Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/619“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>много подвизи, колко свето мъченичество и колко безкръстни гробове на | + | <i>много подвизи, колко свето мъченичество и колко безкръстни гробове на всяка пътека и на всяка чука на тоя Пирин!</i> Й. Йовков, Разк. III, 78. <i>Узнайте къде ще бъда заровен… ще ме заровят без опело и без плач на близки, в някоя безкръстна яма!</i> П. Славински, ПЩ, 343. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКУЛТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко.</i> Некултурен. <i>— Търновската конституция, такава, каквато е била създадена тук преди четири години, за мене е неприложима в тая изостанала и безкултурна страна.</i> В. Геновска, СГ, 224. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКУЛТУ`РИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Отсъствие, липса на култура; некултурност. <i>Време на безкултурие.</i> △ <i>Безкултурието му е очевидно.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКУЛТУ`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Некултурност; безкултурие. <i>Вред по света, такава свобода — .. — се добива с борба и жъртви: ние я имаме, тъй да се рече, даром! Че не се ползуваме от тоя дар, това е наша лична вина; вина и на общата ни безкултурност.</i> П. П. Славейков,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} Събр. съч. VI (2), 90. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКЪСМЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Диал.</i> Който няма късмет, щастие. <i>— Коджа момляче се извъди вече. Дано имаш късмет. Дано не си безкъсметна като батко си и като мене.</i> Кр. Григоров, ТГ, 59. <i>Момчето не е прилика — / .., / ръцете — до рамената, / нозете — до колената! / Чича на Стана говори: / „Стано ле, Стано хубава, / защо си толко хубава, / като си ти безкъсметна!“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 232. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКЪ`ЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил. Рядко.</i> Който е без къща, без дом; бездомен. <i>Между гражданете честните търговци така също не намериле ни обич, ни съчувствие; неврокопчене гледале на тях като на безкъщни пришелци, които не трябва да имат ни с жените им, ни с тях самите нищо общо.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 13. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКЪ`ЩНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Човек, който няма къща, дом, семейство; бездомник. <i>— Кажи ми кого си ти избрал, мое чедо… — А на`, Недялка, моят брат и приятел!… — Недялка, извиках аз, кой няма ни рода, ни роднина, ни кол, ни двор, ни къща, ни покъщнина; който е от дете хайдутин, скитница, кеседжия и безкъщник.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 89. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКЪ`ЩНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена, която няма къща, дом; бездомница. | ||
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛЕ`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> По който няма гора, дървета. <i>Северният и южен склонове бяха стръмни и съвършено безлесни, с разпръснати по тях грамади от камъни.</i> Д. Ангелов, ЖС, 604. <i>Проходът се стеснява, околните възвишения стават по-стръмни, безлесните чела се заменят с гъсти букови гори.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 136. <i>— Ей ги насреща, .., са все такива ниви — махна аго Рамадан с ръка към „Старите посеки“ и „Сърпово“, където се виждаха сиви, безлесни земи, осеяни с камънак и редки хвойнови храсти.</i> Н. Хайтов, ПП, 102. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛЕ`СИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие, липса на гори. <i>Хубаво, но това поле няма гори! .. Това безлесие характеризира не само Софийското поле, то загрозява цяла България.</i> Ив. Вазов, БП, 104-105. <i>Знайте, че когато говорим за безлесие на степите, то засяга последната страница от геоложката история — следледниковото време. Преди по степите .. растели великолепни тропични и субтропични гори.</i> Б. Балевски, СП, 27. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛИ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Безличен (в 1 и 2 знач). <i>Ако някой погледнеше отстрана еничарската паплач и поискаше да запомни едно от хилядите лица, щеше да е лицето на тоя човек. Така сякаш само се изрязваше и отделяше всред безликата паплач.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 145. <i>Той желаеше страстно да се изповяда пред себе си, .. И пред душата му, гладна за самоизтезание, се мяркаха само дребни, безлики грехове.</i> Н. Райнов, КЦ, 66. <i>С безпомощен безлик език / от изрази до втръсване износени / ругае стиховете нескопосани / разсърденият наш критик.</i> Хр. Радевски, Избр. пр, Ц, 267-268. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛИ`СТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Безлистен (в 1 знач.). <i>Вървя, а като призраци край мене / стърчат безлисти дървеса.</i> Мл. Исаев, П, 5. <i>На клонче безлисто / мъничка-мънисто, / люлее се птичка / самичка, горкичка.</i> Елин Пелин, БП, 85, | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛИ`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който е с окапали, опадали листа; гол, оголен, безлист. <i>Замяркаха се по-често гъсти .. лесове от брези и белокожи липи и между тях кичести големи села, обрасли в дървета, сега голи и безлистни.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 130. <i>Салкъмите още си стояха тъй, както през зимата, с черни безлистни клоне.</i> Й. Йовков, ПГ, 131. <i>О, аз видях как окапват листята / и как трептят безлистни лозите.</i> Ем. Попдимитров, К, 62. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 1. Който е с окапали, опадали листа; гол, оголен, безлист. <i>Замяркаха се по-често гъсти .. лесове от брези и белокожи липи и между тях кичести големи села, обрасли в дървета, сега голи и безлистни.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 130. <i>Салкъмите още си стояха тъй, | ||
2. <i>Рядко.</i> По който няма листа, който е без листа. <i>Хвощ, има безлистно коленясто стъбло, което има на връха един клас с семенни зрънца.</i> Д. Мутев, ЕИ, 93. | 2. <i>Рядко.</i> По който няма листа, който е без листа. <i>Хвощ, има безлистно коленясто стъбло, което има на връха един клас с семенни зрънца.</i> Д. Мутев, ЕИ, 93. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛИ`ХВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> При който не се плаща лихва. <i>Безлихвен заем.</i> <i>Безлихвен кредит.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛИ`ХВЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безлихвен. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. За човек — който не изпъква всред другите по способност, ум, характер, който е лишен от индивидуалност; невзрачен, незабележим. <i>Какво е Иван Сърмов? Безлично</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:53, 19 октомври 2013
много подвизи, колко свето мъченичество и колко безкръстни гробове на всяка пътека и на всяка чука на тоя Пирин! Й. Йовков, Разк. III, 78. Узнайте къде ще бъда заровен… ще ме заровят без опело и без плач на близки, в някоя безкръстна яма! П. Славински, ПЩ, 343.
БЕЗКУЛТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Некултурен. — Търновската конституция, такава, каквато е била създадена тук преди четири години, за мене е неприложима в тая изостанала и безкултурна страна. В. Геновска, СГ, 224.
БЕЗКУЛТУ`РИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие, липса на култура; некултурност. Време на безкултурие. △ Безкултурието му е очевидно.
БЕЗКУЛТУ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Некултурност; безкултурие. Вред по света, такава свобода — .. — се добива с борба и жъртви: ние я имаме, тъй да се рече, даром! Че не се ползуваме от тоя дар, това е наша лична вина; вина и на общата ни безкултурност. П. П. Славейков,* Събр. съч. VI (2), 90.
БЕЗКЪСМЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който няма късмет, щастие. — Коджа момляче се извъди вече. Дано имаш късмет. Дано не си безкъсметна като батко си и като мене. Кр. Григоров, ТГ, 59. Момчето не е прилика — / .., / ръцете — до рамената, / нозете — до колената! / Чича на Стана говори: / „Стано ле, Стано хубава, / защо си толко хубава, / като си ти безкъсметна!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 232.
БЕЗКЪ`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Рядко. Който е без къща, без дом; бездомен. Между гражданете честните търговци така също не намериле ни обич, ни съчувствие; неврокопчене гледале на тях като на безкъщни пришелци, които не трябва да имат ни с жените им, ни с тях самите нищо общо. Л. Каравелов, Съч. VIII, 13.
БЕЗКЪ`ЩНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който няма къща, дом, семейство; бездомник. — Кажи ми кого си ти избрал, мое чедо… — А на`, Недялка, моят брат и приятел!… — Недялка, извиках аз, кой няма ни рода, ни роднина, ни кол, ни двор, ни къща, ни покъщнина; който е от дете хайдутин, скитница, кеседжия и безкъщник. Л. Каравелов, Съч. IV, 89.
БЕЗКЪ`ЩНИЦА ж. Диал. Жена, която няма къща, дом; бездомница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЗЛЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. По който няма гора, дървета. Северният и южен склонове бяха стръмни и съвършено безлесни, с разпръснати по тях грамади от камъни. Д. Ангелов, ЖС, 604. Проходът се стеснява, околните възвишения стават по-стръмни, безлесните чела се заменят с гъсти букови гори. Й. Радичков и др., ГСП, 136. — Ей ги насреща, .., са все такива ниви — махна аго Рамадан с ръка към „Старите посеки“ и „Сърпово“, където се виждаха сиви, безлесни земи, осеяни с камънак и редки хвойнови храсти. Н. Хайтов, ПП, 102.
БЕЗЛЕ`СИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на гори. Хубаво, но това поле няма гори! .. Това безлесие характеризира не само Софийското поле, то загрозява цяла България. Ив. Вазов, БП, 104-105. Знайте, че когато говорим за безлесие на степите, то засяга последната страница от геоложката история — следледниковото време. Преди по степите .. растели великолепни тропични и субтропични гори. Б. Балевски, СП, 27.
БЕЗЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Безличен (в 1 и 2 знач). Ако някой погледнеше отстрана еничарската паплач и поискаше да запомни едно от хилядите лица, щеше да е лицето на тоя човек. Така сякаш само се изрязваше и отделяше всред безликата паплач. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 145. Той желаеше страстно да се изповяда пред себе си, .. И пред душата му, гладна за самоизтезание, се мяркаха само дребни, безлики грехове. Н. Райнов, КЦ, 66. С безпомощен безлик език / от изрази до втръсване износени / ругае стиховете нескопосани / разсърденият наш критик. Хр. Радевски, Избр. пр, Ц, 267-268.
БЕЗЛИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Безлистен (в 1 знач.). Вървя, а като призраци край мене / стърчат безлисти дървеса. Мл. Исаев, П, 5. На клонче безлисто / мъничка-мънисто, / люлее се птичка / самичка, горкичка. Елин Пелин, БП, 85,
БЕЗЛИ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е с окапали, опадали листа; гол, оголен, безлист. Замяркаха се по-често гъсти .. лесове от брези и белокожи липи и между тях кичести големи села, обрасли в дървета, сега голи и безлистни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 130. Салкъмите още си стояха тъй, както през зимата, с черни безлистни клоне. Й. Йовков, ПГ, 131. О, аз видях как окапват листята / и как трептят безлистни лозите. Ем. Попдимитров, К, 62.
2. Рядко. По който няма листа, който е без листа. Хвощ, има безлистно коленясто стъбло, което има на връха един клас с семенни зрънца. Д. Мутев, ЕИ, 93.
БЕЗЛИ`ХВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. При който не се плаща лихва. Безлихвен заем. Безлихвен кредит.
БЕЗЛИ`ХВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безлихвен.
БЕЗЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който не изпъква всред другите по способност, ум, характер, който е лишен от индивидуалност; невзрачен, незабележим. Какво е Иван Сърмов? Безлично
