Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/482“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) м (Връщане на разделянето.) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>винаги наранени от къпините и трънаците. Бабините зъби се набиваха в петите му.</i> А. Каралийчев, ПД, 167. Бабино просо. <i>Диал.</i> Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. <i>Подухна вятър със на парцали сняг, /размеси | + | <i>винаги наранени от къпините и трънаците. Бабините зъби се набиваха в петите му.</i> А. Каралийчев, ПД, 167. |
| − | + | ||
| − | + | <b>Бабино просо</b>. <i>Диал.</i> Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. <i>Подухна вятър със на парцали сняг, / размеси бабино просо, и сръчен, лек, / той развъртя се.</i> К. Христов, ЧБ, 318. | |
| + | |||
| + | <b>Бабино ушенце</b>. <i>Диал.</i> Керино ухо. <i>— Да знаеш какви бабини ушенца и теменуги има пролетно време!</i> Ем. Коралов, ДП, 108. | ||
| + | |||
| + | > <b>Баба си знае бабината</b>. <i>Разг.</i> Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети, а върши това, което си е наумил. | ||
| + | |||
| + | <b>Бабината ти (трънкина, гарушина)</b>. <i>Разг. Грубо.</i> При отговор за израз на несъгласие, за да се подчертае, че някой говори празни приказки, глупости. <i>— Това ли ви е яденето? — А че какво — .. — Качамак лошо ли е? — Бабината ти! — отвърна кисело Червени и с въздишка си припомни белите погачи в Тополовската чета.</i> П. Вежинов, НС, 186. <i>Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женили. — Бабината ти трънкина! — измърмори Хамамджиолу.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 41. | ||
| + | |||
| + | <b>Бабини деветини</b>. <i>Разг.;</i> | ||
| + | |||
| + | <b>Бабини дивотини</b>. <i>Остар.</i> Празни приказки, измислици. <i>- Приятелю Гено, .., — без докачение, ама ще река, че туй е, .., бабини деветини. Отде ще ти познае едно птиче какво ще се случи.</i> Й. Йовков, ВАХ, 12. <i>— Това е приказка, бе хлапе! — Бабини деветини… измислици!</i> Елин Пелин, Съч. I, 8. <i>На деца не дават да погляднат месячината, защото щяла да ги изпие. Такива и други глупави работи и бабини дивотини за месячината вярват мнозина простаци.</i> Й. Груев, Лет., 1872, 117. | ||
| − | + | <b>Варим круши за бабини души</b>. <i>Диал.</i> Занимаваме се с празни работи. | |
| − | + | <b>Ям си бабината</b>. <i>Разг. Грубо.</i> Проявявам враждебно отношение към някого; заяждам се. <i>— Ти хем не яж трици, че стига ей сега само да смигна на бея. — Хаско, — извика друг циганин, — за момчето няма какво да си ядеш бабината: аз го видях кога си дойде от нива, а огънят беше избухнал, когато си разпрягаше воловете.</i> Ц. Гинчев, ГК, 297. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БИН</b><sup>2</sup> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Само в съчет.: <b>Бабино дете</b>. Плацента, последък; баба<sup>2</sup>, бабица<sup>2</sup>, бабиното. |
| + | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>бабиното</b> <i>ср.</i> Плацента, последък, бабино дете, баба<sup>2</sup>, бабица<sup>2</sup>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БИНДЕН</b> <i>м.</i> Народен празник (8 януари по нов стил), на който с гощавки, подаръци и др. се оказва почит на бабите и акушерките, бабували при раждане, а обикн. и на млади майки. <i>На Бабинден, както му е адета, събраха се роднини и комшие у стринини Венковичини, и деверете окъпаха младата невяста на реката.</i> Т. Влайков, Съч. I, 210. // Ден на родилната помощ, на който се оказва почит на медицинските дейци — гинеколози и акушерки. |
---- | ---- | ||
<b>БАБИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Техн.</i> Сплав от калай, цинк или олово и антимон, мед и др. метали, с която се заливат черупките на някои триещи се лагери. | <b>БАБИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Техн.</i> Сплав от калай, цинк или олово и антимон, мед и др. метали, с която се заливат черупките на някои триещи се лагери. | ||
| Ред 17: | Ред 29: | ||
<b>БАБИ`ТОВ</b>, -а — о, <i>мн.</i> -и. <i>Техн. Прил. от</i> бабит. <i>Бабитови лагери.</i> | <b>БАБИ`ТОВ</b>, -а — о, <i>мн.</i> -и. <i>Техн. Прил. от</i> бабит. <i>Бабитови лагери.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БИЦА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бабичка (в 1 и 2 знач.). <i>От друга страна стари набожни бабици влизат у църковните врата да се попрекръстят.</i> Ч, 1875, кн. 13, 613. <i>А циганки ю говора: / — Бабице, стара майчице, / ние имаме омраза / да си омразиш Петкана / със свойго сина Стояна.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 279. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БИЦА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Плацента, последък; баба<sup>2</sup>, бабино дете, бабиното. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Стомах на преживно животно. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БИЦИ</b><sup>1</sup> <i>мн. Диал.</i> Сбръчкано място на човешката кожа. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БИЦИ</b><sup>2</sup> <i>мн. Диал.</i> Стомашна болест с кисело уригване, придружена и с колики; бабник<sup>2</sup>. <i>За чудене е наистина как ся менява млякото, кога душа силно ся .. смъти, напр. от сръдня, от скръб .. Ако ся бъде набозало детето с такъво мляко, то има да го слетят .., повръщание, бабици, .. и пр.</i> Й. Груев (превод), КН 7, 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БИЦИ</b><sup>3</sup> <i>мн. Диал.</i> Вид детска игра по начертани успоредни и пресечени линии; баба<sup>1</sup>, бабка<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБИЧА`САМ</b><sup>1</sup> Вж. <em>бабичасвам</em><sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБИЧА`САМ</b><sup>2</sup> Вж. <em>бабичасвам</em><sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБИЧА`СВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бабичасам</b><sup>1</sup>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> За човешка кожа — набръчквам се, сбръчквам се; сбабичасвам се, сбабвам се. <i>Бабичасаха ми ръцете от пране.</i> Н. Геров, РБЯ I, 19. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБИЧА`СВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бабичасам</b><sup>2</sup>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Разболявам се от болестта бабици<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБИЧА`СВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бабичасвам<sup>1</sup>; сбръчкване, сбабичасване, сбабване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБИЧА`СВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ, от</i> бабичасвам<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БИЧКА</b> <i>ж. 1. Умал. от</i> баба<sup>1</sup> (в 1 знач.); бабе<sup>1</sup>, бабка. <i>— Да знаеш само колко е добра моята мила бабичка! Тя е майка на баща ми.</i> Д. Талев, ГЧ, 102. <i>— Бабо, не ме оставяй, — изпищя Тотка, — Баабо, бабичко моя, не ме оставяй!</i> Елин Пелин, Съч. II, 171. <i>— Бабичко, много сме гладни, ба! — с нажален глас пееше Кунето. — Я зяпни да видя!</i> А. Каралийчев, ПС, I, 5. |
| + | 2. Стара жена; баба, старица, бабка, бабе<sup>1</sup>. <i>В близкото село Карасулар една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя.</i> А. Каралийчев, ПГ, 171. <i>Само бабички, недъгави и</i> | ||
Текуща версия към 15:31, 25 септември 2013
винаги наранени от къпините и трънаците. Бабините зъби се набиваха в петите му. А. Каралийчев, ПД, 167.
Бабино просо. Диал. Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. Подухна вятър със на парцали сняг, / размеси бабино просо, и сръчен, лек, / той развъртя се. К. Христов, ЧБ, 318.
Бабино ушенце. Диал. Керино ухо. — Да знаеш какви бабини ушенца и теменуги има пролетно време! Ем. Коралов, ДП, 108.
> Баба си знае бабината. Разг. Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети, а върши това, което си е наумил.
Бабината ти (трънкина, гарушина). Разг. Грубо. При отговор за израз на несъгласие, за да се подчертае, че някой говори празни приказки, глупости. — Това ли ви е яденето? — А че какво — .. — Качамак лошо ли е? — Бабината ти! — отвърна кисело Червени и с въздишка си припомни белите погачи в Тополовската чета. П. Вежинов, НС, 186. Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женили. — Бабината ти трънкина! — измърмори Хамамджиолу. Ив. Вазов, Съч. XXV, 41.
Бабини деветини. Разг.;
Бабини дивотини. Остар. Празни приказки, измислици. - Приятелю Гено, .., — без докачение, ама ще река, че туй е, .., бабини деветини. Отде ще ти познае едно птиче какво ще се случи. Й. Йовков, ВАХ, 12. — Това е приказка, бе хлапе! — Бабини деветини… измислици! Елин Пелин, Съч. I, 8. На деца не дават да погляднат месячината, защото щяла да ги изпие. Такива и други глупави работи и бабини дивотини за месячината вярват мнозина простаци. Й. Груев, Лет., 1872, 117.
Варим круши за бабини души. Диал. Занимаваме се с празни работи.
Ям си бабината. Разг. Грубо. Проявявам враждебно отношение към някого; заяждам се. — Ти хем не яж трици, че стига ей сега само да смигна на бея. — Хаско, — извика друг циганин, — за момчето няма какво да си ядеш бабината: аз го видях кога си дойде от нива, а огънят беше избухнал, когато си разпрягаше воловете. Ц. Гинчев, ГК, 297.
БА`БИН2 -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Само в съчет.: Бабино дете. Плацента, последък; баба2, бабица2, бабиното.
2. Като същ. бабиното ср. Плацента, последък, бабино дете, баба2, бабица2.
БА`БИНДЕН м. Народен празник (8 януари по нов стил), на който с гощавки, подаръци и др. се оказва почит на бабите и акушерките, бабували при раждане, а обикн. и на млади майки. На Бабинден, както му е адета, събраха се роднини и комшие у стринини Венковичини, и деверете окъпаха младата невяста на реката. Т. Влайков, Съч. I, 210. // Ден на родилната помощ, на който се оказва почит на медицинските дейци — гинеколози и акушерки.
БАБИ`Т, мн. няма, м. Техн. Сплав от калай, цинк или олово и антимон, мед и др. метали, с която се заливат черупките на някои триещи се лагери.
— От собств.
БАБИ`ТОВ, -а — о, мн. -и. Техн. Прил. от бабит. Бабитови лагери.
БА`БИЦА1 ж. Диал. Бабичка (в 1 и 2 знач.). От друга страна стари набожни бабици влизат у църковните врата да се попрекръстят. Ч, 1875, кн. 13, 613. А циганки ю говора: / — Бабице, стара майчице, / ние имаме омраза / да си омразиш Петкана / със свойго сина Стояна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.
БА`БИЦА2 ж. Диал. 1. Плацента, последък; баба2, бабино дете, бабиното.
2. Стомах на преживно животно.
БА`БИЦИ1 мн. Диал. Сбръчкано място на човешката кожа.
БА`БИЦИ2 мн. Диал. Стомашна болест с кисело уригване, придружена и с колики; бабник2. За чудене е наистина как ся менява млякото, кога душа силно ся .. смъти, напр. от сръдня, от скръб .. Ако ся бъде набозало детето с такъво мляко, то има да го слетят .., повръщание, бабици, .. и пр. Й. Груев (превод), КН 7, 60.
БА`БИЦИ3 мн. Диал. Вид детска игра по начертани успоредни и пресечени линии; баба1, бабка2.
БАБИЧА`САМ1 Вж. бабичасвам1.
БАБИЧА`САМ2 Вж. бабичасвам2.
БАБИЧА`СВАМ1, -аш, несв.; бабичасам1, -аш, св., непрех. Диал. За човешка кожа — набръчквам се, сбръчквам се; сбабичасвам се, сбабвам се. Бабичасаха ми ръцете от пране. Н. Геров, РБЯ I, 19.
БАБИЧА`СВАМ2, -аш, несв.; бабичасам2, -аш, св., непрех. Диал. Разболявам се от болестта бабици2.
БАБИЧА`СВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бабичасвам1; сбръчкване, сбабичасване, сбабване.
БАБИЧА`СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ, от бабичасвам2.
БА`БИЧКА ж. 1. Умал. от баба1 (в 1 знач.); бабе1, бабка. — Да знаеш само колко е добра моята мила бабичка! Тя е майка на баща ми. Д. Талев, ГЧ, 102. — Бабо, не ме оставяй, — изпищя Тотка, — Баабо, бабичко моя, не ме оставяй! Елин Пелин, Съч. II, 171. — Бабичко, много сме гладни, ба! — с нажален глас пееше Кунето. — Я зяпни да видя! А. Каралийчев, ПС, I, 5.
2. Стара жена; баба, старица, бабка, бабе1. В близкото село Карасулар една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. Само бабички, недъгави и
