Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/601“
(→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 3. Като <i>същ.</i> безгръбначни <i>мн., ед.</i> безгръбначно <i>ср. Зоол.</i> Низши животни (едноклетъчни, червеи, мекотели, насекоми и др.), които нямат скелет — гръбначен стълб или подобна на него вътрешна опора. <i>Какви животни са? Днес тези страшни представители на безгръбначните са много добре изучени.</i> К, 1963, кн. 1, 36. | + | {{+}} |
| + | 3. Като <i>същ.</i> <b>безгръбначни</b> <i>мн., ед.</i> <b>безгръбначно</b> <i>ср. Зоол.</i> Низши животни (едноклетъчни, червеи, мекотели, насекоми и др.), които нямат скелет — гръбначен стълб или подобна на него вътрешна опора. <i>Какви животни са? Днес тези страшни представители на безгръбначните са много добре изучени.</i> К, 1963, кн. 1, 36. | ||
| + | ◇ <b>Безгръбначно животно</b>. Човек, лишен от твърдост на характера, от чувство за достойнство, склонен бързо, лесно да отстъпва и да угодничи и раболепничи, да се унижава. <i>Но пада ти се! .. Никой, никой не ти е крив! Ти си едно безгръбначно животно — влечуго си ти! Цял живот като маймуна да те разиграва една жена! И това било мъж!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 368. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗГРЪБНА`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на безгръбначен (във 2 знач.); липса на твърдост, устойчивост на характера, склонност към раболепие. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който няма дарба, способност да твори. <i>Противоп.</i> даровит, талантлив. <i>И Каравелов, и Ботев са еднакво нехладнокръвни, пристрастни, жестоки срещу бездарните писачи.</i> Г. Константинов, ПР, 90. <i>Мнозина от тях бяха бездарни, разглезени синове на богаташи, по чудо завършили университет.</i> М. Кремен, РЯ, 311. |
| − | |||
| − | 1. Който няма дарба, способност да твори. <i>Противоп.</i> даровит, талантлив. <i>И Каравелов, и Ботев са еднакво нехладнокръвни, пристрастни, жестоки срещу бездарните писачи.</i> Г. Константинов, ПР, 90. <i>Мнозина от тях бяха бездарни, разглезени синове на богаташи, по чудо завършили университет.</i> М. Кремен, РЯ, 311. | ||
2. За творба — който е лишен от художествени качества, поради липса на дарба за създаването му. <i>Противоп.</i> талантлив. <i>Още десетина песни отпадат. Всички те са сиви, измъчени, без капка емоционалност, подражателни и направо бездарни.</i> П. Незнакомов, БЧ, 83. <i>Тук [в къщата] имаше и бездарни картини от местни художници, и пъстри вази.</i> Д. Димов, Т, 45. <i>Бездарни стихове.</i> | 2. За творба — който е лишен от художествени качества, поради липса на дарба за създаването му. <i>Противоп.</i> талантлив. <i>Още десетина песни отпадат. Всички те са сиви, измъчени, без капка емоционалност, подражателни и направо бездарни.</i> П. Незнакомов, БЧ, 83. <i>Тук [в къщата] имаше и бездарни картини от местни художници, и пъстри вази.</i> Д. Димов, Т, 45. <i>Бездарни стихове.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДА`РИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Бездарност. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДА`РНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Човек, който няма дарба, който е неспособен за творческа дейност. <i>Противоп.</i> талант. <i>Покрай едного, който дава високо изкуство, трябва по необходимост [в театъра] да гледат и бездарниците.</i> Ст. Грудев, АБ, 189. <i>— Да назначиш чиновник свой роднина — иди-доди, но да направиш някой бездарник министър, само защото ти е роднина?</i> Ст. Л. Костов, Г, 31. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДА`РНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена, която няма дарба, която не е способна за творческа дейност. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДА`РНО</b>. <i>Нареч. от</i> бездарен; без дарба, неталантливо. <i>Спомних си нескопосната му фигура на сцената, как бездарно издекламирваше няколко фигурантски фрази, облечен в шутовски лакейски костюми.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 137. <i>Написала е някаква повест. И не съвсем бездарно.</i> Д. Димов, ЖСМ, 77. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДА`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие, липса на дарба. <i>Противоп.</i> дарба, талант, заложби. <i>Аз бих ви оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия жив глас мнението ви за моята дарба или бездарност.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 66. <i>В тресавището на крайния модернизъм може да загине и един истински талант, и .. никъде бездарността не може да се покрие така хитро, както в мъглявините на тия модернистични лутания.</i> Д. Талев, ЛФ, 1958, бр. 16, 4. |
| − | дарба, талант, заложби. <i>Аз бих ви оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия жив глас мнението ви за моята дарба или бездарност.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 66. <i>В тресавището на крайния модернизъм може да загине и един истински талант, и .. никъде бездарността не може да се покрие така хитро, както в мъглявините на тия модернистични лутания.</i> Д. Талев, ЛФ, 1958, бр. 16, 4. | ||
2. <i>Рядко. Книж.</i> Бездарник. <i>Противоп.</i> талант. <i>Да гарантираш несменяемост на разни бездарности и некадърности, които са настанени на служба само защото .. са от „нашите“, като ги предпочетеш пред способните, образованите и подготвените български синове, това е повече от престъпление.</i> Пряп., 1903, бр. 5, 2. | 2. <i>Рядко. Книж.</i> Бездарник. <i>Противоп.</i> талант. <i>Да гарантираш несменяемост на разни бездарности и некадърности, които са настанени на служба само защото .. са от „нашите“, като ги предпочетеш пред способните, образованите и подготвените български синове, това е повече от престъпление.</i> Пряп., 1903, бр. 5, 2. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЕН</b>, -е`йна, -е`йно, <i>мн.</i> -е`йни, <i>прил.</i> 1. Който не проявява дейност, не върши нищо. <i>А Дойчинов не бе от вчера околийски секретар, нито пък от ония бездейни функционери, които административно съществуват.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 531. <i>Той не можеше да стои бездеен. Гората и планината го влечеха.</i> Д. Кисьов, Щ, 161. // Който не прави или не е в състояние да направи никакво движение, който стои неподвижно. <i>Още един изпитващ поглед и великанът взе да се съблича мълчаливо .. След малко Наско погледна към него — той не беше още готов. Беше се навел над обувките, но ръцете му висяха бездейни — двоумеше се.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 59. <i>Когато Тонев отвори очи, вече се смрачаваше. Треската бе преминала, но усещаше тялото си все тъй бездейно, обезсилено от болестта и глада.</i> П. Бобев, К, 12. |
| − | |||
| − | 1. Който не проявява дейност, не върши нищо. <i>А Дойчинов не бе от вчера околийски секретар, нито пък от ония бездейни функционери, които административно съществуват.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 531. <i>Той не можеше да стои бездеен. Гората и планината го влечеха.</i> Д. Кисьов, Щ, 161. // Който не прави или не е в състояние да направи никакво движение, който стои неподвижно. <i>Още един изпитващ поглед и великанът взе да се съблича мълчаливо .. След малко Наско погледна към него — той не беше още готов. Беше се навел над обувките, но ръцете му висяха бездейни — двоумеше се.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 59. <i>Когато Тонев отвори очи, вече се смрачаваше. Треската бе преминала, но усещаше тялото си все тъй бездейно, обезсилено от болестта и глада.</i> П. Бобев, К, 12. | ||
2. Който не е свързан с някаква дейност, при който не се проявява дейност. <i>Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба, останалите — да заемат складовете .. Който вижда друг изход от сегашното бездейно състояние в тютюневия сектор, нека го каже.</i> Д. Димов, Т, 230. | 2. Който не е свързан с някаква дейност, при който не се проявява дейност. <i>Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба, останалите — да заемат складовете .. Който вижда друг изход от сегашното бездейно състояние в тютюневия сектор, нека го каже.</i> Д. Димов, Т, 230. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЙНО</b> <i>нареч.</i> Без работа, без дейност. <i>В това време в града ни пристигна валяк на път за Тетевен .. Валякът стоя бездейно в града ни 4-5 дена и след това беше откаран за Тетевен.</i> РД, 1950, бр. 351, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЙНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Отсъствие на дейност, на работа; бездействие. <i>Пороци или психически разстройства се появяват най-често там, където има условия за продължителна бездейност.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЙСТВАМ</b> и <b>БЕЗДЕ`ЙСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> Стоя без да работя, не проявявам дейност; стоя в бездействие. <i>Много фирми през тази година не посмяха да закупят никак тютюн, бездействуваха или закриваха клоновете си.</i> Д. Димов, Т, 198. <i>Акцията е на прага, остават десетина дни, а ние бездействуваме и още</i> |
Версия от 18:33, 30 август 2013
3. Като същ. безгръбначни мн., ед. безгръбначно ср. Зоол. Низши животни (едноклетъчни, червеи, мекотели, насекоми и др.), които нямат скелет — гръбначен стълб или подобна на него вътрешна опора. Какви животни са? Днес тези страшни представители на безгръбначните са много добре изучени. К, 1963, кн. 1, 36. ◇ Безгръбначно животно. Човек, лишен от твърдост на характера, от чувство за достойнство, склонен бързо, лесно да отстъпва и да угодничи и раболепничи, да се унижава. Но пада ти се! .. Никой, никой не ти е крив! Ти си едно безгръбначно животно — влечуго си ти! Цял живот като маймуна да те разиграва една жена! И това било мъж! Д. Калфов, Избр. разк., 368.
БЕЗГРЪБНА`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на безгръбначен (във 2 знач.); липса на твърдост, устойчивост на характера, склонност към раболепие.
БЕЗДА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който няма дарба, способност да твори. Противоп. даровит, талантлив. И Каравелов, и Ботев са еднакво нехладнокръвни, пристрастни, жестоки срещу бездарните писачи. Г. Константинов, ПР, 90. Мнозина от тях бяха бездарни, разглезени синове на богаташи, по чудо завършили университет. М. Кремен, РЯ, 311.
2. За творба — който е лишен от художествени качества, поради липса на дарба за създаването му. Противоп. талантлив. Още десетина песни отпадат. Всички те са сиви, измъчени, без капка емоционалност, подражателни и направо бездарни. П. Незнакомов, БЧ, 83. Тук [в къщата] имаше и бездарни картини от местни художници, и пъстри вази. Д. Димов, Т, 45. Бездарни стихове.
БЕЗДА`РИЕ, мн. -ия, ср. Бездарност.
БЕЗДА`РНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма дарба, който е неспособен за творческа дейност. Противоп. талант. Покрай едного, който дава високо изкуство, трябва по необходимост [в театъра] да гледат и бездарниците. Ст. Грудев, АБ, 189. — Да назначиш чиновник свой роднина — иди-доди, но да направиш някой бездарник министър, само защото ти е роднина? Ст. Л. Костов, Г, 31.
БЕЗДА`РНИЦА ж. Жена, която няма дарба, която не е способна за творческа дейност.
БЕЗДА`РНО. Нареч. от бездарен; без дарба, неталантливо. Спомних си нескопосната му фигура на сцената, как бездарно издекламирваше няколко фигурантски фрази, облечен в шутовски лакейски костюми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 137. Написала е някаква повест. И не съвсем бездарно. Д. Димов, ЖСМ, 77.
БЕЗДА`РНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на дарба. Противоп. дарба, талант, заложби. Аз бих ви оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия жив глас мнението ви за моята дарба или бездарност. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. В тресавището на крайния модернизъм може да загине и един истински талант, и .. никъде бездарността не може да се покрие така хитро, както в мъглявините на тия модернистични лутания. Д. Талев, ЛФ, 1958, бр. 16, 4.
2. Рядко. Книж. Бездарник. Противоп. талант. Да гарантираш несменяемост на разни бездарности и некадърности, които са настанени на служба само защото .. са от „нашите“, като ги предпочетеш пред способните, образованите и подготвените български синове, това е повече от престъпление. Пряп., 1903, бр. 5, 2.
БЕЗДЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни, прил. 1. Който не проявява дейност, не върши нищо. А Дойчинов не бе от вчера околийски секретар, нито пък от ония бездейни функционери, които административно съществуват. Ст. Даскалов, СЛ, 531. Той не можеше да стои бездеен. Гората и планината го влечеха. Д. Кисьов, Щ, 161. // Който не прави или не е в състояние да направи никакво движение, който стои неподвижно. Още един изпитващ поглед и великанът взе да се съблича мълчаливо .. След малко Наско погледна към него — той не беше още готов. Беше се навел над обувките, но ръцете му висяха бездейни — двоумеше се. А. Мандаджиев, ОШ, 59. Когато Тонев отвори очи, вече се смрачаваше. Треската бе преминала, но усещаше тялото си все тъй бездейно, обезсилено от болестта и глада. П. Бобев, К, 12.
2. Който не е свързан с някаква дейност, при който не се проявява дейност. Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба, останалите — да заемат складовете .. Който вижда друг изход от сегашното бездейно състояние в тютюневия сектор, нека го каже. Д. Димов, Т, 230.
БЕЗДЕ`ЙНО нареч. Без работа, без дейност. В това време в града ни пристигна валяк на път за Тетевен .. Валякът стоя бездейно в града ни 4-5 дена и след това беше откаран за Тетевен. РД, 1950, бр. 351, 3.
БЕЗДЕ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отсъствие на дейност, на работа; бездействие. Пороци или психически разстройства се появяват най-често там, където има условия за продължителна бездейност.
БЕЗДЕ`ЙСТВАМ и БЕЗДЕ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Стоя без да работя, не проявявам дейност; стоя в бездействие. Много фирми през тази година не посмяха да закупят никак тютюн, бездействуваха или закриваха клоновете си. Д. Димов, Т, 198. Акцията е на прага, остават десетина дни, а ние бездействуваме и още
