времена, бездушната коравина на прусак и спокойствието на работлив германец. Д. Димов, Т, 152. Бездушно отношение.
5. Който е лишен от живо чувство към нещо, неспособен да изживее, да почувствува нещо; сух. Представете си какво ще бъде, ако се превърнем само в бездушни разпоредители и изпълнители, а не в творци!… Ст. Даскалов, СЛ, 309. Бездушен актьор. // Който не изразява живо чувство, преживяване. Всички артисти играят в някаква изпъната, колосана тържественост — с неузнаваеми, чужди гласове, с бездушен смях, с крясъци, в които няма чувство и които празно ечат в тавана на сцената… М. Кремен, РЯ, 552. Бездушно изпълнение. Бездушна игра.*
БЕЗДУ`ШИЕ, мн. няма. ср. Отсъствие, липса на отзивчивост, съчувствие; безсърдечие, безчувствие. Противоп. отзивчивост, чувствителност, сърдечност. Ухапа ме по сърцето безразличието на моите братя, леденото им бездушие, това незачитане, сякаш не им бях брат. А. Гуляшки, ДМС, 170. Гуатимозин и съветникът му ся туриха завчас на мъки. Праведно ся вцепенявате, чада мои, при чуванието на таквози зверско бездушие. П. Кисимов, OA II (превод), 173.
БЕЗДУ`ШНИК, мн. -ци, м. Рядко. Остар. Човек, който проявява бездушие, неотзивчивост, не съчувства никому. Спомни си той тоя дълъг ред имена: Каишев, Григоров, .., този бездушник Панчорков, и кръвнишкия Вангела. Ив. Вазов, Съч. X, 86. Така също ся уредили и дружества, които займат на членовете си пари с легка лихва, та така сиромаси намират пари, за да си видят нуждата, без да си дават потта на бездушник лихвар. Й. Груев, Лет., 3875, 229.
БЕЗДУ`ШНО нареч. 1. С безразличие, без вживяване; безучастно, безразлично, сухо. Нямам право да го направя, преди да призная вината си, че съм пропуснал нещо голямо, нещо велико. Че съм съобщавал за това голямо и велико на хората сухо и бездушно. С. Северняк, ОНК, 156. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, / а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим! Н. Й. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. Играеше на сцената бездушно. Рецитира бездушно.
2. Безжалостно, безсърдечно. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи, едни вкарваха, други изкарваха, .. бездушно ги мушкаха и блъскаха. К. Величков, ПССъч. 1, 7.
БЕЗДУ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Проява или качество на бездушен (в 3-5 знач.). — Ти .. не гледаш с канцеларска бездушност на професията си. А. Гуляшки, МТС, 9.
БЕЗДЪ`ЖДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Липса на дъжд, обикн. за продължителен период от време; суша, засуха. Човекът е такъв: в море копней за суша, / в бездъждие — за град, а в потопен дъжд за суша. Ив. Вазов, Съч. III, 228. Ако беше имало в Добруджа гора, нейните жители по-малко щяха да търпят от безводие и бездъждие. Т. Икономов, ЧПГ, 37.*
БЕЗДЪЖДО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. 1. През който не вали дъжд. Аз посетих устето отвъд Александровския мост, .. и миналата неделя, издебнал един безветрен и бездъждовен ден на тая навъсена есен. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 18. Бездъждовна пролет.
2. В който рядко или почти никак не вали дъжд. За четири студентски години под кишавото небе на Фландрия той се научи да носи чадър, а за повече от четири десетилетия в своето бездъждовно отечесто не можа да се отучи… Г. Караславов, Избр. съч., 65. Понякога в сухите бездъждовни острови .. се получават доста дебели землести (рядко плътни), сиви, жълти или кафяви наслоявания. Геол. IX кл, 46.
БЕЗДЪ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Рядко. Който е без дъно. Дъщерите на Даная се изскубват от напразните усилия да пълнят своя бездънен съд. Бл. Димитрова, ОтО, 8. Бездънна делва.
2. Който е много дълбок, на който не може да се види дъното. Просто не можеше да се нагледа на високите планински върхове, които се губеха нагоре в ясното небе, или на бездънните пропасти, по чието дъно боботеха буйни балкански потоци. М. Марчевски, ТС, 11. И всичко друго е както било от памтивека: морето е все тъй хубаво широко, бездънно. А. Страшимиров, ЕД, 101.
3. Поет. Безкраен, необятен. Всеки миг затъвахме все повече в това, странно царство на безбройни мълчаливи дървеса, .. Беше гора без начало и край, бездънна гора. К. Константинов, ППГ, 350. По-нататък вече всякакви по-определени очертания липсваха и всичко се сливаше в една мъглява дрезгавина, тайнствена и бездънна, над която се разстилаше небето. Й. Йовков, Разк. I, 180. Синеят планинските върхове / в бездънния утрен простор. Д. Методиев, ШТ, 87.
4. Прен. Книж. Обикн. за чувства, преживявания и под. — много голям, изключително голям, силен; безкраен, безпределен. Прегръщаше класовете и от бездънна милост ронеше сълзи върху запечената угар. К. Петканов, МЗК, 156. Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с хлътнали очи, / загледани безмълвно към стената, / и в тях бездънна тиха скръб личи. Ем. Попдимитров, СР, 160. Бездънна глупост.
5. Разг. Ирон. Който побира, поглъща голямо количество, като че е без дъно. Спомни си как сам бе ходил от врата на врата, за
