Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/581“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 4. За земя, почва — който дава малко плодове, който не е достатъчно плодороден. <i>Противоп.</i> богат. <i>Бедна земя, оскъдна, гола. Безплодни хълмове, обрасли с ниска трева.</i> | + | {{+}} |
| + | 4. За земя, почва — който дава малко плодове, който не е достатъчно плодороден. <i>Противоп.</i> богат. <i>Бедна земя, оскъдна, гола. Безплодни хълмове, обрасли с ниска трева.</i> Л. Стоянов, X, 75. <i>Бедна почва.</i> | ||
| − | 5. <i>Прен.</i> Който няма големи възможности или ценни качества, който не се отличава с голямо разнообразие, широта; ограничен. <i>Противоп.</i> богат. <i>Никаква друга мисъл | + | 5. <i>Прен.</i> Който няма големи възможности или ценни качества, който не се отличава с голямо разнообразие, широта; ограничен. <i>Противоп.</i> богат. <i>Никаква друга мисъл като че нямаше в тоя беден и болен ум.</i> Й. Йовков, Разк. II, 71. <i>Когато започна войната със съюзниците, старецът се слиса и бедният му мозък отказа да побере това.</i> Г. Караславов, СИ, 258. <i>И кой беше седнал да казва, че българският език бил беден?</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 114. <i>Беден дух.</i> <i>Бедна мисъл.</i> <i>Бедни познания.</i> <i>Беден речник.</i> |
| − | 6. Обикн. членувано — който буди съжаление; нещастен, клет, злочест. <i>Бедният Балкан | + | 6. Обикн. членувано — който буди съжаление; нещастен, клет, злочест. <i>Бедният Балкан [кучето]! Той изглеждаше неузнаваем сега: отслабнал, измъчен, с угаснали и влажни очи.</i> Й. Йовков, Разк. I, 112-113. <i>Те влизаха в стаята и предпазливо и полека, като при умираещ, .. — Бедната Елка, хубавата невестица, на какво е заприличала!</i> Елин Пелин, Съч. III, 73. <i>Бедният Захари! Дали подозират близките му, майка му, сестрите, братята му, че той няма да се върне вече при тях?</i> Л. Стоянов, X, 62. <i>Бедната му стопанка едва ли го виждаше на петях години веднаж.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 45. <i>Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой та в таз рабска люлка люлее?</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. |
| − | 7. Като <i>същ.</i> а) Беден човек; бедняк, сиромах. <i>Противоп.</i> богаташ. <i>Добре е всички да ви храним, но като няма толкова пари! | + | 7. Като <i>същ.</i> а) Беден човек; бедняк, сиромах. <i>Противоп.</i> богаташ. <i>Добре е всички да ви храним, но като няма толкова пари!… Затова сме избрали крайно бедните.</i> Ст. Даскалов, БП, 104. <i>Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните, хич и не поглеждаше.</i> Елин Пелин, Съч. I, 34-35. <i>На шестия клас принадлежали многобройните бедни, що имали малко или съвсем нямали нищо.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 272. б) Само членувано. Нещастен човек, който буди съчувствие, съжаление; нещастник, нещастница. <i>Защо се занимавам с тебе, когато тя, бедната, може би в тоя момент бере душа.</i> Г. Караславов, ОХ, 249. <b>бедно</b> <i>ср. Събир.</i> Бедни хора, бедняци. <i>Детинска, невинна от сърце веселия обладава сичките: и старо и младо, и бедно и богато.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 78. |
| − | + | ◇ <b>Беден духом</b>. Човек с ограничени духовни интереси и възможности. | |
| − | + | <b>Беден като църковна мишка</b>. <i>Разг.</i> Много, извънредно беден. <i>Цоко ходеше по чуждите села, лъжеше момите, че е богаташ, а той — беден като църковна мишка.</i> Н. Кирилов, ПД, 83. | |
| − | + | <b>Бедно и богато</b>. <i>Разг.</i> Множество хора с различно материално състояние; всички. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕДЕ`Н</b> <i>м. Диал.</i> Крепостна стена, зид. <i>Си отиде тога дури дома, / та си пойде на свой вити порти, / не чекаше майка да извикнит, / преко беден со коня прескочи.</i> Нар. пес., СбБрМ, 84. | ||
— От араб. през тур. beden. | — От араб. през тур. beden. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕДЕ`НЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бедя<sup>1</sup> <i>и от</i> бедя се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕДЖЕРДИ`САМ</b>. Вж. <em>беджердисвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕДЖЕРДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>беджерди`сам</b>, -аш, <i>св.</i> и <b>беджерди`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> беджерди`сах, <i>св., прех. Диал.</i> Сполучвам, успявам да направя нещо. <i>Не ще можеш да го беджердисаш.</i> П. Р. Славейков, РО (превод), табл. 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕДЖЕРДИ`СВАМ СЕ</b>, <i>несв.</i>; <b>беджерди`сам се</b>, <i>св. непрех. Диал.</i> Справям се, нареждам се, успявам. <i>И кой ти е казал тебе, че Господ ся меси в световните работи, тука на тоз свят кой както ся беджердиса.</i> П. Р. Славейков, ЦП, ч. III, 87. | ||
| − | + | — От тур. beğermec. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕДЖЕРДИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> беджердисвам <i>и от</i> беджердисвам се. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕДЖЕРДИ`ША</b>. Вж. <em>беджердисвам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | БЕДЖЕРДИ` | + | <b>БЕДНЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> (рядко) бедня`х, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Ставам все по-беден; обеднявам. <i>Противоп.</i> богатея. <i>Я вижте в наше село кои са богати? Живко Турчина, Кърколовци, Кьосовци и още няколко фамилии около тях. И колкото те трупат, толкова вие беднеете!</i> П. Здравков, НД, 154. <i>У нас пустеят поприща просторни / за волен труд, земята ни беднее / от мишци и енергии упорни.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 137. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕ`ДНИК</b>, <i>зват.</i> бе`дниче, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Мъж, който набеждава, клевети някого; клеветник. <i>О, проклетий бедниче, как можеш да речеш онова, що не е?</i> П. Тодоров, МГ (превод), 17. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕ`ДНИЦА</b> ж. <i>Диал.</i> Жена, която набеждава, клевети някого; клеветница. <i>Света Неделя продума: / „Мари Калино, беднице, / .. защо си закла, Калино, / вашето конче хранено, / .. та ти набеди зълва си?“</i> Нар. пес., СбНУ ХХУП, 181. | |
| − | + | ---- | |
| − | БЕДЖЕРДИ`ША. Вж. беджердисвам. | + | <b>БЕ`ДНИЧКО</b>. <i>Нареч. от</i> бедничък; не богато. <i>Противоп.</i> богатичко. <i>Бедничко, но спретнато накичената стаичка на Тотка .. пропущаше през прозореца си един златен сноп слънчеви лъчи.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 134. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕ`ДНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> беден (в 1-6 знач.). <i>Противоп.</i> богатичък. <i>Ти знаеш и Цвета, годеницата му, момичето на Гълъб Кацарски. Бедничко е, но и ние не сме богати.</i> Д. Ангелов, ЖС, 152. <i>Като влязоха отново вътре, те послушаха музика от евтиното радио, а после Ирина се прибра в стаичката си — ослепително чиста и бедничка.</i> Д. Димов, Т, 12. <i>Слънцето е веч насред самото небе, то едва</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:36, 13 октомври 2013
4. За земя, почва — който дава малко плодове, който не е достатъчно плодороден. Противоп. богат. Бедна земя, оскъдна, гола. Безплодни хълмове, обрасли с ниска трева. Л. Стоянов, X, 75. Бедна почва.
5. Прен. Който няма големи възможности или ценни качества, който не се отличава с голямо разнообразие, широта; ограничен. Противоп. богат. Никаква друга мисъл като че нямаше в тоя беден и болен ум. Й. Йовков, Разк. II, 71. Когато започна войната със съюзниците, старецът се слиса и бедният му мозък отказа да побере това. Г. Караславов, СИ, 258. И кой беше седнал да казва, че българският език бил беден? Ив. Вазов, Съч. IX, 114. Беден дух. Бедна мисъл. Бедни познания. Беден речник.
6. Обикн. членувано — който буди съжаление; нещастен, клет, злочест. Бедният Балкан [кучето]! Той изглеждаше неузнаваем сега: отслабнал, измъчен, с угаснали и влажни очи. Й. Йовков, Разк. I, 112-113. Те влизаха в стаята и предпазливо и полека, като при умираещ, .. — Бедната Елка, хубавата невестица, на какво е заприличала! Елин Пелин, Съч. III, 73. Бедният Захари! Дали подозират близките му, майка му, сестрите, братята му, че той няма да се върне вече при тях? Л. Стоянов, X, 62. Бедната му стопанка едва ли го виждаше на петях години веднаж. З. Стоянов, ЗБВ I, 45. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой та в таз рабска люлка люлее? Хр. Ботев, Съч. 1929, 11.
7. Като същ. а) Беден човек; бедняк, сиромах. Противоп. богаташ. Добре е всички да ви храним, но като няма толкова пари!… Затова сме избрали крайно бедните. Ст. Даскалов, БП, 104. Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните, хич и не поглеждаше. Елин Пелин, Съч. I, 34-35. На шестия клас принадлежали многобройните бедни, що имали малко или съвсем нямали нищо. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 272. б) Само членувано. Нещастен човек, който буди съчувствие, съжаление; нещастник, нещастница. Защо се занимавам с тебе, когато тя, бедната, може би в тоя момент бере душа. Г. Караславов, ОХ, 249. бедно ср. Събир. Бедни хора, бедняци. Детинска, невинна от сърце веселия обладава сичките: и старо и младо, и бедно и богато. Ил. Блъсков, ДБ, 78.
◇ Беден духом. Човек с ограничени духовни интереси и възможности.
Беден като църковна мишка. Разг. Много, извънредно беден. Цоко ходеше по чуждите села, лъжеше момите, че е богаташ, а той — беден като църковна мишка. Н. Кирилов, ПД, 83.
Бедно и богато. Разг. Множество хора с различно материално състояние; всички.
БЕДЕ`Н м. Диал. Крепостна стена, зид. Си отиде тога дури дома, / та си пойде на свой вити порти, / не чекаше майка да извикнит, / преко беден со коня прескочи. Нар. пес., СбБрМ, 84.
— От араб. през тур. beden.
БЕДЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от бедя1 и от бедя се.
БЕДЖЕРДИ`САМ. Вж. беджердисвам.
БЕДЖЕРДИ`СВАМ, -аш, несв.; беджерди`сам, -аш, св. и беджерди`ша, -еш, мин. св. беджерди`сах, св., прех. Диал. Сполучвам, успявам да направя нещо. Не ще можеш да го беджердисаш. П. Р. Славейков, РО (превод), табл. 2.
БЕДЖЕРДИ`СВАМ СЕ, несв.; беджерди`сам се, св. непрех. Диал. Справям се, нареждам се, успявам. И кой ти е казал тебе, че Господ ся меси в световните работи, тука на тоз свят кой както ся беджердиса. П. Р. Славейков, ЦП, ч. III, 87.
— От тур. beğermec.
БЕДЖЕРДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от беджердисвам и от беджердисвам се.
БЕДЖЕРДИ`ША. Вж. беджердисвам.
БЕДНЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) бедня`х, несв., непрех. Рядко. Ставам все по-беден; обеднявам. Противоп. богатея. Я вижте в наше село кои са богати? Живко Турчина, Кърколовци, Кьосовци и още няколко фамилии около тях. И колкото те трупат, толкова вие беднеете! П. Здравков, НД, 154. У нас пустеят поприща просторни / за волен труд, земята ни беднее / от мишци и енергии упорни. Ив. Вазов, Съч. III, 137.
БЕ`ДНИК, зват. бе`дниче, мн. -ци, м. Диал. Мъж, който набеждава, клевети някого; клеветник. О, проклетий бедниче, как можеш да речеш онова, що не е? П. Тодоров, МГ (превод), 17.
БЕ`ДНИЦА ж. Диал. Жена, която набеждава, клевети някого; клеветница. Света Неделя продума: / „Мари Калино, беднице, / .. защо си закла, Калино, / вашето конче хранено, / .. та ти набеди зълва си?“ Нар. пес., СбНУ ХХУП, 181.
БЕ`ДНИЧКО. Нареч. от бедничък; не богато. Противоп. богатичко. Бедничко, но спретнато накичената стаичка на Тотка .. пропущаше през прозореца си един златен сноп слънчеви лъчи. Ив. Вазов, Съч. XI, 134.
БЕ`ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от беден (в 1-6 знач.). Противоп. богатичък. Ти знаеш и Цвета, годеницата му, момичето на Гълъб Кацарски. Бедничко е, но и ние не сме богати. Д. Ангелов, ЖС, 152. Като влязоха отново вътре, те послушаха музика от евтиното радио, а после Ирина се прибра в стаичката си — ослепително чиста и бедничка. Д. Димов, Т, 12. Слънцето е веч насред самото небе, то едва
