Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/511“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Връщане на нормалното означаване на прилагателното и наречието.)
 
(Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>се виждат тенекии батумска газ, бали френски гьон.</i> К. Константинов, ППГ, 54. <i>Защото няма друго средство и надежда за събиранието на гореказаните ми пари, искам да ся сиквестира потребното количество от балите му с памучена прежда. С.</i> Попов и др., ТБП, 55.
+
<i>се виждат тенекии батумска газ, бали френски гьон.</i> К. Константинов, ППГ, 54. <i>Защото няма друго средство и надежда за събиранието на гореказаните ми пари, искам да ся сиквестира потребното количество от балите му с памучена прежда.</i> С. Попов и др., ТБП, 55.
  
_Ит. balla през гр. рлаХХа (вж. JI. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 223).
+
— Ит. balla през гр. μπάλλα (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 223).
 
+
----
БАЛАБАН <i>м. Диал.</i> 1. Едър и дебел човек.
+
<b>БАЛАБА`Н</b> <i>м. Диал.</i> 1. Едър и дебел човек.
  
 
2. <i>Прен.</i> Щедър човек.
 
2. <i>Прен.</i> Щедър човек.
  
_Тур. balaban — От Ст. Младенов, Български тълковен
+
— Тур. balaban.{{попр|Добавяне на точка.}} — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
 
+
----
речник..., 1951.
+
<b>БАЛА`ДА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Литер.</i> Лирико-епично произведение в стихотворна форма с фантастичен сюжет, обикн. от народните легенди и предания. <i>Балада са казва онуй стихотворение, което съдържа в себе си разказ на малка някоя фантастическа случка, заета из народните предания.</i> Т. Шишков, ТС, 176. <i>Една от най-хубавите балади, написани от Ив. Вазов, е „Клепалото бие“.</i>
 
 
БАЛАДА <i>ж.</i> 1. <i>JIumep.</i> Лирико-епично произведение в стихотворна форма с фантастичен сюжет, обикн. от народните легенди и предания. <i>Балада са казва онуй стихотворение, което съдържа в себе си разказ на малка някоя фантастическа случка, заета из народните предания.</i> Т. Шишков, ТС, 176. <i>Една от най-хубавите балади, написани от Ив. Вазов, е „Клепалото бие“.</i> 2. <i>Муз.</i> Вокално или инструментално музикално произведение с повествователен характер.
 
 
 
— От фр. ballade. - Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.
 
  
БАЛАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>JIumep. Муз. Прил. от</i> балада. <i>Баладен сюжет. Ба-ладен мотив.</i>
+
2. <i>Муз.</i> Вокално или инструментално музикално произведение с повествователен характер.
  
БАЛАДИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. JIumep. Муз.</i> 1. Който има характер на балада. <i>Всичко пророческо-гениално у Хер-дер с тази универсалност на духовните интереси,... този възторг от баладичното и наивно народно творчество,.. — става лозунг и на Гьоте.</i> М. Арнаудов, Г, 11. <i>Бала-дична музика. Баладична поема.</i> 2. Присъщ, свойствен на балада. С <i>революционна тематика например е наситена поемата на Хрелков „Среднощен конгрес“.. Поемата, написана в баладичен дух, рисува възмущението на жертвите от Първата световна война.</i> Л. Стоянов, С, 1952, кн. 5,164. <i>Баладичен стил. Баладичен тон.</i>
+
— От фр. ballade. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.
 +
----
 +
<b>БАЛА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Литер. Муз. Прил. от</i> балада. <i>Баладен сюжет. Баладен мотив.</i>
 +
----
 +
<b>БАЛАДИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Литер. Муз.</i> 1. Който има характер на балада. <i>Всичко пророческо-гениално у Хердер с тази универсалност на духовните интереси,този възторг от баладичното и наивно народно творчество, .. — става лозунг и на Гьоте.</i> М. Арнаудов, Г, 11. <i>Баладична музика. Баладична поема.</i>
  
БАЛАДИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> баладичен. <i>Къде да ме съзреше отдалече JIaypa, да ми подаде ръка и двамцата да си потънем и умрем оаладично.</i> Р. Ралин, ВМ, 16.
+
2. Присъщ, свойствен на балада. <i>С революционна тематика например е наситена поемата на Хрелков „Среднощен конгрес“ .. Поемата, написана в баладичен дух, рисува възмущението на жертвите от Първата световна война.</i> Л. Стоянов, С, 1952, кн. 5,{{попр|Добавен интервал.}} 164. <i>Баладичен стил. Баладичен тон.</i>
 
+
----
БАЛАЛАЙКА <i>ж.</i> Триструнен руски народен музикален инструмент с триъгълна форма на корпуса.
+
<b>БАЛАДИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> баладичен. <i>Къде да ме съзреше отдалече Лаура, да ми подаде ръка и двамцата да си потънем и умрем баладично.</i> Р. Ралин, ВМ, 16.
 +
----
 +
<b>БАЛАЛА`ЙКА</b> <i>ж.</i> Триструнен руски народен музикален инструмент с триъгълна форма на корпуса.
  
 
— Рус. балалайка.
 
— Рус. балалайка.
 
+
----
БАЛАМА, -та, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> и <i>ж. Разг.</i> Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. <i>Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из София-та с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората.</i> Н. Драганов, СбСт, 378-379. <i>Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, „да доиш“, да го накараш да плаща за нищо-нещо.</i> Ал. Бабек, МЕ, 216.
+
<b>БА`ЛАМА</b>, -та, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> и <i>ж. Разг.</i> Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. <i>Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из Софията с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората.</i> Н. Драганов, СбСт, 378-379. <i>Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, „да доиш“, да го накараш да плаща за нищо-нещо.</i> Ал. Бабек, МЕ, 216.
 
 
511
 
 
 
балабан
 
  
 
— От циг. balamo.
 
— От циг. balamo.
 +
----
 +
<b>БА`ЛАМКА</b> <i>ж. Рядко. Разг.</i> Жена балама.
 +
----
 +
<b>БАЛАМО`САМ</b>. Вж. <em>баламосвам</em>.
 +
----
 +
<b>БАЛАМО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>баламо`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Лъжа, заблуждавам някого, смятайки го за наивен, доверчив. <i>— Я бе, .., питай го, машинотракторната ще ли ни изоре блока или само ни баламосва? Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи.</i> А. Гуляшки, МТС, 79. <i>„Мазник!“ — изруга го той в ума си. — Можеше да ги баламоса надругаде, докато да ми обадят.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. <b>баламосвам се</b>, <b>баламосам се</b> <i>страд.</i>
 +
----
 +
<b>БАЛАМО`СВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>баламо`сам се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Разг.</i> 1. Проявявам се като балама, правя се на балама, на наивник.
  
БАЛАМКА <i>ж. Рядко. Разг.</i> Жена балама.
+
2. Баламосвам някого.
 
+
----
БАЛАМОСАМ. Вж. баламосвам.
+
<b>БАЛАМО`СВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> баламосвам <i>и от</i> баламосвам се.
 
+
----
БАЛАМОСВАМ, -аш, <i>несв.\</i> баламо-сам, -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Лъжа, заблуждавам някого, смятайки го за наивен, доверчив. — <i>Я бе,.., питай го, машинотракторната ще ли ни изоре блока или само ни баламосва? Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи.</i> А. Гуляшки, МТС, 79. <i>“.азник!“ — изруга го той в ума си. — Можеше да ги баламоса надругаде, докато да ми обадят.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. баламосвам се, баламосам се <i>страд.</i> БАЛАМОСВАМ СЕ <i>несв.;</i> баламосам се се., <i>непрех. Разг.</i> 1. Проявявам се като балама, правя се на балама, на наивник. 2. Баламосвам някого.
+
<b>БА`ЛАМСКАТА</b> <i>нареч. Разг.</i> Баламски. <i>— Един от нашите е бегал… Спипали са го .. — Спипали са го, защото е рекъл баламската да се изниже в един параход.</i> Б. Болгар, Б, 347.
 
+
----
БАЛАМОСВАНЕ <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> баламосвам <i>и от</i> баламосвам се.
+
<b>БА`ЛАМСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Присъщ, свойствен на балама; наивен, глупав. <i>Баламска постъпка. Баламски работи.</i>
 
+
----
БАЛАМСКАТА <i>нареч. Разг.</i> Баламски.
+
<b>БА`ЛАМСКИ</b>. <i>Разг. Нареч. от прил.</i> баламски; наивно, глупаво, необмислено, баламската. <i>Постъпва баламски.</i>
 
+
----
<i>— Един от нашите е бегал... Спипали са го.. — Спипали са го, защото е рекъл баламската да се изниже в един параход.</i> Б. Болгар, Б, 347.
+
<b>БАЛАМУ`РНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Жарг. Пренебр.</i> Глупав, наивен, доверчив човек; глупак, балама, балък.
 
+
----
БАЛАМСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Присъщ, свойствен на балама; наивен, глупав. <i>Баламска постъпка. Баламски работи.</i>
+
<b>БАЛАМУ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Жарг. Пренебр.</i> Присъщ, свойствен на баламурник; глупашки, баламски. <i>Баламурска постъпка.</i>
 
+
----
БАЛАМСКИ. <i>Разг. Нареч. от прил.</i> баламски; наивно, глупаво, необмислено, баламската. <i>Постъпва баламски.</i>
+
<b>БАЛАМУ`РСКИ</b>. <i>Жарг. Пренебр. Нареч. от прил.</i> баламурски; глупаво, глупашки, баламски. <i>Шефът изпрати Македон на разузнаване. Ако наистина не го считаха вече за достоен ловец, защо баламурски да му печата новелката и да бере неприятности?</i> И. Велчев, КЕЛ I, 37.
 
+
----
БАЛАМУРНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Жарг. Пренебр.</i> Глупав, наивен, доверчив човек; глупак, балама, балък.
+
<b>БАЛАМУ`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Жарг. Пренебр.</i> Дете баламурник; глупаче.
 
+
----
БАЛАМУРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Жарг. Пренебр.</i> Присъщ, свойствен на бала-мурник; глупашки, баламски. <i>Баламурска постъпка.</i>
+
<b>БА`ЛАМЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> балама. <i>При всеки неуспех на другите той подигравателно подвикваше: Ха така, баламчета!</i> П. Здравков, НД, 20.
 
+
----
БАЛАМУРСКИ. <i>Жарг. Пренебр. Нареч. от прил.</i> баламурски; глупаво, глупашки, баламски. <i>Шефът изпрати Македон на разузнаване. Ако наистина не го считаха вече за достоен ловец, защо баламурски да му печата новелката и да бере неприятности?</i> И. Велчев, КЕЛ I, 37.
+
<b>БА`ЛАН</b>, <i>прил. неизм., Диал.</i> Важен, значителен, авторитетен. <i>Балан човек.</i>
 
 
БАЛАМУРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Жарг. Пренебр.</i> Дете баламурник; глупаче.
 
 
 
БАЛАМЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> балама. <i>При всеки неуспех на другите той подигравателно подвикваше: - Ха така, баламчета!</i> П. Здравков, НД, 20.
 
 
 
БАЛАН, <i>прил. неизм., Диал.</i> Важен, значителен, авторитетен. <i>Балан човек.</i>
 
 
 
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
 
 
 
БАЛАНС <i>м. 1. Финанс.</i> Окончателна
 
 
 
БАЛАНС
 
  
 +
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
 +
----
 +
<b>БАЛА`НС</b> <i>м. 1. Финанс.</i> Окончателна

Текуща версия към 22:10, 3 октомври 2013

Корекцията на страницата е одобрена


се виждат тенекии батумска газ, бали френски гьон. К. Константинов, ППГ, 54. Защото няма друго средство и надежда за събиранието на гореказаните ми пари, искам да ся сиквестира потребното количество от балите му с памучена прежда. С. Попов и др., ТБП, 55.

— Ит. balla през гр. μπάλλα (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 223).


БАЛАБА`Н м. Диал. 1. Едър и дебел човек.

2. Прен. Щедър човек.

— Тур. balaban.* — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


БАЛА`ДА ж. 1. Литер. Лирико-епично произведение в стихотворна форма с фантастичен сюжет, обикн. от народните легенди и предания. Балада са казва онуй стихотворение, което съдържа в себе си разказ на малка някоя фантастическа случка, заета из народните предания. Т. Шишков, ТС, 176. Една от най-хубавите балади, написани от Ив. Вазов, е „Клепалото бие“.

2. Муз. Вокално или инструментално музикално произведение с повествователен характер.

— От фр. ballade. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.


БАЛА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Литер. Муз. Прил. от балада. Баладен сюжет. Баладен мотив.


БАЛАДИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Муз. 1. Който има характер на балада. Всичко пророческо-гениално у Хердер с тази универсалност на духовните интереси,… този възторг от баладичното и наивно народно творчество, .. — става лозунг и на Гьоте. М. Арнаудов, Г, 11. Баладична музика. Баладична поема.

2. Присъщ, свойствен на балада. С революционна тематика например е наситена поемата на Хрелков „Среднощен конгрес“ .. Поемата, написана в баладичен дух, рисува възмущението на жертвите от Първата световна война. Л. Стоянов, С, 1952, кн. 5,* 164. Баладичен стил. Баладичен тон.


БАЛАДИ`ЧНО. Нареч. от баладичен. Къде да ме съзреше отдалече Лаура, да ми подаде ръка и двамцата да си потънем и умрем баладично. Р. Ралин, ВМ, 16.


БАЛАЛА`ЙКА ж. Триструнен руски народен музикален инструмент с триъгълна форма на корпуса.

— Рус. балалайка.


БА`ЛАМА, -та, мн. -и, м. и ж. Разг. Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из Софията с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората. Н. Драганов, СбСт, 378-379. Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, „да доиш“, да го накараш да плаща за нищо-нещо. Ал. Бабек, МЕ, 216.

— От циг. balamo.


БА`ЛАМКА ж. Рядко. Разг. Жена балама.


БАЛАМО`САМ. Вж. баламосвам.


БАЛАМО`СВАМ, -аш, несв.; баламо`сам, -аш, св., прех. Разг. Лъжа, заблуждавам някого, смятайки го за наивен, доверчив. — Я бе, .., питай го, машинотракторната ще ли ни изоре блока или само ни баламосва? Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи. А. Гуляшки, МТС, 79. „Мазник!“ — изруга го той в ума си. — Можеше да ги баламоса надругаде, докато да ми обадят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. баламосвам се, баламосам се страд.


БАЛАМО`СВАМ СЕ несв.; баламо`сам се св., непрех. Разг. 1. Проявявам се като балама, правя се на балама, на наивник.

2. Баламосвам някого.


БАЛАМО`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от баламосвам и от баламосвам се.


БА`ЛАМСКАТА нареч. Разг. Баламски. — Един от нашите е бегал… Спипали са го .. — Спипали са го, защото е рекъл баламската да се изниже в един параход. Б. Болгар, Б, 347.


БА`ЛАМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Присъщ, свойствен на балама; наивен, глупав. Баламска постъпка. Баламски работи.


БА`ЛАМСКИ. Разг. Нареч. от прил. баламски; наивно, глупаво, необмислено, баламската. Постъпва баламски.


БАЛАМУ`РНИК, мн. -ци, м. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен, доверчив човек; глупак, балама, балък.


БАЛАМУ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. Пренебр. Присъщ, свойствен на баламурник; глупашки, баламски. Баламурска постъпка.


БАЛАМУ`РСКИ. Жарг. Пренебр. Нареч. от прил. баламурски; глупаво, глупашки, баламски. Шефът изпрати Македон на разузнаване. Ако наистина не го считаха вече за достоен ловец, защо баламурски да му печата новелката и да бере неприятности? И. Велчев, КЕЛ I, 37.


БАЛАМУ`РЧЕ, мн. -та, ср. Жарг. Пренебр. Дете баламурник; глупаче.


БА`ЛАМЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от балама. При всеки неуспех на другите той подигравателно подвикваше: — Ха така, баламчета! П. Здравков, НД, 20.


БА`ЛАН, прил. неизм., Диал. Важен, значителен, авторитетен. Балан човек.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


БАЛА`НС м. 1. Финанс. Окончателна