добива пак предишното си весело и безгрижно изражение. Й. Йовков, Разк. I, 67. Седя и гледам през прозореца: деца / играят вън; — сега е утрината тяхна / и пролет грее на безгрижните лица. П. К. Яворов, Съч. I, 150. Безгрижен смях. Безгрижен сън.
3. При който няма грижи, загриженост за нещо, който протича без грижи. Там живеят циганите. Денем и нощем бият тъпани и даарета, свирят с гайди и зурли, живеят безгрижен и леконравен живот. А. Каралийчев, ПГ, 196. В този дом той бе живял толкова години!… Щастливи години на безгрижно детство! М. Марчевски, П, 106. Спомни скромна, безгрижна, пълна с бленове младост. Г. Стаматов, Разк. I, 78.
БЕЗГРИ`ЖИЕ, мн. няма, ср. 1. Леко, безгрижно отношение към трудностите в живота; отсъствие на грижи. От цялото му същество лъха жизнерадост и безгрижие и, .., той изглежда безпричинно щастлив и весел. Й. Йовков, Разк. I, 64. Добра се засмя без причина, ей тъй, от безгрижие. К. Петканов, СВ, 180. Българинът, живеещ изключително в непосредствените интереси на семейния живот, знае радост само на младост, в дните на безгрижието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. Тъй и грижите се свършили и те заживели заедно сред радост и безгрижие. А. Разцветников, Сн (превод), 32.
2. Липса на загриженост, отговорност към нещо; незаинтересованост, равнодушие. По-после започна той да изказва своето неодобрение за безгрижието на общината и спрямо други селски работи. Т. Влайков, Съч. III, 86. Вече няколко другари, .., измежду нас получиха двойки за срока .. Какво обаче е направила секцията, за да им помогне, .. Нищо. По този въпрос съществува пълно безгрижие. П. Льочев, ПБП, 19-20.
БЕЗГРИ`ЖНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който не проявява грижа, загриженост за нищо. Човек със силни страсти и слаба воля, безгрижник и лекомисленик, той на времето си като банков касиер за две денонощия бе проиграл на комар сума, за която му се полагаше няколко години затвор. Т. Харманджиев, KB, 45. Млад Енкула безгрижникот / нема грижа, ни кахъра, / ни за дома, ни за къща. Нар. пес., СбНУКШ, ч. I, д. III, 95.
БЕЗГРИ`ЖНИЦА ж. Рядко. Жена, която не проявява грижа, загриженост за нищо.
БЕЗГРИ`ЖНО нареч. 1. Без грижи, без тревоги, без вълнения. Той, Димитър и Илир, прекарваха все пак безгрижно и леко. Й. Йовков, Разк. I, 47. Весело и безгрижно се заредиха за Тинка и месниците. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. И трепетно внимава на приказката чудна / за минало детинство, за дните невъзвратни / на младите надежди и сънищата златни, / и вярата наивна, .. кога тече живота / безгрижно и щастливо под бащин покрив мили. П. К. Яворов, Съч. I, 17. Къде си, палава, нехайна дъще, / безгрижно да пилееш свойте дни? Бл. Димитрова, Л, 52. Почитай баща си, който заради тебе е преминал много нощи без сън и с грижи, кога ти си спял сладко и безгрижно. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 190.
2. Без загриженост, без опасение и страх. Близо зад нас идеше тиха и сподавена глъчка. Това бяха другите две роти на нашата дружина, останали в поддръжка. А някъде по-назад, може би съвсем безгрижно почиваха свободните дружини на полка. Й. Йовков, Разк. II, 167. Аз ще примиря всичките животни в гората. И тогава ще настъпи онова време, за което моите братя не са и мечтали… Да си ходят без страх из гората, да си гризят безгрижно младите дръвчета, да си играят с малките вълчета и с хитрите лисичета…“ Г. Караславов, СбХ, 130.
3. Лекомислено. Тя отиде съвсем безгрижно на тая среща и едва когато видя Беглишки и мазната му физиономия, помисли за мъжа си. К. Калчев, СТ, 212.
БЕЗГРИ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безгрижен; безгрижие. Тя гълчеше живо, весело, смеейки се с детинска безгрижност. Ив. Вазов, Съч. XII, 193. Ала в същото време той забележи и това, че напредната му безгрижност зе да го оставя, че заедно с женитбата му се родиха грижи и безпокойства, каквито по-напред той не познаваше. Т. Влайков, Съч. II, 95. С каква лекота и нехайна безгрижност, излизаше друг път той от семейството си, а сега не му се напускаше тоя дом. Ст. Даскалов, СЛ, 236.
БЕЗГРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Рядко. Поет. Който е останал непогребан, без гроб. Нещастнико, побратиме, / остави тука кости. / .. / безгробен леш прострял си се, / над теб се вий орлица… Ив. Вазов, Съч. II, 157. И няма за юнак кой да заплаче .. / Не беше останала / нито една душа безгробния юнак / с въздъх да спомене. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 246.
БЕЗГРЪБНА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Зоол. За група животни — който няма скелет (гръбначен стълб или подобна на него вътрешна опора). В тях [моретата] се срещали някои водорасли, а така също червеи, мекотели и други безгръбначни животни. Д. Божков, ПЖ, 34.
2. Прен. Който е лишен от твърдост на характера и от чувство за достойнство, който е склонен лесно, бързо да отстъпва, да угодничи и раболепничи, да се унижава. На Станкулов му трябват безгръбначни лакеи, а не хора с чест и достойнство. М. Марчевски, П, 266. Продажни журналисти, .., безгръбначни поети и душеприказчици веднага се струпаха в краката му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 394.
