Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/497“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) м (Оправяне на тирета.) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | право през IX и X в., в основата на което лежи законодателството на Юстиниан. | + | право през IX и X в., в основата на което лежи законодателството на Юстиниан. |
| + | |||
| + | — От гр. βασιλικός ’царски’. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Поставям нещо върху някаква основа, свързвам нещо с дадено изходно начало; основавам, обосновавам. <i>Аз правя позив към благородството, към доблестта на господина Крушкова — да ни каже искрено своето убеждение; а молба на Народното Събрание — да го повярва и базира решението си на неговото изявление.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 78. <i>На какво базираш твърдението си?</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЗИ`РАМ | + | <b>БАЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Книж.</i> С предл. <em>на</em>, <em>върху</em>. Имам за основа, причина, за изходно начало нещо, изхождам от нещо; основавам се, обосновавам се. <i>Естествените различия между езерата и реките се базират на първо място на скоростта на течението.</i> Б. Русев, ЖНР, 12. <i>Известно е, че рибарството, пчеларството, дивечовъдството и множество други отрасли от народното стопанство, за да могат правилно да се развиват, трябва да се базират върху познание из областта на зоологическата наука.</i> Пр, 1952, кн. 5, 103. <i>В отличие от човешките имена, които се дават по подражание и без никакво отношение към индивидуалните качества на отрочето, напротив, имената на географските дялове,.., се базират предимно върху{{попр|Отпечатано „еърху“.}} качествата на тези дялове.</i> П. Делирадев, В, 75. <i>На какво се базираш, като си убеден, че си прав?</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАЗИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> базирам <i>и от</i> базирам се. | + | <b>БАЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> базирам <i>и от</i> базирам се. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЗИРГЯ`Н</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Базиргянин. <i>Баснята е измислена / от Миха базиргян.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 109. <i>Лежи намусено в гроблето / наш Петър Кучкин-базиргян.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 39. | |
| − | — Тур. bazirgian. Други (диал.) форми: | + | — Тур. bazirgian. Други (диал.) форми: <em>баздригя`н</em>, <em>базирге`н</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЗИРГЯ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Диал.</i> Базиргянин. <i>Среща идат Янови йортаци, / Янови йортаци, тежки базиргянци.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 72. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЗИРГЯ`НИН</b>, <i>мн.</i> базиргя`ни, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Търговец. <i>Воловата чанта, с която той са представляваше, че е тежък базиргянин, пристигнал от Цариград, са скъса, тупна на земята.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 287. <i>Най-напред бе бозаджия, /.. / и най-после чорбаджия, / тежък базиргянин.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 57. <i>Книга пише паша Селетински, / че я праща до Яно базиргянин.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 72. | |
| − | — Друга (диал) форма: | + | — Друга (диал) форма: <em>базирге`нин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЗИРГЯ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> и <i>диал. Прил. от</i> базиргянин; търговски. <i>Ние възлагаме надежда на по-младите наши сили, у които умът е чист от тайните на базиргянските тефтери, у които има енергия и жажда за живот и благороден труд.</i> Пряп., 1903, бр. 71, 3. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЗИРГЯ`НСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Занятие, работа на базиргянин; търговия. <i>Прочул се идет Андо Базиргян, I Андо Базиргян, от базиргянство.</i> Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 12. | |
| − | |||
| − | <i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЗИРГЯ`НЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> базиргян; млад базиргянин, млад търговец. <i>Бойо ле, Бойо Бояно! / Дали си чула разбрала, / що йе дошло едно младо /едно младо базиргянче, .., / да продава чиста стока, / на децата чиста свила.</i> Нар. пес., СбБрМ, 412. | |
| − | |||
| − | |||
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>баздригя`нче</em>, <em>базирге`нче</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЗИС</b> <i>м.</i> <i>Рядко.</i> База (във 2 и 3 знач.). <i>Крумовото законодателство дало законна санкция на съществуващия вече процес на феодализация и едновременно с това тласнало напред неговото развитие. Феодалният базис получил своята надстройка, която го утвърждавала и разширявала.</i> Ист. X и XI кл, 39. | |
| − | — Гр. | + | — Гр. βάσις. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЗИСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до база и до базис. <i>Обществено явление от базисен характер. Базисно предприятие. Базисни складове.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЗОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до база (в 3, 4, 5, 6, 7 и 8 знач.). <i>Още в процеса на обучението бъдещите кадри ще се свържат и запознаят с работниците от базовото предприятие, .., ще допълнят и разширят техническите си и технологически познания.</i> НТМ, 1961, кн. 12, 7. <i>Алпинистите се преместиха на нови базови лагери и днес от призори отново са по отвесните скали.</i> ВН, 1960, бр. 2769, 3. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЗУ`КА</b> <i>ж. Воен.</i> Ръчен противотанков реактивен гранатомет, въведен на въоръжение след Втората световна война в армията на САЩ и някои страни от НАТО. <i>Стрелям с базука.</i> | |
— Англ. bazooka. | — Англ. bazooka. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАИ`ЛКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Заклинание, при баене, при което се изричат тайнствени думи, изрази; баене, баянка. <i>Свекърът от болест фуква се, та си заравя главата в снегът. Снахата, без да се сеща какво е зло сторила, помислила, че свекър й прави нещо магия, или си бае някоя баилка.</i> П. Р. Славейков, БП I, 44. <i>Нашите вестници и периодически списания са длъжни да дадат големи, просторни места за всички събрани обичаи, .., баилки, вярвания, .. и пр.</i> С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 40. | |
| − | 2. Баене (в 1 знач.). <i>Болна легна, | + | 2. Баене (в 1 знач.). <i>Болна легна, / здрава се [Здравка] не вдигна… / Не помогна / билка, ни баилка.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 255. |
| − | 3. Само <i>мн. Пренебр.</i> Думи, казани без полза, напусто. <i>Бабини баилки — дядови | + | 3. Само <i>мн. Пренебр.</i> Думи, казани без полза, напусто. <i>Бабини баилки — дядови маилки.</i> Погов., Д. Манчев, БЕ II, 119. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАИ`Р</b>, <i>мн.</i> -и и (диал.) -ища, <i>м. Разг.</i> Не | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:13, 30 септември 2013
право през IX и X в., в основата на което лежи законодателството на Юстиниан.
— От гр. βασιλικός ’царски’.
БАЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Поставям нещо върху някаква основа, свързвам нещо с дадено изходно начало; основавам, обосновавам. Аз правя позив към благородството, към доблестта на господина Крушкова — да ни каже искрено своето убеждение; а молба на Народното Събрание — да го повярва и базира решението си на неговото изявление. Ив. Вазов, Съч. X, 78. На какво базираш твърдението си?
БАЗИ`РАМ СЕ несв., непрех. Книж. С предл. на, върху. Имам за основа, причина, за изходно начало нещо, изхождам от нещо; основавам се, обосновавам се. Естествените различия между езерата и реките се базират на първо място на скоростта на течението. Б. Русев, ЖНР, 12. Известно е, че рибарството, пчеларството, дивечовъдството и множество други отрасли от народното стопанство, за да могат правилно да се развиват, трябва да се базират върху познание из областта на зоологическата наука. Пр, 1952, кн. 5, 103. В отличие от човешките имена, които се дават по подражание и без никакво отношение към индивидуалните качества на отрочето, напротив, имената на географските дялове,.., се базират предимно върху* качествата на тези дялове. П. Делирадев, В, 75. На какво се базираш, като си убеден, че си прав?
БАЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от базирам и от базирам се.
БАЗИРГЯ`Н м. Остар. и диал. Базиргянин. Баснята е измислена / от Миха базиргян. Л. Каравелов, Съч. I, 109. Лежи намусено в гроблето / наш Петър Кучкин-базиргян. Хр. Ботев, Съч., 1929, 39.
— Тур. bazirgian. Други (диал.) форми: баздригя`н, базирге`н.
БАЗИРГЯ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Базиргянин. Среща идат Янови йортаци, / Янови йортаци, тежки базиргянци. Нар. пес., СбНУ XIV, 72.
БАЗИРГЯ`НИН, мн. базиргя`ни, м. Остар. и диал. Търговец. Воловата чанта, с която той са представляваше, че е тежък базиргянин, пристигнал от Цариград, са скъса, тупна на земята. З. Стоянов, ЗБВ I, 287. Най-напред бе бозаджия, /.. / и най-после чорбаджия, / тежък базиргянин. Л. Каравелов, Съч. I, 57. Книга пише паша Селетински, / че я праща до Яно базиргянин. Нар. пес., СбНУ XIV, 72.
— Друга (диал) форма: базирге`нин.
БАЗИРГЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от базиргянин; търговски. Ние възлагаме надежда на по-младите наши сили, у които умът е чист от тайните на базиргянските тефтери, у които има енергия и жажда за живот и благороден труд. Пряп., 1903, бр. 71, 3.
БАЗИРГЯ`НСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие, работа на базиргянин; търговия. Прочул се идет Андо Базиргян, I Андо Базиргян, от базиргянство. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 12.
БАЗИРГЯ`НЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от базиргян; млад базиргянин, млад търговец. Бойо ле, Бойо Бояно! / Дали си чула разбрала, / що йе дошло едно младо /едно младо базиргянче, .., / да продава чиста стока, / на децата чиста свила. Нар. пес., СбБрМ, 412.
— Друга (диал.) форма: баздригя`нче, базирге`нче.
БА`ЗИС м. Рядко. База (във 2 и 3 знач.). Крумовото законодателство дало законна санкция на съществуващия вече процес на феодализация и едновременно с това тласнало напред неговото развитие. Феодалният базис получил своята надстройка, която го утвърждавала и разширявала. Ист. X и XI кл, 39.
— Гр. βάσις.
БА`ЗИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който се отнася до база и до базис. Обществено явление от базисен характер. Базисно предприятие. Базисни складове.
БА`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до база (в 3, 4, 5, 6, 7 и 8 знач.). Още в процеса на обучението бъдещите кадри ще се свържат и запознаят с работниците от базовото предприятие, .., ще допълнят и разширят техническите си и технологически познания. НТМ, 1961, кн. 12, 7. Алпинистите се преместиха на нови базови лагери и днес от призори отново са по отвесните скали. ВН, 1960, бр. 2769, 3.
БАЗУ`КА ж. Воен. Ръчен противотанков реактивен гранатомет, въведен на въоръжение след Втората световна война в армията на САЩ и някои страни от НАТО. Стрелям с базука.
— Англ. bazooka.
БАИ`ЛКА ж. Остар. и диал. 1. Заклинание, при баене, при което се изричат тайнствени думи, изрази; баене, баянка. Свекърът от болест фуква се, та си заравя главата в снегът. Снахата, без да се сеща какво е зло сторила, помислила, че свекър й прави нещо магия, или си бае някоя баилка. П. Р. Славейков, БП I, 44. Нашите вестници и периодически списания са длъжни да дадат големи, просторни места за всички събрани обичаи, .., баилки, вярвания, .. и пр. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 40.
2. Баене (в 1 знач.). Болна легна, / здрава се [Здравка] не вдигна… / Не помогна / билка, ни баилка. Ц. Церковски, Съч. II, 255.
3. Само мн. Пренебр. Думи, казани без полза, напусто. Бабини баилки — дядови маилки. Погов., Д. Манчев, БЕ II, 119.
БАИ`Р, мн. -и и (диал.) -ища, м. Разг. Не
