Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/671“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Mио) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
ворност, незаинтересованост по отношение на нещо важно, съществено. <i>Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите.</i> 24 часа, 1998, бр. 53, 23. | ворност, незаинтересованост по отношение на нещо важно, съществено. <i>Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите.</i> 24 часа, 1998, бр. 53, 23. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗХАБЕ`РИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Нов. Разг.</i> Качество или проява на безхаберен; безотговорност, незаинтересованост. <i>— Всекидневно ни се случва да се сблъскваме с проблемите на бюрокрацията, корупцията, безхаберието на хора, от които зависим.</i> ДТ, 1999, бр. 264, 12. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗХАРА`КТЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е със слаб характер, който лесно се поддава на чуждо влияние; сла-бохарактерен, мекушав. <i>Той не знаеше добре какво ще прави с тая низка личност, с тоя цинично продажен адвокат и безхарактерен човек.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 107. <i>Не може образован народ да държи прости и безхарактерни хора в общонародни служби.</i> А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4,44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗХАРА`КТЕРНО</b> <i>нареч.</i> Без проява на твърд характер; слабохарактерно. <i>Постъпва безхарактерно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗХАРА`КТЕРНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безхарактерен. <i>— Деца мои, никога не съм се съмнявал, че ще отворите този плик не след двадесет, а най-много след две години. По безхарактер-ност вие си приличате един на друг така, какщо си приличат тези пет тиквени семки.</i> И. Попов, БНО, 102. <i>Пътят на сина е противоречив, .. Да, той е променлив и противоречив като вихър .. Мнозина, .. , смятат това за безхарактерност; защото са на мнение, .. , че и вихърът тряба да е като тях, .. , все един и същ и постоянен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗХИ`ТРОСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. <i>Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства.</i> Л. Станев, ПХ, 115. <i>Той беше набит, почти пълен, .. , голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима.</i> И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. <i>Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието</i> и`, <i>тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа.</i> Г. Райчев, ЗК, | <b>БЕЗХИ`ТРОСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. <i>Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства.</i> Л. Станев, ПХ, 115. <i>Той беше набит, почти пълен, .. , голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима.</i> И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. <i>Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието</i> и`, <i>тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа.</i> Г. Райчев, ЗК, | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
безхаберие | безхаберие | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗХИ`ТРОСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Книж.</i> Качество на безхитростен; чистосърдечие, непрестореност, искреност. <i>Има нещо детинско в безхитростността и наивността на тези герои, нещо „чаплиновско“.</i> Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 165. <i>На друга колона е славният надпис в памет иа кло-котнишката победа, .. Аз прочитам .. царевата мисъл, изразена с величавата простота, безхитростност и смирение на ония времена на вяра и благочестие.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 168. | + | <b>БЕЗХИ`ТРОСТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Книж.</i> Качество на безхитростен; чистосърдечие, непрестореност, искреност. <i>Има нещо детинско в безхитростността и наивността на тези герои, нещо „чаплиновско“.</i> Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 165. <i>На друга колона е славният надпис в памет иа кло-котнишката победа, .. Аз прочитам .. царевата мисъл, изразена с величавата простота, безхитростност и смирение на ония времена на вяра и благочестие.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 168. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗХЛЕ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> 1. За плод на житно растение — който е останал без хранително съдържание. <i>От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безх-лебно зърно.</i> Елин Пелин, Съч. I, 74. <i>Безх-лебен клас.</i> |
2. За време — през който няма хляб, няма достатъчно хляб. <i>Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, .. , слухтяха да открият нещо за през тежките безхлебни зими и пролетни дни.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108-109. <i>Настъпи оскъдица, въведоха се „безхлебни дни“, започнаха вълненията на гладуващите.</i> В. Коларов, ПХ, 141. | 2. За време — през който няма хляб, няма достатъчно хляб. <i>Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, .. , слухтяха да открият нещо за през тежките безхлебни зими и пролетни дни.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108-109. <i>Настъпи оскъдица, въведоха се „безхлебни дни“, започнаха вълненията на гладуващите.</i> В. Коларов, ПХ, 141. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<i>3. Индив.</i> Който не носи, който няма хляб. <i>Завърнал се в къщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 56. | <i>3. Индив.</i> Който не носи, който няма хляб. <i>Завърнал се в къщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 56. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗХЛЕ`БИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Липса на хляб, на храна. <i>Дори и през тези години на неимоверни трудности, на безхлебие и безпаричие, той винаги бил весел, жизнерадостен, закачлив и усмихнат.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 57. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗХЛОРОФИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Бот.</i> За растение — който няма, не съдържа хлорофил. <i>Гъбите са безхлоро-илни растителни организми.</i> Лог. IX кл, | <b>БЕЗХЛОРОФИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Бот.</i> За растение — който няма, не съдържа хлорофил. <i>Гъбите са безхлоро-илни растителни организми.</i> Лог. IX кл, | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЦА`РСТВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Рядко.</i> Време, през което една монархическа държава няма владетел; междуцарствие, безвластие. |
2. <i>Прен. Разг.</i> Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие. | 2. <i>Прен. Разг.</i> Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЦВЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който е без цвят, който не е оцветен, обагрен. <i>Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 10. <i>Намиращата се в клетката протоплаз-ма е прозрачна, безцветна гъста течност.</i> Бтн. V и VI кл (превод), 12. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 12:29, 15 октомври 2013
ворност, незаинтересованост по отношение на нещо важно, съществено. Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите. 24 часа, 1998, бр. 53, 23.
БЕЗХАБЕ`РИЕ, мн. няма, ср. Нов. Разг. Качество или проява на безхаберен; безотговорност, незаинтересованост. — Всекидневно ни се случва да се сблъскваме с проблемите на бюрокрацията, корупцията, безхаберието на хора, от които зависим. ДТ, 1999, бр. 264, 12.
БЕЗХАРА`КТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е със слаб характер, който лесно се поддава на чуждо влияние; сла-бохарактерен, мекушав. Той не знаеше добре какво ще прави с тая низка личност, с тоя цинично продажен адвокат и безхарактерен човек. Ив. Вазов, Съч. XXV, 107. Не може образован народ да държи прости и безхарактерни хора в общонародни служби. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4,44.
БЕЗХАРА`КТЕРНО нареч. Без проява на твърд характер; слабохарактерно. Постъпва безхарактерно.
БЕЗХАРА`КТЕРНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безхарактерен. — Деца мои, никога не съм се съмнявал, че ще отворите този плик не след двадесет, а най-много след две години. По безхарактер-ност вие си приличате един на друг така, какщо си приличат тези пет тиквени семки. И. Попов, БНО, 102. Пътят на сина е противоречив, .. Да, той е променлив и противоречив като вихър .. Мнозина, .. , смятат това за безхарактерност; защото са на мнение, .. , че и вихърът тряба да е като тях, .. , все един и същ и постоянен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121.
БЕЗХИ`ТРОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства. Л. Станев, ПХ, 115. Той беше набит, почти пълен, .. , голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима. И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието и`, тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа. Г. Райчев, ЗК,
2. Обикн. за произведение на изкуството — създаден без големи претенции и сложност; неподправен, прост, искрен. Това не беше песен, а въздишка на цял народ, .. В това просто, грубо, безхитростно творение .. беше изляна душата на една погибающа империя. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 150.
БЕЗХИТРОСТНО нареч. Рядко. Без хитрост, без прикритост; непресторено, неподправено, чистосърдечно, искрено. Просто и безхитростно тя вля в редовете на това писмо своя пламенен копнеж. Г. Караславов, ОХ I, 458. Когато адвокатът .. с патос брани интересите и правото на своя клиент, този последният безхитростно, откровено разказва истината. Б. Ангелов, ЛС, 267.
безхаберие
БЕЗХИ`ТРОСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на безхитростен; чистосърдечие, непрестореност, искреност. Има нещо детинско в безхитростността и наивността на тези герои, нещо „чаплиновско“. Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 165. На друга колона е славният надпис в памет иа кло-котнишката победа, .. Аз прочитам .. царевата мисъл, изразена с величавата простота, безхитростност и смирение на ония времена на вяра и благочестие. Ив. Вазов, Съч. XVII, 168.
БЕЗХЛЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. За плод на житно растение — който е останал без хранително съдържание. От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безх-лебно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 74. Безх-лебен клас.
2. За време — през който няма хляб, няма достатъчно хляб. Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, .. , слухтяха да открият нещо за през тежките безхлебни зими и пролетни дни. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108-109. Настъпи оскъдица, въведоха се „безхлебни дни“, започнаха вълненията на гладуващите. В. Коларов, ПХ, 141.
3. Индив. Който не носи, който няма хляб. Завърнал се в къщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай. Хр. Смирненски, Съч. I, 56.
БЕЗХЛЕ`БИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Липса на хляб, на храна. Дори и през тези години на неимоверни трудности, на безхлебие и безпаричие, той винаги бил весел, жизнерадостен, закачлив и усмихнат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 57.
БЕЗХЛОРОФИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Бот. За растение — който няма, не съдържа хлорофил. Гъбите са безхлоро-илни растителни организми. Лог. IX кл,
БЕЗЦА`РСТВИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. Време, през което една монархическа държава няма владетел; междуцарствие, безвластие.
2. Прен. Разг. Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие.
БЕЗЦВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е без цвят, който не е оцветен, обагрен. Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Намиращата се в клетката протоплаз-ма е прозрачна, безцветна гъста течност. Бтн. V и VI кл (превод), 12.
