско семейство.
белогърл
БЕЛОЕМИГРАЦИЯ, мн. няма, ж. Събир. Белогвардейци, емигрирали от Русия в други страни.
БЕЛОЗЕМ м. Вид почва със светъл, белезникав цвят; бяла пръст. Противоп. чернозем.
БЕЛОЗЪРНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бели зърна. При свободно опрашване на белозърнеста царевица, .. се получават хибриди с бял цвят на зърното. НТМ, 1961, кн. 3, 17.
БЕЛОКАМЕНЕН, нна, нно, мн. нни, прил. Обикн. поет. 1. Който е направен от бял камък. Къпе се в светлината на електричеството нощем селището долу на шосето, а какво порасна то голямо с хубавите си белокаменни къщи! Вл. Полянов, БВП, 27. Белокаменна чешма. Белокаменна крепост.
2. За селище — който има сгради от бял камък. Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука. А. Каралийчев, TP, 186. Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на белока-менния Преслав. М. Смилова, ДСВ, 192. Великата историческа епопея, на която прологът беше царевата реч в белокаменната Москва, се завършваше тоя ден в столицата на българските царе. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178.
БЕЛОКАМЕНИ`НОВ, а, о, мн. -и, прил. Спец. Направен от бяла каменина. Белокоменинови изделия.
БЕЛ ОК АП, а, о, мн. -и, прил. Диал. Който носи бяла капа. Белокап селянин, • Обр. Белокапи комини философски пушат и мислите им се кълбят към зимното небе. .. Н. Стефанова, РП, 86.
БЕЛОКЛАС, а, о, мн. -и, прил. Който е с бели класове. И бос, и кривнал шапката от слама, / що дядо ти от Попово донесе, / да свириш ти и по-щастлив да няма / от теб сред белокласите овеси. Н. Зидаров, НС, 30. Белокласа пшеница. Белокласи растения.
БЕЛОКЛАСИЦА ж. Диал. Сорт пшеница твърда пшеница с бели класове.
БЕЛОКОЖ, а, о, мн. -и, прил. 1. Който е с бяла кожа. Белокожа жена.
2. За дърво — който има светла кора; белокор. Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянкаша на зелената заслона на вековните белокожи букове. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Белокожа липа. Белокож ствол.
3. Като същ. Човек от бялата раса. Населението на ЮАР е около 15 милиона души. От тях африканците(тъмнокожите) са около 10 милиона, преселници от Европа (белокожи) са повече от 3 милиона. Е. Нейков, ЮАР, 4.
белокож
