Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/605“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
2. <i>Рядко.</i> Човек без собствен дом. <i>Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. | 2. <i>Рядко.</i> Човек без собствен дом. <i>Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДО`МНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена, която няма дом, подслон. <i>Бездомницата притихна. Какво да прави, де да се скрие? Скоро ще изгрее слънцето, а тя още ще се скита на открито, немила-недрага.</i> П. Бобев, ГЕ, 95. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДО`МНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бездомник. <i>Стихотворението „Арменци“ е написано през 1900 год. Конкретен повод за написването е бездомническата участ на арменските емигранти, прокудени от родината си след 1896 год. от турските тирани.</i> Лит. X кл, 295. <i>Вестниците съобщиха, че софийската община решила да разтури всички бездомнически къщурки в София.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 276. | |
| − | |||
| − | <i>прил.</i> Който се отнася до бездомник. <i>Стихотворението „Арменци“ е написано през 1900 год. Конкретен повод за написването е бездомническата участ на арменските емигранти, прокудени от родината си след 1896 год. от турските тирани.</i> Лит. X кл, 295. <i>Вестниците съобщиха, че софийската община решила да разтури всички | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДО`МНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Отсъствие, липса на дом, на подслон. <i>По лицата си те носят отпечатъка на мизерията и… бездомничеството на цял един живот.</i> Д. Калфов, ПЮН, 132. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДО`МНО</b>. <i>Рядко. Поет. Нареч. от</i> бездомен. • Обр. <i>Бездомно броди тя [мечтата], / родена в бездомността на мойте дни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДО`МНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> бездомен; безприютност. • Обр. <i>Бездомно броди тя [мечтата], / родена в бездомността на мойте дни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДОМО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Диал.</i> Който е без дом, без подслон; бездомен. <i>Бездомовен като овчер.</i> П. Р. Славейков, БП I, 38. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДО`ХОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Рядко.</i> Който не е доходен, който не носи доходи. <i>Бездоходна професия.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДО`ХОДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отвл. същ. от</i> бездоходен. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДРУ`ГО</b> <i>нареч.</i> Като <i>вмет. дума</i> 1. За подчертаване, че нещо съществува, е или се осъществява безусловно, непременно, без никакво съмнение; несъмнено, разбира се, непременно. <i>Ще ти пиша чрез твоя учител Вардарски. Иди при него след петнайсет дни и ако дотогава няма писмо от мене, отивай през два-три дни, докато се получи. Аз ще пиша бездруго.</i> Д. Талев, ПК, 503-504. <i>Това бездруго е сложно изречение.</i> △ <i>Той бездруго закъсняваше вече.</i> | |
| − | |||
| − | 1. За подчертаване, че нещо съществува, е или се осъществява безусловно, непременно, без никакво съмнение; несъмнено, разбира се, непременно. <i>Ще ти пиша чрез твоя учител Вардарски. Иди при него след петнайсет дни и ако дотогава няма писмо от мене, отивай през два-три дни, докато се получи. Аз ще пиша бездруго.</i> Д. Талев, ПК, 503-504. <i>Това бездруго е сложно изречение | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>Нещо със стомаха не съм в ред.</i> К. Странджев, ЖБ, 5. <i>Бе използвал влиянието си пред общинарите да дадат на Митата срещу нищожен наем опразнената еврейска къща, която и бездруго след изселването не се знаеше точно кому принадлежи.</i> Р. Сугарев, СС, 93. | + | 2. За подчертаване, че нещо съществува или става независимо от някого или от обстоятелствата, че има някакво фактическо положение, което не може да се промени; тъй или инак, и така, и така, във всеки случай. <i>Инспектор Димитров престана да слуша, той и бездруго нищо не разбираше от думите.</i> Д. Шумналиев, ПЛ, 18. <i>— И бездруго ми се щеше да отскоча до доктора Владо. Нещо със стомаха не съм в ред.</i> К. Странджев, ЖБ, 5. <i>Бе използвал влиянието си пред общинарите да дадат на Митата срещу нищожен наем опразнената еврейска къща, която и бездруго след изселването не се знаеше точно кому принадлежи.</i> Р. Сугарев, СС, 93. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДУХО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се отличава с отсъствие, липса на духовност. <i>Бездуховно време.</i> | |
| − | 2. Като <i>същ.</i> бездуховното <i>ср.</i> Отсъствие, липса на духовност; бездуховност. <i>„Минути на мълчание“ ни карат да вярваме във високия смисъл на поезията. Дори когато нейната борба с пошлото и бездуховното, .. ни се струва почти обречена.</i> В. Попов, КЖ, 20. | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>бездуховното</b> <i>ср.</i> Отсъствие, липса на духовност; бездуховност. <i>„Минути на мълчание“ ни карат да вярваме във високия смисъл на поезията. Дори когато нейната борба с пошлото и бездуховното, .. ни се струва почти обречена.</i> В. Попов, КЖ, 20. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДУХО`ВНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> 1. Качество или проява на бездуховен. | |
| − | 2. Отсъствие, липса на духовност. <i>Четиридесет години българинът тайно се кръстеше и плахо поглеждаше към небето, очаквайки всеки миг бруталната намеса на нетърпимостта, на грубиянството, на | + | 2. Отсъствие, липса на духовност. <i>Четиридесет години българинът тайно се кръстеше и плахо поглеждаше към небето, очаквайки всеки миг бруталната намеса на нетърпимостта, на грубиянството, на бездуховността.</i> Дем., 1990, бр. 46-47, 1. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗДУ`ШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. 1. Книж.</i> Който не проявява признаци на живот; безжизнен, мъртъв. <i>— И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп…</i> Т. Влайков, Пр I, 40. <i>Една жена вика: „Чуйте! срам!“ и пушна / към войската царска и падна бездушна, / и гърмът разклати смаений народ!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 179. <i>Барикади срутени, бездушни тела, / пустота и кошмар безпощаден.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 71. | |
| − | 2. <i>Рядко.</i> За предмети — неодушевен. <i>Още след първите няколко удара стана нещо с него — питото му се отпусна и като че ли тоягата падаше върху бездушна вещ.</i> Д. Талев, И, 356. <i>Вещите или бездушните неща не ся хранят.</i> | + | 2. <i>Рядко.</i> За предмети — неодушевен. <i>Още след първите няколко удара стана нещо с него — питото му се отпусна и като че ли тоягата падаше върху бездушна вещ.</i> Д. Талев, И, 356. <i>Вещите или бездушните неща не ся хранят.</i> Й. Груев, Лет., 1869, 86. |
| − | 3. Който не проявява или не е способен да прояви съчувствие, отзивчивост; безсърдечен, безчувствен. <i>Противоп.</i> чувствителен, отзивчив, сърдечен. <i>Не мога да удържа възмущението си, когато слушам такива бездушни хора. Малко ли бяха страданията на момчетата? Поне сега — малко повече великодушие!</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89. | + | 3. Който не проявява или не е способен да прояви съчувствие, отзивчивост; безсърдечен, безчувствен. <i>Противоп.</i> чувствителен, отзивчив, сърдечен. <i>Не мога да удържа възмущението си, когато слушам такива бездушни хора. Малко ли бяха страданията на момчетата? Поне сега — малко повече великодушие!</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89. <i>— Ще се зарека веднъж завинаги да не ходя и да не споделям с никого. — Гледай сега, ти и мене обиждаш, бай Симеоне. Кои са тези бездушни същества, към които ме причисляваш?</i> Н. Стефанова, ОС, 135. Не <i>става ли и той студен, бездушен администратор като много други, които говорят за грижи към човека, а пет пари не дават за него?</i> М. Марчевски, П, 224. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 4. Който е свойствен на човек, неспособен да прояви съчувствие. <i>От цялата му личност лъхаше романтиката на минали феодални</i> | ||
Текуща версия към 14:00, 17 октомври 2013
2. Рядко. Човек без собствен дом. Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 274.
БЕЗДО`МНИЦА ж. Жена, която няма дом, подслон. Бездомницата притихна. Какво да прави, де да се скрие? Скоро ще изгрее слънцето, а тя още ще се скита на открито, немила-недрага. П. Бобев, ГЕ, 95.
БЕЗДО`МНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бездомник. Стихотворението „Арменци“ е написано през 1900 год. Конкретен повод за написването е бездомническата участ на арменските емигранти, прокудени от родината си след 1896 год. от турските тирани. Лит. X кл, 295. Вестниците съобщиха, че софийската община решила да разтури всички бездомнически къщурки в София. Г. Караславов, Избр. съч. II, 276.
БЕЗДО`МНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие, липса на дом, на подслон. По лицата си те носят отпечатъка на мизерията и… бездомничеството на цял един живот. Д. Калфов, ПЮН, 132.
БЕЗДО`МНО. Рядко. Поет. Нареч. от бездомен. • Обр. Бездомно броди тя [мечтата], / родена в бездомността на мойте дни. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45.
БЕЗДО`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от бездомен; безприютност. • Обр. Бездомно броди тя [мечтата], / родена в бездомността на мойте дни. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45.
БЕЗДОМО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. Който е без дом, без подслон; бездомен. Бездомовен като овчер. П. Р. Славейков, БП I, 38.
БЕЗДО`ХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който не е доходен, който не носи доходи. Бездоходна професия.
БЕЗДО`ХОДНОСТ, -тта`, мн. няма, ср. Рядко. Отвл. същ. от бездоходен.
БЕЗДРУ`ГО нареч. Като вмет. дума 1. За подчертаване, че нещо съществува, е или се осъществява безусловно, непременно, без никакво съмнение; несъмнено, разбира се, непременно. Ще ти пиша чрез твоя учител Вардарски. Иди при него след петнайсет дни и ако дотогава няма писмо от мене, отивай през два-три дни, докато се получи. Аз ще пиша бездруго. Д. Талев, ПК, 503-504. Това бездруго е сложно изречение. △ Той бездруго закъсняваше вече.
2. За подчертаване, че нещо съществува или става независимо от някого или от обстоятелствата, че има някакво фактическо положение, което не може да се промени; тъй или инак, и така, и така, във всеки случай. Инспектор Димитров престана да слуша, той и бездруго нищо не разбираше от думите. Д. Шумналиев, ПЛ, 18. — И бездруго ми се щеше да отскоча до доктора Владо. Нещо със стомаха не съм в ред. К. Странджев, ЖБ, 5. Бе използвал влиянието си пред общинарите да дадат на Митата срещу нищожен наем опразнената еврейска къща, която и бездруго след изселването не се знаеше точно кому принадлежи. Р. Сугарев, СС, 93.
БЕЗДУХО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който се отличава с отсъствие, липса на духовност. Бездуховно време.
2. Като същ. бездуховното ср. Отсъствие, липса на духовност; бездуховност. „Минути на мълчание“ ни карат да вярваме във високия смисъл на поезията. Дори когато нейната борба с пошлото и бездуховното, .. ни се струва почти обречена. В. Попов, КЖ, 20.
БЕЗДУХО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Качество или проява на бездуховен.
2. Отсъствие, липса на духовност. Четиридесет години българинът тайно се кръстеше и плахо поглеждаше към небето, очаквайки всеки миг бруталната намеса на нетърпимостта, на грубиянството, на бездуховността. Дем., 1990, бр. 46-47, 1.
БЕЗДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Книж. Който не проявява признаци на живот; безжизнен, мъртъв. — И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп… Т. Влайков, Пр I, 40. Една жена вика: „Чуйте! срам!“ и пушна / към войската царска и падна бездушна, / и гърмът разклати смаений народ! Ив. Вазов, Съч. I, 179. Барикади срутени, бездушни тела, / пустота и кошмар безпощаден. Хр. Смирненски, Съч. I, 71.
2. Рядко. За предмети — неодушевен. Още след първите няколко удара стана нещо с него — питото му се отпусна и като че ли тоягата падаше върху бездушна вещ. Д. Талев, И, 356. Вещите или бездушните неща не ся хранят. Й. Груев, Лет., 1869, 86.
3. Който не проявява или не е способен да прояви съчувствие, отзивчивост; безсърдечен, безчувствен. Противоп. чувствителен, отзивчив, сърдечен. Не мога да удържа възмущението си, когато слушам такива бездушни хора. Малко ли бяха страданията на момчетата? Поне сега — малко повече великодушие! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89. — Ще се зарека веднъж завинаги да не ходя и да не споделям с никого. — Гледай сега, ти и мене обиждаш, бай Симеоне. Кои са тези бездушни същества, към които ме причисляваш? Н. Стефанова, ОС, 135. Не става ли и той студен, бездушен администратор като много други, които говорят за грижи към човека, а пет пари не дават за него? М. Марчевски, П, 224.
4. Който е свойствен на човек, неспособен да прояви съчувствие. От цялата му личност лъхаше романтиката на минали феодални
